РЕШЕНИЕ
№ 766
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502762 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. П. К. против
решение № 1060/28.06.2021г. по гр.д.№ 2555/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са
отхвърлени предявените от нея против „Аксес файнанс“ООД евентуално съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - за прогласяване на нищожността на сключения
между страните договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2020г. или за прогласяване на
нищожността на отделни клаузи по същия договор, а именно на клаузите по чл.15, ал.1 и
ал.4, чл.20 чл.21, ал.4 и ал.5. Твърди се, че обжалваното решение е немотивирано, като
решаващият съд не е изложил мотиви по нито едно от твърденията на жалбоподателката за
допуснати противоречия със закона и добрите нрави. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на твърденията за допуснати такива нарушения.
От въззиваемата страна „Аксес файнанс“ООД е подаден отговор на въззивната жалба,
с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, оспорват се
твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви по наведените от нея доводи за
недействителност на договора за потребителски кредит.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 2555/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Г.К. против „Аксес файнанс“ООД , с която са предявени съединени при условие на
евентуалност искове за това да бъде прогласена нищожността на сключения между страните
договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2020г. като противоречащ на императивните
изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а ако съдът отхвърли този иск, да се прогласи нищожността
на клаузите по чл.15, ал.1 и ал.4 и чл.20 от договора като неравноправни по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗПК, противоречащи на добрите нрави и заобикалящи изискванията на чл.33
от ЗПК и на клаузата на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора като противоречаща на чл.10а, ал.2 и
ал.4 и чл.33 от ЗПК и на добрите нрави. Твърдят се допуснати нарушения на разпоредбите
на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Доколкото се твърди неспазване на изискванията на ЗПК,
1
ще следва да се приеме, че основният иск е с правна кавалификация по чл.22 от ЗПК за
прогласяване на договора за недействителен. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК е специална
спрямо тази на чл.26 от ЗЗД и поради това ще следва да се приеме като основание на иска.
С подадения от “Аксес файнанс” ООД – гр. София отговор на исковата молба
исковете са оспорени като неоснователни, като е оспорено и всяко едно от твърденията за
допуснати нарушения на закона и добрите нрави.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от сключения между
страните договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2020г.. По силата на същия на
жалбоподателката е предоставен кредит / кредитен лимит/ в размер от 400 лева.
Съгласно чл.15, ал.1 от сключения между страните договор за кредит „Бяла карта“ от
03.07.2020г., в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на
падежа, същият се задължава в срок от три дни след падежа да предостави на
кредитополучателя допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно
на следните условия: да е лице над 21 години и с минимален осигурителен доход от 1500
лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен
трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да
има кредитна история със статус 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг активен договор
за паричен заем с „Аксес файнанс“ООД. В ал.4 на чл.15 е предвидено задължение за
кредитополучателя да предоставя допълнително обезпечение при всеки отделен случай на
забавено плащане.
В чл.20 от договора е предвидена неустойка в размер от 10% от усвоената и
непогасена главница в случай, че кредитополучателят не предостави горепосоченото
допълнително обезпечение, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение
на задължението. Макар неустойката да е обвързана формално с непредставянето на
допълнително обезпечение, тя представлява обезщетение за забавено плащане, тъй като
изначалната предпоставка за дължимостта й е неплащането в срок на текущо задължение.
Нелогично е което и да било лице да поръчителства за вече просрочено задължение, а и с
оглед на предвидените в чл.15 изисквания към поръчителя и 3- дневен срок за осигуряването
му е очевидно, че изискването за допълнително обезпечение е само предтекст за
начисляване на неустойка. Клаузата за неустойка е в пряко противоречие с разпоредбите на
чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, ограничаващи обезщетението в полза на кредитодателя при
забавяне на плащанията от страна на кредитополучателя до размера на законната лихва.
Освен това неустойката е в размер от 10% месечно, а не на годишна база, тъй като е
предвидено същата да бъде начислявана от шесто число на месеца, в който е настъпило
неизпълнението, до пето число на следващия месец. Самият размер на неустойката и начина
й на начисляване обосновават противоречие с добрите нрави. Освен това е недопустимо да
се кумулират неустойката за забавено плащане със законната лихва за забавено плащане, тъй
като по този начин кредиторът би получил две обезщетения. В този смисъл са Решение №
507/16.05.1996г. по гр.д.№ 2380/94г. на ВС, Решение № 1823/27.10.1995г. по гр.д.№
2879/94г. на V г.о. на ВС, Решение № 68/09.07.2012г. по гр.д.№ 450/2011г. на ВКС, І т.о. и
др.
Съгласно чл.21, ал.3 и ал.4 от договора, при неизпълнение на задължението за
връщане на усвоения кредит, кредитополучателят дължи заплащане на законна лихва за
забава, както и разходи за действия по събиране на задължението в размер от 2,50 лева за
всеки ден просрочие. В ал.5 на чл.21 е предвидена и такса в размер от 120 лева за
извънсъдебно събиране на вземанията на кредитодателя при обявена от същия предсрочна
изискуемост. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията
по извънсъдебно събиране на задължението несъмнено са такива по управление на кредита.
Разходите за извършването им следва да се разглеждат като присъщи по договора разходи и
съответно следва да са калкулирани във възнаградителната лихва. Както се сочи и в
мотивите към Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК,
2
възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на
договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение
в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 33,
ал. 1 от ЗПК.
В обобщение на горното съдът намира, че клаузите по чл.15, ал.1 и ал.4, чл.20 чл.21,
ал.4 и ал.5 от сключения между страните договор за потребителски кредит се явяват
нищожни поради противоречие със закона и с добрите нрави. Нищожността на тези клаузи
обаче не обосновава извод за недействителност на целия договор, тъй като същите нямат
пряко отношение към основния му предмет- предоставянето на кредит в определен размер,
срокът за връщането му, възнаградителната лихва в полза на кредитодателя, годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от кредитополучателя. Доколкото
предвидените в тези клаузи допълнителни плащания в тежест на жалбоподателката са
поставени в зависимост изпълнението на основните й задължения за връщане на ползвания
кредит, то те не мога да се разглеждат като задължителна част от общия размер на
дължимите от нея плащанията и съответно не дават основание да се счита, че чрез тях е
завишен размерът на възнаградителната лихва и на ГПР спрямо тези, посочени в договора.
Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен
основания иск за прогласяване на целия договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2020г..
Решението ще следа да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените при
условие на евентуалност искове за прогласяване на нищожността на горепосочените клаузи
от договора, като същите бъдат уважени.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, в полза на страните не
следва да се присъждат съдебни разноски, като това се отнася и до претендираното от
пълномощника на жалбоподателката адв.Д.Ф. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1060/28.06.2021г. по гр.д.№ 2555/2021г. на ПдРС, VІІІ
гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. П. К. иск против „Аксес файнанс“ООД
за прогласяване на нищожността / недействителността по смисъла на чл.22 от ЗПК/ на
сключения между страните договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2020г..
ОТМЕНЯ решение № 1060/28.06.2021г. по гр.д.№ 2555/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с., в
частта, с която са отхвърлени предявените при условие на евентуалност искове за
прогласяване на нищожността на клаузите по чл.15, ал.1 и ал.4, чл.20 чл.21, ал.4 и ал.5 по
сключения между страните договор за кредит „Бяла карта“ от 03.07.2020г., като вместо това
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите по чл.15, ал.1 и ал.4, чл.20 чл.21, ал.4 и ал.5
по сключения между Г. П. К. и „Аксес файнанс“ООД договор за кредит „Бяла карта“ от
03.07.2020г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3