Решение по дело №6021/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 30.12.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №6021 по описа за 2019 година,   за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ  от „Такси Сървиз –Варна“ЕООД   срещу З. „Л.и.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 929.79 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка на МПС „Каско “, Клауза 1  съгласно застрахователна полица №93001810002087 от 05.01.2018г. на лек автомобил Шевролет Авео с рег.№ *** за причинени имуществени вреди от 29.11.2018г. , изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, калник заден ляв и броня задна облицовка,  ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -17.04.2019г. до окончателното изплащане.   

В исковата молба се  твърди, че на 29.11.2018г. при движение на автомобила в гр.Варна по ул.“Синчец“ посока бул.“Васил Левски“ от водача Н*** на кръстовището с ул.“Детелина“ същият педприел завиване надясно, като пътят в този участък бил заледен, поради което автомобилът поднесъл и се ударил в паркиран автомобил. Произшествието било посетено веднага от мобилния екип на ответника, който извършил оглед, изготвил снимков материал и Опис на щета №0003-1201-18-452241, в който били описани увредените детайли. На следващия ден бил изготвен двустранен протокол със собственика на паркирания автомобил,  тъй като ПТП било реализирано късно вечерта около 23.55 часа. Излага се, че на 22.02.2019г. било получено уведомление от ответника, с което било отказано изплащането на застрахователно обезщетение на основание чл.14.т.11 от ОУ, тъй като не бил представен документ удостоверяващ събитието. Сочи се, че отказът на застрахователя е неоснователен, тъй като е същият е бил уведомен непосредствено след събитието и запознат как и при какви обстоятелства е настъпило то. Излагат се съображения за нищожност на клаузата на   чл.14.т.11 от ОУ.

      В срока по чл.131 ГПК ответникът е  депозирал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството. Излагат се съображения, че отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е правилен и законосъобразен. Сочи се, че обстоятелствата около настъпване на ПТП са неясни и получените увреждания не кореспондират с твърдения механизъм на получаването им. Оспорва се стойността , необходима за отремонтиране с твърдения, че същата е в завишен размер.

Отправя се искане за отхвърляне на претенцията и в евентуалност за присъждане на обезщетение в по-малък размер. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

         От застрахователна полица №93001810002087  от 05.01.2018г. се установява, че между  ЗАД„Лев Инс”   и „Т.С.“ ЕООД  е сключена застраховка „Каско” по отношение на  л.а. Шевролет Авео с рег.№ *** със срок на действие 09.01.2018г. – 08.01.2019г., като дължимата по застраховката застрахователна премия в размер на 269.67 лева. Уговорената застрахователна сума е в размер на 5 000 лева. Съгласно представения платежен документ застрахователната премия е заплатена.

Представен е Опис –заключение по щета №0063-1201-18-452241 от 29.11.2018г., в който са описани следните щети по  .а. Шевролет Авео с рег.№*** : калник преден ляв; калник заден ляв и броня задна облицовка.

         С писмо изх.№1802/22.02.2019г. Лев Инс    е уведомило „Т.С.“ ЕООД, че по повод претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор №93001810002087/05.01.2018г. се изисква протокол за ПТП съгласно чл.14, т.11 от ОУ , както и че липсва основание да се изплати претендираното застрахователно обезщетение.

Представени са ОУ на „Каско на МПС“ на  З.„Л.И.” АД.    

Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ увреждането, което е установено от застрахователя е калник преден ляв; калник заден ляв и броня задна облицовка.Средната  пазарна стойност на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието в сервизи, сертифицирани с европейки сертификат за качество  и в сервизи, които не притежават такъв сертификат е 929.79 лева. Уврежданията, които са установени по автомобила са в странична лява част в зоните на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли и е възможно да са причинени в степен и вид от настъпилото ПТП и да са в причинна връзка с него.  

         Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :

           При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно  чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.

В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети.

 В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.

На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът е приел  за безспорно и ненуждаещо се от доказване : че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор, обективиран в полица №93001810002087 от 05.01.2018г. и настъпване на застрахователно събитие от 29.11.2018г.

Съобразно т.14.11 от ОУ застрахованият е длъжен да регистрира настъпилото събитие в съответствие с българското законодателство чрез компетентните органи по места , като изиска документ при ПТП – Протокол за ПТП. Отказът да се изплати застрахователно обезщетение е основан на липсата на представен Протокол за ПТП от застрахования.

Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение са изрично предвидени с разпоредбите на  чл. 408, ал. 1, т. 1-4 КЗ и визиращи неизпълнение на задълженията на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахования, като имащи отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или вредите от него. Последователно в съдебната практика се приема становището, че не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорната санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на  чл. 408, ал. 1 КЗ и да аргументира отказ единствено на основание факта на неизпълнението му без установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно събитие. Само неизпълнението на задължението, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна последица настъпването на застрахователното събитие, следва да се поставя в основата на подобен отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Неизпълнението на поетото задължение за представяне на протокол за ПТП  очевидно не отговаря на условията на  чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй като няма връзка с настъпване на застрахователното събитие – касае се до последващо задължение на застрахованото лице по повод установяване на вредоносните последици от вече настъпило събитие. Освен това твърденията на ищеца, че местопроизшествието е посетено от мобилен екип на застрахователя непосредствено след настъпване на ПТП, където е извършен и огледа  не се оспорват от застрахователя, поради и което съдът намира, че надлежен представител на застрахователя е възприел фактическата обстановка на ПТП и се е уверил в обстоятелствата, които е следвало да констатират и контролните органи.

С оглед на изложеното се обосновава извод, че отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение е неоснователен  и са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността му.

  Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в  КЗ, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.  

 

 

 

 

Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка и труд без прилагане на обезценка.

Застрахователят оспорва предявения иск по размер.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че уврежданията, които са установени по автомобила са в странична лява част в зоните на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли и е възможно да са причинени в степен и вид от настъпилото ПТП и да са в причинна връзка с него, с което се установява и механизма на настъпване на процесните вреди. Стойността на разходите за отстраняване на уврежданията по средната стойност за отстраняване на щетите по пазарни цени при ползване на цена за труд, в сервизи, притежаващи сертификат за качество по ISO 9001:2008 и в сервизи, които не притежават такъв сертификат е 929.79 лева.

Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.  Константна е съдебната практика, че обезщетението  следва да се определи по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се изследване на  въпроса  за надхвърляне на минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние преди увреждането. Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде  съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената  на средната стойност за труд  и материали в сертифицирани по ISO сервизи и такива, които не притежават сертификат, която възлиза в размер на 929.79  лева.

С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи. Върху определената сума за обезщетяване се следва законна лихва от депозирането на  исковата молба до изплащане на задължението.

    По разноските :

Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски , както следва : 50 лева – за заплатена д.т.; сумата от 250 лева – за депозит за вещо лице и сумата от 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

       На горните съображения съдът :

                                                       Р Е Ш И :                                              

                ОСЪЖДА З. “Л.И.“ АД, ЕИК : ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК : *** ъс седалище и адрес ***, представлявано от Ж***   сумата от 929.79/деветстотин двадесет и девет лева и седемдесет и девет ст./ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка на МПС „Каско“, Клауза 1  съгласно застрахователна полица №93001810002087 от 05.01.2018г. на лек автомобил Шевролет Авео с рег.№ *** за причинени имуществени вреди от 29.11.2018г., изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, калник заден ляв и броня задна облицовка,  ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -17.04.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.

ОСЪЖДА З. “Л.И.“ АД, ЕИК : ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК : ***ъс седалище и адрес ***, представлявано от Ж***   сумата от 660/шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща направените разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.                                     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :