О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1578
гр.Бургас, 23.08.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и трети
август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Михова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1109 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №11940/25.07.2019г.,
подадена от „Сириус-49“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ресторант
Сириус, представлявано от управителя Димитър Анастасов Димитров, чрез адв. К.М., с която се обжалва Решение №40
от 24.04.2019г. постановено по гр.д. №326/2018г. по описа на Районен съд Царево.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил
като неоснователен, иска на „Сириус-49„ ЕООД, ЕИК *********, срещу В.С.Г.,
роден на ***г. в гр. Новосибирск, притежаващ паспорт тип 63 №8418094, издаден
на 14.01.2009 г. от ФМС 139, с адрес в гр. Царево, местност
"Нестинарка" хотел "Саут бийч" бл. 2, ап. 26 и Наталия
Анатолиевна Г., родена на ***г. в гр. Новосибирск, Русия, с адрес в РБ гр.
Царево, местност "Нестинарка", хотел "Саут бийч" бл. 2, ап.
26, с който се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците
да заплатят на ищеца в условие на солидарност по 1244 евро за 2016 г. 2017 г. и
2018 г. представляващи годишно възнаграждение за ползване, поддръжка и охрана
на недвижим имот, общите части и прилежащата инфраструктура на хотелски
комплекс „Саут бийч„ в гр. Царево, ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска, както и обезщетение за забавено плащане на годишното
възнаграждение, както следва: за забава на плащането на възнаграждението за
2016 г. за периода 16.01.2016 г. до 16.07.2018 г. лихва в размер на 617.21 лв.
за забава на плащането на възнаграждението за 2017 г. за периода 16.01.2017 г.
до 16.07.2018 г. лихва в размер на 369.71 лв. за забава на плащането на
възнаграждението за 2018 г. за периода 16.01.2018 г. до 16.07.2018 г. лихва в
размер на 123.01 лв. или общо главница в размер на 3 732 евро, равняващи се на
7 299.15 лева, както и обезщетение за забавено плащане - общо в размер на 1
109.93 лева.
Осъдено е „Сириус-49„ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на В.С.Г., роден на ***г. в гр. Новосибирск, притежаващ
паспорт тип 63 №8418094, издаден на 14.01.2009 г. от ФМС 139, с адрес в гр.
Царево, местност "Нестинарка" хотел "Саут бийч" бл. 2, ап.
26 и Наталия Анатолиевна Г., родена на ***г. в гр. Новосибирск, Русия, с адрес
в РБ гр. Царево, местност "Нестинарка", хотел "Саут бийч"
бл. 2, ап. 26, сумата в размер от 2271,09 лв. представляваща разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с
материалния закон и при неправилна оценка на доказателствения материал, при съществени
нарушения на процесуалните правила и е необосновано.
Твърди се в жалбата, че между страните
са безспорни следните обстоятелства: ответниците са собственици на процесния
недвижим имот; между страните е бил сключен Договор за ползване, поддръжка и
охрана на недвижимия имот с нотариална заверка на подписите; ответниците не са
заплатили сумите, предмет на предявения иск.
Твърди се, че спорът между страните се
свежда до това дали договорът за поддръжка и управление е надлежно развален от
страна на ответниците, т.е. дали същият е прекратил своето действие.
Посочва се, че първоинстанционният съд е
приел, че в случая е налице валидно разваляне на договора, като се твърди, че
тези изводи на съда не могат да бъдат споделени. В тази връзка се развиват
подробни съображения, че известието за разваляне на договора не е достигнало до
ищцовото дружество, както и че процесният договор е изпълняван надлежно от
страна на ищцовото дружество.
Оспорва се изводът на районния съд, че
броят на назначения персонал е минимален и поради това няма дори хипотетична
възможност ищецът да изпълнява задълженията си по договора при наличие на
множество обекти в комплекса.
На следващо място се твърди, че
комплексът е бил обект на много проверки от контролни органи по Закона за
туризма и при никоя от тях не било установено нарушение.
Оспорва се твърдението, че ищцовото
дружество не е изпълнявало задължението си да осигурява охрана в комплекса,
като се твърди, че за установяване изпълнение на задължението по осигуряване на
постоянна охрана в комплекса са ангажирани множество доказателства. Твърди се,
че е ирелевантно твърдението на ответниците, че на входовете на комплекса не са
поставени електронни бариери за ограничаване достъпа само до кръга лица,
притежаващи чип или карта, като се настоява, че в договора не фигурира
задължение за изпълнителя да изгради подобна инфраструктура, а единствено да
организира необходимия пропускателен режим.
Излагат се подробни съображения, че по
делото са събрани множество доказателства, от които се установява, че ищецът
полага необходимите грижи за поддържане изправността на асансьора,
озеленяването в комплекса, доброто състояние на алеите детската площадка,
оградата, фасадите на сградите, външния басейн, спа и фитнес центъра, т.е.
ищцовото дружество е изпълнявало добросъвестно поетите си задължения по
договора и дори да се приеме, че известието за разваляне е достигнало до него
/обстоятелство, което се оспорва от въззивника/, то за ответниците не е било
настъпило твърдяното основание за разваляне на процесния договор.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер. Не
са ангажирани доказателства пред въззивната инстанция. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски в производството пред първата и
въззивната инстанция.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.С.Г. и
Наталия Анатолиевна Г., чрез адв. Н.Ч., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна.
Твърди се, че при постановяване на акта
си първоинстанционният съд е обсъдил всички представени по делото
доказателства. Излагат се съображения, че процесният договор е прекратил
действието си още през 2015г., поради което не е налице възможност да се търси
изпълнение на задълженията по него от ответниците.
Оспорват се твърденията на въззивника,
че е изпълнявал надлежно задълженията си по договора /още по-малко трайно и
непрекъснато, както е било уговорено в него/, като е полагал необходимите грижи
за поддържане изправността на асансьора, озеленяването в комплекса, доброто
състояние на алеите детската площадка, оградата, фасадите на сградите външния
басейн, спа и фитнес центъра, като в тази връзка въззиваемата страна
противопоставя свои обстойни аргументи за неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ищцовото дружество. Твърди се, че ищецът не е представил
никакви писмени доказателства, които да оборят твърденията на ответниците и да
докажат изпълнение на договорните задължения от страна на ищцовото дружество.
Претендира се потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са направени нови доказателствени
искания от страните и не са ангажирани нови доказателства в настоящото съдебно
производство.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1109 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.