№ 271
гр. Пазарджик, 21.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220103511 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Молителят К. А. Д. се явява лично, редовно призован на посочения по
делото съдебен адрес и с пълномощника си адв. П.-Г., редовно упълномощена
да го представлява с приложено по делото пълномощно.
Не се явява представител за ответната Община Пазарджик, редовно
призована.
За Районна прокуратура, редовно призована, се явява прокурор Румяна
Петрова.
АДВ. П.-Г.: Моля да дадете ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като неявилата се ответна община е редовно призована. Затова и на основание
чл. 142, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическата страна.
АДВ. П.-Г.: Поддържам подадената молба в цялост. Водим двама
свидетели, а именно лицата М. Р. К. – баща на доверителят ми и В. А. И..
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима. Не се противопоставям за
1
свидетелите.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е молба, с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.
1 от ЗГР.
Молителят твърди в подадената молба, че е роден на 24.11.1979 г. в гр.
Пазарджик. Сочи, че родителите му М. С. Д.а и А. Б. Д., са го записали с
българските имена К. А. Д., за което е съставен акт за раждане
№2945/26.11.1979г., издаден от Община Пазарджик.
Молителят твърди, че целият му род произхожда от мюсюлманската
етническа общност в Република България и се самоопределя като лице
български гражданин с мюсюлмански произход., за което представя копия от
акт за раждане №296/27.02.1958г. и семеен регистър на гр. Пазарджик от 1958
г. - т.47, стр.164 изд. от община Пазарджик за родът на майка му М. С. Г. (М.
Я. Р.) и за родът на баща му - А. Б. Д. (М. Р. М./К.) акт за раждане
№1584//17.VIII.1958 г.; удостоверение за раждане №96-00892/23.08.1996г.;
удостоверение за раждане от 26.08.2002г.; удостоверение за раждане от
08.09.2006г. и семеен регистър на гр.Пловдив от 1946г.-, стр.218/46г. изд. от
община Пловдив, район Централен ГРАО и Удостоверение за родствени
връзки с №И- 5193_001/17.10.2022г., изд. от общ. Пазарджик.
Твърди, че от малък близките му казвали и го представяли пред
обществото с имената О. М. Р., като го наименували със собственото име - О.,
бащино - М. и фамилното име - Р. на дядо му по бащина линия, с която
всички в родът му са били известни до началото на възродителния процес.
Твърди, че съгласно удостоверение за раждане от 08.09.2006г., изд. от
община Пловдив, баща му е с лично име - М. и бащино - Р., поради което
съгласно императивното правило на чл.14, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация считам, че е допустимо да нося за фамилно име, името на
неговия дядо Р., без наставката -ов или -ев, съгласно семейните, етническите
и религиозните им традиции.
Твърди, че семейството му е от турски произход и с турско
самосъзнание, че принадлежи към етническа група, различна от българската,
въпреки българските имена които носят, поради обстоятелства назад във
времето, които не са били зависили от тях.
Молителят твърди, че пред близки, роднини, познати, колеги и
2
приятели се представя и е известен с турските имена, а именно: със
собственото име- О., бащино - М. и фамилното име на своя дядо - Р., като се
самоопределя с тях, тъй като при запознанството му с нови хора се представя
с различни собствено, бащино и фамилно име от посочените в акта за
раждане. Сочи, че приятелката му също е от турски произход, като при
запознанството се представил пред нея с турските си имена О. М. Р.. Едва
когато между тях се задълбочила връзката им, той й казал, че е с турски
произход, но е записан с българските имена К. А. Д..
Твърди, че е налице разминаване между имената, с които е записан в
документите си за самоличност, с тези с кои е известен в обществото, като О.
М. Р.. Това разминаване на имената му създава затруднения и неудобства при
осъществяването на социалните му контакти. Известен е в обществото с
турските си имена, като с такива се наименуват цялото му семейство, за което
счита именно за такова важно обстоятелство, както и за в бъдеще това би му
създало неудобство в ежедневното общуване, както и допълнително
емоционален дискомфорт и трудности в личните му контакти и социални
отношения.
Твърди, че не е осъждан и целта на исканата промяна в имената му не е
да се укрие от наказателна, административна или гражданска отговорност, за
което представя копия от документи.
Твърди, че иска да носи имена, които съответстват на неговите
религиозни, етнически и семейни традиции и да има за собствено име, името
- О., за бащино име, собственото име на баща му - М. и за фамилно име -
името на неговия дядо по бащина линия - Р., с което родът му са били
известни, което е в съответствие със законовите изисквания на чл.14, ал.1 от
ЗГР, като именните традиции на подновяване на имената на прародителите
ми по несъмнен начин ще показва неговия произход и етническата му
принадлежност. Цитира съдебна практика.
Твърди, че посочените от него обстоятелства следва да се квалифицират
като важни по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР. Счита, че е налице втората
предвидена от закона хипотеза в чл.19 ал.1 от ЗГР, а именно наличието на
важни обстоятелства, които налагат извършването на исканата промяна.
Сочи, че съдебната практика приема, че "важни" по смисъла на чл.19 ал.1 от
ЗГР са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено
3
неудобно носенето на имената. Действително самото му желание да промени
имената си, представлява също обстоятелство, което може да бъде счетено за
важно, тъй като е известен в обществото с турските си имена, а именно като
О. М. Р., а не като К. А. Д. и от тази разлика в имената му изпитва неудобство
пред близки и приятели и това понастоящем, както и за в бъдеще би му
създало неудобство в ежедневното общуване. Сочи съдебна практика.
Молителят твърди, че фактът, че от години е известен в кръга, в който
се движи и създава приятелства под едно лично, бащино и фамилно име - О.
М. Р., а фигурира във всички документи под друго име - К. А. Д. съставлява
„важно обстоятелство" по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР налагащо промяна на
личното, бащиното и фамилното му име.
Искането към съда е да допусне промяна в имената му от К. А. Д. на О.
М. Р.. Ако бъде уважена молбата, се моли на основание чл.74, ал.1 и ал.2 от
ЗГР да изпрати заверен препис от решението на Община Пазарджик за
отбелязване на допуснатата промяна в имената му в съставения акт за
раждане и отразяване на промяната в съответните регистри на населението.
Към молбата са приложени писмени доказателства, подробно описани.
Направено е доказателствено искане за разпит на свидетели.
По делото не са постъпили отговори на молбата от страна на Община
Пазарджик и РП – Пазарджик.
С определението по реда на чл. 140 от ГПК от 06.01.2023 г. съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на молителя, като е уважил същите.
Указал е, че доказателствената тежест е на страната - молител, а именно тя е
тази, която следва да докаже наличието на важни обстоятелства по смисъла на
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна на собственото, бащиното и
фамилното име.
АДВ. П.-Г.: Нямам възражения по доклада.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към молбата писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на страната молител лицата М. Р.
К. и В. А. И..
4
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТА НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ И
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА ИМ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Р. К. – роден на 14.08.1957 г. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пазарджик,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, К. ми е син, с основно
образование, безработен. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. К.: Знам за какво е делото. Когато синът ми се роди по времето
на соц. режима имаше задължителни имена. Имаше режим на имената. Аз
бях с български имена А. Д.. Когато той се роди исках да го пиша като О., но
от полицията ме задължиха да му сложа българско име. Същото се получи и
с дъщеря ми. Дъщеря ми обществеността я знае като Ш., а синът ми като О..
Всички го назовават с това име. Добре е, както те приема обществото, така да
ти е името. Има още един проблем, като идват писма от институции, като К.
никой не го знае и пощаджията не може да разбере за кого е писмото.
Нормално е един човек да се назовава с името, което обича. О. означава
„управник в реалността“. На сина ми така му викаме – О., откакто започна да
ходи. Ние всички му викаме О.. И моята съпруга е с българско име и в бъдеще
искаме и името на жена ми да променим. В семейството ми има около двама
или трима човека, които по документи се водят с българско име, а в
обществеността се наричат с други имена. О. желае да носи моето бащино
име М. и това на баща ми Р. за фамилия. От малък той се представя като О.
М. Р.. Р. е фамилното име на баща ми. Аз съм К. и това е името на дядо ми –
на баща ми бащата, т.е. за в бъдеще, моето поколение, след моята кончина,
искам да носи моето име. Това е голямо щастие. Аз съм К. по фамилия. Това е
името на дядо ми. През 2022 г. си го връщам това име. Аз съм роден с това
име. Бях пловдивски жител. Името ми беше А. Б. Д.. Носех това име и през
1974 г. когато отидох да си взема паспорта за самоличност ме задължиха да
си сменя името и даже баща ми го взеха от работа и той беше с име турско и
на двамата ни взеха имената и ни сложиха български имена. Аз съм роден
като Р. М. К.ов. Това е името на баща ми. Записали са ме М., сигурно, защото
това е името останало от прадядо ми. Баща ми се казваше Р. М. К.ов. Когато
аз се родих ми сложиха името М. Р. К.ов.
ПРОКУРОРЪТ: Моля за сравнение на личната карта, де факто името на
5
баща му е записано като Р. с „п“. За фамилията уточнявам, защото той иска да
се казва Р. с „б“, а в документа, който е представен е записан с „п“.
Уточняваме фамилията.
АДВ. П.-Г.: Сигурно е записан Р., заради наставките.
Съдът напомни на прокурора, че при снемане самоличността на
свидетеля същият представи личната си карта и имената му са записани по
нея.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. А. И. – роден на 01.07.1977 г. в Пазарджик, живущ в Пазарджик,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с молителя, с
основно образование, собственик на фирма.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. ИЛИЕВ: Познавам се с К. Д. от деца. Към него се обръщам с
името О.. Много рядко му казвам К., но повечето хора го знаят като О..
Второто и третото му българско име не му ги знам. Цялата махала се обръща
към него с О.. Когато се запознава с някой той се представя с името О.. И аз
така се представям, с името С., ако някой каже В., никой не ме знае с това
име. Освен с името О., той се представя с бащиното име М., а дядо му се
казваше Р.. Той се представя с тези три имена в обществото О. М. Р.. Казах,
че не му знам другите български имена, само първото. Когато питат за К. Д. в
махалата, като кажат адреса, тогава се сещам. По българското име не се
сещам, че става въпрос за него.
АДВ. П.-Г.: Моля по реда на чл. 176 от ГПК моят доверител да даде
обяснения защо държи на тези имена.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам против.
СЪДЪТ намира искането за допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
МОЛИТЕЛЯТ по реда на 176 от ГПК: Предимно работя в чужбина и
повечето работодатели са турци и ми знаят турското име, защото аз винаги се
представям като О. М. Р., но като ми пускат договор за работа ми викат „ти си
О. М. Р., защо тук пише К. Д.?“ и това ми го казват подигравателно. И това ме
6
подтикна да си сменя името. Работя в Германия като куриер. Работя,
спестявам някой лев и се прибирам и после пак ходя. Има много голямо
неудобство с имената ми. Обръщат се подигравателно към мен и ми става
обидно и ми викат „как може да си с две имена“ и трябва да им обяснявам за
геноцида и ми е много неприятно. Това се случва многократно.
АДВ. П.-Г.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.-Г.: Уважаема госпожо Председател, от събраните по делото
доказателства се установява безспорно че молителят е известен сред близките
и познатите си както и пред работодателите си в чужбина с имената О. М. Р. и
самият той се самоопределя с тези имена в обществото, за което считам, че са
налице важни обстоятелства, а именно известността на лицето в обществото с
имената, с които се идентифицира, както и самото субективно желание на
доверителят ми да носи тези имена. В тази насока има съдебна практика на
ВКС, а именно Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. на ВКС,
Решение № 1426/10.12.2008 г. по гр.д. № 396/2008 г. на ВКС и още много,
които няма да изброявам, с оглед на което моля да уважите молбата и да
допуснете промяна в имената от К. А. Д. на О. М. Р., без наставките -ов и –ев,
съгласно изискванията на чл. 14 от ЗГР, тъй като в случая те са
несъвместими с религията, която изповядва моят доверител предвид факта, че
от доказателствата се установява, че носят мюсюлмански имена и там в тези
имена няма такива наставки -ев и -ов.
МОЛИТЕЛЯТ /лично/: Изповядвам исляма.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, още с представените
към исковата молба писмени доказателства се вижда, че ищецът К. Д.
произхожда от мюсюлманската етническа общност, поради което се правят
искания в исковата молба да не се поставят наставките -ов и -ев, както на
7
българските граждани поначало. Същият се определя като български
гражданин. Днес в съдебното заседание беше разпитан неговия баща, като се
потвърди, че собственото име на бащата е М.. Същият в показанията си пред
съда разясни, че той е с фамилията К., неговия баща се е казвал Р., поради
което съгласно чл. 13 и чл. 14 от ЗГР е допустимо, съответното като фамилно
име на лицето, което иска промяна на фамилното име да бъде бащиното име
на бащата. В този смисъл се доказа, че името на бащата на молителя е М., а
името на дядото на молителя е Р., поради което няма пречка бащиното и
фамилно име да бъде такова каквото желае молителя. По отношение на
собственото се установи от разпита на втория свидетел, а и обясненията,
които даде молителя по реда на чл. 176 от ГПК, че важни обстоятелства
налагат неговото собствено име да се промени. Поради което прокурора не
възразява да се разпореди на Община Пазарджик да се издаде нов акт за
раждане, в който като собствено име да се запише О., като бащино име да се
запише М. и като фамилно име Р., без съответните наставки -ов и -ев.
СЪДЪТ обявява устните състезания за приключени и посочва, че ще
обяви решение в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:58 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8