№ 607/21.8.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1364 по описа
на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на И.Т.В. с ЕГН
********** *** против Решение № 1012-12-189#3/07.11.2019 г. на Директора на ТП
на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № **********, изх. №
2140-12-282/22.08.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на материалния закон. Счита, че стажът му за периода от 01.04.2009 г. до 28.12.2009
г., положен в Министерството на извънредните ситуации, ТД „Гражданска
защита" е неправилно зачетен от трета категория. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е
постъпила писмена молба с вх. № 4668/20.07.2020 г., с която процесуалният
представител на жалбоподателя адв. П. ***, по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени обжалваното
решение, ведно с потвърденото разпореждане. Претендира направените по делото
разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по оспорването, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на
заявление с вх. № 2113-12-525 от 23.04.2019 г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 6 от Кодекса за социално
осигуряване. Поради обстоятелството, че жалбоподателят има стаж от първа
категория длъжностното лице по пенсионно осигуряване е направило преценка за
право на пенсия както по чл. 69, ал. 6 от КСО, така и по чл. 696, ал. 1 от КСО.
Административният орган е установил, че И.В. е роден на *** г. и към датата
на заявлението (23.04.2019 г.) е на възраст 60 г. 0 м. 1 ден. Изчислил
осигурителния стаж по представени оригинални документи за периода от 03.08.1977
г. до 23.04.2019 г. с обща продължителност 48 г. 04 м. 20 дни, от които стаж от
първа категория труд по чл. 69, ал. 6 от КСО 9 г. 8 м. 5 дни, осигурителен стаж
от втора категория труд 00 г. 2 м. 19 дни и осигурителен стаж от трета
категория труд 31 г. 11 м. 24 дни, както следва:
-
по трудова книжка № 87 от 01.12.1979 г. от осигурител
„Телевизионна техника" гр. Пазарджик на длъжност „телевизионен
техник" за периода от 03.08.1977 г. до 24.09.1977 г. е зачетен стаж 00 г.
01 м. 21 дни от трета категория труд;
-
по удостоверение от ЦВА № 310 от 29.10.1979 г. е зачетен
стаж от военна служба за периода от 28.09.1977 г. до 29.10.1979 г. - 02 г. 01
м. 01 ден от трета категория труд;
-
по трудова книжка № 87 от 01.12.1979 г. от осигурител
„Телевизионна техника" гр. Пазарджик на длъжност „телевизионен
техник" за периода от 19.11.1979 г. до 27.01.1987 г. е зачетен стаж 07 г.
02 м. 08 дни от трета категория труд;
-
по трудова книжка № 87 от 01.12.1979 г. от осигурител СП
"ОЕП" ИЗ 11 гр. Пазарджик на длъжност „електроженист" за периода
от 02.02.1987 г. до 21.04.1987 г. е зачетен стаж 00
г. 02 м. 19 дни от втора категория труд;
-
по удостоверение № 5532 от 10.09.2018 г., издадено от ДВА
- Велико Търново на волнонаемна длъжност „механик по поддържане и експлоатация
на средствата за оповестяване" за периода от 15.06.1987 г. до 01.05.2000
г. зачетен стаж 12 г. 10 м. 17 дни от трета категория труд;
-
по трудова книжка № 38 от 27.04.2000 г. от ДА „Гражданска
защита" на длъжност „механик по ОСС" за периода от 02.05.2000 г. до
01.04.2009 г. и на длъжност „главен специалист АСО" за периода от
01.04.2009 г. до 28.12.2009 г. е зачетен стаж 09 г. 07 м. 26 дни от трета
категория труд;
-
по удостоверение образец УП-3 № 1019р-2123 от 14.05.2019
г. от РДПБЗН -Пазарджик е зачетен стаж за 63 часа положен извънреден труд за
периода от 01.06.2005 г. до 31.07.2009 г. на длъжност „механик по ОСС" с
продължителност 00 г. 00 м. 11 дни от трета категория;
-
по Образец В № 101900-692 от 14.05.2019 г. от РДПБЗН -
Пазарджик на длъжност за държавен служител по ЗМВР за периода от 28.12.2009 г.
до 23.04.2019 г. е зачетен стаж 09 г. 03 м. 25 дни по чл. 69, ал. 6 КСО от
първа категория труд;
-
по Образец В № 101900-692 от 14.05.2019 г. от РДПБЗН -
Пазарджик е зачетен стаж от 727 часа положен извънреден труд за периода от
28.12.2009 г. до 23.04.2019 г. с продължителност 00 г. 04 м. 10 дни по чл. 69,
ал. 6 КСО от първа категория труд.
Установи се по делото, че с писмо, изх. № 2113-12-525#2 от 01.07.2019 г. по
чл. 1, ал. 5 от НПОС г-н В. е уведомен да представи допълнителни документи за
периода от 02.05.2000 г. до 28.12.2009 г., в които да е вписано
обстоятелството, че изпълняваните дейности са по ЗМВР, за да се зачете
осигурителният стаж по чл. 69, ал. 6 от КСО.
С лична декларация, вх. № 2113-12-525#3 от 19.08.2019 г. г-н В. уведомява,
че не може да представи исканите документи, поради отказ на съответните служби
и ведомства да издадат съответните документи.
Видно от постъпило в ТП на НОИ гр. Пазарджик писмо с вх. № 2113-12-525#4 от
22.08.2019 г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението", Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" гр. Пазарджик, с което на административния орган е
предоставена информация, че за периода от 01.05.2001 г. до 12 .2009 г. г-н В. е
заемал следните длъжности:
-
от 01.05.2001 г. на длъжност „механик" в отдел ОКИЦ;
-
от 01.07.2003 г. на длъжност „механик по ОСС, той и
радиотелеграфист" в отдел ОКИЦ;
-
от 01.04.2009 г. на длъжност „главен специалист по
АСО" в отдел ОКИЦ.
В писмото Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението", Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" гр. Пазарджик прави уточнение, че осигурителният стаж,
положен от жалбоподателя в отдел ОКИЦ на ТП „Гражданска защита" Пазарджик
на горепосочените длъжности не попадат в обхвата на длъжностите по чл. 71, ал.
1, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).
При преценка за категорията труд, административният орган е взел предвид
изпратено писмо № 101900-1181 от 21.08.2019 г., с приложено копие на Заповед №
РД-911 от 19.12.2007 г. на Министъра на държавната политика при бедствия и
аварии, както и последващите изменения на ЗМВР,
според които осигурителният стаж се зачита от първа категория и ако лицата са
изпълнявали някоя от длъжностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в",
„г", „д" и „е" от ЗМВР (отм.), впоследствие изменени на дейности
по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР (отм.), а след изменението с ДВ, бр. 53 от
2014 г. дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Пенсионният орган е приел, че по представените документи, осигурителният
стаж на г-н В. за периода от 01.04.2009 г. до 28.12.2009 г. следва да бъде
зачетен като такъв от трета категория труд, тъй като не са представени
документи през този период жалбоподателят да е изпълнявал дейностите по чл. 71,
ал. 3, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия, чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви
„в", „г", „д" и „е" от ЗМВР (отм.), чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9
от ЗМВР (отм.) и чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Последвало е издаването на разпореждане № 2140-12-282 от 22.08.2019 г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 6 ог КСО и чл. 696, ал. 1 от КСО на И.Т.В. ***.
Подадена е жалба с вх. № 1012-12-189 от 09.10.2019 г., с
която жалбоподателят е оспорил издаденото разпореждане. С Решение №
1012-12-189#3/07.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик е
потвърдено оспореното разпореждане като правилно и законосъобразно.
Постановеното решение е редовно съобщено на жалбоподателя,
като в законоустановения 14-дневен срок същият е
упражнил и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.
По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза,
която като неоспорена от страните съдът възприема като компетентно изготвена и
непротиворечаща на останалите писмени доказателства. В отговор на поставените
му въпроси вещото лице е дало заключение, че жалбоподателят И.В. е назначен в
ОО „Гражданска защита“ Пазарджик на длъжност „механик по поддържане на АСО и
радист“ (код 440-01; категория персонал: експертни длъжности) с Трудов договор
№ 25/22.05.2000 г. С Допълнително споразумение № ЧР-01-336/27.03.2009 г. е
назначен на длъжността „главен специалист по АСО“, длъжностно ниво по ЕКДА: В3,
код по НПКД: 4192-3002, считано от 01.04.2009 г. Трудовото му правоотношение е
прекратено със Заповед № ЧР-012939/15.12.2009 г., поради закриване на
Министерството на извънредните ситуации, считано от 28.12.2009 г.
Според вещото лице жалбоподателят, през прослужените
девет години, три месеца и двадесет и пет дни, добросъвестно е изпълнявал
служебните си задължения и многократно е участвал в аварийно-спасителни
дейности в извънработно време. Като признание за извършената от него работа
през 2007 г. името му е включено в списъка „Предложени за награждаване
служители, участвали в аварийно-спасителни дейности“ – под № 8 е И.Т.В.,
механик по ОСС, той и радиотелеграфист.
Към заключението е приложена справка за часовете
извънреден труд, положен от жалбоподателя, съгласно представените заповеди,
приложени по делото.
По делото е разпитан свидетеля К.А.К., чиито показания
съдът намира за достоверни, последователни и съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства. В отговор на зададените му въпроси свидетелят
заяви, че познава жалбоподателя от 1992 г. Той, като директор на „Гражданска
защита“ в област Пазарджик и жалбоподателят, като служител в същата структура,
са участвали в спасителни, неотложни, аварийно-възстановителни работи и
по-конкретно – през 2005 г. – наводнението на река Марица, наводнението през
2006 г., 2007 г. в село Гелеменово. Според показанията му са провеждани
спасителни операции през 2006 г., 2007 г. на хижа „Милеви скали“, оттам посока
Семчиново до хижа „Кладова“. При тази спасителна
операция е участвал жалбоподателят като шофьор на джипа. Свидетелят посочи, че
жалбоподателят е използван и в пожар над с. Лесичово през 2005 г., за което му
е заплащан извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Административният
акт е издаден от упълномощено лице, съгласно Заповед № 1016-40-1140/13.11.2017
г. (лист 183). При издаването на обжалваното мотивирано решение
административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на
закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил
както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира,
че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните
разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното
производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в
съдебното производство доказателства.
Съгласно чл.
98, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр.
Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за
отпускане и спиране на пенсиите. Съгласно чл.
98, ал. 4 от КСО разпорежданията за отпускане на пенсии за инвалидност се
издават въз основа на решение на медицинската комисия към ТП на НОИ. На
основание чл.
117, ал. 1, т. 2, б."а", ал.
2 и ал.
3 от КСО разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на
задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия
административен орган - Директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок. Последният се
произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по
същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато
не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред
административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени.
Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение,
с което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази
насока. Посочено е правното основание за издаването му, както и относимите правни норми, които обуславят постановяване на
оспорения административен акт.
Съдът намира, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, издадено в законоустановената
форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните предпоставки на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 6 от КСО служителите в Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на
вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен
стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска
зашита.
Следователно правото на пенсия по
чл. 69, ал. 6 от КСО е съвкупност от три условия - определена възраст,
определен общ осигурителен стаж, от който минимално необходим стаж в системата
на гражданска защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б,
ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст
до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
Следователно правото на пенсия по
чл. 69б, ал. 1 от КСО е съвкупност от три условия - определена възраст,
минимално необходим стаж от първа категория труд и необходим сбор от навършена
възраст и осигурителния стаж.
Поради обстоятелството, че
жалбоподателят има стаж от първа категория длъжностното лице по пенсионно
осигуряване е направило преценка за право на пенсия както по чл. 69, ал. 6 от КСО, така и по чл. 69б, ал. 1 от КСО.
В случая спорен е въпросът
относно зачитането на осигурителен стаж за периода от 01.04.2009 г. до
28.12.2009 г., положен в Министерството на извънредните ситуации, ТД
„Гражданска защита", който жалбоподателят счита за неправилно зачетен от
трета категория.
Съдът намира, че правилно административният орган не е зачел положеният
труд за периода от 01.04.2009 г. до 28.12.2009 г. за такъв от първа категория.
По делото е представена Заповед № РД-911 от 19.12.2007 г. на Министъра на
държавната политика при бедствия и аварии, с която на основание чл. 81, във
връзка с чл. 71, ал. 3, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия са определени
длъжностите от Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита" и
териториалните и звена, за които трудът при пенсиониране се зачита за първа
категория. Дейности по чл. 71. ал. 3, т. 3-6 от Закона за защита при бедствия
са: по т. 3 операции по издирване и спасяване, по т. 4 провеждане на спасителни
и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, по т. 5 оперативна
защита при наводнения, по т. 6 радиационна, химическа и биологична защита при
инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.
Във връзка с последващи изменения на ЗМВР,
осигурителният стаж се зачита от първа категория и ако лицата са изпълнявали
някоя от длъжностите по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в", „г",
„д" и „е" от ЗМВР (отм.), впоследствие изменени на дейности по чл.
52, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР (отм.), а след изменението с ДВ, бр. 53 от 2014 г.
дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Дейности по чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в", „г", „д" и
„е" от ЗМВР (отм.) са: по буква „в" операции по издирване и
спасяване, по буква „г" провеждане на спасителни и неотложни
аварийно-възстановителни работи при бедствия, по буква „д" оперативна
защита при наводнения, по буква „е" радиационна, химическа и биологична
защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали. Дейности
по чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР (отм.) са: по т. 8 неотложни
аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по
издирване и спасяване, по т. 9 химическа, биологична и радиационна защита при
инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали и овладяване на
екологични инциденти. Дейности по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР са неотложни
аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по
издирване и спасяване, и химическа, биологична и радиационна защита.
Съгласно утвърдения от Министъра на държавната политика при бедствия и
аварии списък заеманите длъжности от г-н В. в периода от 02.05.2000 г. до
28.12.2009 г. не попадат в обхвата на длъжности по чл. 81, във връзка с чл. 71,
ал. 3, т.3-6 от Закона за защита при бедствия.
От представените по делото гласни доказателства се установи, че
жалбоподателят е участвал в спасителни, неотложни, аварийно-възстановителни
работи и по-конкретно – през 2005 г. – наводнението на река Марица,
наводнението през 2006 г., 2007 г. в село Гелеменово. От свидетелските
показания се установи, че са провеждани спасителни операции през 2006 г., 2007
г. на хижа „Милеви скали“, при които И.В. е бил шофьор на джипа. Участвал е и
при спасителни операции при пожар над с. Лесичово през 2005 г., за което му е
заплащан извънреден труд.
От приетата съдебна експертиза се установи, че през прослужените девет
години, три месеца и двадесет и пет дни, жалбоподателят добросъвестно е
изпълнявал служебните си задължения и многократно е участвал в
аварийно-спасителни дейности в извънработно време. Като признание за
извършената от него работа през 2007 г. името му е включено в списъка
„Предложени за награждаване служители, участвали в аварийно-спасителни
дейности“ – под № 8 е И.Т.В., механик по ОСС, той и радиотелеграфист.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото са събрани безспорни
доказателства за това, че жалбоподателят е участвал в спасителни, неотложни,
аварийно-възстановителни работи, за което му е заплащан извънреден труд през
периода на 2005 г., 2006 г. и 2007 г. За процесният,
спорен период обаче (2009 г.), по делото са представени единствено три заповеди
с №№ РД-101-140/10.04.2009 г.; РД-101-194/01.05.2009 г.; и РД -101-22.07.2009
г. на директора на ТД „Гражданска защита“ гр. Пазарджик, с които е наредено да
се изплати положен от И.В. извънреден труд. От същите не става ясно, дали този
извънреден труд е полаган във връзка с мероприятия по ликвидиране на последици
от бедствия и аварии, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна
защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа,
биологична и радиационна защита, за които дейности осигурителният стаж се зачита от първа категория.
Въпреки дадените на страните указания във връзка с доказателствената
тежест и многократната възможност за представяне на доказателства за изясняване
на правния спор, съдът намира, че по делото не са представени такива, които да
удостоверят, че стажът на жалбоподателя за периода от 01.04.2009 г. до
28.12.2009 г., положен в Министерството на извънредните ситуации, ТД
„Гражданска защита" е неправилно зачетен от трета категория.
С оглед гореизложеното и поради
липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
От ответната страна по делото
не е направено своевременно искане за заплащане на разноски, а и такива реално
не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне в частта за
разноските.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.В. с ЕГН ********** *** против
Решение № 1012-12-189#3/07.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик,
с което е потвърдено разпореждане № **********, изх. № 2140-12-282/22.08.2019
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 2741 от 26.02.2021г., по адм. дело № 11587/2020г. на ВАС – Шесто отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
607 / 21.08.2020 година, постановено
по административно дело № 1364 / 2019 година по описа на
Административен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.