№ 199
гр. П., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, представлявано от управителя Й. С., със съдебен адрес /населено място/,
чрез адвокат П. С., АК – Б., против Наказателно постановление № 42-0000362 от 10.02.2022
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ С., с което на
дружеството-жалбоподател, за административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /МТС/, на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляда/ лева.
В РС - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 610/29.04.2022 г., постановено
по НАХД № 574/2022 г. по описа на Районен съд гр.Б., е прекратено производството по
делото и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, тъй като последното е постановено при допуснати
съществени нарушения на установените в ЗАНН административнопроизводствени правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗАвПр и при неизяснена фактическа
обстановка, което е накърнило правото на защита на санкционираното лице, а предвиденото
наказание е явно несправедливо. Релевира се, че актосъставителят и наказаващият орган не
разполагат с материална компетентност, че не е посочено основанието за извършване на
проверката на дружеството-жалбоподател, че липсват мотиви от страна на наказващия орган
защо не е приел, че са налице условията за приложение на чл. 28 ЗАНН, както и че не е ясно
1
посочено място на извършване на нарушението. Твърди се, че наказващият орган,
прилагайки разпоредбите на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. МТС, е поставил водача в по-
неблагоприятно положение в сравнение с приложението на Директива 2006/126/ЕО, която
предвижда, че тестването за психологическа годност следва да съвпада с издаването или
подновяването на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Мотивира се
с цитиране на практика на Съда на ЕС. Навежда се, че по отношение на наказаното лице
липсват данни за предходно прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Оспорва се изцяло
изложената фактическа обстановка, както в акта, така и в НП. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. С., която поддържа жалбата, в депозирано писмено
становище релевира допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт,
като моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Претендира сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото. В
писмото, с което е изпратена административната преписка прави възражение на основание
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че по повод Писмо с рег. № 50-00-1060/04.11.2011 г. е
издадена Заповед № РД-12-230/20.01.2022 г., във връзка с която на 20.01.2022 г. в гр. Б., в
сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Б., служителите на РД „АА“
С. – свидетелите Й. Ц. П. и К. Б. Р., извършили тематична проверка на превозвача „Д.Т.“
ЕООД за периода от 01.04.2021 г. до 10.10.2021 г. Дружеството-жалбоподател било
призовано за извършване на процесната проверка посредством Известие с Рег. № 50-00-
1060/1/08.12.2021 г., получено от упълномощеното от представляващия дружеството лице -
В. Д. на 06.01.2022 г., в което били посочени и необходимите за представяне от страна на
дружеството документи.
В хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът „Д.Т.“ ЕООД притежава
лиценз на Общността за международен превоз на товари № 16969, валиден до 20.01.2027 г.
Констатирали още, че превозвачът е допуснал водача Д.А. до управление на МПС с рег. №
*** от категория N3, извършване на международен превоз на товари, който е без
удостоверение за психологическа годност за съответната категория. Нарушението е
2
установено чрез CMR от 02.07.2021 г., CMR № 695319 от 02.08.2021 г. и след извършена
справка от информационната система на ИА „АА“ С. от 20.01.2022 г. Констатациите от
извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за извършена тематична
проверка от 20.01.2022 г. с рег. индекс и дата 50-00-1060/6/11.02.2022 г., с който протокол е
запознат и представителят на дружеството - В. Д., присъствал на проверката.
За така установеното нарушение, на 20.01.2022 г. актосъставителят Й. Ц. П., в присъствието
на свидетеля К. Б. Р., съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на
административно нарушение № 317401, в който констатираното деяние е квалифицирано
като нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
На същата дата - 20.01.2022 г., АУАН е предявен и връчен срещу подпис на надлежно
упълномощен от управителя на дружеството-жалбоподател представител, който е отразил,
че няма възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения
седемдневен срок за това.
Въз основа на така съставения акт, на 10.02.2022 г. Директорът на РД „АА“ - /населено
място/ издал и обжалваното НП № 42-0000362, с което за описаното административно
нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в
размер на 3000.00 лева.
НП е връчено срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател на 11.04.2022 г., в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Й. Ц. П., свидетелят по акта К. Б. Р. и В. Д. Д..
Служителите на РД „АА“ - /населено място/ – свидетелите П. и Р., изнасят, че е извършена
тематична проверка на дружеството-жалбоподател, като според свид. Р. повод за
извършване на проверката е постъпил сигнал от водача на дружеството, а според
обясненията на свид. П. – извършено от страна на превозвача нарушение в ЕС. Описват
констатираните в хода на извършената проверка факти и обстоятелства – че е извършен
международен превоз на товари от конкретен водач, който няма валидно удостоверение за
психологическа годност, като нарушението е установено посредством справка в
информационната система на ИА „АА“ и картата на водача. Свид. П. уточнява, че от страна
на дружеството-жалбоподател са представени международни товарителници, от които е
възприел, че на посочените в товарителниците дати е извършен международен превоз на
товари от водача, който не е имал удостоверение за психологическа годност. Допълва още,
че за водача Д.А. е представено СУМПС, което било валидно към проверявания период. И
двамата свидетели са категорични, че актът е съставен в административната сграда на ИА
„АА“ в гр. Б., в присъствието на управителя на дружеството и упълномощено лице.
В качеството на свидетел е разпитан и В. Д. – упълномощено от управителя на дружеството-
жалбоподател лице, който посочва, че е участвал при извършването на тематичната
проверка на дружеството, за която били уведомени с нарочно известие, като предоставил и
3
наличната у него документация на административнонаказващия орган.
Към административнонаказателната преписка са приобщени извлечение от Справка в
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, извършена на 20.01.2022 г., видно от която лицето Д.А., ЕГН: **********, се е
явил на психологическо изследване на 13.10.2016 г., за което му е издадено удостоверение
№ 385973(О), валидно до 13.10.2019 г.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и Справка за нарушител/водач по
отношение на Д.А., ЕГН: **********, съгласно която последно издаденото свидетелство за
управление на моторно превозно средство на лицето е издадено на 09.11.2016 г. с валидност
до 09.11.2021 г.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
В конкретния случай, дружеството жалбоподател е санкционирано на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 ЗАвПр за нарушение по чл. 57, ал. 1 Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Съгласно разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лева“.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС предвижда, че лицата
по чл. 2, ал. 1 от същата наредба - еднолични търговци и търговски дружества, които
притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на
транспорта или упълномощени от него длъжностни лица и могат да извършват
международен превоз на пътници и товари, допускат до управление на превозните средства
за международен превоз на пътници и товари само водачи, които са психически годни.
В казуса, дружеството-жалбоподател, като лице притежаващо лиценз на общността за
извършване на международен превоз, се явява задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 1 от
Наредбата и като такова следва да допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
Изискванията към тези водачи са в чл.58 от същата наредба, като едно от тях е да
притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
4
В тази връзка е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Именно регламента на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. изисква при всяко постъпване на работа като водач на
таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата,
отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена
сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за психологическа
годност.
Според чл. 12, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, CE, С1, CIE, D, DE, Dl, DIE и Т е
5 години. Като условие за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно
средство за категории С, CI, D, D1 и Ттм е необходимо представянето на копие на
удостоверение за психологическа годност за издаване на свидетелство за управление на
МПС.
Същевременно, към настоящия момент, съгласно влязлото в сила на 21.10.2022 г. изменение
в ДВ бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, удостоверението за
психологическа годност е безсрочно. Смисълът на това изменение е за безсрочност на
удостоверението за психологическа годност в рамките на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление на МПС и същото е съобразено изцяло с правната
регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕС, съгласно която щом водач на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната
категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС
от тази категория.
В настоящия казус НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление на водача Д.А. към датата на деянието. Напротив, от
приобщената към доказателствения материал по делото Справка за нарушител/водач, е
видно, че към 02.07.2021 г. и 02.08.2021 г., когато се твърди от накзаващия орган, че е
извършен международен превоз на товари от водача без да е притежавал удостоверение за
психологическа годност, Айтовски е притежавал валидно СУМПС, със срок на валидност до
09.11.2021 г. Същевременно е установено, че същият притежава удостоверение за
психологическа годност /вж. извлечение от Справка в Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, извършена на
20.01.2022 г., видно от която лицето Д.А., ЕГН: **********, се е явил на психологическо
изследване на 13.10.2016 г., за което му е издадено удостоверение № 385973(О)/.
Ето защо в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
5
по време на въззивното производство е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за
безсрочност на удостоверението за психологическа годност. Приложението на по-
благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на визираното в НП
административно нарушение, санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, поради което,
с оглед правилното приложение на материалния закон, атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно.
По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 450 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представени са и съответните документи - Договор за правна защита и
съдействие Сер. АВ № ********** от 11.04.2022 г. От друга страна размерът на заплатеното
адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е съобразен с разпоредбите на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо искането се явява основателно и следва да бъде уважено, като Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000362 от 10.02.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ С., с което на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление /населено място/, представлявано от управителя Й. С., е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА РД „АА“ - /населено място/, ул. “Витиня“ № 1, да заплати на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от управителя Й.
С., сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
6
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7