№ 1179
гр. Варна, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110202843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Петроник груп“ ООД против Наказателно Постановление № 23-
0000213/12.04.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” -
Варна, с което на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Обн. ДВ. бр. 104 от
27.12.2011 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения поради съставяне на акта за
установяване на административно нарушение. Поддържа, че към датата на
извършване на нарушението в обхвата на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. не са попадали документите по чл. 18, ал. 1, т.
6 от същата наредба. Взема становище да липсват доказателства за
извършването на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по
1
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят притежавал разрешение № 1266/02.03.2018г. за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на ППС, валидно до 08.03.2023г. на пункт за технически прегледи , находящ
се в гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 256
На 05.06.2020 г. бил преиздаден издаден сертификат № BG13/85681
от 17.01.2021 г. за оценка на системата за управление по ISO 9001, внедрена в
контролно-техническия пункт, при извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС. Обстоятелствата на внедрената
система за управление на качеството се удостоверявало с преиздаването на
сертификат.
В 7-дневен срок от 18.01.2021 г. жалбоподателят не уведомил
писмено изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" чрез директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация гр. Варна за настъпилата промяната и не приложил
документите, които я удостоверяват – сертификат № BG13/85681 от
17.01.2021 г. за оценка на системата за управление по ISO 9001, преиздаден
на 17.01.2021 г.
Нарушението било установено при извършена комплексна проверка на
въззивното дружество на 26.01.2022г., резултатите от която били отразени в
констативен протокол с per. № 64-00-51-29/1/27.01.2022г.
За установеното нарушение св.Г. съставил против въз.дружество акт за
установяване на административно нарушение, в който описал констатациите
си и приел, че въззивникът е осъществил нарушение на чл. 24,ал. 1 ,от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 6 от
същата наредба.
При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били постъпили.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено процесното наказателно постановление с което
административно - наказващият орган е възприел изцяло установеното което
било квалифицирано като нарушение по.
По доказателствата:
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, както и че сертификатът за
внедрена системата за управление на качеството в стопанисвания от
жалбоподателя контролно-техническия пункт е бил преиздаден. Свидетелят
изяснява още, че жалбоподателят не е уведомил Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за преиздаването на сертификата чрез
подаването на уведомление. Новото обстоятелство било установено при
извършена комплексна порверка. Показанията на свид. Г. изцяло намират
подкрепа в събраните писмени доказателства и в този смисъл се явяват
проверени по делото. Ценят се за подробни и вътрешно непротиворечиви,
депозирани от незаинтересован по делото свидетел. По тези съображения
свидетелските показания получават доверие от съда.
Съгласно Разрешение № 1266/02.03.2018г. за извършване на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства се изяснява, че жалбоподателят е притежавал разрешение
по чл. 148, ал. 2 от ЗДвП и чл. 16 от Наредба № Н32/16.12.2011 г. за
извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС, със
срок на валидност до 08.03.2023 г.
От Сертификат BG13/85681 от 17.01.2021 г. за оценка на системата за
управление по ISO 9001, внедрена в контролно-техническия пункт се
изяснява, че същият е преиздаден на 17.01.2021 г. и удостоверява, че
системата е одитирана и регистрирана за съответствие с изискванията на ISO
9001: 2015.
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания
за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
3
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид правораздавателни актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от
материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното
постановление.
Действително актът за установяване на нарушението е подписан само
от един свидетел. Доколкото обаче нарушението е извършено чрез
бездействие, то не би могло да се търси очевидец на това бездействие на
жалбоподателя. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН също не налага извод, че
АУАН задължително следва винаги да се съставя в присъствието на двама
свидетели. Последното може да бъде и невъзможно понякога, което не следва
да става пречка пред съставянето на акта. В процесната хипотеза съдът
намира, че при съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел не е
ограничено правото на защита на жалбоподателя и не е допуснато съществено
процесуално нарушение.
Несподелимо е и твърдението на жалбоподателя, че към датата на
извършване на деянието нарушената материалноправна норма на чл. 24, ал. 1
от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. не е включвала в хипотезата си настъпила
промяна на обстоятелствата, удостоверени конкретно с документите по чл.
18, ал. 1, т. 6 от същата наредба. С § 13 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № Н32 от 2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в сила от
13.11.2020 г. (Обн. ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.), в чл. 24, ал. 1 се прави
следното допълнение, като след думите "чл. 18, ал. 1" се добавя "т. 4, 6 - 10".
Приложимата редакция на разпоредбата към момента на извършване на
деянието гласи, че задължението за лицето по чл. 16 да уведоми писмено
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е настъпвало при промяна на обстоятелствата, удостоверени
с документите по чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Следователно към датата на
деянието уведомителното задължение е настъпвало при промяна на
обстоятелствата, удостоверени в кой да е от документите по чл. 18, ал. 1 от
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. И преди датата на допълнението, обнародвано с
4
ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. е съдържала 11 точки. С други думи до измененията и
допълненията с ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г. смисълът, в който трябва да се
тълкува разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., е, че
уведомителното задължение за лицето по чл. 16 е възниквало при промяна на
обстоятелствата, удостоверени в документите по чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от
Наредбата. Това означава, че настъпването на промяна в обстоятелствата,
удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-
32/16.12.2011г., е факт, който и към датата на нарушението е пораждал
правното задължение за писмено уведомяване в 7-дневен срок на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". По тези съображения разгледаното възражение е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението АУАН да е съставен след
изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно
посочената разпоредба и приложимата в случая хипотеза актът за
установяване на нарушението следва да бъде съставен в 3-месечен срок от
откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на
нарушението. Следователно двата срока имат различен начален момент.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
– юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 178а, ал. 4, т. 1, предл. 1 от
ЗДвП е предвидена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба, като жалбоподателят е
лице, което притежава разрешение по чл. 148, ал. 2 ЗДвП - Разрешение №
1117 /лист 52 от делото/. Видът и размерът на санкцията са определени от
законодателя във фиксиран размер. В тази връзка наложената с наказателното
постановление имуществена санкция е правилно определена, като е
индивидуализирана в единствения й възможен размер. Тя не би могла да бъде
изменена по аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, който следва да намери
съответно приложение спрямо имуществените санкции.
По възражението АУАН да е съставен след изтичането на
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба и приложимата в случая хипотеза актът за установяване на
нарушението следва да бъде съставен в 3-месечен срок от откриване на
5
нарушителя, но не по-късно от една година от извършване на нарушението.
Следователно двата срока имат различен начален момент.
В случаят е допусната грешка при определяне на дата на
нарушението, датата на получаване на сертификата – всички дати на
извършени действия в процесното НП са посочени като осъществени през
2021г.. Макар и в АУАН датите на извършване на нарушението, датата на
издаване на сертификата и датата от която срока започва да тече да са
посочени правилно в процесното НП те са некоректно изписани. Сертификата
е издаден на 17.01.2022г. в НП е посочено, че това е сторено на 17.01.2021г.
/ден неделя за съответната година/, Срока за подаване на уведомление за това
действие е посочено в НП, че започва да тече от 18.01.2021г., а не от
18.01.2022г. Дата на която срока за деклариране на обстоятелства е изтекъл е
реално 25.01.2022г. а АНО изрично е посочил, че нарушението е осъществено
на 25.01.2021г. В случаят не се касае за единично некоректно изписване на
цифра, а за посочване на всички съставомерни дати по нарушението, като
осъществени през 2021г. Извършеното действие на АНО при посочване на
датите на издаване на лиценза, дата на която е започнал да тече срока за
уведомяване на „АА“ Варна за настъпилото ново обстоятелство и дата на
извършено нарушение са неправилни и с това е допуснато съществено
процесуално нарушение на правилата водещо до ограничаване на правата на
въззивното дружество да разбере в какво е обвинено.
В случая има допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство и явяващи се самостоятелно
основание за отмяната на акта на административно наказващия орган и то именно
в частта на чл.42, т.3 от ЗАНН, относно визиране на датата на извършване на
нарушението, тъй като тя, макар и посочена, е неправилно определена. В
наказателното постановление, което, макар формално да съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН, то и в него е налице
неправилно визиране на датата на нарушението.
Датата на извършване е съставомерен признак на административното
нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране
правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда
по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това
тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е
правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване
6
на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на
АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването
му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното
постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице
да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен
ред. От друга страна, точното посочване на датата на извършване на нарушението
безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от
ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното посочване препятства
извършването на тази проверка. Следва да се посочи, че предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по-
малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други
документи по преписката.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което в размер от
330лева, които следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от АНО.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23- 0000213/12.04.2022г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация” -Варна, с което на
„Петроник груп“ ООД на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложена "имуществена санкция" в размер на 1
000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
7
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна , да
заплати на „Петроник груп“ ООД сумата от 330 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8