Р Е
Ш Е Н
И Е
№4486/18.10.2013г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХХV състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на 18 септември 2013 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕТЯ КОЛЕВА
при
секретаря В.Б., като разгледа
докладваното от съдия КОЛЕВА гр.д. № 16634/2012год. по
описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от С.П.Н. ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М. С.- ДАК срещу “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че ищеца
не дължи сумата от 1457,34 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за период от 22.12.2011г. до
11.06.2012г. в обект - находящ се в гр. Варна,
ул.”Иван Шишман“№12А Д,
клиентски №**********, аб.№ ********** дължима по силата на договор за продажба на електроенергия.
В исковата молбата ищцата твърди, че с
ответника са в договорни отношения за продажба на електроенергия по силата на
договор. Твърди се, че „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД е
извършило проверка на измервателния уред, като е констатирано неизмерване на
електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен протокол
/ констатациите му се оспорват от ищеца/ и извършена корекция на потребената
електроенергия, като е начислена сумата от 1457,34 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за период от 22.12.2011г. до 11.06.2012г. Излага се, че ищцата не е консумирала
начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не дължи процесната сума,
с която е извършена корекцията.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.ОН
България Продажби” АД в срока по чл.131 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответника оспорва предявени иск, като неоснователен и недопустим. Не се оспорва
обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, както и наличието
на облигационни задължения. Твърди се, че е извършена проверка на средството за
измерване при която е констатирано неточно измерване на ел. енергия, поради
монтиран мост. За проверката е съставен констативен протокол. Излага се, че при
проверката са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. На
база на констатациите в протокола е изготвена корекция на сметката по чл.38,
ал.3.т.1 от Общите условия, поради което е начислена процесната
сума.
От
събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От представения по делото
протокол за демонтаж от 11.06.2012г. се установява, че на същата дата
длъжностни лица на „ЕНЕРГО ПРО Мрежи” АД
са извършили техническа проверка на електромер №6370654, монтиран на обект на ищеца-
жилище, находящо се в гр. Варна, ул.”Иван Шишман“12 А
Демонтираното СТИ е било
предоставено за метрологична експертиза при БИМ, РО на ГД „МИУ”- Русе, като в
изготвеното заключение е изписано, че „ … е манипулирана шунтовата токова
верига на СТИ- свързани на късо с тънък проводник (шунт) токовите изводи върху
електронната платка”
В
настоящия случай няма точен измерител на констатирана грешка в измерването на
електромера. А в случай, че не може да се установи конкретен измерител в
проценти, размера на потребената ел.енергия като корекция следва да е начислена
в съответствие с установената в чл.38, ал.3, т.1 от Общите условия на „ЕНЕРГО
ПРО Мрежи” АД.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
По
предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска
съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от първия.
В тази връзка, ответникът следва да установи, че сумата му се следва на годно
основание.
По делото не се спори, че ищеца е
потребител на ел. енергия и че имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил
присъединен към ел. мрежата, поради което последния има задължението да заплаща
консумираната ел.енергия.
Макар и по
делото да не са представени текстовете на ОУ на договорите за пренос и продажба
на ел. енергия, на съдът е известно съдържанието им. Представени са
доказателства за публикуване на измененията в чл. 38 и чл. 42 ОУ за пренос на
ел. енергия. Не се спори, че ищецът е страна по тях.
Настоящият
състав намира, че представения протокол от извършена проверка на СТИ на ищеца,
като частен свидетелстващ документ, е противопоставим на ищеца само ако е
подписан от него. Тъй като в случая, протоколът не е подписан от ищеца, обективираните
в него обстоятелства следваше да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства. Ответникът не успя да обоснове правото си да извърши
корекция на сметката на ищеца.
С решение № 165/19.11.2009 г., постановено
по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104/5.07.2010 г., постановено
по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/04.04.2011 г., постановено
по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г.,
постановено по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.
290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на
ОСГТК на ВКС, задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е
даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за
доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В
посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа
енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и
енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при
сега действащата нормативна уредба на тези отношения. С решение №
189/11.04.2011 г., т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната
практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане. Идентично становище е застъпено и в Р № 79/11.05.2011 г.
по т.д. 582/2010 г. на ВСК, ТК, ІІ-ро отд.
Безспорно е че постановените съдебни
решения касаят отношения между потребители и други енергоснабдителни дружества,
но настоящият състав намира, че дадените в тях разрешения по цитираните въпроси
са относими и към разглеждания правен спор, поради идентичната уредба на
корекционната процедура в ОУ на договорите за пренос и продажба на „Е. Он
България Мрежи” АД и „Е. Он България Продажби” АД. Тези решения представляват
задължителна съдебна практика и следва да бъдат съобразени при решаването на
настоящият спор.
Правото си
да претендира процесната сума, ответникът обосновава с извършената проверка,
при която е установено неточно измерване на консумираната ел. енергия в имота
на ищеца. В контекста на изложените по-горе мотиви, в хода на съдебното
производство ответната страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни
действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на
електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за
търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия,
още по-малко действия изразяващи се в неправомерно въздействие върху СТИ. Сам
по себе си протоколът от извършената проверка не е в състояние да обоснове
правото на ответника да получи сумата, тъй като в действащото обективно право
не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на
сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на
корекцията не произтича и от клаузата на чл. 38 от Общи условия на договорите
за пренос, с която ответното дружество е обосновало правото да извърши
корекцията и да начисли и претендира за плащане сумата от 1457,34 лв. Поради
неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП подобна
клауза е нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД и не
поражда правни последици. Последния извод, съдът основава на предвидената в чл.
38 от ОУ за пренос на ел. енергия възможност за санкциониране на потребителя,
без да се изисква виновно поведение от негова страна. Възможността за
приложение на подобна обективна отговорност следва да е изрично предвидена
законодателно, което в конкретния случай не е налице и е недопустимо да се
въвежда с общи условия, задължителни за потребителя.
По
изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен
начин, че изчислената вследствие на корекцията, сума му се следва, в посоченият
размер, поради което предявеният иск за недължимост на
начислената от ответника сума се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на сторените разноски е направено възражение от процесуалния
представител на ответното дружество досежно прекомерния размер на адвокатски
хонорар, претендиран от ищцовата страна. Настоящия състав на съда намира, че
прекомерен е размерът на заплатения адвокатски хонорар, който надвишава
трикратния размер от този, който е определен с Наредба №1 от 09.07.2004г.
Предвид факта, че се претендира адвокатски хонорар в размер на 280лева, съдът
намира, че същия следва да бъде редуциран до 300лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 394 лева, представляваща сбор от
заплатена държавна такса и адвокатски
хонорар- съгласно приложен списък.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.П.Н. ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М. С.- ДАК не дължи на „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул.Владислав№ 258 Варна Тауърс Кула Г сумата от 1457,34 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за период от 22.12.2011г. до 11.06.2012г. в обект - находящ се
в гр. Варна, ул.”Иван Шишман“№12А Д, клиентски №**********, аб.№ ********** дължима по силата на договор за продажба на електроенергия, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Бизнес парк Варна, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Н. ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М. С.- ДАК сумата от 394лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: