№ 47
гр. Луковит , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на девети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря П.Х.А.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА
Административно наказателно дело № 20214320200043 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Делото е образувано е по повод на жалбата на „Г.“ ЕООД, представлявано от
управителя Д. Г. Д., срещу Наказателно постановление №2020-0048903/11.12.2020 г.,
издадено от директора на РД към КЗП – Русе, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 117, ал. 2 от Закона за
туризма (ЗТ).
С жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на НП поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Прави възражения, че нито в акта, нито в НП е
изяснено дали в обекта въобще е имало ценоразпис и лист меню, нито има конкретни данни
снети от потребителите и дали същите са правили поръчки. Евентуално, при извод на съда
за наличие на нарушение, счита, че същото е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН – няма
вредни последици за потребители, не е имало оплакване от такива. Затова моли
обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от управителя Д. и от
упълномощения процесуален представител адв. С.Х.. Поддържа жалбата с подробни
съображения за отмяна на НП и претенция за разноски.
Въззиваемата страна – РД КЗП – Русе изразява писмено становище за недопустимост
поради просрочие и неоснователност на жалбата, не се представлява в съдебно заседание.
1
Съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно по делото е, че жалбоподателят „Г.“ ЕООД стопанисва търговски обект –
кафе-аперитив „MyPlace“, находящ се в гр. Луковит, ул. „З.П.**, чрез който извършва
туристическа дейност – ресторантьорство, категоризиран с една звезда – капацитет 50 места.
На 25.09.2020 г. служители на РД КЗП – Русе и ТД НАП – В. Търново извършили
съвместно проверка в обекта. Преди да се легитимират четиримата служители седнали на
маса вътре в заведението. Обслужил ги свидетелят П.Г., който работел като барман в
заведението едва от две седмици (от 11.09.2020 г.), но в момента замествал за кратко
сервитьорката – свидетелката И.Н., която излязла да купи мляко.
В този момент външната тераса на заведението била пълна с клиенти, а в закритата
част освен масата с проверяващите, били заети само още две маси, на които стояли
съответно по 4 и 5 човека, които били от обичайните посетители, играещи табла и карти.
Двама от посетителите били свидетелите И.И. и П.Й..
Когато св. П.Г., 18-годишен, посетил масата на проверяващите, те направо поръчали
минерална вода, газирана вода и кафета и той изпълнил поръчката. Малко по-късно, когато
приключили с консумацията, поискали сметката. Свидетелят им представил служебен бон,
след което служителите се легитимирали и започнали проверка на редица обстоятелства.
Проверката приключила със съставянето на Констативен протокол
№2714062/25.09.2020 г., в който актосъставителят – св. К.И. вписала обстоятелства относно
местоположението на удостоверението за категоризация; наличието на табела до входа с
информация за работното време, името на управителя и телефон за контакт, съответно
липсата на такава за името на фирмата, седалището и адреса на управление;
непредставянето на ценоразпис преди поръчката и заедно със сметката; непредставяне на
ценоразпис и на съседните две маси в закритата част; наличието на ценоразписи на бара на
български език и липсата на такива на поне един чужд език; непредставяне на регистър на
рекламациите и липсата на информация за това къде се предявяват рекламациите.
В КП е отразено, че са изготвени снимки на удостоверението за категоризация, на
работното време и на табелата с наименованието на обекта.
В КП е отправено нареждане до управителя да се яви лично в КЗП – Ловеч на
05.10.2020 г. и да представи регистър на предявените рекламации.
На посочената дата управителят се явил и представил регистъра на рекламациите. С
протокола за проверка на документи са му дадени и допълнителни задължителни
предписания: за представяне на информация по чл. 114, т. 3 ЗТ на английски език и
ценоразпис за предлагания асортимент да състави на поне един чужд език. Предписанията
били изпълнени, като на служебният електронен адрес на св. И. били изпратени снимки.
2
На същата дата – 05.10.2020 г., св. К.И. съставила срещу жалбоподателя „Г.“ ЕООД
процесния АУАН № К-0048903 с позоваване на обстоятелствата от КП - за това, че на
25.09.2020 г. в кафе-аперитив My Place в гр. Луковит при консумация на 2 бр. кафета, 1 бр.
минерална вода, 1 бр. газирана вода и 1 бр мляко с кафе на проверяващите не е представен
ценоразпис преди поръчката и при представяне на сметката. Посочено е, че има още
потребители на съседните маси (съответно 4 и 5), на които също не е представен
ценоразпис, с което е нарушен чл. 117, ал. 2 от Закона за туризма. В акта е отбелязано, че
това е първо нарушение.
Актът е предявен на управителя Д., който писмено е заявил „ще ги отстраня“,
полагайки подпис, че е получил и препис от акта.
Обжалваното наказателно постановление №2020-0048903 е издадено на 11.12.2020 г.,
като в него са повторени фактическите констатации от АУАН и правната квалификация на
нарушението и на основание чл. 211 ЗТ на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 лв.
По доказателствата:
Относно това, че св. Г. не е представил на проверяващия екип ценоразпис преди да
направят поръчката и заедно със сметката съдът се довери на показанията на свидетелките
К.И. и Г.Б. – служители на наказващия орган, които съответстват и на показанията на
работника на санкционираното дружество, който пред съда заяви: „…менютата си стоят
на масата…не съм носил меню, защото по принцип не носим, изнасяме окмпелктовани от
менютата заедно с пепелници, което го правим всяка сутрин…“. Обичайният начин на
работа в заведението се потвърждава и от показанията на св. И.Н., заемаща длъжността
сервитьор, - „…когато видя клиенти на маса, ги питам какво ще желаят. На всяка маса
има менюта и всяка сутрин ги поставяме на масите, заедно с консумативите и други неща.
Те си стоят на масата. Имаме редовни клиенти, които са предимно младежи, идват по
обяд, играят табла, карти и масите са им малки и те местят тези менюта…“
Св. Г. и св. Н. са в трудови правоотношения с дружеството-жалбоподател, но тази
потенциална заинтересованост не е повлияла на добросъвестното излагане на истината пред
съда. Този извод се налага, след като показанията им бъдат съпоставени с тези на напълно
незаинтересованите свидетели – И.И. и П.Й., които потвърждават обичайното наличие на
меню с ценоразписи по масите, както и че тяхната компания и тази на съседната маса са
играели табла.
Тези показания съдът съпостави с обстоятелството, че актосъставителят К.И. е
направила снимки само относно някои от констатациите в КП, но не и относно това дали на
масите е имало ценоразписи, както и липсата на данни за самоличността на другите
клиенти, на чиито маси се твърди, че такива са липсвали. Не са направени и снимки на
3
меню-картите, въпреки твърденията в КП, че такива не са били изготвени на поне един чужд
език. Това налага извода, че твърденията на наказващия орган за това, че ценоразписи не са
били представени на другите клиенти в заведението, а така също и липсата на такива на
масите, е недоказано.
Фактът, че св. Г. е работел едва от 2 седмици при жалбоподателя, се установява от
представените писмени доказателства – трудов договор и справката от НАП за приети
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.
Въз основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, подадена в срок, въпреки обратното становище на наказващия
орган. Служебно бе изискана справка от Български пощи, според която жалбата е приета в
пощенската станция на гр. Луковит на 05.01.2021 г., което е в рамките на 7-дневния срок,
считано от датата на връчване на НП – 29.12.2020 г.
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Актосъставителят и наказващият орган разполагат с компетентност съобразно
изискванията на чл. 232, ал. 1 и ал. 2 от Закона за туризма.
Има пълно съответствие между съставения акт и издаденото въз основа на същия НП.
Посоченото като нарушено правило на чл. 117, ал. 2 ЗТ предвижда за лицата,
извършващи ресторантьорство, да представят карт-менюто на всеки потребител преди
поръчката и при представяне на сметката.
Наказващият орган доказа единствено, че св. Г., който е приел поръчката и
представил сметката, не е предоставил меню на проверяващите. Не се доказа обаче, че на
действителните потребители на съседните маси не е било предоставено меню с ценоразпис.
При това положение съдът достигна до решаващия извод, че макар и формално да е
нарушена императивната норма, случаят е маловажен по следните съображения.
Не са увредени интереси на потребител. Това е първо нарушение на търговеца.
Начинът, по който е дадена поръчката от проверяващите, не събудил съмнение в
обслужващия ги работник, че клиентите са избрали. Заведението се намира в малка
общност, в която обичайните потребители са местни хора, които добре познават
асортимента и цените. Обслужилият ги работник е имал минимален стаж от едва 2 седмици
и то на друга позиция – барман. В обекта е имало множество менюта, намиращи се на бара.
Жалбоподателят веднага е изпълнил всички предписания в срок, включително и това, за
4
което не е имало нормативно основание да бъде задължен – да има меню на чужд език.
Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени в хода на АНП и да се пристъпи
към предупреждение на нарушителя – ЮЛ, а не към санкционирането му, което очевидно е
било самоцел още при извършване на проверката. В КП, както и със задължителните
предписания впоследствие, актосъставителят К.И. е вменила в задължение на търговеца да
състави меню и на поне един чужд език. Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ЗТ обаче предвижда
задължение за ресторантьорите да имат меню изписано на български език, а на чужд език –
само при желание и необходимост.
Маловажността на случая е следвало да бъде съобразена от наказващия орган, който
на основание чл. 28, б. „а“ ЗАНН, в приложимата редакция от 1991 г., е бил длъжен да
предупреди устно или писмено нарушителя и да не издава НП. Като не е съобразил
процесуалната норма, наказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което следва да
бъде отменено, а съдебните разноски на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН - да бъдат възложени
в тежест на административния орган. Неоснователно е възражението на наказващия орган,
че разноските са прекомерни. Съгласно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения при материален интерес до 1000 лв, възнаграждението е 300 лв.
В случая платеното от жалбоподателя на адв. С.Х. е в размер на 200 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Луковитският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2020-0048903/11.12.2020 г., издадено от
директора на РД към КЗП –областите Габрово, Велико Търново, Русе и Плевен със
седалище Русе, с което на „Г.“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Луковит, ул. А.С.** е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 117, ал. 2 от Закона за
туризма
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“ ЕООД, ЕИК
**********, гр. Луковит, ул. А.С.** сумата 200.00 лв (двеста лева), представляваща
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч
в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
5