Р Е Ш
Е Н И Е-3
Гр.В.
14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря А. А. .................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. т. дело № 23
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Гр.д.№23/2021 г. по описа на Окръжен съд-В. е образувано по исковата молба на В.К.К., ЕГН ********** и Н.К.К., ЕГН **********,
действащи чрез своя баща К.С.К., ЕГН **********,чрез адв. Г.Й.Й. от САК и адв. К.М. Д., член на САК с
личен номер:.. със съдебен адрес:*** срещу
ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от С. С. П. и К. Д. К..
В исковата молба се твърди ,че на 05.01.2018 г. в
гр. В., около 13:30 часа, лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ВН. ВТ, управляван от Н. Л. Н., ЕГН **********,*** в кръстовището с ул. ., с посока на движение кум ул. . нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 50, ал.
1, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачът Н. е бил длъжен да пропусне движещият се по ул. „. велосипедист С. К. К. с ЕГН: ********** от гр. В., който се е движел по пътя с предимство. Поради
отнетото предимство последвал удар между велосипедиста и предната лява част на л.а.
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ВН ВТ ,упряавляван
от Н. Л. Н.. Поради получения удар велосипедистът С. К. получил изключително тежки
травматични увреждания, несъвместими с живота, поради което на след мъчителна
борба за живота си починал. Водачът на л.а. бил признат за виновен
за това, че по непредпазливост бил причинил смъртта на велосипедиста С. К. К., съпруг и
баща на ищците - престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б „ в“ във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, вр.с чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Виновният за настъпване на трагичния
инцидент, довел до смъртта на С. К. К. водач бил признат за виновен от Видинския окръжен съд за
горепосоченото деяние, а присъдата била влязла в сила.
Вследствие на
тежките травматични увреждания, получени в резултат на процесното ПТП, С. К. починал на 15.05.2018 г„
четири месеца след инцидента. Изминалите четири месеца С. К. се е борел за живота си ежедневно,
като всички близки преживявали тази
борба с ежедневно страдание. Ищците били
неизменно до дядо си до последния му ден, покрай своя баща К.К..
Твърди се ,че дядото на ищците С. К. е бил много активен човек, енергичен, „стожер"
на семейството. Приживе С. К. бил много грижовен и трудолюбив, в отлично
здравословно състояние и физическа форма. Смъртта на дядото на моите
доверителки им се е отразила изключително тежко. Въпреки малката си възраст, не
е минавал почивен ден или празник ,в който дядото на
ищците да не бъде с тях и да не се радва на израстването им и развитието им. С. К. бил
неизменно до внучките си, като помагал
на сина си за отглеждането им, както в материален план, така и в морален
аспект, като много често докато синът му К.К. е бил зает
с работа или други ангажименти, именно С. К. е полагал
грижи за отглеждането на двете си внучки. Връзката между дядо и внук е била
изключително силна, основана на привързаност, взаимна обич и уважение. Като
дядо той им е оказвал морална и материална подкрепа. Първите седмици след
смъртта на дядо им родителите на ищците се опитвали да прикрият този факт, като
с времето са разказвали на децата си, че дядо им ще се върне един ден и дори
докато физически го няма, той винаги е с тях. Въпреки всичко ищците бързо осъзнали трагедията, която ги е сполетяла,
като и към настоящия момент не спирали да говорят за дядо
си, като често плачеле и споделяли, че не може изведнъж да изчезне без нищо да им каже.
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 6 от 29.01.2018 г. и било образувано ДП №
47/2018 г. по описа на РУП- гр. В..
Сочи се ,че лек автомобил марка „Фолксваген, модел „Голф“, с
рег. № ВН ВТ, управляван от Н. Л. Н., собственост на Л. Н. Д. ,бил застрахован по застраховка „ГО“ в ответното дружество
със застрахователна полица № ВС/07/117001495908/04.05.2017 г., валидна до
03.05.2018г.
Виновният за
настъпилото ПТП водач Н. Л. Н., попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени
вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена със Застрахователно дружество „Б. И.“ АД.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, Общо събрание на наказателната и гражданската
колегия, за ицщите бил налице правен
интерес да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес вследствие
смъртта на техния дядо С. К.,
настъпила при ПТП на 05.01.2018 г. в гр. В., пряко от застрахователя на виновния водач, а именно от Застрахователно
Дружество “Б. И.“ АД.
Претенциите на ищците за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди били надлежно заведени
пред ответника ,видно от Молба с Вх. № ОК-
60278/22.10.2018 г. С Писма с Изх. № НЩ-1539/27.02.2019 г. и Изх. № НЩ-
1538/27.02.2019 г., ответникът напълно необосновано и неправилно отказал на пострадалите лица изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по извънсъдебен ред.
Предвид
гореизложеното, за ищците бил налице правен
интерес да претендират по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП на основание
чл. 519, т.1, пр. 2 КЗ и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.
д. № 1/2016 г., ОСНГТК.
Иска се да бъде осъден ответникът ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК:. да заплати на В.К.К., ЕГН **********,
действаща чрез своя баща К.С.К., ЕГН **********, застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.01.2018 г.,
вследствие на което починал дядо й С. К. К., ЕГН: **********,
в размер на по 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на
претенцията пред ответника, 22.10.2018 г., до окончателно плащане на дължимата
сума.
Иска се да бъде постановено решение ,с което да се
осъди ответникът ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК: . да заплати на Н.К.К., ЕГН **********, действаща чрез
своя баща К.С.К., ЕГН **********, застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.01.2018 г., вследствие на
което починал дядо й С. К. К., ЕГН: **********,
в размер на 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред ответника- 22.10.2018 г., до окончателно плащане на дължимата
сума.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски и
адвокатски хонорар.
Към исковата молба са приложени :
1. Констативен протокол за ПТП № к - 948 от
13.12.2017 г. - заверено копие;
2. Влязла в сила Присъда № 49 от 19.02.2019
г. по НОХД № 5680/2018 г., НО, 29 състав, по описа на Софийски градски съд -
заверено копие;
3. Препис-извлечение от акт за смърт от
12.01.2018г., издаден от район Слатина, Столична община, област С.- заверено копие;
4. Удостоверения за родствени връзки изх. №
РСЛ19-УГ01-202/08.01.2019 г., № РСЛ19- УГ01-201/08.01.2019 г., №
РСЛ19-УГ01-200/08.01.2019 г.,издадени от район С. Столична община, област С. - заверено коп
5. Справка от интернет страницата на Г. ф. за валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“;
6. Молба с Вх. № ОК-60278/22.10.2018 г.Писмо
с Изх. № НЩ-1538/27.02.2019 г. - заверено копие;
7. Писмо с Изх. № НЩ-1539/27.02.2019 г. -
заверено копие;
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба ,в
който оспорва
изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер /л.44-47 от делото/. Оспорва се да е причинена вреда
на наследниците на загиналия в процесното ПТП.Оспорва се ищците да попадат в кръга на правоимащите
лица, с оглед действителните отношения с пострадалия в пътния инцидент водач на
велосипед.
Оспорва се да е
налице „особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС. Не било налице
изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
между ищеца и починалия. Така както са описани в исковата молба, в отношенията
на ищците и починалия нямало нищо „изключително”, което да подлежи на
обезщетение. Напротив, касаело се за нормални в нашето общество отношения между
дядо и внуци. Цитираната тълкувателна практика визирала случаи, на някакви
„особени” „изключения”, а не всяко страдание ,свързано със загубата на роднина
по съребрена или пряка линия от втора степен- то трябвало да е „особено” и
„изключително”.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди,като се изразяват подробни доводи в това отношение .
От посочените разяснения следвал категоричният извод,
че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата ,очертан в двете пленумни постановления, се
присъждало само по изключение. Посочените предпоставки следвало да са
осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди,
извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. за роднините - братята и сестрите,
бабите/дядовците и внуците.
В случая преките наследници на покойния С. К. били
предявили претенция за обезщетяване на причинните им неимуществени вреди, като
те също твърдели да имат близки отношения и изградена силна емоционална връзка.
Образувани били гр.д. № 21/2019 година пс описа на ОС- В.; гр.д. № 50/2019
година по описа на ОС- В. и гр.д. № 527/2020 годиш по описа на ОС –П.; търг.д.
№ 23/21 година на ОС В., което било от разширения кръг наследници. Имало вече
определени и платени обезщетения на роднините от най - близки; кръг, което
изключва права на обезщетение в полза на роднините от втора и следва степен по
права линия. Наличието на близки отношения с преките наследници изключвали
създаването на „особена”, „специална”,
връзка и то по изключение с наследниците от следващия ред .
Прави се възражение за съпричиняване на вредата от
страна на наследодателя на ищците.С поведението си той се бил поставил в
превишен спрямо нормалния риск,като извършил и конкретно нарушение на правилата
за движение по пътищата.Тук възражението
било според конкретното нарушение на колоездача, визирано в ЗДвП.
Пострадалият не бил подсигурил маневрата си при навлизане
в кръстовището. Имал видимост към
автомобила и можел да се предпази от ПТП
дори и да е бил с предимство в конкретната пътна ситуация, но не го бил сторил.
Имал поведение рисково за собствения му
живот и здраве.
Твърди се ,че пострадалият управлявал велосипед по рисков и опасен за
него самия начин, като можел да избегне
удара с автомобила, към който имал
видимост и представлявал опасност за
него, но не сторил необходимото, като
подсигури достатъчно странично разстояние от спрелия автомобил. При проявена
елементарна грижи и инстинкт за самосъхранение ищецът можел да избегне удара, който очевидно би му
причинил наранявания, но не го сторил.
Оспорва се иска
по размер. Обезщетението, което се претендира, не отговоря на действителната
вреда. Сумата била прекомерно висока и не била справедлива спрямо вредата и
стойностите на обезщетенията, определяни от съдилищата. При причиняването на
смърт от значение били и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди.
При условията на евентуалност се поддържа ,че е
приложима разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ .Същата била приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало събитието.
Поддържа се ,че неоснователна била и претенцията за
лихва от датата на ПТП. На основание чл. 498, ал. 3 вр„ ал. 1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от
увреденото лице било отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, на което кореспондирало задължението на застрахователя по чл.
496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.
Видно от разпоредбите на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал.
1 КЗ, предявяването
на писмената застрахователна претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
ставало по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно нормата на чл. 380.
ал. 1 КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето било задължено да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура. В чл. 380, ал. 3 КЗ било предвидено, че непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на увреденото лице имало последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.
409 КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на
застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в
Глава тридесет и шеста "Обща част" от Дял първи "Общи изисквания
към всички договори" на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал.
1 КЗ към реда по чл. 380 КЗ. спрямо увреденото лице, предявило претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
приложение намирало както правилото на ал. 1 на чл. 380 КЗ, установяващо
задължение на увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с
претенцията му, така и нормата на ал. 3 на чл. 380 КЗ, уреждаща последиците от
неизпълнение на това задължение - забава на кредитора по отношение на плащането
и произтичащата от това недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на
длъжника, която при този вид застраховка настъпвала с изтичането на срока по
чл. 497, ал. 1 КЗ.
Гр.д.№24 от
2021 г. по описа на Окръжен съд-В. е
образувано по исковата молба на
П.И.П., ЕГН **********, адрес: *** и
Н.И.И. с ЕГН ********** с адрес: ***
чрез адв. Г.Й.Й. от САК и адв. К. М. Д., член на САК с
личен номер: със съдебен адрес *** срещу ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление: гр. С.,представлявано от С. С. П. и К. Д. К..
В исковата молба се поддържа ,че на 05.01.2018 г. в
гр. В., около 13:00 -13:30 часа, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег. № ВН ВТ, управляван от Н.
Л. Н., ЕГН **********,*** в кръстовището с ул. ., с посока на движение към ул. .”,
нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл. 50, ал. 1, като на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачът Н. е
бил длъжен да пропусне движещият се по ул..“ велосипедист С. К. К.,***, който
се е движел по пътя с предимство. Поради отнетото предимство последвал удар
между велосипедиста и предната лява част на л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № ВНВТ - Н. Л- Н.. Поради получения удар велосипедистът С. К. получил
изключително тежки травматични увреждания,
несъвместими с живота, поради което след
мъчителна борба за живота си починал. Водачът на л.а. бил признат за виновен за
това ,че по непредпазливост причинил
смъртта на велосипедиста С. К. К., съпруг и баща на ищците - престъпление по
чл. чл. 343, ал. 1, б „ в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр.с чл. 50, ал. I
от ЗДвП. Виновният за настъпване на трагичния инцидент, довел до смъртта на С.
К. К. водач бил признат за виновен от
Видинския окръжен съд за горепосоченото деяние, а присъдата била влязла в сила.
Вследствие на тежките травматични увреждания, получени
в резултат на процесното ПТП, С. К. починал на 15.05.2018 г., четири месеца
след инцидента. Изминалите четири месеца С. К. се борил за живота си ежедневно, като всички
близки преживявали тази борба с
ежедневно страдание. Ищците са били неизменно до дядо си до последния му ден.
Дядото на ищците С. К. бил много активен човек, енергичен, „стожер"
на семейството. Приживе С. К. бил много
грижовен и трудолюбив, в отличено здравословно състояние и физическа форма. Бил
бил основен източник на доходи в семейството. Приживе С. К. бил неизменно до своите внучки, като не пропускал възможност да бъде до тях и да
помага на сина си в грижите за израстването им. Смъртта на дядото на ищците им
се отразила изключително тежко. С него
те имало силни отношения на привързаност, взаимна обич и уважение. Като дядо
той оказвал морална и материална подкрепа. Винаги
са живеели в хармонични семейни отношения и разбирателство. Откакто С. К. починал, ищците често сънували дядо си, имали
проблеми със съня си, не минавал ден ,без който да не го споменат и да не се
просълзят очите им.
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 6 от 29.01.2018 г. и било образувано ДП № 47/2018 г.
по описа на РУП- гр. В..
Лек автомобил марка „Фолксваген, модел „Голф“, с рег.
№ ВНВТ, управляван от Н. Л. Н., собственост на Л. Н. Д. ,бил застрахован по
застраховка „ГО“ в ответното дружество със застрахователна полица №
ВО/07/117001495908/04.05.2017 г. ,валидна до 03.05.2018 г.
Виновният за настъпилото ПТП водач Н. Л. Н., попадал в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката
„Гражданска отговорност“', сключена със Застрахователно дружество „Б. И.“ АД.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, Общо
събрание на наказателната и гражданската колегия, за ицщите бил налице правен
интерес да претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от тях неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес вследствие
смъртта на техния дядо С. К., настъпила при ПТП на 05.01.2018 г. в гр. В.,
пряко от застрахователя на виновния водач, а именно от Застрахователно
Дружество “Б. и.“ АД.
Претенциите на ищците за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, били надлежно заведени пред ответника ,видно от Молби с Вх. №
ОК-643457/04.09.2018 г. и Вх. № ОК-643452/04.09.2018 г. С Писма с Изх. №
НЩ-1535/27.02.2019 г. и Изх. № НЩ-1534/27.02.2019 г., ответникът напълно
необосновано и неправилно отказал на пострадалите лица изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по извънсъдебен ред.
Предвид гореизложеното за П.И.П. и Н.И.И. бил налице правен интерес
да претендират по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, на основание чл. 519, т.1, пр. 2 КЗ и Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.
Иска се да бъде осъден ответникът ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК: . да заплати на П.И.П.,
ЕГН **********, застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.01.2018 г., вследствие на което
починал дядо й С. К. К., ЕГН: **********, в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно с
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата
на завеждане на претенцията пред ответника, 04.09.2018 г., до окончателно
плащане на дължимата сума.
Иска се да бъде осъден ответника ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК. да заплати на ищцата Н.И.И.
с ЕГН ********** обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 05.01.2018 г., вследствие на което починал дядо й С. К. К.,
ЕГН: **********, в размер на 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред
ответника- 04.09.2018 г., до окончателно плащане на дължимата сума.
Към исковата молба са приложени :
Констативен протокол за ПТП № к - 948 от 13.12.2017 г.
- заверено копие;
Влязла в сила Присъда № 49 от 19.02.2019 г. по НОХД №
5680/2018 г., НО, 29 състав, по описа на Софийски градски съд - заверено копие;
Съобщение за смърт № 1/12.01.2018г., издадено от „Т. -
д-р А. Н. ИППМГГ ЕООД - заверено копие;
Препис-извлечение от акт за смърт от 12.01.2018г.,
издаден от район С., Столична община, област С. - заверено копие;
Удостоверения за родствени връзки изх. №
РСЛ19-УГ01-202/08.01.2019 г.. №РСЛ19-УГО1 -201/08:0М2019 г., №
РСЛ19-УГ01-200/08.01.2019 г.,издадени от район С., Столична община, област С. -
заверено копие;
Справка от интернет страницата на Г. ф. за валидно
сключена застраховка „Г ражданска отговорност“;
Молба с Вх. № ОК-643457/04.09.2018 г. - заверено
копие;
Молба с Вх. № ОК-643452/04.09.2018 г. - заверено
копие;
Писмо с Изх. № НЩ-1535/27.02.2019 г. - заверено копие;
Писмо с Изх. № НЩ-1534/27.02.2019 г. - заверено копие.
С
определение №7/20.01.2021 г. по гр.д.№23/2021 г.по описа на Окръжен съд-В. на основание Чл.213 ГПС са съединени служебно в едно
производство гр.д.23/2021 г. и гр.д.№24/2021 г. на Окръжен съд-В. и е
прекратено производството по гр.д.№ 24/2021
г. на Окръжен съд-В.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по
гр.д.№ 24/2021 г. на Окръжен съд-В.,в който оспорва изцяло исковата претенция
за неимуществени вреди по основание и размер /л.76-81 от делото/. Оспорва се да
е причинена вреда на наследниците на загиналия в процесното ПТП.Оспорва се ищците да попадат в кръга на правоимащите
лица, с оглед действителните отношения с пострадалия в пътния инцидент водач на
велосипед.
Оспорва се да е
налице „особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС. Не било налице
изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
между ищеца и починалия. Така както са описани в исковата молба, в отношенията
на ищците и починалия нямало нищо „изключително”, което да подлежи на
обезщетение. Напротив, касаело се за нормални в нашето общество отношения между
дядо и внуци. Цитираната тълкувателна практика визирала случаи, на някакви
„особени” „изключения”, а не всяко страдание ,свързано със загубата на роднина
по съребрена или пряка линия от втора степен- то трябвало да е „особено” и
„изключително”.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди,като се изразяват подробни доводи в това отношение .
От посочените разяснения следвал категоричният извод,
че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата ,очертан в двете пленумни постановления, се
присъждало само по изключение. Посочените предпоставки следвало да са
осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди,
извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. за роднините - братята и сестрите,
бабите/дядовците и внуците.
В случая преките наследници на покойния С. К. били
предявили претенция за обезщетяване на причинните им неимуществени вреди, като
те също твърдели да имат близки отношения и изградена силна емоционална връзка.
Образувани били гр.д. № 21/2019 година по описа на ОС- В.; гр.д. № 50/2019
година по описа на ОС- В. и гр.д. № 527/2020 годиш по описа на ОС -Плевен; търг.д.
№ 23/21 година на ОС В., което било от разширения кръг наследници. Имало вече
определени и платени обезщетения на роднините от най - близкия кръг, което
изключвало права на обезщетение в полза на роднините от втора и следва степен
по права линия. Наличието на близки отношения с преките наследници изключвали
създаването на „особена”, „специална” връзка
,и то по изключение с наследниците от следващия ред .
Имало предявени претенции и от внуци. По всички
претенции се твърдяло, че починалият бил „стожер” на семейството,че бил в отлична физическа форма и здраве /!?/;
издържал финансово всички и други подобни очевидно неверни твърдения. В случая
не се касаело за репариране на реална вреда по смисъла на т.р. № /2018 година
на ВКС, а опит за неоснователо обогатяване. Житейски били недостоверни и
взаимно изключващи се твърденията на това множество, като всеки очевидно имал
претенция да е създал с покойния „особена” , „изключителна” връзка, което само
по себе си се изключвало от заявеното от другите претендиращи, тъй като не би
имало нищо „изключително”, ако се касае за общо във фамилията отношение.
Развиват се подробни правни доводи относно това ,че неправилно
и необосновано ищците (внуци) считат, че са легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. К., тъй като Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, допускащо по изключение при наличие
на определени предпоставки, разширяване кръга на правоимащите, не е било
действащо към датата на ПТП, към която
дата са действащи ППВС № 4/1961 г. ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/84 година. Поддържа
се ,че ищците не са материалноправно легитимирани да търси обезщетение от
смъртта на своя дядо, тъй като ПТП е настъпило при действието на ППВС № 2/84
година, което ограничава кръга на правоимащите лица.
Прави се възражение за съпричиняване на вредата от
страна на наследодателя не ищците. С поведението си пострадалият се бил
поставил в превишен спрямо нормалния риск. Пострадалият не бил подсигурил
маневрата си при навлизане в кръстовището Имал видимост към автомобила и можел да се предпази от ПТП дори и да е бил с
предимство в конкретната пътна ситуация, но не го бил сторил. Имал е поведение
рисково за собствения му живот и здраве.
Пострадалият бил управлявал велосипед по рисков и
опасен за него самия начин, като можел
да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е представлява
опасност за него, но не бил сторил необходимото като подсигури достатъчно
странично разстояние от спрелия автомобил. При проявена елементарна грижи и
инстинкт за самосъхранение ищецът можел
да избегне удара, който очевидно би му причинил наранявания, но не го сторил.
Оспорва се иска
по размер. Обезщетението, което се претендира не отговоряло на действителната
вреда. Сумата била прекомерно висока и не била справедлива спрямо вредата и
стойностите на обезщетенията, определяни от съдилищата. При причиняването на
смърт от значение били и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди.
При условията на евентуалност се поддържа ,че е приложима разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това
по време на действие на кой кодекс е възникнало събитието.
Поддържа се ,че е неоснователна е претенцията за лихва
от датата на ПТП. На основание чл. 498. ал. 3 вр., ал. 1 КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от
увреденото лице било отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда
на чл. 380 КЗ, на което кореспондирало задължението на застрахователя по чл.
496. ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.
Видно от разпоредбите на чл. 498. ал. 1 и чл. 496, ал.
1 КЗ, предявяването на писмената застрахователна претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите ставало по
реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ
заедно със застрахователната претенция лицето било задължено да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл.
380 ал. 3 КЗ било предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка
от страна на увреденото лице има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ след
изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на
застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в
Глава тридесет и шеста "Обща част" от Дял първи "Общи изисквания
към всички договори" на КЗ и препращането на чл. 498. ал. 1 и чл. 496. ал.
1 КЗ към реда по чл. 380 КЗ спрямо увреденото лице, предявило претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
приложение намирало както правилото на ал. 1 на чл. 380 КЗ, установяващо
задължение на увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с
претенцията му, така и нормата на, ал. 3 на чл. 380 КЗ, уреждаща последиците от
неизпълнение на това задължение - забава на кредитора по отношение на плащането
и произтичащата от това недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на
длъжника, която при този вид застраховка настъпвала с изтичането на срока по
чл. 497 ал. 1 КЗ.
Оспорва се КП
за ПТП и установения в него механизъм и причини.
Видинският окръжен
съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
На 05.01.2018г., около 13ч.-13.30ч., в град В.,
подсъдимият Н.Н. *** с лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВН ВТ към кръстовището с ул. . с около 50 км/ч. По
същото време по ул. „“ в посока от централната градска част към старото гробище
се движел с велосипед пострадалият С. К. К. на 70 години, със скорост от около
10 км/ч. Кръстовището е регулирано, като ул. „“ е път с предимство,
сигнализиран със знак Б 3 „Път с предимство“, а ул. - с пътен знак Б 1 „Пропусни движещите се по
пътя с предимство“.Водачът Н.Н. навлязъл
в кръстовището със скорост 50 км/ч. от път, сигнализиран със знак „Б 1“ без да
осигури предимство на велосипедиста-пострадалия К., който се движел по път с
предимство ,сигнализиран със знак „Б 3“ със скорост 10 км/ч., при което блъснал
с предна лява част на автомобила велосипедиста. Ударът е под центъра на
тежестта на велосипедиста, който паднал върху преден ляв калник на автомобила и
впоследствие на пътното платно. Подсъдимият Н.Н. веднага се обадил на тел. 112
и останал на място до пристигане органите на полицията и екипа на ЦСМПП.
Пострадалият К. е транспортиран в МБАЛ „С. П.“-В.. Впоследствие, поради
влошаване общото състояние ,е транспортиран в неврохирургия С.- УМБАЛ „С. А.
АД. Пострадалият К. е починал на 15.05.2018г. в гр.В..
Видно от заключение № 27/2018г.
на съдебномедицинската експертиза за изследване на труп,назначена на
досъдебното производство , смъртта на С. К. се дължи на парализа на важни за
живота мозъчни центрове вследствие състояние след тежка мозъчна контузия с
обширно разрушаване на мозъчния паренхим на двете полукълба на главния
мозък.Смъртта е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с
претърпяното ПТП на 05.01.2018г.
Видно от заключението на назначената на досъдебното
производство автотехническата експертиза подсъдимят Н. се е движел със скорост
50 км/ч., велосипедистът- пострадалия К. се движел със скорост 10 км/ч. Подсъдимият
Н. при наличие на знак Б 1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
навлязъл в регулираното кръстовище от път без предимство на път с предимство,
регулиран със знак „Б 3“, при което блъснал велосипедиста с предна лява част на
автомобила, при което тялото паднало върху автомобила и впоследствие на пътя. Поради разликата в
кинематичната енергия между автомобила и велосипедиста, последният и тялото на
велосипедиста са носени и отхвърлени
напред и вляво по посока на движение на лекия автомобил, по който се наблюдава
счупено стъкло на преден ляв фар, следа от отриване на преден ляв калник,
хлътване на предно ляво колело, хлътване в основата на предното стъкло, следи
от отриване по предна лява врата. Подсъдимият Н. е имал техническа възможност
да види и възприеме навлезлият в кръстовището от ляво на дясно пред него
велосипедист, да осигури предимството му и да избегне ПТП.
При така установената фактическа обстановка
наказателният съд по НОХД 237/2018 г. по описа на Окръжен съд-В. е приел,че подсъдимият Н. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.343, ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от ИК
във вр.с чл.50 ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимия Н. нарушил правилата за
движение - чл. 50 ал.1 от ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачът Н. е бил длъжен да
пропусне движещият се по ул. .“ велосипедист – С. К. К. ***, който се движел по
пътя с предимство, и от последвалия удар на велосипедиста в предна лява част на
автомобила по непредпазливост причинил смъртта на водача му С. К. К..
Нарушението на правилата за движение е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат- смъртта на С. К..
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост /престъпна небрежност/ - подсъдимият Н. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Подсъдимият е съзнавал, че управлява автомобила на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство и е задължен да
пропусне движещият по пътя с предимство- велосипедист С. К. К., който не е
имало пречки да бъде възприет своевременно от подсъдимия. Последният е могъл и
е бил длъжен да предвиди, че като действа в разрез с чл. 50 ал.1 от ЗДвП, ще
застраши други участници в движението и ще стане предпоставка за ПТП.
Поведението на подсъдимия Н., респ. нарушението на посоченото по - горе правило
за движение, е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
С присъда №88/23.11.2018 г. по НОХД 237/2018 г. по
описа на Окръжен съд-В. ,влязла в законна сила на 10.12.2018 г., подсъдимият Н.
Л. Н.-роден на *** година в гр.В., българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, общ работник в „Крос-В.“ ООД, неосъждан, ЕГН: ********** е
признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 05.01.2018 г. в гр.В., при управление на МПС -
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ВН ВТ, собственост на Л. Н. *** в кръстовището с
ул.“ с посока на движение към ул.““ нарушил правилата за движение: чл.50, ал.1
от ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачът Н. е бил длъжен да пропусне движещият се по ул.“ велосипедист
— С. К. К. ***, който се движел по пътя с предимство, и от последвалия удар на
велосипедиста в предна лява част на автомобила по непредпазливост причинил
смъртта на водача му С. К. К., поради което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“
във вр.с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.50, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.373, ал.2
от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден ,като му е наложено налага
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК е
наложено на подсъдимия Н. Л. Н. наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 1 година и 4 месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК от срока на наложното
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ е приспаднато времето ,през
което подсъдимият Н. Л. Н. е бил лишен
по административен ред от възможността да упражнява това право.
По настоящото дело е назначена съдебноавтотехническа
експертиза,изпълнена от вещото лице Р.И. /л.107 -109 от делото/,която дава
заключение ,че велосипедистът е имал техническа възможност да възприема автомобила
на разстояние около 76,5 метра от кръстовището и че велосипедистът е могъл да
избегне произшествието, ако е задействал с максимална ефективност спирачната
система на велосипеда най-малко на 3,6 метра преди мястото на удара.
По делото е назначена съдебнопсихиатрична
експертиза,изпълнена от вещото лице д-р Н.Н. /л.156 -161 от делото/,която дава заключение ,че
ищцата Н.И.И., ********** с адрес: ***, към момента на прегледа- 04.10.2021 г. е
психично здрава. От клиничното
интервю са намерени анамнестични данни
за съществувала силна емоционално привързаност на ищцата към починалия й дядо С.
К..Вследствие на настъпилата при ПТП смърт на дядо и ищцата Н.И. била преживяла
психична и емоционална травма. Към момента на ПТП / 05.01.2018Г. / тя се
проявила със симптомите на Остра стресова реакция / Ф43.0 по МКБ- X /. През
последвалите седмици и месеци психичните симптомите и изживяванията варирали по сила и честота в рамките на протрахирана
реакция на стрес и дезадаптация.
Преживяните от ищцата Н.И.И. психични травми се проявявили в няколко групи
симптоми и изживявания:
- физическите симптоми / прекомерна напрегнатост, изтощение, нарушен
сън, /;
-емоционалните симптоми / тревожна зареденост,
депресия, тъга, мъка. /;
-когнитивни / натрапчиви мисли и спомени от събитието,
кошмари, лоша концентрация, дезориентация и объркване/;
-поведенческите симптоми / избягване на места или
дейности, които напомнят събитието, социално отдръпване и изолация, загуба на
интерес към нормални дейности /.
Гореописаните
симптоми и състояния според вещото лице имат динамика и тенденция с течение на
времето да се облекчават и затихват с времето.
В.л.намира причинно- следствена връзка
между преживяното от ищцата Н.И.И. и процесния пътен инцидент ,при който починал
дядо й С. К..
Към момента на преглед- 04.10.2021Г. у ищцата
Н.И.И. според в.л. не са налице признаци
за клинично значими, изразени нарушения
на емоции и поведение ,свързани с преживятана загуба. Налична е динамика към
пълно възстановяване и връщане към предишния режим на живот и функциониране,
без трайни последици за тях.
В с.з.на 8.10.2021 г. е разпитан свидетелят А. Ц. И.- съпруг на ищцата Н.И..Заявява ,че познава
ищците. Н. му е съпруга, П. е сестра на Н., а В. и Н. са внучки на пострадалия
Ст.. В. и Н. са малолетни деца,
респективно на 12 и на 8 година. Познавал С. К.. Преди инцидента били в близки
отношения, тъй като той е дядо на неговата съпруга. Те били в много близка връзка,а свидетелят бил в добри отношения с него. С. К. бил много
енергичен, бил гръбнака на своето семейство, грижел се за всички поотделно,
както материално, така и физически, помагал за отглеждането и възпитаването на внуците.Той
живеел в къща, която се намира в кв. „Нов Път“. В същата къща е живяла неговата
съпруга Н.. Къщата е на един етаж, има
три стаи. Неговият син К. е живял с него със своето семейство, той имал в
момента три деца. По принцип са в Г., но когато се е прибирал в Б. ,са живели
заедно. К. е баща на Н. и В.. Н. и В. живеели в тази къща.
Н. е негова съпруга от 2014 година. Към момента на
смъртта на дядо си тя живяла в дома на съпруга си на ул. Сега имат едно дете, което се родило
след инцидента. П. е живяла в къщата на майка си и баща си в кв. „Нов път“, на
ул. Тя не е семейна, няма деца, живее там с майка си и баща си.
Свидетелства ,че близките се постарали В. и Н. до последно да не разбират , че дядо им е починал . Дори на самото
погребение на тях им е било забранено от страна на бащата да присъстват. Те били в друга стая, в която да не виждат какво
става, направено било всичко възможно да се изолират и да не изпитват негативни
емоции. Доста често търсели дядо си , не
можели да повярват, че е починал. На
празници и почивни дни той винаги взимал
абсолютно всички внуци и се е грижил за тях. Къщата ,в която живеела П. ,и къщата на дядо и С. са близо
една до друга.
Свидетелят не бил разговарял с В. и Н. подробно за случая,
защото те били още деца и нямал някакви по-трайни контакти с тях. Те преди
се събирали цялото семейство на празници като
Коледа, Нова година, Гергьовден, но след като С. К. починал, неговите деца не
се събирали вече на големи празници, защото той бил свързващото звено. В
момента В. и Н. живеели в Г. с родителите си. Посетил К. в Г. и видял,че децата са тъжни. С. ходил доста често на гости.
П. също преживяла тежко първите месеци смъртта на дядо
си. Тя много обичала да се гримира и да носи по-богати дрехи. След като дядо й
умрял тя спряла да го прави, което не било типично за нея. Те също живеели в Г.
и свидетелят нямал поглед към момента.
Свидетелят с
ищцата Н.И. ***. Н. била доста тъжна, от време на време свидетелят чувал на сън да споменава неговото име,
първите дни след смъртта спяла неспокойно. Тя била доста близка с дядо си и
даже полагала грижи за него след инцидента. С. К. починал пет месеца след
инцидента. Въпросният ден, когато станал
инцидента, го приели във видинската болница и 24 часа след това той изпаднал в
кома и съответно се предприели мерки за превеждането му в Окръжна болница -С.
Там му била правена операция на черепа и три седмици по-късно вече го изписали, за да се върне в дома си и
неговите роднини да помагат с грижи за него. След като го изписали за него се
грижили Н.И. , съпругата на С. К. и
жена, на която се е плащало. Плащали К. - неговия син, и неговата сестра В..
П. и Н. били на погребението на дядо си. В този момент
имало доста хора, защото този човек наистина е бил близък с доста хора от кв. „Нов
път“, бил е уважаван човек. П. и Н. били в тежко емоционално състояние,
постоянно плачели. Било много тежко. Не можели да повярват, че този човек е
починал. Не може да каже П. как се
чувства в момента, защото е в Г. Н. доста често като се заговорят за нещо ,свързано
с някой от роднините й, се сещала за дядо си. Постоянно говори за него за това
какви съвети й е давал, как е помагал. Нямало празник, на който да не е дошъл
да й подари цветя. Пет години се опитвали да имат дете и през 2020 година се родило най-сетне дете и оттогава доста
често тя споменавала ,че това била една
от мечтите на дядо и.
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното
от правна страна :
Производството по делото е образувано по искове,
квалифицирани по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.
По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищците
са отправили писмена претенция по реда
на чл. 380 КЗ към застрахователя,но
застрахователят не е изплатил никакво обезщетение.
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за
плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът намира, че за ищците се е открила
възможността да предяви всичките си претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването
на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.
477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск
черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност
фактът, че лекият автомобил ,който е управляван от ищеца, е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , като
наличието и валидността ѝ към
датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия
иск.
Налице е влязла
в сила присъда, обвързваща гражданския съд, като последната е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Функционалната връзка между деликтната отговорност и отговорността на
застрахователя предпоставя пораждането на задължението на последния по
горецитираната правна норма, при реализиране на визираните в нея предпоставки.
На първо място, това е установяване на застраховане на гражданска отговорност
на виновния за ПТП водач при ответника - застраховател по време на настъпването
на застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на
застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, като в последната наказателният съд се е произнесъл по механизма на ПТП и определяне на лицето,
виновно причинило вредоносния резултат .От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин механизма на ПТП ,който е описан по-горе в
мотивите ,като лицето,виновно причинило вредоносният резултат, е водачът на лек
автомобил Марка „Фолксфаген“ ,модел
„Голф“ с рег.№ВН ВТ Н. Л. Н. .
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. се приема ,че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.
До 21.06.2018 година-дата на постановяване на т.р. № 1/2016 година на
ОСНГТК на ВКС ,е действало ППВС № 2/81 година.Постановлението има действие и към датата на пътно-транспортното
произшествие-05.01.2018 г. ,и към датата на смъртта на пострадалия К.-15.05.2018
г,следователно т.р. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП
,настъпили преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до преди
това т.р. № 2/81 година. Тълкуването на правни норми по начало има обратно
действие, но в случая има и отмяна на
тълкувателно решение, което тълкува в друг смисъл същата правна норма. Една и
съща правна норма следва да се тълкува в различен смисъл в зависимост от
действието на съответното тълкувателно решение, което определя смисъла й. Към
датата на ПТП и настъпване на вредата, правната норма се тълкувала в смисъл, че
ищците не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение, предвид
изричните указания в ППВС № 2/81 година.
С оглед на гореизложеното ищците (внуци) не са легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. К., тъй като
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, допускащо по
изключение при наличие на определени предпоставки, разширяване кръга на
правоимащите, не е било действащо към датата на смъртта на пострадалия , към
която дата са действащи ППВС № 4/1961 г. ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/84 година.
Няма спор, че инцидентът е настъпил преди приемане на
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г, на ОСНГТК на ВКС, с което се
разширява кръгът на правоимащите и се обявяват за изгубили сила досега
действалите постановки, предвиждащи стеснително тълкуване. С решение № 170/17.09.2018
г ВКС, IV Гр.О. по к.гр.д. № 2382 по описа за 2017 година, по реда на чл. 290 ГПК,
ВКС се произнесъл по въпроса относно правното действие на тълкувателно решение,
с което се изоставя предходно тълкуване уреждало гражданскоправните отношения
до сега, какъвто бил случаят с ПРВС №
2/84 година относно кръга на правоимащите лица и Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г, на ОСНГТК на ВКС.
В горното решение се казва ,че с постановените тълкувателни ППВС и ТР съдът не дава
разрешение на конкретен правен спор. С тях той извършва общо тълкуване на
конкретна правна норма, по повод на прилагането на която е възникнала
противоречива практика или е налице неправилно практика. Противоречива съдебна
практика е налице, когато една и съща правна разпоредба се прилага по различен начин от отделните съдилища, а
неправилна практика е налице, когато вследствие на неправилно и неточно
тълкуване съдилищата прилагат правната норма в различен от вложения в нея
смисъл. Тези противоречия или неправилното прилагане на правната норма трябва
да са възникнали по повод на прилагането й от съдилищата при разрешаването на
конкретни правни спорове. По този ред не може да бъде давано абстрактно или
теоретично тълкуване на правната норма. В поставените тълкувателни ППВС и ТР се
изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в
резултат на това се създава задължение на съответните органи, така както са
изброени по-горе, да прилагат разпоредбата в смисъла, опреден в тълкувателния
акт. Тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно, а само във връзка с
конкретна правна норма, която е предмет на извършваното със същите тълкуване.
Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни
актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и ТР,
преди същите да са постановени и обявени по съответния за това ред. Доколкото
обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз
връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието,
че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната
норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието,
което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Такива тълкувателни
ППВС и ТР обаче могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на
правна норма. Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи
промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в
обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи е
възможно постановяването на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено
вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова. В този случай следва
да бъде преценен въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен
акт тълкуване на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са
посочени изрично правила относно влизането им в сила и действието им във
времето, каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който ще
бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен
акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са
задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла
посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им.
Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията
си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна, посочените
по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не
предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите
правни субекти извън посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са
адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, могат да изискват от
съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде
направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи
решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези
органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък
самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед
на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай
решението, с което се постановява тълкувателния акт ,се състои от две части. С
първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се
обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда
действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този
момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.
В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно
действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда
само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи
прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни
последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в
случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР.
С оглед на горното обективно съединените искове следва
да бъдат отхвърлени изцяло поради липсата на материалноправна норма,позволяваща
на внуците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си.
Освен това предявените искове са неоснователни и по
същество.
В конкретния случай се установява ,че между ищците и
починалия им дядо е имало нормалната
между братя емоционална привързаност ,изразяваща се нормално общуване между дядо и внуци.Не се установява
обаче наличието на конкретни обстоятелства ,които да са направили привързаността
между ищците и починалия им дядо толкова силна, така че смъртта на последния да
е причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка.Категорично не
се установява наличието на емоционална връзка ,която да надхвърля естествената
житейска привързаност между дядо и внуци. Не се установява отношенията да са се
различавали от нормалните отношения
между дядо и внуци.Ищците В.К.К. и Н.К.К. към деня на смъртта на дядо си са
били малолетни /на 9 години ,респ.на 5 години/,родени са и отрасли в пълни
семейства .По делото не се събраха каквито и да било доказателства за връзката
им с дядо им С. К.. Между ищците П.П. и Н.И. и починалия им дядо се установи наличието на нормалната между дядо
и внуци емоционална привързаност
,изразяваща се нормално общуване между
дядо и внуци-ходене на гости ,поздрави за празниците,грижи за дядото след ПТП ,при
което той пострадал ,присъствие на погребението и пр.
Следва да се отчете и обстоятелството ,че ищците В.К.К.,Н.К.К.
и П.И.П. не са оказали необходимото съдействие на вещото лице по смисъла на
Чл.161 ГПК и са станали причина последното да не изготви заключение,т.е.че са
създали пречки за събиране на допуснати доказателства.
В практиката на ВКС /напр.Определение № 701 от
9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б./
се приема ,че изключение е налице не само когато е налице близка родствена
връзка ,но и др.обстоятелства като напр.особена емоционална връзка през целия
съзнателен живот,обусловено от малката разлика във възрастта ,
обстоятелството, че са сестрите живеели заедно, а след омъжването им – близко
една до друга,че са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в
атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. В
Определение № 435 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Г. И.,се приема ,че връзката между ищеца и неговия дядо,
загинал при процесното ПТП, е била изключителна, че между двамата имало трайни
отношения на обич и близост,обусловени от това ,че дядото е бил като баща за
внука си поради развода на родителите.
В Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. №
2108/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А. се приема ,че в
резултат на редица житейски обстоятелства като незначителна разлика във
възрастта, рано настъпил развод между родителите, последвала го необходимост
двамата сина, упражняването на родителските права по отношение на които са
предоставени на майката, не само да преодолеят ноторно стресовия за децата
разпад в семейството, но да й станат морална, а впоследствие и материална
опора, общо да продължат посещенията на напусналия дома им баща, между двамата
братя, приживе на починалия, е създадена такава особена близост и силна обич,
че внезапната смърт на единия от тях е довела до необичайно интензивен и
продължителен емоционален шок у преживелия, който не само видимо е променил
характера си, но без конкретна друга причина е напуснал професията си на
военен, професионалната си реализация до момента и обезпеченост, изменяйки
изцяло начина си на живот и подчинявайки го на дейността, осъществявана от
загиналия му брат. Загърбил е също и любимото си дългогодишно хоби, което
двамата са споделяли и силно е ограничил социалните си контакти.С оглед на
гореизложеното ВКС приема ,че е налице изключението ,предвидено в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
Ответникът ЗД „Б. И.“АД е направил искане
за присъждане на разноски в размер на
3600 лв.,като с оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят съразмерно направените разноски .
Водим от горното и на основание Чл.432 ал.1 и Чл.557
ал.1 ,т.2,б“а“ Кодекса за застраховането Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.К.К., ЕГН **********, действаща
чрез своя баща К.С.К., ЕГН ********** ***” АД, с ЕИК.. със седалище и адрес на управление:
гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.01.2018 г., вследствие на което
починал дядо й С. К. К., ЕГН: **********, в размер на по 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред
ответника, 22.10.2018 г., до окончателно плащане на дължимата сума като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН ********** ***” АД, с ЕИК . със
седалище и адрес на управление: гр. С. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.К.К., ЕГН **********, действаща чрез своя
баща К.С.К., ЕГН ********** ***” АД, с ЕИК: за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.01.2018 г.,
вследствие на което починал дядо й С. К. К., ЕГН: **********, в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно с
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата
на завеждане на претенцията пред ответника- 22.10.2018 г., до окончателно
плащане на дължимата сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.К.К., ЕГН ********** ***” АД, с ЕИК. със
седалище и адрес на управление: гр. С.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
900 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.П. с ЕГН ********** *** срещу
ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.01.2018 г., вследствие на
което починал дядо й С. К. К., ЕГН: **********, в размер на по 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред
ответника, 22.10.2018 г., до окончателно плащане на дължимата сума като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.И.И. с ЕГН ********** *** срещу
ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП от 05.01.2018 г., вследствие на
което починал дядо й С. К. К., ЕГН: **********, в размер на по 40 000 лв.
(четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред
ответника, 22.10.2018 г., до окончателно плащане на дължимата сума като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Н.И.И. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И. АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: