РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Видин,30.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на 30 юни
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:В. В.
Членове: 1. А. П.
2. В.
М.
с участието на
секретаря В. К. и в присъствието на прокурора..........................., като
разгледа докладваното от съдията П… ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 5 по описа за 2020.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от БНП П…, П…“ С.А.
П., Ф., чрез „Б…“ С.А. клон Б. , гр.С., ж.к. „М.“ , Б.. С…, сгр… против
решението по гр.д. № 2258 по описа за 2018 г. на ВРС, с което договор за кредит
е обявен за недействителен и иска с правно основание чл.422 ГПК е отхвърлен
изцяло.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи, че договора за потребителски кредит бел недействителен с оглед
неспазването на разпоредбата на чл.11,ал.1 ,т.10 Закона за потребителския
кредит/ЗПК/. Посочва се , че договорът за кредит не съдържа възможности за
промяна в ГПР като резултат от конкретни уговорки или предвидени различни
варианти за определяне на лихвата в различни периоди от действие на договора,
като лихвеният процен е фиксиран за целия срок на договора. Излага се също във
въззивната жалба , че изводите на ВРс не
кореспондират с нормата на чл.23 ЗПК , която предвижда, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по
кредита, като се иска да бъде отменено решението на РС Видин и се уважи иска в
пълния размер , алтернативно се иска да бъде уважен до размера на чистата
стойност на кредита, а именно 990 лева. Иска се присъждане на разноските по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Н.Ж.И. чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като ннеоснователна
Видинският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
По силата на настъпилото универсално правоприемство,
Б….."
ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в
ТР клон на чуждестранния търговец, а именно:
"Б…. С. А., клон Б.", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
От
събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че видно от
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта P…г. , сключен между страните размера на отпуснатия кредит за
потребителски цели е 5000 лева , с приложен погасителен план. В същия договор ,
в раздел Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта е посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000
лева. Кредиторът ще издаде и достави картата след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Издаването на картата
ще ще бъде не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита.
Ако в този срок не бъде издадена карта този раздел не произвежда действие. Всички
задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитната
карта , ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената
кредитна карта.
Не се спори, че процесният Договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта М... от 30.07.2015г. , е сключен между страните, като ответникът е
запознат с условията му , след изпращането от ищеца на Приложение към Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта P….г. Ответникът е получил приложението и кредитната карта лично на
03.02.2016г., видно от товарителница на М…. ООД ,
приета и неоспорена по делото.
Съгласно приложението, кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна
карта Мастъркард на кредитополучателя, при
годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е
уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифата. В графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000
лева минималната погасителна вноска е 60 лева.
Видно от заключението на вещото лице, неоспорено по делото,
кредитният лимит по картата е 1000.00 лева, а минималната месечна погасителна
вноска по кредита е била 120.00 лева, включваща главница, лихва,
застрахователна премия и месечна такса за обслужване, посочени подробно в колони
3-6 от приложение към заключението на вещото лице. Първата трансакция е
осъществена на 26.03.2016г., като са изтеглени 190.00 лева ,и е удържана такса
за теглене 5.80 лева, на същата дата са изтеглени още 400.00 лева с удържана
такса за теглене 10.00 лева и още 400.00 лева с удържана такса
за теглене 10.00 лева. Общо са удържани такси за теглене в размер на 25.80
лева. Размерът на непогасената обща сума по договора, според заключението е
1765.13 лева, от която 1015.80 лева главница, в която са начислени от ищеца и
таксите за теглене от АТМ в размер 25.80 лева, 564.55 лева просрочена договорна
лихва, 152.78 лева просрочени застраховки, 32.00 лева просрочени такси
обслужване.
Ответникът не
внасял минималните месечни погасителни вноски, съобразно усвоената сума до
пълното погасяване на задължението. Погасени са на 28.03.2016г. такси по
договора в размер на 25.80 лева, включени в главницата, видно от заключението.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, която се споделя изцяло
от въззивната инстанция, районният съд е отхвърлил като неоснователен
предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземането на ищеца,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№959/2018
г., тъй като потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали
в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Врс Е
ПРИЕЛ , ЧЕ кредитното правоотношение между страните е недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние
да породи присъщите за този тип сделка правни последици и е отхвърлил изцяло иска.
Районният
съд е отхвърлил като неоснователен този установителен иск по чл. 422 ГПК. Както е посочено в т. 11Б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013
г., ОСГТК, искът по чл. 422 от ГПК се
разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите
за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключено от
законодателя. Правилен и законосъобразен е изводът
на първоинстанционния съд, че по предявения осъдителен иск с
подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл. Договорът
за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като
условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания
уредени в ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора,
съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали
в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се
е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /. В този ред следва да се посочи, че съобразно разпоредите на
ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, застраховки, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина / като глобален израз на всичко дължимо по кредита /
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема
/койт о е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Не
е ясно включена ли е застраховка, която е посочена от ищеца като дължима ,
вклюючена в претендирания размер на главницата, но не фигурира в условията на
договора за револвиращ кредит /Приложение към Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта P…. /. Следва
да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика,
така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения
процент са предвидени и такси за администриране на просрочени задължения,
месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за
справки за разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи категоричен извод, че тези разходи са включени при формиране
на ГПР, нито че същите са изключени. Следва да се приеме, че
кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици. Видно от заключението на вещото
лице, месечната минимална погасителна вноска по процесния кредит е калкулирана
от ищеца в размер на 120.00 лева, а не както е посочено в приложението към
договора 60.00 лева при установения лимит на кредита до 1000 лева,
което представлява едностранно изменение на клаузи по договора във вреда на
потребителя, поради което договорът е недействителен и с оглед несъответствието
с чл.11, ал.1 ,т.7 ЗПК. Видно е още от заключението на вещото лице,
че в сумата, която се претендира като главница е включена и
застраховка в размер на 152.78 лева, посочена от вещото лице в приложението към
заключението, и в съдебно заседание, който разход по кредита изобщо не е
отразен нито като основание, нито като размер, респективно не е
известен на длъжника в Приложение към Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта P…г. ,
изпратено от ищеца и съдържащо условията на договора .
Горното налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора, оглед което договорът
е недействителен и на основание чл.146, вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП и чл.147 ЗЗП.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция също намира, че е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК, което
обстоятелство влече и недействителността на целия договор за заем. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита на осн. чл. 55 ЗЗД. Предвид
изложеното, и на основание чл. 23 от ЗПК, на заемодателя се дължи чистата
стойност по договора, т.е. 990 лв., което
обосновава и основателността
на исковата претенция в размер на 990лв. Решението на РС , в частта , в която е
отхвърлен иска до размер на сумата 990 лева следва да се отмени като се уважи
предявения иск до този размер. В останалата част решението следва да се
потвърди.
Предвид изхода на спора
пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на Б…, П…“ С.А. П., Ф., чрез „Б…“ С.А. клон Б… , гр.С.., ж.к. „М…“ , Б…, сгр….сумата
100 лева за адвокатско възнаграждение , определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, ВИДИНСКИЯТ
окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
Отменя
Решение № 460 от 09.10.2019 г. ,
постановено по гр.д. № 2258 по
описа за 2018 г. на ВРС , в частта в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че Н.Ж.И. с ЕГН: ********** дължи на „Б… С.А.”, чрез „Б… Ф… С.А.”, клон Б… следните суми: главница в размер на 990.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на
заявлението на 19.04.2018г. до окончателното издължаване,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено в отношенията между
страните, че Н.Ж.И. с ЕГН: ********** дължи на „Б… С.А.”, чрез „Б…С.А.”, клон
Б. следните
суми: главница в
размер на 990.00
лева, ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението на 19.04.2018г. до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н.Ж.И. с
ЕГН: ********** да заплати на Б….“ С.А. П., Ф…, чрез „Б…“ С.А. клон Б… , гр.С…, ж.к. „М…“ , Б. С., сгр… сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение , определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: