Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети
август през две хиляди и двадесета година
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като
разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 6894
по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.422,ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „***ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***срещу М.А.С. с
ЕГН ********** с адрес ***. Ищцовото дружество
твърди, че на 20.07.2018г. бил подписан индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г., сключен между „***– и „***ЕАД по силата на който
вземането на „*** срещу ответника М.А.С. произтичащо от договор за
потребителски кредит от 12.05.2016г. е прехвърлено в собственост на ищеца ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви
такси и комисионни и други разноски на дружеството. Ищецът твърди, че в
качеството на цесионер е поел ангажмент
към цедента от негово име и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което било издадено и изрично
пълномощно. Ищецът твърди, че в
изпълнение на това задължение изпратил на ответника уведомление за цесията с
известие за доставяне чрез Български пощи, което е върнато в цялост като
непотърсено. Ищецът твърди, че на
12.05.2016г. ответникът в качеството на кредитополучател е сключил договор за
потребителски паричен кредит №2269166 с „*** при спазване на разпоредбите на
ЗПК и ОУ, при които „***“ ЕАД предоставя кредити. Твърди, че цитираните Общи
условия са неразделна част от договора за кредит. Твърди, че с подписване на
договора кредитополучателя удостоверява че му е предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е ОУ и е
запознат с тях и ги приема безусловно.
Твърди, че съгласно договора, сумата в размер на 10001,00 лева била
преведена на посочена от ответника банкова сметка ***.05.2016г.. Твърди, че по
процесния договор, на ответника е отпуснат кредит в размер на 10001,00 лева, а
към тази сума в главницата е включена сумата от 300,03 лева представляваща
такса за разглеждане на кредита. Твърди, че страните договорили и сключване на
групова застраховка в размер на 904,80 лева, за което кредитополучателя
подписал декларация за приемане на застраховане. Твърди, че съгласно сключената
застраховка, при неплащане на текущата месечна премия на съответния падеж на
погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен
период, в който ако не бъде извършено плащане, застрахователното покритие се
прекратява автоматично. Твърди, че поради това, считано от 01.07.2018т. по
задължението не са начислявани месечни застрахователни премии. Твърди, че с
уговорената по договора възнаградителна лихва,
ответникът следвало да заплати общо сумата от 15933,60 лева на 120 месечни анюитетни вноски всяка в размер на по 132,78 лева, първата
от които е дължима на 01.06.2016г., а последната – на 01.05.2026г. Твърди, че тъй като ответникът не е
изпълнявал задълженията си за плащане в срок на вноските, същият бил обявен за
предсрочно изискуем, като за това обстоятелство, ответникът е уведомен с писмо,
което е връчено по реда на чл.47 ал.5 ГПК от ЧСИ. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи
главница в размер на 9147,62 лева, възнаградителна
лихва в размер на 427,23 лева за периода 01.12.2017г. до 20.07.2018г.,
обезщетение за забава в размер на 599,01 лева за периода 01.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
При условията на евентуалност
предявява осъдителни искове за главница в размер на 9147,62 лева, възнаградителна лихва в размер на 427,23 лева за периода
01.12.2017г. до 20.07.2018г., обезщетение за забава в размер на 837,09 лева за
периода 01.12.2017г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът чрез назначения особен
представител оспорва предявените искове. Твърди, че исковете са неоснователни,
тъй като ответникът не е уведомен за цесията.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. Подадена е молба делото да бъде разгледано в
отсъствие на ищеца.
Ответницата не се явява. Чрез
процесуалния представител оспорва исковата молба и прави искане за назначаване
на съдебно-графическа експертиза относно размера на шрифта.
С оглед представените от ищеца и
събрани по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното :
Установява се от представеното писмено
доказателство на лист 7 от делото, че на 13.05.2016г. между страните е сключен
договор за потребителски паричен, с който ищецът в качеството си на кредитодател предоставил на ответницата в качеството си на
кредитополучател потребителски кредит в размер
на 10001,00 лева. В договора страните са уговорили в срок до 01.05.2026г.
ответницата да заплати 120 месечни вноски в размер на по 132,78 лева. Установява
се от договора, че ГПР е 10,52 % което е в рамките на допустимия от закона
размер.
От представената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумата по кредита в размер на 10001 лева е
преведена, както следва : по сметка на ответницата в ***в
разме на 2778,00 лева на 13.05.2016г., ; по сметка на
ответницата в Банка ДСК ЕАД в размер на 1000 лева и по друга сметка на
ответницата също в ДСК ЕАД в размер на 6223 лева. Установява се от
заключението, че ответницата е правила частични погасявания, с които е погасила
1153,41 лева от главницата. В заключението е отразено, че остава непогасена
главница в размер на 9147,62 лева. Установява се от заключението, че
застрахователна премия не е включвана в главницата и не се претендира от ищеца.
Вещото лице е установило в заключението,
че в главницата е включена : чиста стойност на кредита 1001,00 лева и комисионна в размер на 300,03 лева и
формираната сума като претенция за главница в размер на 9147,62 лева включва и сумата
от 300,03 лева комисионна по кредита.
По
отношение на уведомлението за цесия, с оглед направеното възражение от страна
на ответницата, че не дължи, тъй като не е уведомена за прехвърляне на
вземанията, съдът приема, че същото е несъстоятелно. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключване на
договора. Съобщението по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, поради което не е условие за
прехвърлителното действие на цесията.
Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се
свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.
Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Въпреки, че ответникът не е намерен на посочения в договора
адрес, който е и негов постоянен адрес в НБД, то преписа от исковата молба и
доказателствата са връчени на назначения му особен представител. С връчването
им, съдът приема, че правата му са защитени. Отделно от това, съгласно трайната
практика на ВКС, възражението за липса на уведомление за цесия може да се прави
единствено с доказателства за плащане от страна на длъжника, каквито по делото
не са представени. В този смисъл е Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о.,
Решение №173/15.04.2004г.
на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза,
заключението на която е прието от съда. От същото се установява, че Договорът
за потребителски кредит № 2269166 / 12.05.2016г. е отпечатан с два шрифта с
размери Arial с и без ефект на изписване с размери 10 и 12
пункта , а Общите условия към процесния договор са отпечатани на шрифт Tahoma, с и без ефект с размери 10 и 12 пункта.
С оглед разпоредбата чл.22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло. В разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
него. С оглед установеното, че текстовата част на договора с шрифт по-малък от 12 и неспазването на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, процесният договор е недействителен на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено главницата. От
претендираната главница в размер на 9147,62 лева следва да се приспадне таксата
за разглеждане на кредита, която с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК също не се
дължи. По делото не е направено искане от страна на ответницата за прихващане
на платената сума за договорна лихва в размер на 1256,91 лева с дължимата
главница, поради което съдът счита, че искът се явява основателен до сумата от
8847,59 лева. За разликата до 9147,62 лева искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. На основание гореизложените мотиви следва да бъдат отхвърлени и
исковете, с които се претендира признаването за установено, че ответницата
дължи на ищеца договорна лихва в размер на възнаградителна
лихва в размер на 427,23 лева за периода 01.12.2017г. – 20.07.2018г. и обезщетение
за забава в размер на 599,01 лева за периода 01.12.2017г. – до 03.07.2019г.
С
оглед отхвърляне на установителните искове, следва
съдът да се произнесе по предявените осъдителни за сумата от 427,23 лева за
периода 01.12.2017г. – 2007.2018г. и за сумата за обезщетение за забава в
размер на 837,09 лева за периода
01.12.2017г – 21.10.2019г, тъй като характера на предявените искове, дали са установителни или осъдителни не променят установеното
обстоятелство,у че сключения между страните договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което по него се дължи само получената главница.
По отношение на разноските:
Ищецът
е претендирал разноски в размер на 1497 лева, от които 262 лева държавна такса, 835 лева
възнаграждение за особен представителна ответницата, 300 лева за изготвени две
експертизи и 100 лева юрк.възнаграждение. Разноските
на ищеца за заповедното производство са в размер на 253,48 лева, от които
203,48 лева за държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.
Съобразно уважената и отхвърлена част на исковете, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на
1301,85 лева и в заповедното производство в размер на 220,43 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във връзка с
чл.415 ГПК, че М.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***
ДЪЛЖИ
н. „***ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***сумата от 8847,59 лв., представляваща
останала незаплатена част от главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит № 2269166/12.05.2016г., за която сума има издадена заповед
за изпълнение № 2448/05.07.2019г. по ч.гр.дело №4379/2019г. по описа на РС
Плевен, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
заповедното производство в съда – 03.07.2019г. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над 8847,59 лева до пълно претендирания
размер от 9147,62 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „***ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, офис сграда „***против М.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***
иск
да бъде признато за установено, че М.А.С. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ
н.***ЕАД
ЕИК ***
сумата от 427,23 лв. възнаградителна лихва: за периода от 01.12.2017г. до
20.07.2018г.; и 599,01 лв. обезщетение
за забава: за периода от 01.12.2017г. до 03.07.2019г. за които
суми има издадена заповед за изпълнение № 2448/05.07.2019г. по ч.гр.дело
№4379/2019г. по описа на РС Плевен
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „***ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „***против
М.А.С. с
ЕГН ********** с адрес *** ОСЪДИТЕЛНИ искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД с цена
427,23 лева за възнаградителна лихва за периода
01.12.2017г. – 20.07.2018г. и с цена 837,09 лева за обезщетение за забава за
периода 01.12.2017г. – 21.10.2019г.
ОСЪЖДА М.А.С. с ЕГН ********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ н. „***ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда „***сумата
от 1301,85 лева,
представляваща сторени в исковото праизводство
разноски и сумата от 220,43 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, съобразно уважената
част от исковите претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: