Определение по дело №1885/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2493
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20192100501885
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер IV-2493                      Година 2019, 18 декември                     гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                    четвърти въззивен граждански състав

на осемнадесети декември                  година две хиляди и деветнадесета,

в закритото заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 1885 по описа за 2019 година

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.229, ал.1, т.4 и 5 ГПК и чл.219 и сл.от ГПК, и е образувано по частната жалба на К.Н.К. и С.К.К.,***, чрез процесуалния им представител адв.П.М. от САК, конкреттизирана с Молба-уточнение (вх.№ 8861/28.10.2019 г. на НРС) против определенията от 03.09.2019 г. по гр.д.1229/2018 г. по описа на Несебърски районен съд, с които съдът е отказал: да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и 5 от ГПК до приключване на производството по гр.д.50/2019 г. по описа на БОС, както и да конституира в качеството на трето лице помагач на страната на частните жалбоподатели (ответници в първоинстанционното производството), Министерство на правосъдието, „длъжника по изпълнителното дело“ и ЧСИ Тотко Колев.

Твърди се, че обжалваните определения са неправилни, постановени при изключителна предубеденост на съдебния състав. Изложени са съображения по съществото на спора. Претендира се отмяна на обжалваните решения и „прекратяване на делото като недопустимо“ поради липсата на процесуална правна легитимация на ответниците. Не се сочат нови доказателства.

Изложените оплаквания са преповторени в още една частна жалба от ответниците (без отделен входящ номер).

Против частната жалба в законовия срок е постъпил писмен отговор от ответниците по нея и ищци по делото – М.С.Ж. и Л.Г.Ж., чрез процесуалния им представител адв.И.Т., с който жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че определението, с което съдът е отказал да спре производството по делото е необжалваемо, тъй като не е преграждащо производството, а и липсва законова разпоредба, която да предвижда възможност за неговото обжалване. Изложени са съображения и за това, че по същество жалбата в тази си част е и неоснователна. По отношение на частната жалба против определението, с което е отказано конституиране на посочените лица като трети лица в производството се твърди, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че предвид характера на производството – съдебна делба, е недопустимо привличането на трети лица, чужди на съсобствеността (каквито са МП, ЧСИ Тотко Колев и Румен Кузманов – длъжник по изпълнителното дело), и предявяването на обратни искове в това производство против тези лица. Твърди се, че ако частните жалбоподатели считат, че има претенции от финансово естество спрямо някое от тези лица, то следва да ги предявят с отделно производство. Претендира се потвърждаване на обжалваните определения. Също не се сочат нови доказателства.

 

Производството по гр.д.1229/2018 г. по описа на НРС е образувано по исковата молба, подадена от М.С.Ж. и Л.Г.Ж. против частните жалбоподатели К.Н.К. и С.К.К. за делва на съсобствен на страните недвижим имот – апартамент, СО с идентификатор 51500.507.43.1.20 по КККР на гр.Несебър. Ищецът твърди, че е имотът е съсобствен, след като той е придобил на публична продан ¼ ид.част от него, като останалите ¾ ид.части са собственост на ответниците по делото.

Ответниците са оспорили иска като недопустим и неоснователен. Оспорена е като недействителна извършената публична продан на имота, откъдето се прави извод за недопустимост на самия иск за делба. Изложени са съображения за неоснователност на иска. С отговора на исковата молба е заявено искане за конституиране на Министерство на правосъдието като трето лице помагач, тъй като „ответниците биха имали обратен иск към МП по реда на чл.49 ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК, тъй като не е спорно в теорията и практиката, че именно то отговаря за всички действия, извършени от тримата ЧСИ по водените изпълнителни дела повече от 10 години с взискател М.Ж. и длъжник Румен Кузманов“.

В откритото (първо) съдебно заседание на 03.09.2019 г. по делото процесуалният представител на ответниците и частни жалбоподатели е заявил искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 ГПК до приключване на производството по гр.д.50/2019 г. по описа на БОС, за което е заявено, че е преюдициален спор по иска за делба. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците адв.М. е поискала привличането в качеството на трето лице-помагач, на Министерство на правосъдието, на длъжника по изпълнителното дело (Румен Кузманов) и на ЧСИ Тотко Колев. По отношение на ЧСИ Колев са изложени твърдения, че ответникът К. не е бил длъжник по изпълнителното дело (по което е бил изнесен на публична продан процесният имот), поради което „за вредите, които са му причинени и за тези позорни обстоятелства“, той „ще съди дали Министерство на правосъдието, дали ЧСИ“.

С обжалваните определения първоинстанционният съд е отказал да спре производството по делото, след като е приел, че предметът на спора по гр.д.50/2019 г. на БОС не касае собствеността върху имота – предмет на делбата, поради което не е налице преюдициалност на този спор спрямо производството по съдебната делба. Съдът е оставил без уважение искането да се привлекат като трето лице – помагач Министерство на правосъдието, длъжникът по изпълнителното дело (Румен Кузманов) и ЧСИ Тотко Колев. Изложени са мотиви, че производството е за съдебна делба, а лицата, чието привличане се претендира, не са съсобственици в имота, поради което е недопустимо привличането им като трети лица-помагачи.

 

Против протоколните определения на съда е подадена частната жалба, конкретизирана с молбата-допълнение.

 

Съдът намира за недопустима подадената частна жалба против определението на НРС, с което съдът е отказал да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и 5 от ГПК до приключване на производството по гр.д.50/2019 г. по описа на БОС. Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т.1) и в случаите, изрично посочени в закона (т.2). Определението, с което се отказва спиране на делото не е преграждащо, поради което не попада в хипотезата на т.1. За това определение не е предвидено изрично възможност за обжалване, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Ето защо частната жалба в тази й част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.

 

Частната жалба против определенията на НРС, с които е оставил без уважение искането да се привлекат като трето лице – помагач Министерство на правосъдието, длъжникът по изпълнителното дело (Румен Кузманов) и ЧСИ Тотко Колев е допустима, тъй като е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба в тази й част е неоснователна.

Искането за привличане е направено своевременно от ответника съгласно чл.219, ал.1 от ГПК, поради което е допустимо. Същото обаче е неоснователно, доколкото за ответника не е налице интерес от исканото привличане – нито едно от посочените лица, чието привличане се претендира, в случая няма интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.

За да се допусне встъпването/привличането на трето лице като помагач, е абсолютно необходимо да е налице правен интерес от встъпването за третото лице от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, на която подпомага, т. е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице. С встъпването се цели обвързване на това лице от силата на мотивите на решението с оглед улесняване на встъпилото лице в защитата му при последващ процес, иницииран от подпомаганата страна. Такива са случаите, когато по изключение силата на съдебното решение се разпростира и спрямо третото лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато е налице опасност от затрудняване или усложняване защитата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Целта на привличането за привличащия е при евентуален неблагоприятен за него изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес.

В настоящия случай, предвид характера на производството – за съдебна делба, посочените три лица (МП, длъжникът по изпълнителното дело и ЧСИ Тотко Колев), нито биха могли да подпомогнат защитата на ответниците, нито има смисъл от обвързването им с мотивите на съдебния акт. Самите жалбоподатели не обосновават интерес от привличането на тези лица като подпомагаща страна. Твърденията им, че биха имали обратен иск по реда на чл.49 ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК, към МП или към ЧСИ са неоснователни. Ако се твърди настъпването на вреди от действия на ЧСИ, то реда за претендирането и реализирането им е друг – по чл.441 ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ. И в този случай вредите на ответниците не биха произтичали от извършената съдебна делба на имота. Министерство на правосъдието няма отношение към действията на ЧСИ, поради което дори ответниците да имат основание да претендират вреди от действията на ЧСИ, то не биха могли да ги претендират от МП.

По отношение на длъжника по изпълнителното дело не са изложени никакви твърдения за наличие на интерес от привличането му като подпомагаща страна в настоящото производство.

Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че искането за привличането на Министерство на правосъдието, на длъжника по изпълнителното дело (Румен Кузманов) и на ЧСИ Тотко Колев като подпомагаща страна в производството по делба на имота следва да бъде оставено без уважение.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на К.Н.К. и С.К.К.,***, чрез процесуалния им представител адв.П.М. от САК, конкретизирана с Молба-уточнение (вх.№ 8861/28.10.2019 г. на НРС) против определението от 03.09.2019 г. по гр.д.1229/2018 г. по описа на Несебърски районен съд, с което съдът е отказал да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 и 5 от ГПК до приключване на производството по гр.д.50/2019 г. по описа на БОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.1885/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд, по отношение на тази част от частната жалба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неснователна частната жалба на К.Н.К. и С.К.К.,***, чрез процесуалния им представител адв.П.М. от САК, конкретизирана с Молба-уточнение (вх.№ 8861/28.10.2019 г. на НРС) против определенията от 03.09.2019 г. по гр.д.1229/2018 г. по описа на Несебърски районен съд, с които съдът е отказал да конституира в качеството на трето лице помагач на страната на частните жалбоподатели (ответници в първоинстанционното производството), Министерство на правосъдието, „длъжника по изпълнителното дело“ и ЧСИ Тотко Колев.

 

В частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване през Върховен касационен съд с частна жалба в седемдневен срок от връчването му на страните.

В частта, с която частната жалба е оставена без уважение, определението на БОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                        2.