Решение по дело №1543/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  1006                                           30.07.2019 г.                                      Град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                    XX - ти наказателен състав

На седемнадесети юли                                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Районен съдия: Станимира Иванова

 

 

Секретар: Гергана Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 1543 по описа на БРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.М.К., ЕГН ********** с адрес: ***, против наказателно постановление № 14-0346-000367/07.10.2014 г., издадено от началник РПУ Созопол към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, му е наложена глоба в размер на 10 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения за допуснати процесуални нарушения.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на атакуваното НП.

АНО е редовно призован, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.09.2014 г. на жалбоподателя К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №425 /ср.№652485/ за това, че на същата дата 10.09.2014  г., около 01.50 часа в гр.С., на ул.”Р.” в посока пл.Ч. и ул.“О.“, управлявал под въздействието на алкохол лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ 4 МАТИК“, с рег. № ****. В АУАН било посочено още, че К. бил спрян за проверка като същият отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № 0061. На жалбоподателя бил издаден и медицински талон за изследване №0428116, като отказал да даде кръвна проба за анализ. При проверката не представил СУМПС и контролен талон към него. В акта, съставен от свидетеля Б., било описано, че с тези си действия, лицето е нарушило разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДВП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП. АУАН е връчен на К. при съставянето му, който го разписал без възражения, такива не са постъпили и в по-късен момент.

Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, му наложена глоба в размер на 10 лева.

Видно от самото наказателно постановление, което е представено от АНО, върху него има нанесени две дати – 10.10.2018 г., която е зачеркната, и 07.01.2019 г. Тези дати са изписани в най-долната част на самото наказателно постановление, като на мястото, оставено за посочване на дата, на която същото е връчено на санкционираното лице, не е посочено нищо. Самото НП не е и разписано от К.. По делото на л.16 е приложена докладна записка, на която е отразено да изхожда от ст.пол.П. П.. В нея е записано, че при извършена проверка на адрес *** с цел връчване на К. на атакуваното понастоящем наказателно постановление, същият не е бил намерен, макар да е бил търсен в различни часови диапазони и полицейският служител да е оставял известия за посещението си. С оглед на това и наказателното постановление, във връзка с връчването нас което е бил търсен, е останало невръчено. Самата докладна записка  няма нито номер, нито дата с оглед преценката на времето, когато К. е бил търсен с цел връчване на постановлението. С оглед на това, съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, а именно веднага след узнаване от страна на жалбоподателя, че е санкциониран с атакуваното понастоящем наказателно постановление.

Преди да се произнесе по същество на спора, съдът намира, че следва да отговори на възраженията за изтекла абсолютна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото Законът за административните нарушения и наказания не предвижда друго. Под обстоятелства, изключващи отговорността, следва да се разбират и тези, водещи до погасяване на наказателното преследване след осъществяване на деянието, сред които е и изтеклата давност.

ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване, поради което приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Чл. 34 от ЗАНН, уреждащ случаите, в които административнонаказателно производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, тъй като сроковете по чл. 34 от ЗАНН не уреждат период от време от извършване на нарушението до влизане в сила на акта, с който е наложено съответното наказание, след изтичането на който законодателят приема, че генералната и специалната превенция не биха имали целения ефект.

По аргумент от чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК административнонаказателното преследване ще се изключи по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, с оглед предвиденото наказание за вмененото нарушение - глоба и лишаване от права. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК, т.е. в настоящия случай, ако са изтекли повече от четири години и половина.

За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът е задължен да следи служебно. В процесния случай предвид извършване на административното нарушение на 10.09.2014 г., към момента на произнасяне на настоящата съдебна инстанция горепосоченият давностен срок е изтекъл. С неговото изтичане се изключва административнонаказателното преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди административнонаказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание, което налага отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд

   

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0346-000367/07.10.2014 г., издадено от началник РПУ Созопол към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на А.М.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, му наложена глоба в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.