Решение по дело №1631/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 726
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20221720101631
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. П., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720101631 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща комплекс Ш. „С.У.“ /**/, с административен
адрес : гр. С.В., (к.к.“‘С.В.“), община Н., местност ,.Ю.“, представлявано от управителя:
М.Г.А. ЕГН **********, чрез адв. Й.Г. - САК срещу А. Т. СТ., ЕГН: **********. адрес: гр.
П., ул. ..Ю.Г.“** ** ** ** и СН. Т. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ..Ю.Г.“** вх. „А“,
** **, като се моли съдът да се произнесе с решение с което да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, сумата в размер на 3571.56 евро (три хиляди
петстотин седемдесет и едно евро и петдесет и шест евроцента представляваща дължима и
незаплатена тА. поддръжка към Етажната собственост за периода от 2019г. до 2021 г.
включително за съсобственият им имот Апартамент ** от които А. Т. СТ. сумата от 1785.78
евро: - по 595.26 евро за 2019г„ 595.26 за 2020г. и 595.26 за 2021 г. и СН. Т. СТ. сумата от
1785.78 евро: - по 595.26 евро за 2019г„ 595.26 за 2020г. и 595.26 за 2021г., както и
мораторна лихва в размер на 747.78 евро общо за двамата ответници по 373.89 евро за всеки
един от ответниците, за горната сума, от които : м. лихва в размер на 180.08 евро върху
дължимата сума за 2019 г. в размер на 595.26 евро. за периода от 02.04.2019г.- до
25.03.2022г. дължима от СН. Т. СТ.; м. лихва в размер на 180.08 евро върху дължимата сума
за 2019 г. в размер на 595.26 евро, за периода от 02.04.2019г.- до 25.03.2022г.- дължима от А.
Т. СТ., м. лихва в размер на 119.56 евро върху дължимата сума за 2020 г. в размер на 595.26
евро за периода от 02.04.2020г.- до 25.03.2022г. -дължима от СН. Т. СТ., м. лихва в размер на
119.56 евро върху дължимата сума за 2020 г. в размер на 595.26 евро за периода от
02.04.2020г.- до 25.03.2022г. - дължима от А.Т. С., м. лихва в размер на 74.25 евро, върху
дължимата сума за 2021 г. в размер на 595.26 евро за периода от 01.01.2021 г.- до
25.03.2022г. дължима от СН. Т. СТ., м. лихва в размер на 74.25 евро, върху дължимата сума
1
за 2021 г. в размер на 595.26 евро за периода от 01.01.2021г.- до 25.03.2022г„ дължима от А.
Т. СТ., ведно със зконната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба -30.03.2022г., до окончателното заплащане на задължението, като бъдат присъдени
направените по делото разноски в настоящото производство.
В законоустановения срок ответниците, чрез процесуА. си представител са подали
отговор, с който са оспорил исковете, като неоснователни и молят да бъдат отхвърлен като
неоснователни и недоказани. Излагат се доводи, че същите през процесния период не са
посещавали недвижимия имот и съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, не дължат
тА. за поддръжка и управление.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и съдът следва да се произнесе по
същество.
От фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че ответниците А. Т. СТ. и СН. Т. СТ. през 2010г. са
придобили собствеността на имот, представляващ студио/жилище №** и придобиват
собствеността върху Апартамент ** (буква „а“, петстотин и пет) обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот ** ** рег.** дело **.20Юг. по описа на
нотариус Л.Ч., рег.№** на НК, вписан в Службата по вписванията Н. с вх.рег.№** Юг., акт
** том ** дело ** който апартамент A **. с идентификатор ** е разположен на 4-ти етаж,
състоящ се от дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, 2 бани-тоалетна. антре и 2
балкона със застроена площ от 85.53. ведно с прилежащите общи части възлиза на 99.21
кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, находящ се
в сграда представляваща комплекс Ш. „С.У.“ /'**/, с административен адрес: гр. С.В.,
(к.к.“С.В.“), община Н., местност „Ю.“ в режим на Етажна собственост.
Ищцовата страна излага доводи, че Етажната собственост е определила с решения
на общото събрание на етажната собственост (ОСЕС) извършване на дейности по
поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, в това число почистване
поддръжка на общите части, поправки, поддръжка асансьор, ВиК. техн. аварии по общите
части и други. Етажната собственост, чрез организирани от същата физически или
юридически лица стриктно е изпълнявала задълженията си включително през релевантния
период до момента, като поддържа ЕС в чист, поддържан и атрактивен вид с оглед на
комфорта на собственици, обитатели и гости. Етажната собственост е предоставяла
услугата, която услуга е и съответно приета от собственици, обитатели, наематели.
От представените с исковата молба писмени доказателства от ищцовата страна се
установява, че с решения на ОСЕС, е бил определен размер на тА. за управление и
поддръжка за всеки един собственик на имот, като за ответниците (собственици на
2
Апартамент **) тА. поддръжка и управление е била определена в размер на общо 1190.52
евро (хиляда сто и деветдесет евро и петдесет и два евроцента) годишно. ТА.та се дължала
ежегодно до 01.04 за текущата година до 2020г, като след проведеното ОСЕС на 15.06.2020
се дължи до 31.12. на предходната година - за следващата. Взето е решение на ОСЕС, че не е
нужна нарочна покана за заплащане на тА.та поддръжка и се дължи ежегодно в посочения
срок. Решението на ОСЕС се счита покана за заплащане. На ОС на Етажната собственост
проведено на 17.06.2016г., в решение по точка 6 от дневния ред и приложение, ОСЕС е било
взето решение за индивидуалните тА. на собственици обитатели, конкретизирани в
приложения към решение №6 неразделна част от протокола за провеждане на ОСЕС, като
общо за имота е в размер на 1190.52 евро годишно, като за всеки един от ответниците са в
размер на по 595.26 евро годишно, като посочената тА. поддръжка е потвърдена с решения
на ОСЕС от 15.06.2020г. На ОСЕС проведено на 15.06.2020г. за управител е избрана М.Г.А.
с мандат 2 години; Потвърждават се решенията от ОСЕС от 17.06.2016г. вкл. по отношение
на размера на тА. поддръжка (с решение по т. 6 от дневния ред). На същото ОСЕС, с
решение по т.7 от дневния ред на ОС са потвърдени и приети дължимите, незаплатени
индивидуални тА. поддръжка за всеки собственик, респ. имот в ЕС и дължимите суми.
Потвърден е списък с посочени имоти, период и размер на незаплатената тА. поддръжка,
представляващо Приложение№1 неразделна част от протокола на ОСЕС от 15.06.2020г.,
както и списък със задължения- приложение №3, към протокол от ОСЕС проведено на
18.03.2022г.
Не се твърди в настоящето производство а и не се сочат доказателства ответниците
да са заплащали изцяло или частично претендираните суми.
Ответната страна обосновава липсата на плащане с разпоредбата на чл.51, ал.2 от
ЗУЕС, според която не се заплащат разходите по ал. 1 на същата разпоредба за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Излага се доводи, че през процесния период ответниците не са пребивавали в жилищата
тяхна собственост.
В тази насока са представени писмени доказателства - удостоверения издадени от
МВР-СДВР, отдел“БДС“ видно от които ответниците С. и А. С. са влизали и излизали от
страната за процесния период многократно за кратки периоди:
От удостоверение относно преминавания през ГКПП на Р.България peг. № ЯяБ №
3303/10.02.2022 г. е видно, че ответницата С.С. за 2019 г. е пребивавала в страната за
няколко пъти за броени дни и един и за около 1 месец през юли и август месец.
През 2020 г. поради световната пандемия от Ковид-19 и наложените ограничителни мерки в
ОАЕ и България С.С. изобщо не е успяла да се прибере в България. А през 2021 г. отново
поради противоепидемичните ограничения е пребивавала в страната общо 18 дни. Не се
спори, че към настоящия момент ответницата С.С. се намира извън пределите на Р.България
след като е излязла на 03.11.2021 г.
От удостоверение относно преминавания през ГК11П на Р.България peг. ЯяБ
3
3302/10.02.2022 г. е видно, че ответницата А.С. за 2019 г. е пребивавала в страната за
няколко пъти за броени дни и един път за около 1,5 месец през юли, август и септември.
През 2020 г. поради световната пандемия от Ковид-19 и наложените ограничителни мерки в
ОАЕ и България А.С. е пребивавала в страната общо около 3 месеца от началото на
м.септември - до началото на м.декември 2020 г., през 2021 г. поради световната пандемия
от Ковид-19 и противоепидемичните ограничения А.С. изобщо не е успяла да се прибере в
България. И към настоящия момент ответницата А.С. се намира извън пределите на
Р.България след като е излязла от страната на 13.12.2020 г.
Горните обстоятелства относно влизания и излизания на ответниците за процесния
период, както и относно това, че не са посещавали имота си в св.В. в рамките на периода
поради лични и семейни ангажименти се потвърждава и от поакзанията на разпитаната
свидетелка З.В.В., на които показания съдът дава вяра, доколкото същите не са оборени със
съотвени доказателства от ищцовата страна. Същата свидетелка заявява, че двете ответници
работят в чужбина, рядко посещават Р.Бъгария, когато се прибират престояват при свои
близки в гр.П. и гр.София, като последните няколко години повечето време от престоя им в
Р.България е свързано с управление на техен имот в с.Панчарево. Същата заявява, че през
последните години касаещи процесния период, двете ответници не са ходили и не са
пребивавали в имота в гр. С.В..
От правна страна :
Съгласно практиката на ВКС, чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, урежда разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост, които се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата (собственици,
ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и
поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51,
ал. 2 и 3 ЗУЕС, т. е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година (ал. 2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат
частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател
или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на
отсъствие (ал. 3). Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и 3 ЗУЕС е еднозначно –
решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от
общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик,
съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото
събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите
части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от
заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и обитателите
са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане
на общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
4
една календарна година, т. е. пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите
на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи (разноски и тА.), във връзка с
дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да
е необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
управление на общите части (арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС). С разпоредбата на ал. 2 се урежда
изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за разпределение на разходите между
собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства, поради
което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение
на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната
собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на
лицата, които не заплащат разходите за общите части. Независимо дали е било взето
решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са
освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на
общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер. В
хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е без правно значение дали е бил уведомен управителя на
етажната собственост, тъй като това е условие за вземане на решение от общо събрание на
етажната собственост само по отношение на преценката на обстоятелствата по чл. 51, ал. 3
ЗУЕС. /Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о.,
ГК,/Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК,/ .
Предвид изложеното съдът приема, че не е необходимо вземане на решение от
общото събрание на етажната собственост в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като
преценката дали собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на
една календарна година е относимо само към хипотезата на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС.
Обосновавайки се на извод, че след като не се установява ползване на обекта в етажната
собственост от собственика или трето лице през исковия период, ответниците не дължат
разходи за управление и поддръжка на общите части съгласно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а
направеното възражение в този смисъл е основателно.
Поради изложените съображения, така предявените искове като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските за настоящето производство:
Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъдена да заплати на всяка една от
ответниците сторените разноски по делото в размер на 550.00 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща
комплекс Ш. „С.У.“ /**/, с административен адрес : гр. С.В., (к.к.“‘С.В.“), община Н.,
местност ,.Ю.“, представлявано от управителя: М.Г.А. ЕГН **********, чрез адв. Й.Г. -
5
САК срещу А. Т. СТ., ЕГН: **********. адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“ ** ** ** ** и СН. Т. СТ.,
ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ..Ю.Г.“, ** вх. „А“, ** **, за осъждане на ответниците да
заплатят на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, сумата в размер на 3571.56 евро (три хиляди
петстотин седемдесет и едно евро и петдесет и шест евроцента представляваща дължима и
незаплатена тА. поддръжка към Етажната собственост за периода от 2019г. до 2021 г.
включително за съсобственият им имот Апартамент ** от които А. Т. СТ. сумата от 1785.78
евро: - по 595.26 евро за 2019г„ 595.26 за 2020г. и 595.26 за 2021 г. и СН. Т. СТ. сумата от
1785.78 евро: - по 595.26 евро за 2019г„ 595.26 за 2020г. и 595.26 за 2021г., както и
мораторна лихва в размер на 747.78 евро общо за двамата ответници по 373.89 евро за всеки
един от ответниците, за горната сума, от които : м. лихва в размер на 180.08 евро върху
дължимата сума за 2019 г. в размер на 595.26 евро. за периода от 02.04.2019г.- до
25.03.2022г. дължима от СН. Т. СТ.; м. лихва в размер на 180.08 евро върху дължимата сума
за 2019 г. в размер на 595.26 евро, за периода от 02.04.2019г.- до 25.03.2022г.- дължима от А.
Т. СТ., м. лихва в размер на 119.56 евро върху дължимата сума за 2020 г. в размер на 595.26
евро за периода от 02.04.2020г.- до 25.03.2022г. -дължима от СН. Т. СТ., м. лихва в размер на
119.56 евро върху дължимата сума за 2020 г. в размер на 595.26 евро за периода от
02.04.2020г.- до 25.03.2022г. - дължима от А.Т. С., м. лихва в размер на 74.25 евро, върху
дължимата сума за 2021 г. в размер на 595.26 евро за периода от 01.01.2021 г.- до
25.03.2022г. дължима от СН. Т. СТ., м. лихва в размер на 74.25 евро, върху дължимата сума
за 2021 г. в размер на 595.26 евро за периода от 01.01.2021г.- до 25.03.2022г„ дължима от А.
Т. СТ., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба -30.03.2022г., до окончателното заплащане на задължението, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда представляваща комплекс Ш.
„С.У.“ /**/, с административен адрес : гр. С.В., (к.к.“‘С.В.“), община Н., местност ,.Ю.“,
представлявано от управителя: М.Г.А. ЕГН **********, чрез адв. Й.Г. - САК да заплати на
А. Т. СТ., ЕГН: **********. адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“ №37, ** ** ** и СН. Т. СТ., ЕГН
**********, адрес: гр. П., ул. ..Ю.Г.“, №37, вх. „А“, ** **, на всяка една по отделно
сторените разноски по делото в размер на 550.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6