Решение по дело №30/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към Решение № 27 от 17.02.2022 година
по АНД № 30/2022 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от
НПК.
Бързо производство (БП) № 406/2021 година по описа на РУ –
Свиленград е внесено в Съда от Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна
прокуратура –Хасково, ТО Свиленград с Постановление за внасяне на делото
в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А. С. А.
с ЕГН: **********, роден на **.**.****г. в гр.************, живущ в гр.
**********, ул. „*****“ №*, ром, български гражданин, без образование-не
може да чете и да пише,но може да полага подпис, неженен, безработен ,
неосъждан, за това че : В периода от 13.01.2020 година до 27.07.2021 година в
гр. Свиленград, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст
– Ася Димитрова Иванова, родена на 18.12.2005 год. –престъпление по
чл.191 ал.1 от НК.
В съдебното заседание, Районна прокуратура –Хасково, ТО
Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема
становище.
Обвиняемият А. С. А.,редовно призован се явява лично и с адвокат
Д.Славов– служебен защитник от ДП.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Д.Славов излага процесуално
становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на
прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните
предпоставки за приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъплението,
което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства.
Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената „Глоба”, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи
по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, фактът че е
безработен, семейния му (неформален) статус , включително и се позовава
на традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с
оглед етническата принадлежност на обвиняемия.
Обвиняемият А. С. А. в съдебно заседание ,сочи че разбира
обвинението,признава се за виновен,но не дава обяснения по случая. По
същество се придържа към изложеното от защитника си. В правото му на
последна дума изразява съжаление.
1

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост, обвиняемият А.
С. А. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а
от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Любимец
и приложена в кориците на ДП, става ясно, че А. С. А. не е криминално
проявен и респективно няма криминалистическа регистрация, не се издирва
от органите на МВР.
В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият А. С. А. е
несемеен,няма деца за които следва да полага грижи,не притежава
недвижими имоти, не притежава движими или недвижими вещи , не получава
трудови или други доходи.
Непълнолетната Ася Димитрова Иванова, родена на 18.12.2005 год. в гр.
Елхово, през месец декември 2019 год. се запознала с пълнолетния обв.А. С.
А. от гр. Свиленград.
И двамата били от ромската етническа общност. Двамата се харесали и
много скоро след запознанството си започнали връзка.
Няколко дни след това на 13.01.2020 год., взели решение да заживеят
заедно на семейни начала.
За решението си уведомили родителите си и от този момент /13.01.2020
год./ заживели в дома на родителите на обв.А. С. А. в гр. Свиленград, на ул.
„Лилия“ №2.
Това съжителство било доброволно от страна и на Ася Иванова и на
обв.А. С. А., след като били получили съгласие от родителите си. Ася
Иванова и обв.А. С. А. за пръв път имали сексуален контакт след като
заживели заедно.
През първите два месеца на съжителството си, всичко било наред.
След това отношенията им се влошили и започнали чести скандали между
тях и затова от време на време Ася Иванова се прибирала в дома на майка си.
През месец септември 2020 г. Ася Иванова забременяла и на 26.06.2021 г.
родила момче – Симеон Асев Иванов.Детето не било признато от
биологичния си баща - обв.А. С. А..
На 27.07.2021 г., Ася Иванова напуснала обв. А. С. А. заедно със сина си.
Към 27.07.2021 год., датата, на която съвместното съжителство между
обв.А. С. А. и Ася Иванова е приключило, Ася Иванова не е била навършила
16 годишна възраст.
По повод съжителството на непълнолетната Ася Иванова с пълнолетно
лице е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”-
2

Свиленград /л.59-л.62/ от които е видно,че непълнолетната Ася Иванова е
съжителствала с пълнолетния А. С. А. ,като към момента на изготвяне на
социалния доклад двамата били разделени и детето съжителствало с друг и
имала още две деца,а от първоначалният си съжител имала едно дете,което не
било припознато от обвиняемия,но същият се самоопределял като биологичен
баща на дете.
Разпитан в ДП обв. А. С. А. се признава за виновен и дава кратки
обяснения по случая. В съдебно заседание обвиняемия разбира
обвинението,признава се за виновен,но не дава обяснения по случая .
Изразява съжаление по случая.
Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от
събраноите по делото доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза –социални доклади на
Д“СП“ Свиленград ;Удостоверение за раждане на Ася Димитрова Иванова,
Справка за съдимост; характеристика, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние,така и от свидетелските показания от ДП,
обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Сашо Симеонов
Апостолов, Димитър Ангелов Димитров, Ася Димитрова Иванова, Христина
Атанасова Георгиева и Ангелинка Петрова Байрактарова , последните
ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с
другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по
реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени
средства, събрани по делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите
се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по
своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага
друго допълнително обсъждане.
В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се
констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на
доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да
отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички
свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им,
тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този
смисъл обосновано е и правдивото им звучене, поради което и Съдът изцяло
ги възприема за достоверни.
Следва да се посочи,че в съдебно заседание, обв. А. С. А., се е възползвал
от правото си да не дава обяснения в хода на съдебното производство,като
единствено е изразил съжаление за стореното от него. Това му поведение не
противоречи на събрания по делото доказателствен материал и не оборва
обвинителната теза на РП Хасково, ТО Свиленград. Що се отнася до отказа на
подсъдимия да дава обяснения по случая,съдът намира следното.Правото на
защита е предоставена и осигурена от закона възможност на гражданите,
3

които защитават свои права и законни интереси да участват в наказателния
процес. Правата на обвиняемия/ подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред
които изрично е посочено и правото му да дава или да откаже да даде
обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение във всеки
един момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват
следствени действия. Както всички други процесуални права, така и правото
да дава обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия.
Обясненията, с оглед тяхната двойнствена природа, като доказателствено
средство от една страна и средство за защита от друга имат съществено
значение за разкриване обективната истина в процеса. Само при тяхното
наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса,
събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение. При
отказ от страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по
обвинението, пред съда стои възможност за анализ на останалите
доказателства и доказателствени средства,поради което съдът обсъжда
единствено горепосочените доказателства.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия , съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени
и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия А.
С. А. е осъществил състава на престъплението по чл. 191,ал. 1 от НК.
Обвиняемият А. С. А. с ЕГН: **********, роден на **.**.****г. в
гр.************, живущ в гр. **********, ул. „*****“ №*, ром, български
гражданин, без образование-не може да чете и да пише,но може да полага
подпис, неженен, безработен , неосъждан.
Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от
доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето,
съжителствало с него – свидетеля Ася Димитрова Иванова , както и тяхната
4

възраст. Последната е родена на 18.12.2005г., от женски пол е, според данните
от приложените официални документи и Социалния доклад, които не се
оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като
официален документ – Удостоверение за раждане се ползват с обвързваща
материална доказателствени сила за посочените факти.
С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от
време, 13.01.2020г. до 27.07.2021г . ,тя е била непълнолетна, навършила 14
години, но не и 16 години.
От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля Ася Димитрова Иванова и обвиняемия А. С.
А., във времето от 13.01.2020г. до 27.07.2021г – крайният момент, визиран в
Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на
момента, в който свидетелката е напуснала обвиняемия окончателно.
Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както
са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват
брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак,
според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите
права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка
на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови
контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът , е че
свидетелката е заживяла в дома на обвиняемия , заедно с
обвиняемия/съгласно обясненията на обвиняемия дадени в ДП / , което
обстоятелство не се оспорва както от свидетелката,така и от самият
обвиняем,а и се установява от изготвения по делото социален доклад от
проучването на непълнолетната свидетелка. И доколкото е налице трайно
състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид
възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо
положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като
престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е
осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия А. С. А.
виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на
лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и
характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял,
което е било очевидно при конкретните обстоятелства, свързани с
извършения ритуал по венчавка, според традициите им. Бил е наясно и с
предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако
не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и
5

общественоопасния характер на деянието си и неговите последици. От тук
и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на
обвиняемия А. С. А. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от А. С. А. умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация”, и
кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият А. С. А. не е
осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от
общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на
процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този
период, според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи
императивно неговото приложение и в резултат на извършеното
престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и
не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и
нравствените, нематериални отношения. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7
на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки А. С. А. следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за
което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на А. С. А., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната
истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно
минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в
съдебната фаза, сравнително добрите характеристични данни, и чисто
човешкия мотив, поради който е заживял на семейни начала с ненавършило
16-годишна възраст момиче. Не се констатираха отегчаващи вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с
други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по делото.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското
правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия –неработи към момента на
6

постановяване на съдебният акт, не притежава парични средства в банки , с
имотното му положение - не притежава недвижими имоти, движимо
имущество с единична стойност над 1 000 лв. , ценни книги и дялове в
дружества , и със семейното му такова – неженен. Отчете се също така и
етническата принадлежност на А. С. А., установена при снемане на
самоличността му, изводима и от писмените доказателства, към социална и
етническа група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в
ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и продължителното им
съжителство – близо година и половина, според инкриминирания период от
време.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия А. С. А. за
виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв.
Предвид изложеното индивидуализацията на наказанието се намери за
съответна на целите на наказанието, т.е. определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи
и превъзпита обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като при
признаването на А. С. А. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист за наложената глоба, вносима по Бюджета на
съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................
7

Номер на акта:	27
Дата:	17 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20225620200030
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 януари 2022 г.

Решение по дело №30/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите