Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 09.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и пети февруари

две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета С.                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 15853 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.С.Б. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.ИЗ.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 03.04.2017 г., около 10,30 часа в гр.Пазарджик на пешеходна пътека, на бул. „България“, находяща се в района на кръстовището с ул. „Екзарх Йосиф“, е настъпило ПТП между л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *******управлявано от А.П.К.и пешеходеца-ищцата по делото. Твърди се, че на посочената дата автомобилът се движел в гр.Пазарджик, по бул. „България“, с посока от ул. „Княз Александър Батемберг“ към пл.“Възраждане“. Лекият автомобил достигнал до пешеходната пътека, като водачът не забелязал и не пропуснал  пресичащата в това време, с посока от дясно на ляво спрямо автомобила пешеходка-ищцата Б. и я блъснал. В деня на инцидента ищцата била прегледана от екип на ЦСМП-гр.Пазарджик и била освободена. Твърди се, че на следващия ден 04.04.2017 г. ищцата постъпила по спешност в УМБАЛ „П.“ ООД с оплаквания от силни болки, оток и хематом върху повърхността на дясното ходило, както и невъзможност да движи същото, където останала хоспитализирана до 07.04.2017 г. Поставена й е диагноза счупване на 5-та метатерзална кост на дясното ходило, извършена е оперативна интервенция-остеоклазия на тарзални-метатарзални кости, като по този начин била наместена и стабилизирана фрактурата на костта. Поставена била гипсова имобилизация на долния крайник. След изписването от болничното заведение, ищцата продължила у дома лечението си с медикаментозна терапия. През периода на гипсовата имобилизация, ищцата се придвижвала с патерица, изпитвала редица затруднения в ежедневието си, нуждаела се от чужда помощ за битовите и хигиенни нужди. Твърди се, че преживяното произшествие се отразило и на психиката на ищцата-оплаква се от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент, нарушения на съня и вниманието.

Твърди се, че увреждащият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица BG/30/116002177549, сключена с ответното дружество на 12.08.2016 г., със срок на действие от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г. Поддържа се, че на 19.04.2017 г. е входирана писмена застрахователна претенция до ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от името на ищцата, но с писмо от 30.06.2017 г. ответникът е отказал за изплати застрахователно обезщетение с мотива, че не е налице основание за заплащане на такова.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 60 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 03.04.2017 г. на пешеходна пътека в гр.Пазарджик, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *******чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/116002177549, сключена с ответното дружество на 12.08.2016 г., със срок на действие от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.07.2017 г.-датата на исковата молба до окончателното издължаване на сумите.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен  и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.

При условията на евентуалност, ако съдът намери исковата претенция за основателна, то да намали размера на претендиранато обезщетение като завишен.

Твърди, че застрахованият в дружеството водач няма вина за настъпване на процесното ПТП. Счита, че ищцата не е съобразила поведението си с разпоредбите на чл.чл.113 и 114 ЗДвП, като преди да предприеме пресичането не се е съобразила с приближаващото превозно средство, навлязла е внезапно на платното за движение, предприела е пресичане при ограничена видимост или е удължила ненужно времето си за пресичане, респ.е спряла без необходимост на пътното платно. Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно, тъй като ищцата не е получила тежки и сложни травматични увреждания, които да са застрашили Ж.а иЗ.то й, както и че не са налице усложнения в оздравителния и възстановителен период.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител с писмена молба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли, евентуално да го уважи в по-нисък размер. Подробни съображения излага в писмени бележки представени по делото. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 1006р-3599 от 03.04.2017 г., от приобщената към доказателствата по делото административно-наказателна преписка-АУАН № 190102/03.04.2017 г., НП № 17-1006-000827/02.05.2017 г., от показанията на свидетеля А.Т.Ч., както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се установява, че на 03.04.2017 г. около 10,30 часа в гр.Пазарджик лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№ *******се движил по бул. „България“, като в района на кръстовището на бул.“България“ с ул. „Екзарх Йосиф“ водачът на автомобила не пропуска пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката му на движение пешеходка. Настъпил удар между тялото на пострадалата и дясното странично огледало на автомобила. От удара пешеходката е загубила равновесие и паднала на платното за движение на дясната си страна.

В резултат на горното произшествие ищцата получила фрактура на пета метатерзална кост на дясното ходило, за лечението на която травма ищцата е провела болнично лечение, по време на което е извършена оперативна интервенция-остеоклазия (мануално коригиране на деформацията от счупената кост). Поставена е гипсова лонгета за 40 дни. След свалянето на гипса ищцата е провеждала лечебна физкултура на два пъти по десет дни.

Вещото лице установява, че възстановяването на ищцата е продължило около два до три месеца, през което време е търпяла болки, като същите са били с по-интензивен характер през първите 15-20 дни. Установява се, че ищцата ще има болки и страдания в областта на счупването при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат за цял Ж..

При разпита си в съдебно заседание вещото лице В.установява, че счупването е довело до зашипяване и има оток на ходилото. При ищцата ще остане накуцваща походка.

Между страните не е спорно, че увреждащият автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *******притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно полица BG/30/116002177549, сключена с ответното дружество на 12.08.2016 г., със срок на действие от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г.

Чрез разпит по делегация са събрани показанията на свидетелката М.П.Т., която установява, че ищцата живее сама, поради което и като разбрала за инцидента свидетелката отишла в дома й, натоварила я на такси и я откарала в болница. Свидетелката установява, че ищцата имала много болки в крака, била много стресирана и уплашена. Н. постъпила за лечение в болница. Кракът й бил подут, леко посинял в областта на стъпалото и не можела да стъпва на него. След болницата Н. била изписана с гипс, като около месец била с него. През това време свидетелката и една съседка обслужвали ищцата-купували й храна, тъй като тя не можела да слиза до магазина. След този месец ищцата започнала да се раздвижва с патерица-това продължило няколко месеца. Свидетелката установява, че дори няколко месеца след инцидента ищцата все още била стресирана, имала страх от пресичане, постоянно се оглеждала за коли и се страхувала някой да не я блъсне.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

Приетата по делото допълнителна СМЕ на вещото лице ендокринолог установява, че с оглед давността на диабета, възстановителният процес протича малко или много, по-бавно, въпреки, че при операцията кръвната захар е била в рамките на нормата. В този смисъл този извод на експертизата не кореспондира с твърдението на ответника, че болестта на ищцата е оказала силно влияние върху възстановителния процес от претърпяната травма.

На 19.04.2017 г. ищцата сезирала ответното дружество с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като последното е отказано от ответника с писмо-уведомление от 30.06.2017 г.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 19.04.2017 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 19.07.2017 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 26.07.2017 г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

 Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 03.04.2017 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинено телесно увреждане на ищцата.

Установява се, че с поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл. 119, ал.1 ЗДвП, съобразно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

В пряка причинна връзка от горното нарушение, извършено виновно от водача л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *******ищцата е получила и телесните си увреждания фрактура на пета метатерзална кост на дясното ходило, стрес и уплах от пресичане.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

С ангажираните по делото доказателства ответникът не доказва възражението си за съпричиняване, доколкото от нито едно доказателство не се установява, че ищцата и преди да предприеме пресичането не се е съобразила с приближаващото превозно средство, не се установява да е навлязла внезапно на платното за движение, да е предприела пресичане при ограничена видимост или да е удължила ненужно времето си за пресичане, респ. да е спряла без необходимост на пътното платно. Напротив установява, че ищцата вече е била на пешеходната пътека и е пресичала, а водачът не е спазил задължението да я пропусне, било като намали скоростта, било като спре.

На следващо място и към датата на настъпване на произшествието ищцата е била на 77 години.

В Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС, ОСНК е посочено, че законът предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП-деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл.117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ищцата не е допринесла за настъпване на пътно-транспортното произшествие.

По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което и частично предявения иск ще следва да бъде уважен в пълния му размер.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищцата на 77 години към датата на произшествието, е претърпяла телесно увреждане фрактура на пета метатерзална кост на дясното ходило, за лечението на която травма ищцата е провела болнично лечение в продължение на четири дни, по време на което е извършена оперативна интервенция-остеоклазия (мануално коригиране на деформацията от счупената кост). Домашното лечение и възстановяване продължили около три месеца, през което време ищцата е търпяла болки, като същите са били с по-интензивен характер през първите 15-20 дни, като през първия месец се нуждаела от чужда помощ. Ищцата следва да бъде обезщетена за болките и страданията в областта на счупването, които ще има при промяна на времето и при по-голямо натоварване и които ще продължат за цял Ж.. Ищцата следва да бъде обезщетена и за остатъчните последици- зашипяване и оток на ходилото, както и накуцваща походка, включително и за това, че кракът й няма да се възстанови в състоянието преди произшествието. Следва да бъде обезщетена и за претърпения стрес и получен страх от пресичане.

Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице- която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е 19.04.2017 г., но доколкото ищцата я претендира, считано от датата на исковата молба, съдът присъжда лихва от 26.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

По разноските в процеса:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата и разноските направени от нея в настоящото производство в общ размер на сумата от 3585 лв., от която 1800 лв. с ДДС-заплатено адвокатско възнаграждение, 550 лв.-депозити вещи лица, 1200 лв.-платена държавна такса и 35 лв.-депозит свидетел и държавна такса за издадено съдебно удостоверение.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.: Ж. иЗ.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 03.04.2017 г. на пешеходна пътека в гр.Пазарджик, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ *******чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/116002177549, сключена с ответното дружество на 12.08.2016 г., със срок на действие от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.07.2017 г.-датата на исковата молба до окончателното издължаване на сумите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 3 585 лв. /три хиляди петстотин осемдесет и пет лв./

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: