МОТИВИ към Присъда № 5/10.01.2019 г. по НОХД № 67/2018 г. на РС - Омуртаг:
Подсъдимият Б.Р.М. с постоянен адрес ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 129, ал. 1
от НК за това, че на 30.06.2017 г. около 17.00 ч., в с. ***, общ. О., на ул.
***, пред сградата на кметството, причинил на Е.С.Е. – 44 г., живущ ***, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронковата
част на втори горен ляв зъб и избиване на трети горен ляв зъб, причинили на
пострадалия постоянно затрудняване на дъвченето и говора.
Разпитан в рамките на съдебното следствие, подсъдимият Б.Р.М. дава обяснения, но не се счита за
виновен по повдигнатото му обвинение, като заявява, че не е нанасял удар на
пострадалия, от което да му причини описаната в обвинителния акт телесна повреда.
Представителят на Районна прокуратура - град Омуртаг в хода на съдебното производство
поддържа повдигнатото обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен по
същото.
За съвместно разглеждане в
рамките на наказателния процес е приет предявения от Е.С.Е. *** против
подсъдимия граждански иск за сумата
в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, описано в обвинителния акт, ведно
със законната лихва, считано от деня на извършване на деянието 30.06.2017 г. Предявилият
иска е конституиран като граждански ищец
и частен обвинител по делото. Същият поддържа повдигнатото обвинение наред
с прокурора. Претендира присъждане на направените разноски по настоящото дело, в
т. ч. 800 лева платен адвокатски хонорар за представителство на частен
обвинител и сумата от 980 лева - платен адвокатски хонорар за представителство
на граждански ищец.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.06.2017 г. около 16.00 часа
с цел да почистят и подготвят провеждането на предстоящия молебен за дъжд пред
сградата на Кметство – с. ***, общ. О. дошли свидетелите Е.Е.,
фактическата му съпруга свидетелката Ф.Ш. и свидетелите К.А., Ф.Ш. и Ф. Х.. Свидетелките
Ш. и Х. започнали да мият домакинските съдове за предстоящия молебен. В един
момент към посочените лица се присъединила свидетелката Х. И., която също се
включила за малко в почистването. Същата извикала настрани от останалите
свидетеля К.А., за да се уговори с него да
й услужи с каруцата си за превоз на бали сено. По време на разговора между
двамата към тях се приближил свидетелят Е. и започнал да слуша диалога им като
на въпроса на свид. И. защо ги подслушва, той
отвърнал с отправени към нея обиди и псувни. Свидетелката И. се ядосала много
от поведението на Е. и взела една дървена летва, намираща се наблизо и
посегнала с нея към свид. Е., като го ударила по
главата, след което свид. Ф.Ш. хванала ръцете на свид. И., а свид. Е. започнал да
удря последната с юмруци и с празна пластмасова кофа по главата и раменете. Като
видели, че започва сбиване свидетелите К.А. и
фактическата му съпруга Ф.Ш. веднага се оттеглили от мястото. В един момент свид. И. успяла да избяга към помещението на библиотеката, където
работела, и телефонирала на сина си – подсъдимия Б.М., като му казала, че Е. Е.
я е псувал и ударил по главата и раменете, и тя се страхува да не я нападне отново.
В този момент подсъдимият се намирал в град Т. заедно със свой приятел
свидетеля Д. Я.. Той се ядосал много и веднага потеглил за с. ***, общ. О. като
управлявал автомобила прекалено бързо. Когато пристигнал в селото, подсъдимият
намерил майка си на работното й място в библиотеката, където видял лично
подутината по главата й и синините по двете й ръце над лактите
към раменете, причинени й с удари от свидетеля Е.. Видяното още повече ядосало
подсъдимия и към 17.00 часа двамата с майка му тръгнали към мястото пред
сградата на кметството, където все още се намирали свидетелите Е. и Ш.. Свид. Ф. Х., която до този момент била също на мястото, тогава
била тръгнала да взима кофи от съседните къщи. Свидетелите Е. и Ш. събирали
сухи клони от земята, когато към тях се приближили подсъдимия, носещ дървена
бухалка, боядисана в жълто, с дебелина в единия край от около 5-6 см., и свид. И., която при пристигането си на мястото взела намираща
се на земята дървена дъска с дължина около метър. Докато свид.
Е. бил клекнал, обърнат с гръб към идващите две лица, подсъдимият замахнал с бухалката и му нанесъл удари по главата и гърба,
в резултат на които свидетелят Е. паднал по очи зашеметен на земята. Подсъдимият
и свид. И. продължили да нанасят удари по тялото на Е..
В един момент подсъдимият хванал с ръка главата на свид.
Е. и с другата си ръка му нанесъл няколко удара с юмрук в лицето като някои от
ударите попаднали в областта на устата на свидетеля. В същото време свид. И. нанасяла удари на свид. Е.
с дървената дъска в областта на гърба и по главата в тилната област. От
нанесените му от подсъдимия удари по лицето от устата на свид.
Е. потекла кръв като в резултат на тези удари били счупени втори горен и трети
горен зъби в ляво на свидетеля. След като приключили побоя подсъдимият си
тръгнал, взимайки бухалката си, а свид. И. тръгнала
като оставила на земята дъската, с която удряла свид.
Е.. След като подсъдимият и майка му се отдалечили свид.
Ш. помогнала на свид. Е. да се изправи, телефонирали
на полицията и двамата се отправили към трансформатора, за да изчакат
пристигането на линейката там. Пред свид. Ш. свид. Е. споделил, че от побоя са му счупени зъби и че
усеща световъртеж, като говорът му бил променен и затруднен. След 18.00 часа
линейката на СМП пристигнала в центъра на селото и
спряла до трафопоста, от където свид. Е. се качил в
нея и бил поет от медицински фелдшер свид. М.М.. Свид. М. също видял кръвта по
устата на Е., който му казал, че са му счупени зъби. След пристигане в ЦСМП –
филиал Омуртаг свид. Е. бил поет от медицински
фелдшер А.И., която го прегледала и установила рани по гърба, главата и лицето
на свидетеля. Свид. И. видяла и кръвта по устата на свид. Е. като кървенето не било обилно, а като при изваден
зъб. Същата си спомня, че при говорене свидетелят фъфлел и му липсвали предни
зъби. Пред свид. И. свид. Е.
се оплакал, че усеща гадене и има световъртеж. След обработка на раните му свид. Е. бил включен на системи, за да го поддържат в
адекватно състояние по време на транспортирането, и бил превозен до „МБАЛ – Т.“ в град Т.. След престой и проведено лечение в
болничното заведение в град Т. свид. Е. бил изписан
от същото на 04.07.2017 г. като на същата дата се явил на преглед пред съдебен
лекар в град Т., при който било установено счупване на втори горен ляв зъб до
нивото на венеца и избиване на трети горен ляв зъб. Според заключението от
извършената на досъдебното производство единична съдебно-медицинска експертиза,
приобщена от съда към доказателствения материал по
делото, следва, че Е. е получил малка разкъсноконтузна
рана в лявата теменна област на главата, разкъсноконтузна
рана по горната устна с оток на меките тъкани около нея, счупване на коронковата част на втори горен ляв зъб почти до нивото на
венеца и избиване на трети горен ляв зъб, кръвонасядания
по лявата раменница и три лентовидни кръвонасядания по гърба, като тези увреждания са в резултат
от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли добре да са получени от
бутилка, парче дърво и др. Въз основа на данните от болничната документация
експертът е приел, че е налице и лекостепенно мозъчно
сътресение, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Досежно установените счупвания на два зъба
вещото лице е приело, че те са причинили постоянно затрудняване на дъвченето и
говора и така е осъществен медикобиологичния признак
на трайно затрудняване на дъвченето и говора. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че установените увреждания могат да се получат от удар с твърд тъп предмет с
диаметър от около 5см, каквито могат да бъдат и бутилката, и бухалката. Относно
счупването на двата зъба, единият от които е със счупена коронкова
част почти до венеца, а другият е дълбоко фрактуриран,
вещото лице пояснява, че тези счупвания са равносилни на избиване на зъби
поради изгубената функция на тези зъби, като тези счупвания са причинени най-вероятно
от удар с юмрук. Експертът посочва като единствен начин за възстановяване на дъвкателната и говорна функция на счупените зъби тяхното протезиране. За кръвонасяданията
по раменницата вещото лице сочи, че може да се
получат от удар с крак, от юмрук, нанесени както лице в лице от нападателя към
пострадалия, така и в гръб. Във връзка с категоричното установяване на
характера на причинената от счупването на двата зъба телесна повреда на
досъдебното производство е допусната и извършена допълнителна съдебно-медицинска
експертиза с участието на съдебен лекар и стоматолог. От заключението по тази
експертиза следва, че разкъсноконтузната рана по
горната устна по червената й част и над нея в ляво от срединната
й линия с подлежащо счупване на короните на втори и трети горни зъби в ляво -
на втори почти до нивото на венеца, а на трети под нивото на венеца, е
причинило на пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и говора. Въз основа
на проведен преглед и рентгеново изследване на двата счупени зъба вещите лица
правят извода, че травмираните зъби са били здрави и с нормална дъвкателна способност. Според заключението счупването на коронковата част на втори горен зъб в ляво е почти до
нивото на венеца и е довело до загуба на дъвкателната
и говорна функция на зъба. При разпита им в с. з. вещите лица уточняват, че
именно от направените рентгенови снимки при изготвяне на допълнителната
експертиза са установили, че трети горен ляв зъб не е избит с корена, а е
дълбоко фрактуриран, тъй като имало запазена част от
корена на този зъб и коронката му била счупена под нивото на венеца. Според
вещото лице – съдебен лекар е напълно възможно с един удар да се причини
едновременното счупване на тези два съседни зъба като предвид зъбния статус на
конкретното лице се прави извода за нанесен удар със значителна сила с юмрук в
областта на устата. Досежно вероятния механизъм на
счупването на зъбите вещото лице отговаря, че по принцип е възможно тези зъби
да се счупят при падане от клекнало положение по лице на твърда повърхност без
предварително подпиране на ръце, но това било малко вероятно в случая, тъй като
при тази хипотеза получените охлузвания щели да бъдат по изпъкналите части на
лицето, по гърба на носа, на брадичката, докато в конкретния случай
установената травма била с диаметър 5-5.5 см. в областта на горната устна, което
показвало нанесен удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност. Според
вещото д-р С.С. принципно при зъб, засегнат от пародонтоза, не може да има счупване, а се стига до
директно избиване, защото самият корен вече има резорбция на костта повече от
50% и той се клати, затова е по-лесно е да се избие, отколкото да се счупи. Същото
вещо лице сочи, че няма случай при удар в лицево-челюстната област пародонтиран зъб да бъде само фрактуриран.
Наред с това според казаното от същия при разпита му в с. з. здравината на
съседните зъби на пострадалия била показателна за това, че и счупените два зъба
също са били здрави. И това вещо лице посочва като вероятна причина за травмата
нанесен един много силен удар. Досежно времето на
счупване на зъбите вещото лице д-р Г., който е прегледал свидетеля Е. на 04.07.2017
г. след изписването му от болницата и е издал за това съдебно медицинско
удостоверение, посочва като най-вероятна дата на причиняването на това
увреждане посочената от пострадалия дата 30.06.2017 г., тъй като при прегледа
на зъба, който се виждал над венеца, пулпата му била
розова на цвят, прясна, което показвало, че зъбът е скорошно избит, а за
дълбоко фрактурирания зъб имало кръвонасядания
по дъното на алвеолата. Съдебният лекар в качеството си на вещо лице заявява, че
не е възможно седмици преди прегледа да са получени тези наранявания, защото
оздравителният процес започва и нещата се променят, особено по лицето. Според
него тези увреждания са получени от 2 до 4 дни преди прегледа. Вещото лице е
установило, че от вътрешната страна има увреждане по лигавицата, което е
причинено от фрактурирания зъб, както и външно увреждане,
което е причинено от юмрука, а получената рана на горната устна по червената
част и отокът са резултат именно от нанесения удар с юмрук и от притискането на
меките части между зъбите и юмрука. Според него, ако зъбите бяха счупени преди повече
време отвътре е щяло да има голямо разкъсване на лигавицата, каквото в случая
не е установено при прегледа. Поради изтъкнат в съдебно заседание от защитата
на подсъдимия довод за състояние на силно раздразнение, в което подсъдимият се
е намирал и което е било провокирано от действията на пострадалия, насочени към
майката на подсъдимия, съдът допусна извършването на комплексна съдебна психологопсихиатрична експертиза, за да установи наличието
на обуславящия прилагането на привилегирования състав на чл. 132 от НК
физиологичен афект, представляващ стеснение на разсъдъчната дейност, като
преценката за това наличие се прави най-вече на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, а не само на основание
съобщеното от свидетелите и дееца, в какъвто смисъл е Решение 196/08.06.2015 г.
по НД № 92/2015 г. на І-во
НО на ВКС. Според представеното от експертите и прието от съда като компетентно
изготвено заключение по комплексната съдебна психологопсихиатрична
експертиза категорично липсват медицинските критерии на състоянието на физиологичен афект в поведението на подсъдимия непосредствено преди, по
време на и непосредствено след извършване на деянието. В заключението е посочено,
че трупането на високо напрежение у себе си, съпоставено с външни обстоятелства
в случая/обида към майка му/ има пряка за подсъдимия фрустрация/дори
това да е само негово такова преживяване/, покачва афекта и реагира свръхемоционално, което е специфика на личността, като при
преживяване на успешно справяне с фрустрацията бързо
възстановява душевното си равновесие. При разпита им в с. з. вещите лица са
категорични, че в случая няма стесняване на разсъдъчната дейност на подсъдимия,
което е типично за физиологичния афект, а е налице психическо натрупване, напрежение
в рамките на психологичното и емоционално състояние на фона на личностовата структура.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи от събрания по делото доказателствен
материал: отчасти от обясненията на подсъдимия, свидетелски показания, заключения
от извършени съдебни експертизи и писмените доказателства по делото. Съдът
подложи на внимателна преценка събраните свидетелски показания. Като пряко
участващи в случилото лица свидетелите Е. и Ш. дават обстойни и последователни
показания, но като пряко засегнати от действията на подсъдимия – Е. като пряко
пострадало лице и Ш. като фактическа съпруга на последния, същите са и
заинтересовани в определена степен от изхода на делото. Ето защо съдът прецени
техните показания, съпоставяйки ги с другия събран по делото доказателствен материал. За предхождащия и предпоставящия деянието на подсъдимия конфликт между
свидетелите Е. и И. са събрани свидетелските показания на посочените две лица, на
Ф.Ш., К.А., Ф.Ш. и Ф. Х., които са преки очевидци, а така също и косвените
данни в показанията на свидетеля Д. Я.. Категорично е, че такъв конфликт между Е.
и И. е имало и при същия двамата са стигнали дори до физически сблъсък чрез
нанасяне на взаимни удари, от които обаче не е последвало описаното в
обвинителния акт увреждане на Е. – счупване на двата му зъба. От обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Я. и И., които кореспондират помежду си
и са в съответствие с установената по делото фактология
на случилото се, следва, че именно по повод обаждането и оплакването на И. до
нейния син – подсъдимия М., последният се е ядосал много и е тръгнал да търси
обяснение за случилото се от свидетеля Е.. Относно момента, в който подсъдимият
и свид. И. са дошли на мястото, на което се е намирал
свид. Е., и за случилото се след това, съдът
разполага единствено с обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на Е.,
Ф.Ш. и Х. И.. Напълно обяснимо е предвид изключително близката родствена връзка
„майка – син“ между И. и подсъдимия, тази свидетелка да дава показания, напълно
съвпадащи с обясненията на подсъдимия и подкрепящи неговата защитна теза. Според
казаното от двамата подсъдимият само е блъснал свид. Е.,
който паднал по гръб на земята, като казаното от подсъдимия, че държаният от
свидетеля кол ударил последния по лицето при падането, не се подкрепя от
показанията на свид. И.. При това положение
единствените показания, съдържащи данни за начина на причиняване на телесното
увреждане на свид. Е. са показанията на последния и
на свид. Ш.. Двамата са категорични, че именно
нанесените от подсъдимия на свидетеля удари с юмруци в областта на лицето са счупили
двата му горни леви зъба. Дори свид. Е. е категоричен,
че свид. И. не го е удряла по лицето, а само по гърба
и тила. Казаното от тези свидетели, че веднага след случилото се свид. Е. не е говорел нормално, а е фъфлел и се е оплаквал
от липсващи зъби, че от устата му е протекла кръв, се подкрепя и от показанията
на напълно незаинтересованите свидетели М.М. и А.И. –
медицински фелдшери в ЦСМП – филиал град Омуртаг. Всички тези показания
кореспондират и с експертните заключения по единичната СМЕ и допълнителната
СМЕ, изготвени на досъдебната фаза, по които вещите лица са категорични, че
счупването на двата зъба е станало от 2 до 4 дни преди прегледа на 04.07.2017 г.,
което съвпада с датата 30.06.2017 г., на която свидетелят Е. е бил приет в
болницата в град Т. за лечение след нанесен побой. Посоченият от вещите лица
като най-вероятен механизъм на причиняване на счупването на зъбите – чрез
нанасяне на много силен удар с юмрук в областта на устата, и изключването на
варианта това увреждане да е получено при падане по лице с оглед липсата на
рани по изпъкналите части на лицето и находката на рана с ограничен диаметър
само по горната устна, напълно подкрепя показанията на свидетелите Е. и Ш., които
описват именно нанесени от подсъдимия няколко силни удара с юмрук в лицето и по
устата на Е.. Показанията на двамата свидетели относно ползваната от подсъдимия
бухалка с дебелина от около 5-6 см. също кореспондират с експертното заключение
за получените лентовидни кръвонасядания по гърба в
резултат на удари с цилиндричен предмет като бухалка. Ето защо съдът прецени, че
следва да кредитира показанията на свидетелите Е. и Ш., които макар и пряко
засегнати от действията на подсъдимия, сочат данни, които се подкрепят напълно
от писмените доказателства и от експертните изводи, направени по извършените
съдебни експертизи. Съдът не кредитира показанията на свид.
Ф. Х. в частта им, че и преди 30.06.2017 г. Е. е бил с липсващи предни зъби, което
му причинило дори гастрит поради невъзможност да се храни нормално. Тази
свидетелка дава объркани и вътрешно противоречиви показания, тъй като след
цитираното по-горе заявява, че не знае и лично не е виждала дали преди случая Е.
е бил с липсващи зъби. Същата определя като липсващи зъби предните долни зъби
на свидетеля, което е в пълно противоречие с констатираното от вещите лица
избиване на два горни леви зъба. Наред с това свидетелката не скрива и
отрицателното си отношение към пострадалия Е. като го определя като конфликтен,
защото псувал и нея. Показанията на свидетелите К.А. и Ф.Ш. не съдържат данни досежно релевантните за делото факти, тъй като двамата
свидетели са се оттеглили от мястото още при конфликта между свидетелите Е. и И..
Експертните заключения са ясни, обосновани и категорично защитени от вещите
лица при разпита им в с. з., поради което и съдът ги приема без резерви. Обосновано
е и направеното в резултат на проведен от стоматолог преглед и рентгенови
снимки заключение досежно счупването на трети горен
ляв зъб, който се оказва не избит напълно с корена, а е дълбоко фрактуриран и част от корена му е останал във венеца на
пострадалия.
От изложената и приета от съда
фактическа обстановка следва, че подсъдимият М. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Съгласно т. 11 от ППВС № 3/1979 г. под „избиване на зъби“ следва да се
разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането
им до такава степен, че отпадането да е неминуемо; разклащането или счупването
на зъб от такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания
довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция; а дъвченето
или говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащането на зъби
се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция. В настоящия случай е
категорично установено причиненото на пострадалия на 30.06.2017 г. счупване на
два съседни предни горни леви зъба, единият от които/трети горен ляв/е дълбоко фрактуриран. Предвид категоричния експертен извод, че
счупването на тези два зъба е причинило на пострадалия трайно затрудняване на
дъвченето и говора, както и извода, че счупените зъби са били естествени и
здрави без данни и следи за пародонтозно заболяване, обосновават
и правния извод за реализиране на съставомерната
последица „избиване на зъби“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а това
представлява средна телесна повреда. От събраните и кредитирани доказателства
се установява категорично причинно следствената връзка между действията на
подсъдимия, изразили се в нанасяне на удари с юмруци в лицето на свидетеля Е.,
и настъпилото избиване на двата зъба на последния. Заключението на допуснатата
от съда комплексна съдебна психологопсихиатрична
експертиза категорично изключва наличието на медицинските критерии на
състоянието на физиологичен афект в поведението на подсъдимия непосредствено
преди, по време на и непосредствено след извършване на деянието, което изключва
и правната възможност това деяние да се квалифицира по привилегирования състав
на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК. Съдът прие, че от субективна страна подсъдимият
е извършил деянието виновно, под формата на пряк умисъл, защото от установената
фактическа обстановка следва извода, че той се е насочил директно към свидетеля
Е. и му нанесъл съвсем целенасочено удари с юмруци по лицето, както и други
удари в други части на главата и тялото му. Безспорно от естеството на деянието
следва, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването на същите. Ето защо съдът призна подсъдимия
за виновен и осъди същия за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът се съобрази с изискванията на чл. 54 от НК и отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца, който не е осъждан и има
положителни характеристични данни, определящи го като неконфликтен, без сприхав
характер и ползващ се добро име сред населението. Тези характеристични данни
кореспондират и с установеното от експертите по комплексната съдебна психологопсихиатрична експертиза, че подсъдимият е човек с
повишена самооценка, с подчертана енергичност и инициативност, загрижен за
семейството си и взимащ бързо решения. Съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство факта, че действието на подсъдимия е било предизвикано от
оплакването на най-близкия му човек – неговата майка, за извършено върху нея
физическо нападение от свид. Е., както и от лично
видените от подсъдимия следи от нанесените удари по главата и ръцете на майка му.
Тези възприятия на фона на установените от вещите лица психолог и психиатър личностови характеристики на подсъдимия да се стреми да се
грижи за близките си с водещата роля на мъжа в семейството и да взима бързи
решения в критични ситуации, особено в които са засегнати негови близки, напълно
обясняват реакцията на подсъдимия, изразила се в осъществяване на
инкриминираното деяние. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете нанасянето
на много и силни удари по лицето и тялото на пострадалия, а така също и
счупването на повече от един зъб, а именно – два, всеки от които предвид
мястото им е имал своята определяща функция в дъвкателните
и говорни процеси. Ето защо след съвкупната преценка на изложените данни съдът
постанови присъдата си при превес на смекчаващи вината обстоятелства и наложи
на подсъдимия наказание в размер около и над общия минимум, а именно: шест
месеца лишаване от свобода.
Тъй като прецени, че в случая са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК - подсъдимият не е осъждан и
наложеното понастоящем наказание лишаване от свобода е до три години, както и
това, че за поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, доколкото деянието представлява изолиран случай в
живота му, съдът отложи изтърпяването на последното за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в законна сила, като съгласно чл. 67, ал. 2 от НК възложи
възпитателната работа с подсъдимия по време на изпитателния срок на районния
инспектор от РУ– Омуртаг при ОДМВР - Т., отговарящ за
района на с. ***, общ. О., в който адресно е регистриран подсъдимият.
По предявения граждански иск: Безспорно се установи по делото
причинната връзка между деянието на подсъдимия и получената от пострадалия Е. средна
телесна повреда. Това деяние води не само до реализиране на наказателна
отговорност, но и до гражданска деликтна отговорност
по чл. 45 на ЗЗД. Уврежданията на свид. Е. са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия, поради което и
последният бе осъден да заплати съответно обезщетение за причинените от него
неимуществени вреди на пострадалия. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за
неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. В този смисъл
съдът се съобрази със степента на причинените увреждания, с тяхното отражение
върху състоянието на пострадалия и с продължаващите последствия от това
увреждане. Категорично от заключението на допълнителната СМЕ се установи, че
травмираните два зъба са били здрави и с нормална дъвкателна
способност. Този експертен извод се подкрепя и от показанията на свид. И.М./майка на гражданския ищец/, която сочи, че преди
деня на увреждането синът й изобщо не е посещавал зъболекар, а това сочи на
липса на повод и нужда от подобни посещения, както и от показанията на свид. Ш./фактическа съпруга на пострадалия/, според която
преди побоя Е. е имал напълно здрави зъби. От показанията на свидетелите Е. –
пострадал, Ш. и М. – най-близките лица на първия, следва, че след побоя Е. е
изпитвал силни болки по тялото си, а заради липсата на двата зъба не е можел да
се храни нормално като е приемал предимно кисело мляко в продължение на около
месец. Според тези свидетели и към момента Е. не може да говори добре, оплаквал
се от зъбобол и се хранел със затруднения. Същите посочват, че поради бедност и
липса на доходи Е. не предприел възстановяване на последствията на увреждането
си чрез протезиране на счупените зъби. Той все още
изпитвал и болки от ударите по тялото му. Според експертното заключение и
казаното при разпита от вещото лице д-р Г. оплакванията на пострадалия откъм
централна нервна система като главоболие, безсъние, лесна уморяемост
и емоционална лабилност отзвучават в рамките на 2-3 месеца. Според експерта на
пострадалия са нанесени поне шест удара по главата и тялото с юмруци или бухалка,
за което свидетелстват установените охлузвания и кръвонасядания,
описани в СМУ и от експертизата. Полученото от пострадалия замайване било лекостепенно мозъчно сътресение. Относно счупените зъби
вещите лица определят важната им функция за дъвченето и говора като поясняват, че
пълното възстановяне на тези функции може да се
постигне единствено чрез протезиране на зъбите. Съдът
прецени всички тези обстоятелства, част от които пострадалият търпи като
последици и до момента не поради лично неглижиране, а
поради липса на възможност да предприеме действия по зъболечение. Ето защо при
преценяване по справедливост на размера на обезщетението за причинените вреди
съдът прие, че обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде
в размер на 2000 лева ведно със законната лихва от 30.06.2017 г. - деня на
причиняване на телесната повреда, до окончателното заплащане на сумата. Поради
това и уважи гражданския иск до този му размер и отхвърли същия в останалата му
част до пълния размер от 15 000 лева като неоснователен и недоказан.
С оглед направената от
гражданския ищец и частен обвинител по делото претенция за присъждане на
направените по делото разноски съдът взе предвид депозирания договор за правно
обслужване, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1780 лева,
което е диференцирано на две суми от по 800 лева и 980 лева, уточнени от повереника като възнаграждения съответно за
представителство по частното обвинение и за представителство по гражданския иск.
В договора за правна защита цялото договорено възнаграждение от 1780 лева е
отразено като платено в брой, т. е. същото е реално направено като разноски от
частния обвинител и граждански ищец. Ето защо с оглед признаването на
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение съдът осъди на основание чл. 189,
ал. 3 НПК същия да заплати на частния обвинител Е.С.Е. сумата в размер на 800
лева – направени от него разноски по делото за повереник
на частен обвинител. Досежно разноските за
представителство по гражданския иск, тъй като чл. 88, ал. 1 НПК предвижда субсидиарното прилагане на ГПК
при липса на съответни правила в НПК, съдът съобрази частичното уважаване на
предявения граждански иск и в съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 присъди на гражданския ищец разноски съобразно
уважената част от иска. И тъй като уважената част от гражданския иск представлява
13% от предявения такъв, то съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец съразмерната част от платеното адвокатско възнаграждение от 970 лева, а
именно сумата от 127.40 лева.
За направените по делото разноски
и предвид осъждането на подсъдимия съдът осъди последния да заплати по сметка
на ОД на МВР – град Т. сумата в размер на 296.24/двеста
деветдесет и шест лева и 24 ст. /лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещи лица по време на досъдебното производство, и по сметка
на Районен съд – Омуртаг сумата в размер на 552.66/петстотин петдесет и два
лева и 66 ст. /лева, представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица, както
и сумата в размер на 80/осемдесет/лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
С така наложеното наказание съдът
счита, че ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК.
Поради тези фактически и правни
съображения съдът и в този смисъл постанови настоящата си присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова