РЕШЕНИЕ
№ 18024
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110130724 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от “Т С ЕАД против Т.
М. Л. с искане да бъде признато за установено, че дължи на
топлофикационното дружество: сумата от 1781,34 лева – незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот с адрес: апартамент за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от
16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 213,86 лева
– мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023
г., сумата от 18,72 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение
за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната лихва от
16.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,92 лева
– мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.11.2021 г. до 21.02.2023 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
представител, поддържа исканията си. Ответникът се явява лично, признава
1
исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от ответника признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията, са осъществени.
Поради изложеното исковете са основателни и следва да се уважат.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят изключително на ищеца. От него бяха
доказани сторени разноски в размер на общо 80,62 лева – държавна такса в
заповедното и настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото и заповедното производство, което съдът
определя на общо 150 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. Л., ЕГН: ********** с
адрес дължи на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата: 1781,34 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г, ведно
със законната лихва от 16.03.2023 г. до погасяване на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. Л., ЕГН: ********** дължи
на „Т С “ ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал 2 ЗЗД
сумата 213,36 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. Л., ЕГН: ********** дължи
на „Т С “ ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 18,72 лева – цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до
30.04.2021 г. ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. Л., ЕГН: ********** дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал 2 ЗЗД
сумата 1,92 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
2
периода от 15.11.2021 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА Т. М. Л., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80,62 лева – държавна такса в
заповедното и настоящото производство и сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
МХ Е ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3