Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 552
гр.
Хасково, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 395 по описа на Административен
съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 27 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на Т.М.М., ЕГН : **********,***, с
адрес за призоваване: гр.Х., ул.***, чрез адв.И.В.Г., срещу Заповед № РД-239/05.04.2022
г. на Кмета на Община Хасково.
В жалбата се твърди, че с
обжалваната заповед на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗОС, чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА и Решение на Общински съвет - Хасково за прилагане на улична
регулация, в частта улица тупик с о.т. 4031, о.т. 4029, о.т. 4030 и о.т. 4030,
находяща се в ж.р.***, гр.Х., била отчуждена част от поземлен имот с
идентификатор 77195.739.297 по КК на гр.Хасково, трайно предназначение:
Урбанизирана територия, площ на имота/кв.м./ 504,00, площ за отчуждаване/кв.м./
90,00 кв.м., вид собственост: частна, собственик: Т.М.М., пазарна стойност на
частта за отчуждаване: 2 616,67 лева, без ДДС.
Оспорващият счита обжалваната
заповед за незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Заявява, че заповедта била съставена в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 26, ал. 1 от АПК и в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като актът
бил издаден, без фактическата обстановка да била изяснена обективно и в пълнота
и без да била предоставена възможност за възражения на собственика на имота Т.М.М..
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОбС,
изискванията за индивидуализация на отчуждаемите имоти били въведени подробно
като елемент от необходимото съдържание на заповедта за отчуждаване и включвали:
предназначение на имота, вид, местонахождение, площ, собственик - тоест
индивидуализиращите признаци да са дадени по един непротиворечив и ясен начин,
кореспондиращ с планова или кадастрална основа. В случая заповедта не съдържала
информация за факти и обстоятелства, които водят до наличие на предпоставките
на чл. 21, ал. 1 от ЗОС; в разпоредителната й част не се съдържали данни,
касаещи срока на изпълнението й, както не се съдържало и разпореждане относно
разноските, с което бил нарушен чл. 59, ал. 2, т. 3, 4, 5 и 6 от АПК. Освен
това в оспорената заповед не била посочена и коя част от процесния имот ще бъде
отчуждена - част от северната, южната или друга част. Липсата на посочения
реквизит била от съществено значение за упражняване на правата и законните
интереси на жалбоподателя, както и за възможността да организира адекватно
защитата си.
В нарушение на разпоредбата на
чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК издадената заповед била изцяло немотивирана. От
съдържанието й се установявало, че административният орган посочил единствено
цифровата правна квалификация на текстовете на чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗОС, без да били посочени словесно конкретните факти и обстоятелства, довели до
наличие на предпоставките за приложение на посочените законови разпоредби. В
тази връзка не ставало ясно коя от хипотезите на чл. 21, ал. 1 от ЗОС е налице,
което лишавало жалбоподателя от възможността да разбере поради какви конкретни
факти и обстоятелства се отчуждава част от имота му, с оглед на което правото му
на защита било нарушено. От друга страна, сочело на неясна воля на
административния орган за мотивите за отчуждаване. Също така актът бил издаден
при липса на мотиви относно подлежащата на отчуждаване площ. Липсвали мотиви и
относно критериите, по които било определено посоченото в акта обезщетение.
Дори да се приемело, че обезщетението било определено въз основа на изготвени
оценки, то не била спазена разпоредбата на чл. 22, ал. 10 от ЗУТ, съгласно
която размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от
три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, което от своя
страна предопределяла материалната незаконосъобразност на оспорения акт в тази
му част.
Обжалваната заповед била постановена
и в нарушение на материалния закон. За да е приложима нормата на чл. 21, ал. 1
от ЗОС, административният орган следвало да установи по несъмнен и категоричен
начин наличие на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение -
публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за
допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени
със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
Издаването на заповедта не
съответствало на целта на закона и драстично накърнявало принципа на
неприкосновеност на частната собственост, прогласен в чл. 17, ал. 5 от Конституцията и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, както и принципа на
пропорционалност. В чл. 6 от АПК бил заложен принципът на „съразмерност“,
съобразно който административните органи упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Конкретен израз на
пропорционалността било установеното в закона задължение за административния
орган, от две или повече законосъобразни възможности при спазване на чл. 6, ал.
1, ал. 2 и ал. 3 от АПК, да избере тази възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Съответно
административните органи трябвало да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Тоест
изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗОбС - собствени на физически или на юридически
лица имоти да могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване само на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, следвало да
бъде квалифицирано като императивно. В този случай жалбоподателят твърди, че не
били налице общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и
с отчуждаването се засягали правата и законните му интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта.
Отбелязва, че невъзможността
общинските нужди да бъдат задоволени по друг начин и наличието на влязъл в сила
подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост, били две различни и безусловно необходими предпоставки,
само при наличието на които било възможно да се проведе законосъобразна процедура.
Тоест влезлият в сила устройствен план сам по себе си не установявал и не
доказвал обстоятелството, че общинските нужди не могат да бъдат задоволени
посредством друго решение на въпроса.
На следващо място, съобразно
нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение
за имотите, предвидени за отчуждаване, се определял съобразно конкретното им
предназначение, което имали преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 от ЗОС и въз основа
на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до
отчуждавания имот. В тази връзка жалбоподателят твърди, че размерът на
равностойното парично обезщетение за имота бил неправилно определен, като
стойността на имота била занижена и не били съобразени обстоятелствата по чл. 25,
ал. 5 от ЗОС. В случая при извършване на оценката не бил направен фактически
оглед на имота, не били взети предвид и обстоятелствата на облагородяване на
имота, касаещи трайните насаждения, а така също и наличието на ламаринена
ограда с бетонирани колове. Оценката на имота по естеството си представлявала
елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като
обуславяла фактическите основания, представляващи материалноправните
предпоставки за издаването на оспорената заповед, в частта, касаеща размера на
обезщетението.
С оглед на така изложеното, се
моли съда да отмени Заповед № РД- 239/05.04.2022 г. на Кмета на Община Хасково,
в частта й, с която на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗОС, чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА и Решение на Общински съвет - Хасково за прилагане на улична
регулация, се отчуждава част от поземлен имот с идентификатор 77195.739.297 по
КК на гр. Хасково, трайно предназначение: Урбанизирана територия, площ на
имота/кв.м./ 504,00, площ за отчуждаване/кв.м./ 90,00 кв.м., вид собственост:
частна, собственик: Т.М.М., както и в частта, касаеща пазарната стойност на
частта за отчуждаване: 2 616,67 лева, без ДДС, като незаконосъобразна.
При условията на евентуалност се
моли да бъде изменена Заповед № РД- 239/05.04.2022 г. на Кмета на Община
Хасково, в частта, с която е определено дължимото обезщетение за принудителното
отчуждаване в размер на 2 616,67 лева, без ДДС, като бъде увеличено дължимото
равностойно парично обезщетение за имота.
Прави се искане за присъждане на
направените по делото разноски, такси и възнаграждение за един адвокат.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така подадената жалба по
изложените в нея доводи.
Ответната страна – Кмет на
Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли
жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, а процесната
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита изложените
твърдения за незаконосъобразност на атакуваната заповед за неоснователни.
Посочва, че процесната заповед е
издадена от материално и териториално-компетентно лице, а именно Кметът на
община Хасково, че същата е изготвена в изискуемата от закона писмена форма, и
че съдържанието й покрива необходимите реквизити, детайлизирани в разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Посочени били основанието за отчуждаване,
предназначението, вида, местонахождението, размера и собственика на имота,
размера на обезщетението. Изпълнени били и всички основания за допустимост на
отчуждителното производство, предвидени в чл. 21, ал. 1 от ЗОС. При издаването
на атакуваната заповед били спазени всички административно-производствени
правила и същата била издадена в пълно съответствие с материално-правните
разпоредби. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на
жалбоподателя.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том ІІІ, рег. № 7095,
нот. дело № 479/2017 г. на Владилена Сиртова – Нотариус с № 079 по регистъра на
Нотариалната камара на Република България, на 06.12.2017 г. жалбоподателят Т.М.М.
е станал собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Хасково
бул.“Освобождение“ № 100, представляващ поземлен имот с идентификатор
77195.739.297 по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 405 кв.м., с
трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско
застрояване, ведно с построената в имота сграда със застроена площ от 53 кв.м.
С
Решение № 1401/1995 г. на Общински съвет - Хасково е одобрен окончателен проект
за план за улична регулация на жилищен район „Хисаря“ - гр.Хасково с обхват на
територията - кадастрални райони 661, 662 и 663 по КК на гр.Хасково.
С
Решение № 892/19.04.2019 г. на Общински съвет - Хасково е одобрен проект за подробен
устройствен план - план за регулация на кв.„Хисаря“ между улици: „Белоградчик“,
„Връх Богдан“, „Мусала“ и бул.„Освобождение“, като част от ПУП-ПР за кв.
„Хисаря“, обявен в ДВ бр.56/11.07.2017 г.
С
Решение № 450/08.10.2021 г. на Общински съвет – Хасково е открита процедура за
отчуждаване на посочени в решението частни имоти (в т. 8 фигурира част от
поземлен имот с идентификатор
77195.739.297 по КК на гр.Хасково, целият с площ от 504,00 кв.м., площ за
отчуждаване 90,00 кв.м., собственост на Т.М.М., при цена 2 616,67 лева без ДДС)
за прилагане на улична регулация чрез улица с осови точки о.т. 4028, о.т. 4029,
о.т. 4030 и о.т. 4031 в ж.р.***, гр.Х..
С
Обявление по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗОС на Община Хасково
собствениците на имоти, засегнати от прилагане на улична регулация чрез улица с
осови точки о.т. 4028, о.т. 4029, о.т. 4030 и о.т. 4031 в ж.р.***, гр.Х., са
били уведомени за предстоящото отчуждаване съгласно Решение № 450/08.10.2021 г.
на Общински съвет - Хасково, въз основа на влязъл в сила ПУП – план улична
регулация, одобрен с Решение № 1401/1995 г. и Решение № 892/2019 г. на Общински
съвет – Хасково. В Обявлението и приложението към него е включена информацията,
изискваща се съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗОС - предназначение на имотите
съобразно влезлия в сила, съответно одобрен подробен устройствен план по чл.
21, ал. 1; основание за отчуждаването; вид, местонахождение, размер и
собственици на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени; размерът на
дължимото обезщетение.
Обявлението
е било публикувано на официалния сайт на Община Хасково на 17.02.2022 г., както
и поставено на същата дата на информационното табло в сградата на Общината. На 17.02.2022
г. обявлението е било публикувано във вестниците "Марица", "Днес"
и "24 часа".
В хода
на административното производство е била извършена експертна оценка за
стойността на 90.00 кв.м. от недвижим имот – ПИ № 77195.739.297, с която е
прието, че пазарната стойност на отчуждената част от имота е в размер на 2 616.67
лева без ДДС и 3 140.00 лева с ДДС.
С
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-239/05.04.2022 г. Кметът на Община
Хасково, на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 25 ал. 2 от ЗОС, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и Решение № 450/08.10.2021 г. на Общински съвет - Хасково за прилагане на
улична регулация, е наредил отчуждаването на части от имоти за изграждане на
улица с осови точки - о.т. 4028, о.т. 4029, о.т. 4030 и о.т. 4031, находящи се
в кв. 661 и кв. 662, ж.р.***, гр.Х., сред които и 90 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 77195.739.297 и е определил на собственика на имота Т.М.М. да се
изплати парично обезщетение в размер на 2 616.67 лв. без ДДС. Заповедта е
съобщена на жалбоподателя на 14.04.2022 г. с Писмо № 94-00-3/06.04.2022 г. на
Община Хасково, видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01A37O Z, а жалбата е подадена в Административен съд –
Хасково на 27.04.2022 г.
С оглед
цялостното изясняване на спора от фактическа страна по делото бе допусната и
изслушана комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза. От
заключението на вещото лице се установява следното:
Отчуждаваната
част от поземлен имот с идентификатор 77195.739.297 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Х. е с
площ 90 кв.м и е разположена в южната част на същия, с широчина на ивицата 3,22
м. по цялата дължина на имота, със скосяване в ъгловата част към бул***. При
огледа на място и направените измервания били установени извършени подобрения в
частта, предмет на отчуждаване, както следва: 1. Плътна ограда от профилна
ламарина, изпълнена по цялата южна имотна граница с дължина около 28,50 м. 2. Прозирна
ограда по западната имотна граница, изпълнена от телена мрежа височина 1,50 м.,
монтирана на съществуващи колони и цокъл в съседния имот с дължина в зоната на
отчуждаването около 3,20 м. 3. Бетонова настилка в югоизточната част на имота,
с площ в зоната на отчуждаването около 20,00 кв.м., амортизирана. 4. Метална
входна врата по източната граница на имота с дължина около 5,00 м. в зоната на
отчуждаването, с височина 1,80 м., изпълнена от метална рамка и телена мрежа.
На
въпрос налице ли са общински нужди и какви за провеждане на процедура за
отчуждаване на поземления имот се дава отговор, че Подробният устройствен план
(ПУП), засягащ и процесния имот, е изработен на основание чл. 16а и чл. 17 от ЗУТ. По същество същият решавал важен обществен проблем, свързан с възможността
за пълноценно ползване на поземлените имоти, както и за създаването на
градоустройствена основа, позволяваща законно реализиране на инвестиционни
намерения в тези имоти. Освен това ПУП в частта за улична регулация давал
възможност за достъп до имотите без осигурен такъв, за изграждане на техническа
инфраструктура за обслужване на конкретните имоти. Техническата инфраструктура
по закон (ЗОС и ЗУТ) се изграждала в публична собственост, което обуславяло необходимостта
от извършване на процедурите за отчуждаване.
На
въпрос налице ли е друг начин, включително друго техническо решение за
задоволяване на тези общински нужди, вещото лице отговаря, че в конкретния
случай няма друг начин и техническо решение за задоволяването на тази
обществена нужда. Предлаганото техническо решение, според вещото лице, е
оптимално, икономично и реализуемо.
На
въпрос останалата част от имота отговаря ли на изискванията, определени в
закона, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение, вещото лице
отговаря, че останалата част от имота отговаря на изискванията, определени в
закона, съобразно вида, местонахождението и предназначението му.
Вещото
лице определя пазарната цена на процесния поземлен имот към 07.06.2022 г. на 33
961 лв., съответно пазарната цена на частта, предмет на отчуждаване, ведно с
подобренията в тази част на имота, към м.08.2019 г. на 5 864 лв.
В
допълнително заключение вещото лице дава оценка на констатираните подобрения, установени
и измерени на място в процесната част от недвижимия имот, която подлежи на
отчуждаване, а именно 2 655,60 лева, без печалба на строител и без ДДС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в преклузивния срок за
оспорване на издадената заповед. Налице е правен интерес от търсената защита, доколкото
издаденият индивидуален административен акт рефлектира непосредствено върху
правната сфера на жалбоподателя. В този смисъл жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Процедурата
по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински нужди е
регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл.
25, ал. 2 от ЗОбС, отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със
заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Имотът,
предмет на отчуждаване, се намира в гр.Х., поради което процесната заповед като изхождаща от Кмета на Община Хасково
е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно
представлява валиден административен акт.
Относно формата и реквизитите на
оспорения акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят
наличието на основание за отмяна. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, в заповедта,
с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение,
се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на
обезщетението. Всички тези реквизити са налице в проверяваната заповед,
следователно последната се явява и надлежно мотивирана - посочено е, че
принудителното отчуждаване на процесната реална част от имота е основано на
влязъл в сила ПУП, одобрен с Решение № 892/19.04.2019 г. на Общински съвет –
Хасково, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и
собствеността на поземления имот, определен е и размерът на дължимото
обезщетение за отчуждаването му. За мотиви на акта следва да се
възприемат и доказателствата за всички извършени в хода на административното
производство процесуални действия, представляващи част от административната
преписка – в случая наличието на ПУП, предвиждащ отчуждаване на реална част от
имота на жалбоподателя за изграждане на обект – публична общинска собственост,
както и изготвената оценка за размера на обезщетението за отчуждаваната част от
имота. Предвид така посоченото съдържание на акта, възражението на
жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, е неоснователно.
При осъществената проверка за
допуснати в хода на особената процедура нарушения на
административнопроизводствените правила, съдът не констатира такива.
Налице са доказателства за спазване на процедурата по чл. 25 от ЗОС. Преди да
издаде оспорения акт, ответникът е възложил изготвянето на оценка на лицензиран
оценител по Закона за независимите оценители, с което е спазено изискването по
чл. 22, ал. 3 от ЗОС. По отношение спазването на срока, визиран в чл.
22, ал. 10 от ЗУТ, съгласно която разпоредба размерът на равностойното парично
обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаване на заповедта по
чл. 25, ал. 2 от ЗУТ, следва да бъде отбелязано, че в случая няма данни за
датата на изготвяне на експертната оценка. Дори обаче да се приеме, че този
срок не е спазен, соченото нарушение не е от категорията на съществените, доколкото
за адресата на отчуждителната заповед, издадена по реда на ЗОбС, е предвидена
възможност за съдебно оспорване, при което може да се опровергае определеното
от административния орган обезщетение.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОбС,
имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение.
В разглеждания случай по делото
се установява, че е налице влязъл в сила подробен устройствен план, чиито
предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост,
за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което
е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед
отчуждаване. Видно от заключението на вещото лице е, че подробният устройствен
план, засягащ и процесния имот, по същество решава важен обществен проблем,
свързан с възможността за пълноценно ползване на поземлените имоти, за които е
изработен и одобрен, както и за създаването на градоустройствена основа,
позволяваща законно реализиране на инвестиционни намерения в тези имоти. Освен
това в частта за улична регулация планът дава възможност за достъп до имотите
без осигурен такъв, възможност за изграждане на техническа инфраструктура за
обслужване на конкретните имоти - улични и тротоарни настилки, достъп с МПС,
водоснабдяване, канализация, електрозахранване, подобрява хигиената в района,
ослънчаване, проветрение и като цяло - създава благоприятна среда за обитаване
на населението в района. Вещото лице е категорично, че одобряването на плана е
предхождано от обмислени, технически изпълними, икономически оправдани,
законово издържани действия на участниците при изготвянето и процедирането на
ПУП и че в конкретния случай не е налице друг начин, както и друго техническо
решение за задоволяването на тази обществена нужда, съответно предлаганото
техническо решение е оптимално, икономично и реализуемо.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОбС,
размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за
отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са
имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния
устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със
сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съгласно
изготвената на основание чл. 22, ал. 3 от ЗОС в хода на административното
производство експертна оценка към дата 08.04.2021 г. пазарната цена на
процесната отчуждавана част от 90.00 кв.м. от имот с № 677195.739.297 е в размер
на 2 616.67 лева. Съдът счита, че тази оценка не следва да се кредитира,
доколкото противоречи на приетото в хода на съдебното производство заключение
по допуснатата съдебно-оценителна експертиза. Така установеното несъответствие
между оценката за имота на жалбоподателя, подлежащ на отчуждаване, определена в
административното производство, и неговата пазарна цена, установена от приетото
по делото експертно заключение, води до извод за материална незаконосъобразност
на оспорената заповед. Процесният акт е несъответен и на целта на закона - на
лицето, от което се отчуждава имота, да бъде определено равностойно парично
обезщетение.
С оглед на това, оспорената
заповед следва да бъде изменена в частта й относно размера на определеното
парично обезщетение, за да се постигне нейното съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Обезщетението, дължимо на
жалбоподателя за отчуждаване на част от собствения му недвижим имот, следва да
бъде определено в размер на 5 864 лева. По този повод следва да бъде
отбелязано, че искането, заявено от процесуалния представител на жалбоподателя
в хода по същество за изменение на определеното обезщетение на 8 719.80 лева е
неоснователно, доколкото видно от първоначалното експертно заключение пазарната
стойност възлиза именно на сумата от 5 864 лева и включва и стойността на
подобренията в тази част от имота.
С оглед изхода на спора,
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски. Същите произтичат от заплатена държавна такса в размер на 10
лева, адвокатско възнаграждение – в размер на 600 лева и 685 лева – депозит за
вещи лица.
Съдът намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото. Разликата между двете суми,
а именно между определеното от административния орган обезщетение и присъденото
от съда, представлява материалният интерес на жалбоподателя, който възлиза на 3
247.33 лв. Съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., при интерес от
1 000 до 5 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв.
плюс 7 % за горницата над 1 000 лв. В случая този размер е 457.31 лв., докато
претендираното адвокатско възнаграждение е за сумата 600 лв. Предвид
основателното възражение на ответника за прекомерност, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. или общо
разноски в размер на 1 195 лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед № РД-239/05.04.2022 г. на Кмета на Община Хасково, в частта на
определената сума за парично обезщетение за извършено отчуждаване на реална
част с площ от 90.00 кв.
м. от поземлен
имот с идентификатор
77195.739.297 по КК на гр.Х., с площ на
имота - 504,00 кв.м, като УВЕЛИЧАВА размера на
обезщетението от 2 616.67 лева на 5 864.00 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ХАСКОВО да заплати на Т.М.М., ЕГН
: **********,***, разноски
по делото в размер на 1 195 (хиляда
сто деветдесет и пет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: