№ 661
гр. София, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Мария Яначкова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от М. М. Н., Ц. П. И., Д. П.
К. и Б. П. К. с твърдение за неправилност на решение от 01.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№731/2019 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което са
отхвърлени техни искове, с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
предявени от срещу П. И. П.. Въззивниците считат, че съдът е направил
неправилен извод, че поради извънсъдебна спогодба между тях и
застрахователя по риска Гражданската отговорност на автомобилистите, по
повод деликт, осъществен от ответника, изразяващ се в предизвикано ПТП,
увредените лица нямат основание да искат заплащане на обезщетение за
същите вреди по съдебен ред от делинквента на основание чл.45 от ЗЗД.
Поддържат, че действително има извънсъдебно споразумение между
застрахователя и увредените лица, но то не обвързва делинквента, поради
това, че на основание чл.21, ал.1 от ЗЗД споразумението има действие само
между страните по него. Считат, че са доказали в производството вреди в по-
голям обем от размерите на вече изплатените обезщетения. Поради това
молят обжалваното решение да бъде отменено и исковите претенции да
бъдат уважени.
Въззиваемият П. И. П., счита жалбата за неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на ответника, ЗАД „Булстрад Виена
1
Иншурънс груп“ АД, поддържа твърдение за неоснователност на жалбата.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
с които се атакува валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
произнасяне относно неговата правилност с оглед доводите на обжалващите.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства и
проверката следва да се основе на доказателствения материал, приобщен към
делото в първоинстанционното производство.
При тези правомощия и като съобрази твърденията на страните и
събраните доказателства по делото, Софийският Апелативен съд приема
следното:
Пред Окръжен съд Враца са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД от М. М. Н., Ц. П. И., Д. П. К. и Б. П. К., срещу П. И. П. за заплащане
на суми в размер на по 40 000 лева на всеки от ищците за репариране на
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка А. Ш., настъпила при
ПТП, реализирано на 24.12.2014 г., ведно с лихвата за забава, считано от
датата на деликта до окончателното плащане.
Не се спори между страните, че на 24.12.2014 г., около 08:55 ч., на ул
„.Г.С.Раковски“ до Зърнобаза в с.Алтимир, обл.Враца, е настъпило пътно-
транспортно произшествие между л. а. Опел с рег. № ********, управляван
от П. П., и лек автомобил 4Ауди 80“, с рег.№********, управляван от О. А.
Б.. Като последица от произшествието водачът О. Б. и возещата се в л.а.Ауди-
то пътничка А. П. Ш. са починали.
Не е спорно, че с постановление от 24.11.2017 г., издадено от прокурор
при ОП-Враца, започналото наказателно производство за транспортно
произшествеи, водено срещу П. П. ДП № 12/2015 г. по описа на Окръжна
прокуратура, е прекратено.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се
установява, че на ищците са изплатени обезщетения от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД в размер на по 80 000 лева (л.182-221), за претърпените
неимуществени вреди. В сочените извънсъдебни споразумения ищците, в
качеството си на бенефициенти по споразуменията, са декларирали, че са
съгласни изцяло с размера и начина на определяне на застрахователните
обезщетения и че те покриват претърпените от тях имуществени и
неимуществени вреди, причинени от застрахователното събитие. В т.2.5 те
изрично са декларирали, че с подписването на споразуменията и
получаването на определените обезщетения са уредени окончателно
претенциите им във връзка с настъпилото застрахователно събитие и
последиците от него.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от
30.01.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият
2
няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от
застрахователя обезщетение по задължителната застраховка за риска
"Гражданска отговорност на автомобилистите…“ въз основа на постигнато
споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че
притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е
уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия
по чл.45 ЗЗД срещу носителя на гражданската отговорност. Съобразно
Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2012 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСТК на
ВКС прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с
общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно
като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, след
окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка от
носителя на тези права е от кого да търси репариране на вредите. Когато
застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да
търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото
задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен
риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за
неговия застраховател. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1823.12.2015
г., ТД № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, когато обхватът и размерът на вредите е
един и същи, има обвързващо действие по отношение на материалното право.
Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента
произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани,
тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие. Прието е, че при сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са
постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги
покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на
същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1
КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), така и от делинквента по чл.45 и сл. ЗЗД.
Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане
на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени
вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с
основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода,
че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на
сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения
срещу застрахователя, така и правото срещу причинителя на вредата. При
удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя
на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на
пострадалия против делинквента по чл.45 и сл. от ЗЗД е неоснователна.
Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са
3
останали неудовлетворени, а това са вреди, които не са били предмет на
споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато
споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по
сключена застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е
недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за
разликата между полученото обезщетение до размера на действително
претърпените вреди.
Посочените разяснения в задължителната практика на ВКС намират
приложение спрямо сключените споразумения между пострадалите и
застрахователя. Изявленията на увредените лица, че считат полученото
обезщетение за съответстващо на понесените от тях вреди погасява
материалното им право да получат допълнително обезщетение от
делинквента по чл.45 от ЗЗД.
С получаването на уговорените обезщетения е изпълнена социалната
функция на предоставеното с чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) на пострадалите право на пряк иск срещу застрахователя на
делинквента. Това обуславя извод за неоснователност на предявените искове.
С исковата молба въззивницитe ищци не са изложили твърдения и
факти от които да се направи извод, че претендираните от тях от прекия
причинител на увреждането, допълнителни размери на обезщетения за
неимуществени вреди е за други по вид или новонастъпили вреди. Пред
окръжния съд са разпитани свидетели, от показанията на които се установява,
че действително между ищците и починалата отношенията са били
прекрасни, имали са много силна духовна връзка, както и, че трудно са
понесли смъртта и. В споразуменията подписани от застрахователя на
деликвента и ищците, не е посочен изчерпателно обемът на неимуществените
вреди, за които се изплаща застрахователното обезщетение. Независимо от
това, в споразуменията изрично е изразено съгласието на увредените лица с
определеното в т.2.1 от споразуменията, застрахователно обезщетение, което
те считат за справедливо и годно да компенсира всички претърпени вреди,
следствие от процесното ПТП. Следователно не е налице необезщетена вреда,
извън предмета на споразумението и не се касае за други по вид или
новонастъпили вреди.
При този извод съдът следва да потвърди постановеното решение, без
да удовлетвори искането за присъждане на адвокатски хонорар в полза на
повереника на ищците-въззивници.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.04.2021 г., постановено по гр.д. №
731/2019 г. по описа на Окръжен съд Враца.
4
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5