Р
Е Ш Е Н И Е № 117
гр. Хасково, 28.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I
– ви
въззивен граждански състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. гр. д. № 185 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Т.Й.Г. и Й.Т.Г., чрез процесуалния им представител
адвокат Милена Димитрова, в качеството им на длъжници
по изпълнително дело № 20158740401045 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874,
с която се иска отмяна на постановление от 09.08.2019г. за разпределение на
постъпила сума по посоченото изпълнително дело и на
публична продан на трактор колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“.
В
жалбата се твърди, че извършеното с постановление от 09.08.2019г. разпределение
е неправилно, тъй като е включена сума, получена от продажбата на несеквестируема вещ, представляваща земеделска техника,
единствена за земеделския производител. Не споделя твърдението, изразено в
разпореждане от 13.05.2019г., за отпадане несеквестируемостта
на вещта поради сключване на договор за особен залог, чийто предмет е, тъй като
намира първоначално сключения договор за особен залог за нищожен поради наличие
на неравноправни клаузи и противоречие със закона. На следващо място относно действителността на
договора за залог посочва, че същият е недействителен, доколкото
жалбоподателите не са уведомени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
цесия на вземането, обезпечено с особения залог. Отделно се твърди, че опорочаване
на вписването на измененията в договора за особен залог във връзка с
извършената цесия, тъй като в образец № 1 към чл. 9, ал. 1 от Правилника за
устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към
Министерство на правосъдието /ПУДЦРОЗМП/ е заявено съгласието на цесионера, а не на залогодателя.
Предвид изложеното жалбоподателите намират договора за особен залог за
недействителен, поради което законосъобразно са се разпоредили с движимата вещ
- трактор колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“. Ето защо
считат, че „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД са хирографарни
кредитори, а не както е прието с постановление за разпределение от 09.08.2019г.
по изпълнително дело №20158740401045 по описа на ЧСИ Самуил Пеев –
привилегирован като заложен кредитор. С оглед посочените твърдения
жалбоподателите молят за отмяна на постановлението за разпределение и на
извършената публична продан на движима вещ. Представят писмени доказателства.
Претендират направените по делото разноски. С молба с вх. 10924 от 18.11.2019г.
и с молба с вх. № 1195 от 30.01.2020г. е уточнен петитумът
на подадената жалба, а именно иска се отмяна на постановление за разпределение
и на постановление за възлагане.
В
законоустановения срок не са подадени писмени
възражения от страните по изпълнителното производство.
В писмените си мотиви ЧСИ Самуил Пеев
счита за неоснователна подадената жалба. Вземането на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е обезпечено с особен залог върху вещта, предмет на публичната
продан, което налага на основание чл. 136, т. 3 от ЗЗД да се удовлетвори предпочитателно. Поради това на взискателя,
обявен за купувач, е определена за внасяне пълната продажна цена, доколкото тя
не е достатъчна за погасяване на всички вземания. От сумата са отчислени
единствено дължимите на ЧСИ такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, останалото е
разпределено на обезпечения взискател като са
включени авансово платените такси и възнаграждение за адвокат. Намира
обжалваното разпределение за правилно и за постановено при спазване на относимите правни норми.
Съдът,
след като прецени направените доводи и материалите по делото, намира за
установено следното:
Изпълнително
дело № 20158740401045 по описа на частен съдебен изпълнител Самуил Пеев с рег.
№ 874 и с район на действие района на Окръжен съд – Хасково е образувано по
молба на „УниКредит Булбанк“ АД – София, заместено от
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, въз основа на сключен договор за цесия
от 06.11.2017г., против Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“
ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 06.07.2015г. по ч.гр.д. № 1431 по
описа за 2015г. на Районен съд – Хасково. В последствие като взискатели са се присъединили В.Д.В., О.Й.М. на основание
чл. 456 от ГПК, както и Национална агенция по приходите по право на основание
чл. 458 от ГПК.
На
26.08.2015г. на длъжниците са връчени покани за
доброволно изпълнение, с които са уведомени за налагането на запор върху
следните движими вещи: трактор колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“, плуг лозарски, модел U 144/3, 4 броя
лозарски ножици за интензивна работа FELCO SA, шредер
CROSMEC, модел
TFL – C 140 и
два броя вързачки PELLENC AR 2, предмет на
особен залог в полза на взискателя - „УниКредит Булбанк“ АД – София. С поканата е насрочен опис на запорираните вещи за 14.09.2015г., а впоследствие пренасрочен за 24.09.2015г.
По
повод молба на взискателя „УниКредит
Булбанк“ АД – София е била насрочена публична продан на движимите вещи, предмет
на особен залог, която да започне от 28.02.2017г. и да приключи на 28.03.2017г.
Същата е обявена за нестанала и е насрочена нова публична продан от
18.09.2017г. до 18.10.2017г.
С
протокол от 19.10.2017г. за обявяване на наддавателни
предложения и на купувач след проведена публична продан за купувач на описания
трактор за сумата от 33 033,00 лева е обявен присъединения взискател В.Д.В.. На 26.01.2018г. е изготвено постановление
за разпределение.
С
молба с вх. № 13911 от 21.11.2017г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД е уведомил частния съдебен изпълнител
за извършването на договор за цесия от 06.11.2017г., като до конституирането на
новия взискател е поискано продължаването на
извършване на изпълнителни действия. /л. 422/
Междувременно на 15.01.2018г. е подадена
молба с вх. № 333 от 15.01.2018г. от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
/л. 426/, с която се уведомява за сключен договор за цесия от 06.11.2017г., по
силата на който „УниКредит
Булбанк“ АД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД всичките си
вземания от длъжниците Т.Й.Г.,
Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ ЕООД заедно с всички
обезпечения и привилегии, и се иска конституирането му като взискател
по изпълнителното дело вместо досегашния - „УниКредит
Булбанк“ АД. Със същата молба на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ е възложено
връчването на уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Видно от съобщения (л.
431, л. 432, л. 433) длъжниците по изпълнителното
дело лично са получили уведомления за извършената цесия между „УниКредит Булбанк“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.
Подадена е жалба с вх. № 930/31.01.2018г.
от Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“
ЕООД – Хасково против
постановлението за разпределение, която е върната поради невнасяне на дължимата
държавна такса за разглеждането й. В последствие е подадена жалба против
разпореждане от 13.02.2018г. за връщане на жалба с вх. № 930/31.01.2018г.,
която с определение № 648 от 21.08.2018г., постановено по в.гр.д. № 526 по
описа за 2018г. на ОС-Хасково, потвърдено с определение № 429 от 09.10.2018г.,
постановено по ч.гр. д. № 527 по описа за 2018г. на Апелативен съд – Пловдив е
оставена без разглеждане като просрочена.
На 26.10.2018г. е подадена жалба с вх. №
8958 от В.Д.В., с която се обжалва постановление за разпределение от
26.01.2018г., моли съда да го отмени и да върне делото на ЧСИ Самуил Пеев за
извършване на ново такова.
С протокол от 19.11.2018г. насрочената
публична продан на процесния трактор от 18.09.2017г.
до 18.10.2017г. е обявена за нестанала. В законоустановения
срок взискателят „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД е поискал насрочване на нова публична продан на движимата вещ - трактор
колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“. По повод на
молбата е насрочена нова публична продан от 24.12.2018г. до 24.01.2019г.
На
05.12.2018г. е подадена нова жалба от присъединения взискател
В.Д.В., с която се обжалват действията на частния съдебен изпълнител,
изразяващи се в отказ да администрира предходно подадената от него жалба с вх.
№8958/26.10.2018г. С разпореждане от 07.01.2019г. на ЧСИ Самуил Пеев същата е
върната поради невнасяне на дължимите държавни такси. На 15.01.2019г. е
подадена жалба против разпореждането от 07.01.2019г. за връщане на жалба с вх.
№ 12268/12.12.2018г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев и с
вх. № 10131/05.12.2018г. по описа на ОС-Хасково.
Присъединеният
взискател В.В. е подал и
молба с вх. № 12601 от 27.12.2018г. с искане за спиране на насрочената нова
публична продан от 24.12.2018г. до 24.01.2019г. Молбата е оставена без
уважение, което е оспорено с жалба с вх. № 457 от 15.01.2019г. по описа на
ОС-Хасково. С определение № 381 от 09.05.2019г., постановено по в.гр.д. № 268
по описа за 2019г. на ОС-Хасково посочената жалба е оставена без разглеждане
като недопустима. Определението е влязло в законна сила на 08.07.2019г.
С молба с вх. № 416 от 17.01.2019г. взискателят „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД е поискал спиране на изпълнителното производство по
изпълнителното дело до последваща молба. Същата е
уважена и изпълнителното производство е било спряно. В последствие по повод
молба с вх. № 505 от 21.01.2019г. изпълнителното производство е възобновено и е
насрочена втора публична продан на движимата вещ - трактор
колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“ за периода
от 11.05.2019г. до 11.06.2019г.
С протокол за обявяване на постъпилите наддвателни предложения и на купувач от 12.06.2019г. за купувач на движимата вещ, предмет на публичната продан, е обявен присъединеният взискател О.М.. До страните в изпълнително производство били изпратени съобщения за предявяване на разпределение /л. 837- 844/. На 09.08.2019г. е изготвено постановление за разпределение на получени суми, с което е разпределена сумата от 33 000,00 лева, получени от публична продан на движима вещ и предложени от присъединения взискател О.М.. Съгласно постановление от 09.08.2019г. за извършено разпределение посочената сума е разпределена, както следва:
1. Дължими суми на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД към ЧСИ - т. 26 от ТТРЗЧСИ – 1995,14 лв. с ДДС;
2. Дължими суми към взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД – 31 004,86 лева, които погасяват задължението, както следва:
- разноски по изпълнителното дело съгласно т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 9, т. 20, т. 31 – 2 134,80 лева;
- адвокатски хонорар по изпълнителното дело – 1674,80 лева;
- разноски по гражданско дело – 6 946,84 лева;
- мораторни лихви – 7831,12 лева;
- законна лихва – 12 417,30 лева.
На
12.08.2019г. е подадена жалба от Т.Й.Г.
и Й.Т.Г., чрез процесуалния им представител адвокат Милена Димитрова, в качеството им
на длъжници по изпълнително дело № 20158740401045 по
описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 против
изготвеното постановление за разпределение и извършената публична продан.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение
на обжалването на постановление от 09.08.2019г. за разпределение на постъпила
сума:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 462, ал. 2 от
ГПК тридневен срок (на 12.08.2019г.), от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, като остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Обжалваното разпределение е извършено при условията на чл. 495 от ГПК, но по същността си то не се различава от това по чл. 460 от ГПК. Следователно законосъобразността на извършването разпределение на постъпили суми се определя от правилното разрешаване на следните въпроси – кои са взискателите и кои техни вземания са признати от съдебния изпълнител и съответно подлежат ли на удовлетворяване; съществуват ли привилегировани вземания; нарушен ли е редът за удовлетворяване на вземанията по чл. 136 от ЗЗД и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от вземанията. Освен на посочените основания длъжникът може да обжалва извършеното разпределение и на основание несеквестируемост, тъй като съобразно мотивната част на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта, но пропускане на този срок не осуетява правото на длъжника да иска прекратяване на съответното изпълнително действие спрямо несеквестируемата вещ, а се преклудира единствено възможността да иска отмяна на публичната продан. Ето защо длъжникът може да обжалва разпределението на основание несеквестируемостта на движимата вещ в тридневен срок от предявяването му.
В настоящия случай с жалбата се твърди,
че движимата вещ трактор колесен
„Class”, модел „Nectis 267 VL“, предмет на
извършената публична продан, е била несеквестируема,
съответно разпределените суми са получени от продажбата на несеквестируема
вещ, поради което същото е незаконосъобразно.
Въпросът за несеквестируемостта на конкретната движима вещ е бил обсъждан
в хода на изпълнителното производство поради подаване на различни жалби срещу
действия на съдебния изпълнител с твърдение, че са насочени върху несеквестируемо имущество на длъжниците.
По повод на такова възражение е постановено решение от 12.06.2017г., по в.гр.д.
№ 373 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без
уважение жалба против действия на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874, изразяващи се в
насрочена публична продан от 28.02.2017г. до 28.03.2017г. на трактор колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“, плуг лозарски, модел U 144/3, 4 броя
лозарски ножици за интензивна работа FELCO SA и два броя вързачки PELLENC AR 2, предмет на особен залог, по
изпълнително дело № 20158740401045. Със същото въпросът за несеквестируемостта
на процесната движима вещ е решен и не може да бъде
пререшаван. Със същите мотиви с определение №157 от 28.02.2018г., постановено
по в.гр.д. № 77 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Хасково, потвърдено с
определение № 228 от 18.05.2018г., постановено по ч.гр.д. № 261 по описа за
2018г. на Апелативен съд – Пловдив, е оставена без разглеждане жалба, подадена
от Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ ЕООД
против действията по изпълнително
дело № 20158740401045 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. №
874, изразяващи се в насочване на изпълнението върху горепосочените движими
вещи. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че твърдението за несеквестируемост на движимата вещ, предмет на публичната
продан, не е годно да доведе до отмяна на постановлението от 09.08.2019г. за
разпределение на получени суми по горепосоченото изпълнително производство, тъй
като този въпрос вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт.
На следващо място жалбоподателите не
споделят твърдението, изразено от ЧСИ Самуил Пеев в разпореждане от
13.05.2019г., за отпадане несеквестируемостта на
вещта поради сключване на договор за особен залог, чийто предмет е, тъй като
намира първоначално сключения договор за особен залог за нищожен поради наличие
на неравноправни клаузи и противоречие със закона. Това възражение отново
засяга въпросът за несеквестируемостта на вещта, по
който има постановен съдебен акт. В допълнение следва да се посочи, че
твърденията за нищожност на сключения договор за залог не подлежи на съдебен
контрол в производство по чл. 435 от ГПК и по чл. 462 от ГПК. Предвиденият в
тях контрол цели защита на страните в изпълнителното производство при нарушения
на процесуалните условия за законност на изпълнителния процес. В настоящия
случай наведените твърдения са за недействителност на двустранната сделка,
сключена от длъжниците, а не за опорочени изпълнителни
действия. В законодателството са предвидени други възможности за реализиране на
защита при недействителност на договор (нищожност или унищожаемост).
Съответно настоящата съдебна инстанция намира за неотносими
към правилността на извършеното разпределение твърденията за нищожност на
договора за залог и същите са извън рамките на очертаната от процесуалния закон
съдебна проверка.
Следващите
възражения, инвокирани от жалбоподателите, касаят
настъпилото частно правоприемство в хода на
изпълнителното производство - въз основа на сключен договор за цесия от
06.11.2017г. между „УниКредит Булбанк“ АД и „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД. Съответно се оспорват качеството на взискател на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, в
полза на която е извършеното разпределение.
С договора за
цесия едно лице (цедент) прехвърля на друго (цесионер) свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация. Договорът е сключен след постигане на съгласие
между цесионера и цедента. Цесионерът разполага с няколко помощни права, които имат за
цел да улеснят доказването на цесията спрямо длъжника и третите лица и да
спомогнат изпълнението на цедираното вземане. Едно от
тези права е съобщаването на цесията на длъжника от цедента.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето. Уведомяването има значение за третите за
договора лица, какъвто е длъжникът, тъй като съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на
уведомяването за извършване на цесия - до този момент за всички трети лица
носител на вземането спрямо длъжника е цедентът. Липсва
изрична правна регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен
длъжника, както и за съдържанието на съобщаването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от цедента. Това изискване е свързано със сигурността, че
действително е извършена цесия. Въпреки това в практиката на Върховния
касационен съд се приема, че е допустимо предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера)
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
В настоящия
случай със сключването на договорът за цесия вземанията на „УниКредит
Булбанк“ АД са преминали в патримониума на „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД. Поради това към момента на подаването на молба
с вх. № 333 от 15.01.2018г. за конституирането на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД като взискател в изпълнителното
производство дружеството надлежно се е легитимирало като кредитор и правилно
съдебният изпълнител го е конституирал като такъв на мястото на стария.
С посочената
молба изрично е направено волеизявление уведомяването на длъжниците
за извършената цесия да бъде извършено от съдебния изпълнител на основание чл.
18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители, като са представени три
броя уведомления за извършване на цесия за тримата длъжници.
Същевременно съгласно чл. 5 от договор за цесия от 06.11.2017г. цедентът е упълномощил цесионера
да изпрати уведомление до длъжниците относно
извършената цесия. На 16.01.2018г. длъжниците Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“
ЕООД са били уведомени за извършване на цесията /л. 431, 432 и 433 от
изпълнителното дело/. Следователно към датата на съставяне на обжалваното
разпределение 09.08.2019г. длъжниците са били
уведомени за цесията и същата е породила действие и спрямо тях. Ето защо
правилно в извършеното разпределение като взискател е
участвал цесионерът „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД. В този смисъл е постановеното решение № 159 от 14.09.2016г. по
в.гр.д. № 516 по описа за 2016г. на Апелативен съд – Пловдив.
Следващото възражение, наведено от
жалбоподателите, обосноваващо твърдението за незаконосъобразност на извършеното
разпределение, е свързано с обезпечаване на цедираните
вземания, съответно с качеството на привилегирован кредитор на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД. Посочва се, че е извършено незаконно вписване на
договора за особен залог като вместо съгласието на залогодателя
в образец № 1 към чл. 9, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП е
заявено съгласието на заложния кредитор. Настоящата инстанция намира за
неоснователно направеното възражение. Разпоредбата на чл.9, ал. 2 от ПУДЦРОЗМП
действително предвижда, че заявлението се придружава с писмено съгласие на
лицето, посочено в заявлението в група „Залогодател“
със заверка на подписа от нотариус или служител на регистъра, но това изискване
касае подаване на заявление за първоначално вписване на особен залог.
Разпоредбата на чл.
99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
След като от представения договор за прехвърляне на вземания не се установява
противна уговорка, а напротив изрично е предвидено, че вземанията се прехвърлят
заедно с всички привилегии, обезпечения, изтекли лихви и разноски, като същите
са индивидуализирани в приложение към договора за цесия за всеки един отделен
длъжник, следва да се приеме, че цедентът е
прехвърлил вземанията си, заедно с обезпечението му по договора за особен
залог. Следователно е настъпила промяна в лицето в
полза, на което е учредено заложното право. Измененията по вписан договор за
залог, каквато е промяната в заложния кредитор, се заявяват за вписване с образец
№ 1 по чл. 9, ал. 1 от ПУДЦРОЗМП, но за тях не се прилага изискването за
съгласие по чл.9, ал. 2 от същия нормативен акт. Съгласно чл. 9, ал. 4, т. 3 от
ПУДЦРОЗМП заявлението за вписване на изменения по вписан договор за особен
залог се придружават с писмено съгласие на лицето, вписано в регистъра в
групата „Заложен кредитор“, а не на залогодателя,
както е при първоначално вписване.
Възражението
е неоснователно и поради обстоятелството, че вписването на особен залог се
извършва по реда на специално охранително производство от длъжностно лице по
вписванията, което извършва проверка и при неизпълнение на нормативните
изисквания отказва да извърши вписване. Преценката от органа на регистъра за
особените залози се извършва въз основа
на проверка дали искането е подадена от заинтересовано лице, дали е подадено по
образец, дали са попълнени всички реквизити на същия, дали са налице заверката
или съгласието по чл. 27 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, дали са
представени точно посочените в ПУДЦРОЗМП като приложения към исканията
документи и дали е внесена съответната държавна такса (аргумент чл. 28, ал. 3
от ЗОЗ). В настоящия случай след проверката от длъжностното лице по вписванията
на заявлението за изменение по вписан договор за особен залог, не е открило
основание за отказ, поради което е извършило вписването и е издало потвърждение
за съдържанието на извършеното вписване в регистъра /л. 674-676 от
изпълнителното дело/.
С
оглед изложените мотиви съдът намира, че правилно частният съдебен изпълнител
при извършване на разпределението на получените суми е приел вземането на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за обезпечено с особен залог. При
извършеното разпределение изрично е записано, че вземането на взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е
обезпечено с особен залог и същото е привилегировано. Съгласно чл. 1.2. и чл.
6.3 от представения договор за особен залог върху движими вещи № *** от
19.12.2012г. особеният залог върху движимите вещи се учредява до пълното
погасяване на всички вземания (главници,
лихви, такси, комисионни и всички разноски). Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗОЗ, за да има
действие за особения залог, в съответния регистър се вписва и прехвърлянето на
обезпеченото вземане. С оглед на това, за да може цесионерът
да се ползва от заложното право, прехвърлянето на обезпеченото вземане следва
да е вписано в централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/. В настоящия
случай се установява, че прехвърлянето е вписано в ЦРОЗ - вписване № **** е
изменение към първоначално вписване № *** за особен залог.
След направените изводи относно взискателите и привилегиите, следва да се извърши проверка
относно спазването на реда за удовлетворяване на вземанията по чл. 136 от ЗЗД и
каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от
вземанията. Правилно в извършеното разпределение са възложени суми само в полза
на взискателя „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, тъй като сумата по разпределение е по-малка от вземането на този взискател, а същият е привилегирован кредитор. Цялото му
вземане е обезпечено с особен залог, а сумата предмет на разпределение е
получена от публична продан с предмет вещ, върху която е учреден залога. Ето
защо законосъобразно ЧСИ не е разпределил суми на присъединените на основание
чл. 456 от ГПК взискатели В.Д.В.
и О.Й.М.,
както и на Национална агенция по приходите като присъединен взискател
по право.
Съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД – от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски. Следователно първи по ред се удовлетворяват
разноските на първоначалния взискател по
осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, както
и разноските за образуване на изпълнителното дело и разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно т. 6 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.,
постановено по тълк. дело № 2 по описа за 2013г. на
ВКС, ОСГТК. В този ред се включват и дължимата от взискателя
такса за изпълнение по събирането на паричното му вземане на основание т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
/ТТРЗЧСИ/.
Общата стойност на извършените от
първоначалния взискател „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД са в размер на 2146,80 лева (376,80 лева /л.86/, 612,00 лева
/л.93/, 42,00 лева /л. 106/, 150,00 лева /л. 175/, 96,00 лева /л.241/ и 870,00
лева /л.368/), а не както е посочено в обжалваното разпределение 2134,80 лева.
С постановление от 18.08.2015г. е
приета за събиране и сума в размер на 1674,80 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство в изпълнителното производство, като същото
не е било обжалвано в указания срок.
На следващо място неправилно е
определена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ,
всеки взискател дължи на съдебния изпълнител такса за
изпълнението по събиране на паричното му вземане. С обжалваното разпределение, взискателят „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
получава частично събиране на вземанията си, поради което таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на
събраната за него сума съгласно т. 26, забележка 1 от ТТРЗЧСИ. Размерът на паричното
вземане на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД се определя от сумирането на
вземанията по представените изпълнителни листи /л. 2 и л. 237/, приетите за
събиране разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
направените разноски в изпълнителното производство и изтеклата до момента на
разпределението законна лихва. Съгласно изпълнителен лист издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 751 от 02.07.2015г., по ч.гр.д. № 1431 по описа за
2015г. на Районен съд – Хасково „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД като
частен правоприемник на „УниКредит Булбанк“ АД има
следните вземания: 49 880,00 лева – главница, 7831,12 лева – мораторна лихва по договор за кредит от 20.06.2014г. до
29.06.2015г., законна лихва върху главницата, считано от 30.06.2015г. до
изплащане на вземането, разноски за държавна такса в размер на 1 154,22
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на – 1674,80 лева. Съгласно
изпълнителен лист № 34 от 06.04.2017г., издаден въз основа на решение № 61 от
10.06.2016г., постановено по търг. дело № 136 по описа за 2015г. на Окръжен съд
– Хасково „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД като частен правоприемник на
„УниКредит Булбанк“ АД има вземане в размер на
6946,84 лева, представляващи разноски в исковото производство в размер на
4 117,82 лева и разноски в заповедното в размер на 2 829,02 лева.
Законната лихва за забава върху главница в размер на 49 880,00 лева от
30.06.2015г. до датата на постановяване на обжалваното разпределение (09.08.2019г.)
е в размер на 20 820,04 лева, съгласно калкулатор за изчисляване на законна
лихва (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp).
Съгласно т. 26, забележка 3 от
ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси или в
настоящия случай сумата от 2 146,80 лева авансово заплатени разноски в
изпълнителното производство. Следователно общият размер на вземането на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД към датата на извършване на
разпределението е 87 152,80 лева (49 880,00 лева – главница, 7831,12
лева – мораторна лихва, 20 820,04 лева – законна
лихва от 30.06.2015г. до 09.08.2019г., 6946,84 лева – разноски в исково и
заповедно производство и 1674,80 лева – адвокатски хонорар в изпълнителното
производство), поради което на основание т. 26, б. „д“ от ТТРЗЧСИ дължат такса
за цялото им вземане от 4706,11 лева. Доколкото взискателят
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД получава частично събиране на вземанията
си, се събира част от таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съответстваща на събраната
за сума – 33 000 лева. Съотношението между цялото вземане на взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД (87 152,80
лева) и събраната сума (33 000,00 лева) е 0,3786453217796789. Следователно
размерът на дължимата на основание т. 26, забележка 1 от ТТРЗЧСИ такса е 1781,95
лева, а с добавено 20 % ДДС – 2 138,34 лева. Тази сума 2 138,34 лева с ДДС следва
да се приспадне от събраната сума от 33 000,00 лева, а не както е посочено
в обжалваното разпределение – 1995,14 лева с ДДС.
Следователно
след приспадането на такса по т. 26 забележка 1 от ТТРЗЧСИ за разпределение
остава сума в размер на 30 861,66 лева. Съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
редът за погасяване е разноски, лихви и накрая главница. В изпълнителното
производство отпада възможността длъжникът сам да посочва кое от задълженията
погасява. Следователно на първо място следва да се погасят направените
разноски, като при няколко вида разноски първо се погасяват тези с привилегии,
които са извършени и приети по изпълнителното дело, след което другите
разноски. Същевременно всички разноски до пълното погасяване на вземанията на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД са обезпечени с особен залог, тоест
разноските, направени по повод принудителното изпълнение се ползват с
привилегията по т. 1 и по т. 3 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. От това следва, че
правилно в обжалваното разпределение са разпределени първо сумите за разноски,
направени в изпълнителното производство, които са в размер на 2 146,80 лева,
съгласно изложеното до момента, за адвокатско възнаграждение – 1 674,80
лева и за разноски по исковото и заповедното производство в размер на 6 946,84
лева.
На следващо място следва да се
погасят дължимите лихви. Независимо от вида лихва (законна, мораторна
или възнаградителна) те се погасяват след разноските
и преди главницата. В материята на изпълнението не се прави разлика между
различните видове лихва - в този смисъл
решение № 86 от 14.08.2014г., постановено по гр.д. № 6766 по описа за 2013г. на
ВКС, IV г.о. С оглед на това правилно съдебният изпълнител е
разпределил сума в размер на 7 831,12 лева за мораторна
лихва, с което се постига пълното й погасяване. Остатъкът от сумата за
разпределение в размер на 12 262,10 лева следва да послужи за частично
погасяване на дължимата законна лихва, която сума при извършване на следващо
разпределение да бъде приспадната от сумата дължима до датата на
постановяването му за законна лихва.
С оглед изложеното настоящата
съдебна инстанция намира извършеното разпределение за неправилно в следните
посоки: 1) дължимата такса по т. 26 забележка 1 от ТТРЗЧСИ е в размер на 2
138,34 лева с ДДС вместо посочения размер от 1 995,14 лева с ДДС, 2) дължимата
сума за разноски по изпълнителното дело е в размер на 2 146,80 лева вместо
посочения размер от 2 134,80 лева и 3) сумата, служеща за погасяване на
законната лихва, е в размер на 12 262,10 лева вместо в размер на
12 417,30 лева. Извършеното разпределение съгласно изложеното следва да се
извърши от съда, доколкото в изрично предвидените от ГПК случаи съдът може да
извършва действия по изпълнението, когато намери, че същите са
незаконосъобразни.
По отношение
на обжалването на публичната продан:
От изложените
твърдения в подадената жалба се установява, че се иска отмяна на извършената на
12.06.2019г. публична продан с предмет трактор колесен
„Class”, модел „Nectis 267 VL“, за която е
съставен протокол за обявяване на постъпилите наддвателни
предложения. Публичната
продан е процедурата, чрез която се извършва изпълнението върху движими вещи
(чл. 474, ал. 5 от ГПК) и сама по себе си не попада в обхвата на предвидения в
закона съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 435 от ГПК
изрично и лимитативно очертава подлежащите на обжалване изпълнителни действия и лицата, разполагащи с процесуално
право на жалба, като всички други
действия на съдебния изпълнител извън изброените не могат да бъдат предмет на инстанционен
контрол по този ред.
В жалбата, по която е образувано настоящото производство се обжалва и
извършената публична продан и се иска отмяната й, но тя не подлежи на
самостоятелно обжалване. Отделно самото основание, на което се оспорва
извършената продажба, е негодно да я опорочи, а именно движимата вещ не е била
собственост на длъжника. Съгласно чл. 482, ал. 2 от ГПК купувачът на вещта придобива
правото на собственост върху нея, независимо от това дали вещта е принадлежала
на длъжника. Последиците от продажбата на чужда движима вещ са уредени в чл.
482, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, но те не касаят действителността й.
Законосъобразността на публичната продан
се проверява единствено по повод обжалване на постановлението за възлагане и то
на основанията по чл. 435, ал. 3 от ГПК (наддаването не е извършено надлежно
или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена). В настоящия
случай, макар да е извършено разпределение на постъпили суми от публична
продан, продажната цена на вещта не е заплатена и не издадено постановление за
възлагане, което да подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Причината за това
е, че обявеното за купувач лице е същевременно присъединен взискател
по същото изпълнително дело и приложение намира разпоредбата на чл. 495 от ГПК,
съгласно която взискателят, обявен за купувач на
имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе
сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото
вземане, когато няма други взискатели. Доколкото
предмет на настоящата жалба е и извършеното разпределение, а чл. 496, ал. 1 от ГПК предвижда, че възлагане се извършва след внасяне в срок на дължимата сума,
който срок започва да тече от влизане в сила на разпределението, не е възможно
да се издаде постановление за възлагане, което да подлежи на самостоятелен
съдебен контрол. Едва след разрешаване на въпроса за правилността и
законосъобразността на извършеното разпределение и внасяне на дължимата
продажна цена в срок при влизането му в сила, ще се издаде постановление за
възлагане, чрез обжалването на което да се контролира извършената публична
продан на движима вещ.
Предвид посочените мотиви подадената
жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се иска отмяна на
извършената на 12.06.2019г. публична продан на трактор колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“ и
постановление за възлагане.
При този изход
от правния спор на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство единствено досежно обжалването на постановление за разпределение.
Съгласно указанията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г.,
постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на
ВКС, ОСГТК се присъждат разноски само когато са представени доказателства за
тяхното действително извършване. В настоящото производство са представени
доказателства единствено за заплатената държавна такса в размер на 25 (двадесет
и пет) лева. Същата следва да се възложи в тежест на взискателя „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от
09.08.2019г. за разпределение на постъпила сума по изпълнително дело №
20158740401045 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
сумата в размер на 33 000,00 лева, както следва:
1.
Дължими
суми по изпълнително дело № 20158740401045 на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД към ЧСИ - 2 138,34 лева с ДДС (дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ)
2.
Дължими
суми по изпълнително дело № 20158740401045 към взискателя
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ЗЗД в общ размер на 30 861,66 лева:
-
разноски
по изпълнително дело съгласно т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 9, т. 20 и т. 31 от
ТТРЗЧСИ – 2 146,80 лева;
-
адвокатски
хонорар по изпълнително дело – 1 674,80 лева;
-
разноски
по гражданското производство (исково и заповедно) – 6 946,84 лева;
-
мораторна лихва –
7 831,12 лева;
-
законна
лихва - 12 262,10 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
на Т.Й.Г. и Й.Т.Г., чрез процесуалния им представител адвокат Милена Димитрова,
в
качеството им на длъжници по изпълнително дело №
20158740401045 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874, в частта, с която се
иска отмяна на извършената на 12.06.2019г. публична
продан на трактор колесен „Class”, модел
„Nectis 267 VL“ и
постановление за възлагане и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело №
185 по описа за 2020г. на Окръжен съд –
Хасково в тази част.
ОСЪЖДА „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис – сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, да заплати на Т.Й.Г., ЕГН **********
и Й.Т.Г., ЕГН ********** сума в размер на 25,00 лева (двадесет и пет) лева,
представляващи дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд -
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Председател: Членове:
1.
2.