Р Е Ш Е Н И Е

№32

 

гр. Русе, 23.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Тодорка Недева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 819 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тутракан” № 11– взискател по изпълнително дело № 20134520416143, срещу постановление от 25.10.2019 г. на Държавен съдебен изпълнител при РРС, за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че началната дата на течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е дата 04.03.2014 г., когато съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до трето задължено лице във връзка с депозираната на 28.01.2014 г. от взискателя молба, с която е направено искане за предприемане на принудителни действия чрез налагане на запор върху вземане от трудово правоотношение. Иска се отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника ЕТ „Лидер – Компютърс – 2000 – С.Ч.“.

Държавният съдебен изпълнител е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че последното искане на взискателя за предприемане на действия по принудително изпълнение е направено на 28.01.2014 г., а следващото такова искане е направено на 16.02.2016 г. – след изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20134520416143 по описа на Държавен съдебен изпълнител при РРС е образувано по молба на взискателя „Еконт Експрес“ ООД, въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника ЕТ „Лидер – Компютърс – 2000 – С.Ч.“. С молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. № 59971/08.11.2013 г., взискателят е поискал извършването на имуществено проучване на длъжника, без да е направил искания за извършване на изпълнителни действия. С молба с вх. № 4726/28.01.2014 г. взискателят е поискал извършването на действия по принудително изпълнение посредством налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, което получава от „Докторов 72“ ЕООД. В изпълнение на молбата съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение, съответно до „Уникредит Булбанк“ на 29.01.2014 г. и до „Докторов 72“ ЕООД двукратно – на 29.01.2014 г. и на 04.03.2014 г. Последващо искане за предприемане на изпълнителни действия взискателят е направил с молба с вх. № 6686/16.02.2016 г., след което регулярно е искал извършването на изпълнителни действия.

При така установените факти въз основа на материалите по изпълнителното дело се установява, че за периода от 28.01.2014 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху банкова сметка ***, до 16.02.2019 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху банкова сметка ***, спрямо последния не са постъпвали молби за действия. Периодът на бездействие от страна на взискателя е повече от 2 години, поради което настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Фактическото извършване на изпълнителното действие (изпращане на запорно съобщение) от страна на съдебния изпълнител има значение по отношение на погасителната давност за вземането, но е и по отношение на срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като последният започва да тече от датата на последната молба на взискателя, с която е поискал извършването на принудителни изпълнителни действия – в този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10.

Ето защо и предвид обстоятелството, че взикателят не е поискал в продължение на две години извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника, е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и изпълнителното производство е прекратено спрямо последния по силата на закона. Последваща молба от взискателя за извършването на изпълнителни действия и предприето от съдебния изпълнител изпълнение спрямо имущество на длъжника не санира бездействието на взискателя и доколкото изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, тези действия се явяват незаконосъобразни.

Въз основа на изложеното, жалбата на  Еконт Експрес“ ООД се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тутракан” № 11– взискател по изпълнително дело № 20134520416143, срещу постановление от 25.10.2019 г. на Държавен съдебен изпълнител при РРС, за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

  2.