Мотиви по присъда по НЧХД № 93/2019 г. по описа на
НпРС
Подсъдимият К.А.К. е обвинен с частна тъжба от С.И.М.
в това, че на 30.09.2018г. в с.С., общ. Н., обл.Ш., причинил на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето, представляващо престъпление по чл.
130, ал. 2 във вр. ал.
1 НК.
По делото беше допуснат за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от пострадалия Б.А. ВА.спрямо подсъдимия за
причинените му неимуществени вреди в размер на 3000лв., ведно със законната
лихва, считано от 30.09.2018г до окончателното заплащане на сумата.
Подсъдимият К.А.К. не се признава за виновен по
предявеното обвинение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства
прие за безспорно у***овено от фактическа страна следното:
Страните по делото, тъжителят и подсъдимият се
познавали от повече от 30 години, от ученическите си години, т.к и двамата
учили в спортно училище в гр. Ш., а след това играели в различни футболни
турнири. Тъжителят е футболист, играещ за ФК „***“, а подсъдимият играе за ФК „***“.
Двамата не са професионални състезатели по футбол.
На 30.09.2018 г. в с.С., общ. Н. от 17,00ч. се провела
футболна среща между отборите на ФК „***“ и ФК „***“, домакин на която бил
първият отбор. Мачът се играел на стадиона в с.С., на който присъствали около
50 до 100 човека публика. Преди срещата двете страни по делото разговаряли.
Тъжителят играел за своя отбор от самото начало на
турнира. Същия играел агресивно и с нападки към състезателите на противниковия
отбор, което наложило и смяната на капитана на
отбора на ФК „***“, св. Й.С.още в първото полувреме на мача, при
резултат 2:0 за ФК „***“. На негово място в играта влязъл подсъдимия.
Подсъдимият играел нападател, а тъжителят бил защитник. От самото влизане в
игралното поле на подсъдимия, между него и тъжителя започнала размяна на закани,
да играят агресивно един спрямо друг. В началото на второто полувреме
подсъдимият вкарал гол във вратата на гостите и резултатътС.ал 3:0 за ФК „***“.
Това допълнително изострило отношенията между двамата играчи. Мачът приключил в
18.42ч. и крайният резултат от мача бил 3:1 за ФК „***“
След края на турнира, състезателите се събрали в
средата на игрището за да се поздравят за играта и след това се отправяли към
съблекалните. В средата на игрището били и главният съдия на срещата св. Т.И. и
състезателите от двата отбора, които се „скупчили“ около съдията (л.153 от
делото). Поради това, че взаимните нападки между тъжителя С. и подсъдимия К.
продължили и след края на мача, в един момент К. ударил с ръка С. по лявата
част на лицето. Тъжителят паднал на земята, но след 2-3 минути се изправил и
сам се прибрал в съблекалнята. Държал се за главата. По лицето на тъжителят е
нямало следи от кръв или видими рани, а само подутина. В съблекалнята съотборниците
на тъжителя му дали вода да си измие лицето. След края на срещата тъжителят се
прибрал с колата си.
От гореизложеното съдът приема, че в действителност
подсъдимият К.А.К. е ударил С.И.М. с ръка по лявата част на лицето, в резултат
на което последният паднал на земята. За у***овяване на вида на причинените
телесни повреди на тъжителят беше назначена съдебно медицинска експертиза въз
основа на събраните по делото доказателства – гласни показания на свидетелите. От
представеното в съдебно заседание устно заключение на вещото лице д-р Д.Г. се у***ови,
че в резултат на причинения удар по лицето на пострадалия С.И.М. му е причинена
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. Няма данни за наличие на
разстройство на здравето временно опасно за живота. Посочено е, че
травматичният оток в тази област не обуславя разстройство на здравето, то
обуславя чувство на болка, който болков синдром продължава няколко дни и
отзвучава без последствия. Експертът сочи, че няма данни за разстройство на
здравето, а получения травматичен оток в лявата слепоочна област означава, че в
порядъка на 3-4дни максимум, преминава без специално лечение. Травмата е без
последствия.
От гореизложеното съдът приема, че в действителност
подсъдимият, като е ударил тъжителят с ръка по лявата част на лицето му е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка, което представлява
предвидено по чл. 130, ал.2 от НК престъпление.
При цялостният анализ на събраните по делото
доказателства обаче, съдът намери, че причинената болка е била кратковременна и
дори не е продължила повече от няколко минути, доколкото от показанията на
свидетелите се у***ови, че тъжителят е бил на земята няколко минути, след което
еС.ал сам, прибрал се в съблекалните и след това се прибрал с колата си. По
делото липсват представени от тъжителя медицински документи, у***овяващи
наличието на у***овени травми, болки или страдания, които да са наложили
лечение, а от показанията на свидетелите, които са били непосредствено на
терена се у***овява, че видими поражения по лицето не са били налице.
По делото няма спор относно това, че подсъдимият е
ударил тъжителя, доколкото в дадените от подсъдимия обяснения се признава ясно
и еднозначно „бутнах го в областта на лицето, няма удар ….. Аз го бутнах с
ръка“. Това се потвърждава и от казаното от разпитаните по делото свидетели – П.Ж.,
помощник съдия на срещата, Т.Б., треньор на ФК „***“ и В.С., състезател от ФК „***“. Те макар и да
не са били непосредствено до пострадалия са видели удар от подсъдимия на
тъжителя, като първия от свидетелите сочи, че това е шамар (л. 81), а другите
двама свидетели твърдят, че видели удар. Свидетелят Б.бил на около 20 м. от
състезателите, сред които били и двама от съдиите, и въпреки многото хора, той
сочи, че бил видял удар. Свидетелят В.С.сочи, че след края на мача тръгнал към
съблекалните, но като чул разправия се обърнал и видял как „г-н Ш.събори на
земята с удар“ неговия съотборник. Същия този свидетел сочи, че след мача бил
видял подутината отстрани от главата, около слепоочието, но при следващата им
среща след няколко седмици не помни да е имало подутина. Всички о***али
свидетели сочат, че са видели, че тъжителят е бил на земята - паднал или лежал, но и че това еС.ало след
удар от подсъдимия, като повечето от свидетелите не са видели самия удар. В
този смисъл са показанията на разпитаните свидетели П.П., Т.М., който е бил
главен съдия на мача, М. С.също съдия, А.К. – делегат, лекаря на мача –
мед.фелдшер П.П., Й.С.– капитан на ФК „***“, В.Г.– кмет на с.С.. Част от тези
свидетели, поради служебното качество, което са имали по време на турнира са
изготвили и доклади за футболната среща, които имат значение за самата среща и
пред БФС, при които се констатира различия между посоченото в докладите и
казаното от тях в съдебно заседание, но съдът кредитира единствено и само дадените
от тях показания по настоящето дело пред съда, а не тези, които те са изготвили
в писмените си доклади. Те, както заявява и самия главен съдия на мача, св. Т.М.И.
са били писани „под диктовка, защото и четирите доклада са почти еднакви, еди
от съдиите П.Ж. диктуваше съдържанието на доклад, трябва да се представи почти
еднакъв доклад, за да може да се вземеС.овище, решение за наказание“. Този
свидетел сочи, че не е видял удар, а по лицето на С. е нямало нищо видимо. Относно
начина на изготвяне на самите доклади са показателни и казаното от самия св. П.Ж.С.,
на л. 81 от делото, след като сочи, че е видял шамар, а не удар с юмрук по
главата, „докладите ги пишем четиримата, пишем еднакви работи на такива доклади“.
Самият той дори бил на 60м. от ситуацията.
Съдът намери за необходимо и да анализира казаното от
свидетелите М. С., съдия, който казва, че след като отишъл към тъжителя след
като го влиял да пада, видял го да става и го чул да казва „а сега да ви видя
съдиите дали ще миС.ете свидетели“ и пак
ляга и се превива (л.83 от делото). Свидетелят А.К., изготвил също доклад за
срещата сочи, пред съда по делото, че не е видял удар от подсъдимия към
тъжителя. Той бил чул някой да извиква, че С. бил паднал и тогава той видял, че
е на земята, но не е виждал удар и не знае как и защо е паднал. След
предявяване на изготвения от самия свидетел доклад за срещата, същия заяви пред
съда, че не е виждал удар. Подобна ситуация описва св. П.П., който е президент
на ФК „***“ и след мача излязъл при играчите и заявява, че С. наплюл К., който
го „избутал“ и тъжителят паднал на земята. Стоял няколко секунди и легнал на
земята и казал на съдиите „я сега ще ви видя дали ще миС.ете свидетели“. После
тъжителят самС.ал от земята, никой не му е помагал. Съществено при преценката
на това доколко показанията на свидетелите са достоверни и отразяват вярно
случилото се на стадиона в с.С. след мача между отборите на ФК „***“ и ФК „***“
и конкретно относно случилото се между страните по делото, са показанията на
главния съдия Т.И., който сочи, че С. паднал на земята, „като падна на земята,
повдигна се леко и каза „видяхте ли каквоС.а, искам доклади да има“. Този
свидетел, главен съдия на мача, е категоричен, че не е видял някой да удря С.,
видял е свличането, но не и причината. С. се държал за лявата част на главата.
От тези показания, при това дадени от съдиите на мача
и от делегата К., съдът приема, че в поведението на тъжителя има преекспониране
на събитията от терена, както и от негова страна провокативно поведение, целящо
да доведе до определен вид спортно наказание за тъжителя, но не и поведение на
пострадало лице. Удар безспорно е имало, но очевидно той е причинил
кратковременна болка, която бързо е била игнорирана от тъжителя, а падането му
на земята, дори и да е било причинено от удара от подсъдимия е било използвано
не за да се запази в състоянието, в което се е намирал след нанасянето му с цел
пълноценно оказване на медицинска помощ, в случай, че се налага такава, а за извличане
на спортни и в последствие на лични наказания за подсъдимия – наказване на
подсъдимия от съдийския състав и наказване по настоящето дело.
Съдът приема, че причинената болка от удара на
подсъдимия по лявата част на лицето на тъжителя е била краткотрайна, без видими
вреди, без последици за пострадалото лице и без необходимост от лечение.
Отзвучала е бързо.
Съдът при преценката на съставомерността на
извършеното от подсъдимия, анализира и поведението на всеки от двамата играчи,
които както се у***ови макар да са били приятели преди мача, по време на играта
са се държали като противници, агресивно са играели един спрямо друг, разменяли
са си обиди, които поради това, че не са предмет на настоящето дело е излишно
да се коментират. Те се преценяват от съда само от гледна точка на дължимото
произнасяне относно това дали е било налице афект в поведението на извършителя
на престъплението, по смисъла на чл. 132, ал.1, т.4 от НК, както и относно
преценката за наличие на превишаване пределите на неизбежната самоотбрана по
смисъла на чл. 12, ал.2 от НК. Съдът намери, че т.к по време на играта двамата
състезатели са си разменяли обиди, то очевидно и двамата са били груби един към
друг, което се е отразило и на преценката на случилото се като спортно
хулиганство, по смисъла на чл. 21 от Закона
за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, за което по АНХД № ***/2018 г. на НПРС, с
решение на Адм.С Ш. по КАНД № ***/2019 г., ВЗС на ***г. е наложено на
подсъдимия административно наказание по чл. 25, ал.1 от Закона - глоба от 1000
лв. относно наложеното административно наказание, в съдебно заседание съдът
изложи мотиви за липсата на нарушение на принципа non bis in idem, в каквато насока бяха исканията на защитата на
подсъдимия и намира, че повторно коментиране на липсата на основания за подобно
твърдение с присъдата не е налице, доколкото охраняваните обществени интереси
по двете дела са различни и с това и поведението на подсъдимия следва да се
преценява различно по двете дела. Следва обаче да се каже, че по настоящето
дело се у***овиха данни и за не по – малко съставомерно поведение и от страна
на другия участник по делото, тъжителя от гледна точка на критериите на чл. 21
от ЗООРПСМ. Съдът намира, че в контекста на настоящето дело, поведението на
двамата противникови играчи е било в еднаква степен грубо и с размяна на обиди,
но конкретното действие което е предшествало удара на тъжителя е било наплюването
от него на подсъдимия. Вероятно и това е провокирало самия удар. Това поведение
обаче не е самостоятелно, изолирано и следва да се преценява в съвкупност с
цялостното поведение на двамата играчи с оглед на о***алите съставомерни
признаци на поведението на дееца.
Съдът прие, че поведението на подсъдимия макар и да
осъществява признаците на състав на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, поради което неговата
обществена опасност е явно незначителна. От всички разпитани свидетели само св.
Б.и сВ.С. сочат, че тъжителят се оплакал от болка в главата. Другите свидетели,
в т.ч и самият фелдшер на мача не сочат тъжителят да се е оплакал, че нещо го
боли, сам еС.ал от земята, сам се е придвижил до съблекалните и сам се прибрал
с колата си. Всичко това показва, че дори и да му е била причинена болка, тя е
била незначителна, без да изисква помощ, лечение и да създава дискомфорт и
неспособност за пълноценно изпълнение на всички физиологични процеси.
Поради това, че самото поведение на дееца не
представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, то и обсъждането на
афект относно деянието на подсъдимия е немислимо, т.к афект би могъл да се
изследва при наличие на престъпление, а след като законът в чл. 9, ал.2 от НК
сочи, че малозначителното деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна
не е престъпление, с аргумент на по – силното основание не може да се прилага и
чл. 132 от НК.
В подкрепа на изводите на съда относно наличието на
чл. 9, ал.2 от НК вр. чл. 130, ал.2 от НК е и решение № 346 от 25.09.2014 г. на ВКС по н. д. №
919/2014 г., I н. о., НК, Решение № 245 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 219/2009 г., III н. о., НК.
Водим от горните мотиви, съдът намери, че подсъдимият
следва да бъде оправдан по предявеното спрямо него обвинение в престъпление по
чл. 130, ал.2 от НК.
Поради оправдаването на подсъдимия по повдигнатото с
частната тъжба обвинение, съдът отхвърли и предявения спрямо него граждански
иск по чл.52 вр. чл. 51, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3000лв., ведно със законната
лихва от 30.09.2018г. за причинени неимуществени вреди, като неоснователен.
Като последица от оправдаването на подсъдимия и на
основание чл. 190, ал.1 от НПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК тъжителят беше осъден
заплати на подсъдимия К.А.К. направените по делото разноски в размер на 500лв.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК и чл. 78, ал. 6 и чл. 77 от ГПК тъжителят беше осъден заплати
на РС Н. дължимите държавни такси за отхвърления граждански иск в размер на
120лв., както и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Направените от тъжителя разноски остават за негова
сметка, вкл. И за вещо лице.
В този смисъл съдът по***ови своите мотиви.
Мотивите са изготвени на 01.10.2019г. Препис от
мотивите да се изпрати на всяка от страните по делото за сведение.
Районен
съдия: ........................................
Галина Николова