Решение по дело №383/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на С. Е., гражданин на Нидерландия, с адрес с.Раброво, общ.Бойница, обл.Видин, против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0291-000115/18.07.2024г. на Мл.инспектор в РУ-Кула при ОД на МВР-Видин, с която спрямо жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, без да е спазена предвидената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при грешно прилагане на материалния закон и несъобразяване на неговата цел. Прави се преглед на противоправните деяния по българската правна уредба и на практиката на съдилищата, в частност на ВАС, която не се споделя от жалбоподателя. Сочи, че деянието за което е наложена ПАМ, е престъпление, а не административно нарушение. Сочи, че след като поводът за налагането на ПАМ е извършеното административно нарушение, то тази мярка се явява „наказание“ за въпросното нарушение. Счита действията на администрацията за административен произвол. Сочи, че е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е предвидено в закона. Сочи, че съобразно решение № 3 от 23.03.2021г. по КД № 11/2020г. на КС преустановителният ефект на мерките следва да се отнася само до административни нарушения по ЗДвП, каквото управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е. Сочи, че на практика мярката се прилага към всеки водач, както и че опасността е хипотетична. Сочи се, че жалбоподателката е диагностицирана със заболяване, за което ѝ е предписан лекарствен продукт „дексамед“, разрешен за употреба, без който тя ме би могла да шофира по безопасен начин. Сочи се и че самият закон отдава приоритет на резултата от кръвната проба, поради което административният орган е действал в нарушение на чл.6 от АПК. Иска се от съда да обяви за нищожна оспорената заповед, евентуално да я отмени.

Ответникът по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваната заповед.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, на 18.07.2024г. в 12,51ч. жалбоподателят С. Е., като водач на лек автомобил Волво, е изпробвана за употреба на наркотични вещества и техни аналози с Drug test 5000, фабр.№ АRMF 0092, проба 403, който отчел наличие на амфетамини. Протоколът е подписан от провереното лице. На водача е връчен талон за медицинско изследване. Съставен е и АУАН за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП- управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

На водача е издадена и процесната заповед за прилагане на ПАМ, в която е описана установената по-горе фактическа обстановка и на основание чл.171,т.1,б.б от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Видно от представения резултат от извършения тест за наркотици–тест №403, същият е отчел положителен резултат за амфетамини и отрицателен за останалите видове наркотични вещества, установими с теста. По делото е представен и протокол за сервизна проверка на Drug test 5000 с идентификационен номер, съответстващ на този, с който е извършена проверката, с датата 01.12.2023г. и срок на валидност на проверката 12м., от който се установява, че същият е годен за употреба към момента на извършване на тестването с него.

Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол/или наркотични вещества или техни аналози, лицето е дало кръвна проба и урина, като съобразно протокола е съобщило за употреба на дексамфетамин.

По делото са ангажирани доказателства, че на лицето е предписано за употреба лекарството дексамфетамин, тъй като страда от СДВФ.

Не са представени резултати от кръвна проба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-мл.инспектор в РУ-Кула при ОД на МВР-Видин, осъществяващ пътен контрол. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1.3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-1663/14.06.2024г. на Директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители, вкл. полицейски инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР-Видин и назначените по график служители при осъществяване на наряд за изпълнение на патрулно-постовата дейност в РУ, да прилагат принудителни административни мерки, вкл. процесната, при нарушения по ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ на ОД на МВР-Видин.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 171,т.1,б.б от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач , който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съгласно посочената разпоредба при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че водачът С. Е. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества-амфетамини, поради което са налице материално-правните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. За установените обстоятелства е надлежно съставен протокол по чл.5,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, констатациите в който не са оспорени, но и се подкрепят от събраните по делото доказателства-показанията на теста за наркотици.

Предвид горното са налице предвидените в чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ, а именно управление от жалбоподателя на МПС след употреба на наркотични вещества. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание като възражението в обратната насока е неоснователно.

Изложените от жалбоподателя съображения за нарушение на чл.6 от АПК , тъй като заповедта е издадена преди да е получен резултатът от кръвна проба, не могат да бъдат възприети. Разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП предвижда в алтернатива начина на установяване на употребата на наркотични вещества: с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В случая тази употреба е установена с тест, поради което са били налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ . Липсват резултати от кръвна проба, които да бъдат взети предвид съобразно разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП . Самото оспорване и даването на кръвна проба не са обстоятелства, водещи до отпадане на необходимостта от прилагане на ПАМ, тъй като разпоредбата визира изрично наличие на резултати от кръвната проба. При липса на такива са налице всички предвидени в разпоредбата предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и предвиденото предварително изпълнение на заповедта съобразно чл.172,ал.6 от ЗДвП. Горното е с оглед характера и целта на ПАМ. Същата не е административно наказание, каквито доводи са развити от жалбоподателя, а превантивна мярка, чиято основна цел е превенцията-опазването на живота и здравето на хората и да се преустанови и да се предотврати извършването на правонарушения, като целта на мярката оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретния индивид при наличие на предвидените в закона предпоставки.

Предвид горното при липса на резултати от кръвните изследвания липсват основания за отмяна на наложената на жалбоподателя ПАМ, тъй като същата е наложена при наличие на всички, разписани в закона предпоставки. Същата не се налага спрямо „всеки“ водач и при „хипотетична“ опасност, а при установяване на предпоставките на разпоредбата. Административният орган в случая действа при условията на обвързана компетентност, поради което не се касае за административен произвол.

В горния смисъл е и съдебната практика , напр. : Решение № 1711 от 07.02.2019г. на ВАС по адм.дело № 10126/2018г. , Решение № 15815 от 16.12.2018г. на ВАС по адм.дело № 4322/2018г. и др.

Неоснователно е и направеното възражение за незаконосъобразност с оглед обстоятелството, че лицето използва лекарството „дексамфетамин“ по лекарско предписание, разрешено за употреба. ЗДвП визира забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо от формата, под която са приети /в частност лекарства/, или целта, за която са приети /в частност медицинска цел/, дори да се предлагат в аптечната или въобще в търговската мрежа под някаква форма. Достатъчно е да се касае за наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, която съдържа в списъци наркотичните вещества, вкл. такива които се използват в медицината. Конкретно установеното с теста вещество–амфетамин , се съдържа в Списък I, а използваното лекарство от жалбоподателката „дексамфетамин“ е вещество, включено в списък II на Конвенцията за психотропните вещества-„наркотик“ по смисъла на чл.1,т.1 от Рамково решение 2004/757/пвр на Съвета от 25 октомври 2004 година за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици, изменено с Директива (ЕС) 2017/2103 на Еевропейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2017 година.

Неоснователни са и развитите доводи за липса на основание за приложение на процесната ПАМ. Изложените от жалбоподателя подробни съображения, които като цяло се свеждат до доводи за липса на основание за прилагането ѝ по съображения, че не се касае за административно нарушение, а противоправно деяние „престъпление“, което изключва приложението на ПАМ, като такива прилагани за административни нарушения, не могат да бъдат споделени. Изрична е разпоредбата на ЗДвП, която предвижда фактическите обстоятелства за прилагането на ПАМ, а именно управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози /което представлява нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП/, независимо от вида отговорност, който е предвиден за това противоправно деяние. Следва да бъдат споделени подробните доводи, че това противоправно деяние е престъпление, а не административно нарушение съобразно българското законодателство, като преценката за обществената опасност на това деяние е направил законодателят, но не могат да бъдат възприети доводите, че това изключва прилагането на процесната ПАМ. Същата е наложена при разписани в правната норма фактически обстоятелства. Не могат да бъдат споделени и доводите за противоречие с Решение №3 от 23.03.2021г. по к.д. № 11/2020г. на КС. От една страна с посоченото решение са обявени за противоконституционни чл. 171, т. 1, буква "д" и чл. 171, т. 2, буква "к" от ЗДвП, а не процесната. От друга, видно от мотивите, КС е приел, че „истинската цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение“. Приел е, че основните права на гражданите са неотменими, но не абсолютни съобразно чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията и могат да бъдат ограничавани при спазване на условията по чл. 35, ал. 1, изр. второ от Конституцията – ограничението да е закрепено със закон и да е насочено към адекватна и пропорционална защита на конституционно признати ценности – националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. По разбиране на настоящия съдебен състав не е налице идентитет между преследваните цели с разпоредбите на чл.171,т.1, б.б и т.2а от ЗДвП-опазването на живота и здравето на участниците в движението, и тези на отменените разпоредби-заплащането на неплатените глоби.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената форма, в съответствие с преследваната от закона цел, като са изложени съответните фактически и правни основания за издаването ѝ, поради което липсват основания по чл.146 от АПК както за прогласяването ѝ за нищожна, така и за отмяната ѝ.

На основание чл. 172,ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Е., гражданин на Нидерландия, с адрес с.Раброво, общ.Бойница, обл.Видин, против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0291-000115/18.07.2024г. на Мл.инспектор в РУ-Кула при ОД на МВР-Видин, с която спрямо същата е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца“, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.