РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500184 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БАС е образувано по въззивна жалба вх.№
262014/12.04.2022г. на БОС от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „В.“, ул.“О.“ № *, представлявано
от М.В. – прокурист и П.Д. – Изпълнителен директор, чрез адв.Хр.И., съдебен
адрес: гр.С. ул.“Т.“ № *, ет.*, против решение № 260041/17.03.2022г. по гр.д.
№ 2549/20г. на БОС, в частта, с която съдът е отхвърлил частичните
осъдителните искове на дружеството против длъжниците Н. С. Ж.,
ЕГН:**********, с пост.адрес: гр.П., ул.“С.“ №*, ет.*, ап.* и Ж. И. Ж., ЕГН:
**********, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. С. Ж.,
с пост.адрес: гр.П., ул.“С.“ № *, ет.*, ап.*, за заплащане на дължими по
договор за потребителски кредит HL 43149/19.09.2008г., суми както следва:
по отношение на Н. С. Ж.: за сумата на претендираната просрочена главница
над присъдената сума от 2 940.22 евро до исковия размер от 17 993.14 евро,
частичен иск от 23 028.16 евро, ведно със законната лихва, считано от
26.10.2020г., до окончателното и изплащане и такси в размер на 70лв.; по
отношение на Ж. И. Ж.: за сумата на претендираната и солидарно дължима
просрочена главница над присъдената сума от 1 470.11 евро до
претендирания размер от 8 996.57 евро, частичен иск от 11 514.08 евро, ведно
със законната лихва, считано от 26.10.2020г., до окончателното и изплащане
и такси в размер на 35лв., като Банката е осъдена да заплати на противната
страна направените от нея разноски по делото, съобразно отхвърлената част
1
от претенциите, както и в частта, с която съдът е разсрочил изпълнението
на решението, като е постановил изплащане на задълженията на месечни
вноски от по 50лв. всяка, начиная от влизане на решението в сила, до
окончателното изплащане на сумата, ведно с дължимата мораторна лихва,
равна на законната. Твърди се, че решението не е правилно. Подробни
аргументи са изложени във въззивната жалба, като основно се позовава на
неправилна преценка на твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по посочения банков кредит. Моли за отмяната му в съответните
части и постановяване на ново, с което всички претенции бъдат уважени така,
както са предявени. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
Въззиваемите Н. С. Ж., ЕГН: ********** и Ж. И. Ж., ЕГН:
**********, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. С. Ж.,
оспорват жалбата в надлежно депозирания отговор, чрез процесуалния си
представител адв.Н.С.. Считат постановеното решение за правилно и молят да
бъде потвърдено. Също излагат аргументи в защита на твърденията си. Нямат
доказателствени искания. Молят за присъждане на разноски.
Пред БОС са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от
„Юробанк България“ АД, чрез адв.Хр.И., против Н. С. Ж. и Ж. И. Ж.,
малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. С. Ж..
Твърди се, че на 19.09.2008г. между Банката (с наименование към момента на
сключване на договора „Юробанк и Еф Джи България“ АД), от една страна и
от друга – Н. С. Ж. и И. Ж. Ж. ЕГН: **********, поч. на 04.10.2019г. и
наследодател на Н.Ж. и малолетната Ж.Ж., е сключен договор за банков
кредит № НL 43149 от 19.09.2008г. Съгласно договора, Банката е отпуснала
на Н. и И.Ж. сума в размер на 20 000 евро, за срок до 16.10.2033г., платима на
равни анюитетни вноски на всяко 16-то число от месеца, считано от
16.11.2008г. Твърди се от въззивника, че по договора е допуснато просрочие
и целият кредит е станал и е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано
от 14.03.2019г. С нарочна нотариална покана Н. С. Ж. и И. Ж. Ж. са
уведомени за това, но погасителни суми по договора не са постъпили.
Ето защо е заведена настоящата искова молба, като се претендира
заплащането: от страна на кредитополучателя и солидарен длъжник по
договора Н. С.Ж., в лично качество и като наследник на И. Желязков:
просрочена главница в размер от 17 993.14 евро, законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба; такси в размер от 86.30
евро; такси в размер на 70лв.; нотариални такси в размер на 303.62лв.; от
страна на малолетната Ж.Ж., действаща чрез своята майка и законна
представителка Н.Ж.: просрочена главница в размер от 8 996.57 евро,
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба;
2
такси в размер от 43.15 евро; такси в размер на 35лв.; нотариални такси в
размер на 151.81лв., дължими солидарно с Н.Ж.. Моли за решение в горния
смисъл, претендира разноски. Ангажира доказателства.
Въззиваемите Н.Ж. и Ж.Ж., действаща чрез своята майка и законна
представителка Н.Ж., са оспорили исковете в депозирания отговор по реда и
в срока по чл.131 ГПК. На първо място се оспорва настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането на Банката по отношение на Ж.Ж..Твърди се, че до
нея не е отправено изявление от страна на Банката по реда на чл.84, ал.1 ЗЗД
за съществуващото задължение по договора за кредит, за да настъпи
изискуемост на цялото вземане. Заявява, че като не е изпратила нарочно
съобщение до Ж.Ж., Банката не я е уведомила за размера на задълженията и
падежа на дълговете на нейния наследодател. Ето защо по отношение на нея
не може да се счете, че съществува вземане в посочения в исковата молба
размер.
На следващо място двете въззиваеми се позовават на наличие на
множество неравноправни клаузи по договора за кредит, а именно: относно
формиране на БЛП на въззивната Банка, методологията за изменението му,
съответно – начина на изменение на дължимата лихва. Позовават се на
неиндивидуално договорени клаузи по договора и конкретни условия,
позволяващи на Банката да едностранно да променя лихвения процент.
Оплакват се, че с исковата молба не е приложен оригиналния
погасителен план, актуален към датата на сключване на договора, съответно –
не може да се направи обоснован извод за верността на изложените от
въззвиаемата Банка твърдения в обстоятелствената част на исковата молба.
Твърдят нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, предл.І ЗЗД
– като сключен в противоречие със закона; на основание чл.26, ал.2, предл.ІІ
ЗЗД – поради липса на съгласие и на основание чл.26, ал.2, предл.ІV ЗЗД –
поради липса на основание.
На следващо място въвеждат възражение за липса на надлежен
кредитор, поради това, че не са се осъществили фактите, относими към
настъпване на предсрочната изискуемост. Оспорват и сключените
допълнителни споразумения към основния договор като нищожни, поради
извършеното капитализиране на просрочените лихви, чрез добавянето им към
непадежиралата главница, което води до анатоцизъм, забранен от нашето
право.
Като следващо правопогасяващо възражение са въвели възражение за
давност на всички вземания.
Молят за отхвърляне на исковете. Ангажират доказателства.
За да се произнесе по основателността на заведените искове, след като
съобрази изложените с исковата молба твърдения и съответните
правозащитни възражения на въззиваемите, в обема на поставения пред
настоящата инстанция спор, Бургаският апелативен съд прие следното:
Видно от приложения на стр.7 и сл. по гр.д.№2549/2020г. БОС договор
за потребителски кредит № HL 43149 от 19.09.2008г., Банката е отпуснала на
3
И. Ж. и Н.Ж. сума в размер на 20 000 евро, платима за срок до 16.10.2033г. на
равни анюитетни вноски в размер на 161.05 евро всяка (според експертното
заключение и приложения на стр.134 първоначален погасителен план),
дължими на всяко 16-то число от месеца, считано от 16.11.2008г., при
условията на договора. От приложеното по делото копие от цитирания
договор, става ясно, че двамата кредитополучатели са се задължили за
връщането на кредита и за останалите задължения по договора като
солидарни длъжници, съгласно чл.1, ал.2 от договора.
Няма спор по делото, освен това Банката е приложила и писмени
доказателства, че сумата от 20 000 евро е усвоена от страна на
кредитополучателите, а те от своя страна са започнали изпълнение по
договора – т.е. да погасяват месечните си задължения по договора. Поради
допуснати просрочия да погасят части от ежемесечните задължения, двамата
длъжници са сключили допълнително споразумение от 14.09.2009г., анекс от
28.06.2010г., допълнително споразумение от 24.09.2010г., допълнително
споразумение от 31.05.2011г., допълнително споразумение от 21.12.2011г.,
допълнително споразумение от 28.11.2013г. и допълнително споразумение от
27.01.2017г. Видно от тях части от просрочените вземания са прибавяни към
непадежиралата част от главницата, кредитът е преструктуриран
неколкократно, променяни са клаузите за дължимата лихва за определени
периоди, договаряни са гратисни периоди и прочее.
С отговора против исковата молба договорът е оспорен като нищожен
на множество основания, като първите три от тях са за: сключването му в
противоречие със закона; при липса на съгласие и при липса на основание.
Въведените правозащитни възражения на въззиваемите не са
основателни, доколкото разпоредбата на чл.430 ТЗ разрешава сключване на
договори за банкови кредити, с които „банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока“, срещу заплащане на възнаграждение под формата на
договорена лихва – чл.430, ал.2 ТЗ. След като законът разрешава извършване
на кредитиране на физически лица, при определени за кредитодателя и за
кредитополучателя условия, не може да бъде направено обосновано
заключение, че договорът е изцяло нищожен или пък че е сключен при липса
на основание. Не може да се възприеме и възражението за сключване на
договора при липса на съгласие от страна на кредитополучателите, понеже е
видно, че те са усвоили сумата и са започнали изпълнение по договора.
Въпреки това, съдът приема, че следва да бъдат разгледани
оплакванията относно извършваното неколкократно с допълнителните
споразумения преструктуриране на задълженията на първоначалните
кредитополучатели и да прецени действителността им. В тази връзка
съобрази следното: Качеството на Н. и И. Ж. на потребители е безспорно по
делото, затова съдът не го обсъжда в подробности. Също така намира за
неоснователни оплакванията за липса на индивидуалност на сключените
4
допълнителни споразумения, защото е видно, че в тях са извършвани
конкретни вписвания на задълженията им, като са съобразени възможностите
на кредитополучателите за погасяване. Ето защо основанието за нищожност
по чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП е недоказано.
По отношение на следващите две основания за нищожност, а именно:
за поставяне на Ж. в неравностойно положение, явяващо се като резултат от
предвидената по договора за кредит възможност Банката едностранно да
променя размера на договорения първоначално лихвен процент, водещо до
неравновесие в отношенията търговец-потребител, съдът приема следното:
Видно от чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за потребителски кредит № HL
43149 от 19.09.2008г., при промяна на базовия лихвен процент на Банката,
потребителят е лишен от право на договаряне, новият размер става
задължителен за него и погасяването на кредита продължава по новите
условия.
Така е възможно и е станало факт в конкретния случай, размерът на
възнаградителната лихва да се увеличи и да доведе до значително
увеличаване на размера на дълга, без на потребителите да е предоставено
правото да се откажат от договора по правилото на чл.143, ал.2, т.12 ЗЗП, в
редакцията към сключване на първоначалния договор. Подобна клауза не е
включена нито в основния договор, нито в последвалите допълнителни
споразумения. В тях е предвидена възможност кредитополучателите да
погасят предсрочно кредита, но не и да се откажат. Ето защо се налага
заключение за неравноправност, съответно – нищожност на клаузите по
договора и сключените между солидарните длъжници Н. и И. Ж. от една
страна и от друга – Банката, допълнителни споразумения, уреждащи размера
на възнаградителната лихва. Следователно, съответните клаузи по
допълнителните споразумения и договора за потребителски кредит не следва
да бъдат зачитани, както и съставените въз основа на тях погасителни
планове на кредита, а за меродавен следва да се възприеме размерът на
договорения с основния договор размер на ГЛП и първоначално съставения
погасителен план по кредита, неделима част от договора.
Относно спора между страните по наличието на просрочие по кредита:
С приложените на стр.6 и стр.9 по настоящото дело нотариални покани,
изходящи от въззивника, И. Ж. и Н.Ж. са уведомени лично, в качеството им
на длъжници по договор за потребителски кредит № HL 43149 от
19.09.2008г., че е допуснато просрочие по кредита. Упомената е цялата
дължима сума и е обявено изпадането им в забава и предсрочната
изискуемост на вземането. Поканите са връчени лично на длъжниците на
14.03.2019г. и датата е официално удостоверена от нотариус Г.Н., гр.П..
Съдът приема горните факти за установени по делото, въпреки
противоположния извод на БОС точно по повод нотариалните покани, поради
следните мотиви: Видно от приложените пред БОС два броя копия от
нотариални покани до И.Ж. и Н.Ж., втората страница е празна, без изписан
текст. Тази втора страница, обаче, не носи печата на нотариуса, посредством
5
който се удостоверява, че документът е представен пред нотариуса във вида,
в който фигурира по гр.д.№ 2549/2020г. БОС. За разлика от това копие,
ангажираните пред настоящия съд копия от същите две нотариални покани
съдържат на втора страница отпечатан машинописен текст и точно там е
обективирано изявлението на Банката за допускане на забава от
кредитополучателите по процесния кредит и за обявяване на вземането за
незабавно изискуемо и дължимо. Копията на двете нотариални покани,
приложени по настоящото дело, носят на стр.2 и 3 положен печат на
нотариуса, удостоверил подписите по документа и това е основание да се
приеме, че е налице официално свидетелство, че документът е представен и
съответно - връчен във вида, в който е приложен пред настоящия съд, в
неговата цялост, с изписана втора страница. Изложеното е мотив да бъде
приет от настоящата инстанция, без да се зачитат правилата на преклузията,
понеже съдът намира, че се касае за технически пропуск при копиране на
документацията от страна на въззивника, а не за прилагане на нов документ, с
който страната е разполагала, но не е приложила. Още повече, че с отговора
против исковата молба е оспорен размерът на дължимото, като се твърди, че е
извършено погасяване на множество вноски по кредита, което изключва
изпадането в забава, но не се оспорва уведомяването на длъжниците И. и Н.
Ж. с двете нотариални покани.
Следваща предпоставка за надлежно упражняване на правото на
Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е установяване на
просрочие по договора.
В тази връзка по делото е назначена СИЕ. От извършената от вещото
лице проверка е установено многократно неизпълнение – забава и неточно
изпълнение, от страна на кредитополучателите, като всички погасени суми
обосновават извод за наличие на просрочие към 14.03.2019г. на поне една
месечна анюитетна вноска, съответно – за възникване на право на Банката да
обяви кредита за предсрочно изисикуем – чл.19 от договора. При зачитане на
ГЛП на възнаградителната лихва по първоначалния погасителен план към
процесния договор за кредит, вещото лице е стигнало до заключение, че към
датата на връчване на нотариалните покани цялата дължима главница възлиза
на 17 271.98 евро.
Описаното по-горе води до заключение, че длъжниците са били
надлежно уведомени, известени по предвидения в закон или в договор ред за
съществуващо против тях вземане в определен размер по конкретния договор,
по който е налице просрочие на задълженията им.
В тази връзка следва да се обсъди въведеното възражение относно
неуведомяването на малолетната Ж. И.Ж. за настъпването на предсрочната
изискуемост по кредита. По този повод съдът констатира следното: От
удостоверение за наследници – стр.81 по гр.д.№ 2549/2020г. БОС, се
установява, че на 05.10.2019г., след обявяване на предсрочната изскуемост на
кредита, И. Ж. е починал. По привилото на чл.5 и чл.9 ЗН негови универсални
правоприемници са двете въззиваеми: Н.Ж. – съпруга и Ж.Ж. - дъщеря, които
6
наследяват не само правата, но и задълженията, съществували в
патримониума на наследодателя, сред тях и тези по цитирания договор за
банков кредит. С обявяване на вземането на Банката за изцяло предсрочно
изискуемо и надлежното уведомяване на длъжника И. Ж., за него е
възникнало задължение да погаси кредита си изцяло, преди крайния срок, в
резултат от лошото изпълнение по договора. С приемане на наследството,
универсалните правоприемници приемат и вече възникналите задължения на
своя наследодател, следователно повторното им уведомяване не е
необходимо, за да се счете настъпила предсрочна изискуемост на цялото
задължение и по отношение на наследниците. Разбира се, всеки наследник
следва да бъде известен, че вземане против него съществува и в конкретния
случай това е станало с връчване на препис от исковата молба, която кани
длъжника да изпълни задълженията си към кредитора.
Изложеното, при приложение на разясненията на т.2 от ТР № 3 от
27.03.2019г. на ВКС по т.д.№ 3/2017г. ОСГТК, води до заключение за наличие
на изискуемо вземане в полза на Банката за сумата на неиздължената
главница в размер на 17 271.98 евро, ведно със законната лихва, както се
претендира по делото, начиная от завеждане на исковата молба.
По причина, че със сключване на договор за банков кредит №НL 43149
от 19.09.2008г. въззиваемата Н.Ж. се е задължила солидарно с починалия си
съпруг И. Ж., основателно и законосъобразно е Банката да ангажира
отговорността и за цялата сума, както е направено с исковата молба.
Основателно е и ангажиране на солидарната отговорност на Ж.Ж.,
действаща чрез своята майка и законна представителка Н.Ж., до размера на ½
част от вземането на банката, защото с наследяване на солидарното
задължение на своя наследодател И.Ж., всяка от тях отговаря по отношение
на кредитора солидарно, до размера на дела си. В случай, че Банката бе
насочила вземането си против двете, в качеството им само на наследници на
Иво Желязков, двете щяха да отговарят солидарно, но до размера на дела си –
т.е. ½ част. В настоящия случай Банката е пожелала да ангажира
отговорността на Н.Ж. изцяло, в качеството й на кредитополучател, а на
малолетното дето, действащо чрез своята майка и законна представителка – в
качеството на наследник, приел наследството, макар и по опис, до размер на
дела му.
Вземането на Банката съществува и може да се ползва от съдебна
защита, като непогасено по давност, с оглед разясненията по т.1 от ТР №
5/2019 от 21.01.2022г. по т.д.№ 5/2019г. ОСГТК.
При всичко така изложено се налага извод за уважаване на исковете за
присъждане на непогасения предсрочно изискуем остатък от главницата в
полза на Банката, ведно със законната лихва, така, както е претендирано по
исковата молба, до посочения от вещото лице размер.
Относно претендираните такси в размер на 70лв. – извършването им не
се установи по делото и настоящият състав изцяло споделя по реда на чл.272
ГПК извода на БОС за тяхната недължимост.
7
Решението на БОС е обжалвано от страна на Банката и в частта, с
която е допуснатото разсрочване на изпълнението на съдебното решение, като
е постановено изплащане на задължението на части от по 50лв. на месец,
начиная от влизане на решението в сила, до окончателното изплащане на
сумата, ведно с цялата дължима мораторна лихва в размер на законната.
Жалбата е основателна, доколкото само дължимата месечна законна
лихва върху главницата, определена от съда по реда на чл.162 ГПК,
надхвърля в пъти сумата от 50лв., което реално прави задължението
неизпълнимо. Освен това съдът взе предвид приложените писмени
доказателства и установи, че изпълнението по договора е гарантирано, чрез
учредяване на договорна ипотека върху имот, следователно е налице вещ, от
която кредиторът да се удовлетвори. Затова, като прецени, че изпълнението
на задължението за връщане на заетата сума, ведно с договорна
възнаградителна лихва и други разноски, вече веднъж е било разсрочено при
началното сключване на договора за кредит, но и при това условие
кредитополучателите са допуснали неизпълнение, приема, че искането не
следва да бъде уважено.
Относно разноските по делото: Цената на иска е за главница: 17 993.14
евро, равняващи се на 35 191.52лв., за такси 86.30 евро – 168.79лв., такси –
70лв. и нотариални такси – 303.62лв. или общо 35 733.93лв.
Искът е основателен за 17 271.98 евро главница – 33 781.06лв., такси
86.30 евро – 168.79лв. и нотариални такси – 303.62лв. или общо –
34 253.47лв.
От извършените за първата инстанция разноски в размер на 2882.67лв.,
според списъка за разноски по чл.80 ГПК, в полза на въззивника се дължи
сума в размер на 2763лв. кръгло.
На процесуалния представител на въззиваемите по реда на чл.38 ЗА се
дължи сума, определена по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждания, съобразно
отхвърлената част от иска - 66.34лв.
Пред втората инстанция интересът е за главница - 15 052.92 евро –
29 440.95лв. и такси – 70лв. или общо 29 510.95лв., като въззивната жалба е
уважена за 29 440.95лв.
Въззивникът е направил разноски, съгласно списъка по чл.80, ГПК в
размер на 714.68лв., от които му се следват 712.98лв. – кръгло – 713лв.
От дължимия адвокатски хонарар в размер на 1413.23лв., с оглед
отхвърлената част от въззивната жалба в полза на процесуалния представител
на въззиваемите се следва сума в размер на 3.35лв., общо за двете инстанции
– 70лв. кръгло.
Общо за двете инстанции на въззивната Банка се следва сума за
извършените разноски в размер на 3 476лв., от които пред БОС са присъдени
502лв. и дължима остава сумата от 2 974лв. допълнително за двете
инстанции.
С оглед всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
8
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260041/17.03.2022г. по гр.д.№ 2549/20г. на БОС,
в частта, с която са отхвърлени частичните осъдителните искове на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр.С., р-н „В.“, ул.“О.“ № * представлявано от М.В. – прокурист и П.Д. –
Изпълнителен директор, против Н. С. Ж., ЕГН: **********, с пост.адрес:
гр.П. ул.“С.“ № *, ет.*, ап.* и Ж. И. Ж., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законна представителка Н. СТ. Ж., с пост.адрес: гр.Поморие,
ул.“С.“ № *, ет.*, ап.* за заплащане на дължими по договор за потребителски
кредит HL 43149/19.09.2008г., суми както следва: по отношение на Н. С.Ж.:
за размера на претендираната просрочена главница над присъдената сума от
2 940.22 евро до размера от 17 271.98 евро, частичен иск от 23 028.16 евро,
ведно със законната лихва върху отхвърления размер от главницата до сумата
от 17 271.98 евро, считано от 26.10.2020г. до окончателното и изплащане; по
отношение на Ж. И. Ж.: за размера на претендираната и солидарно дължима
просрочена главница над присъдената сума от 1 470.11 евро до размера от
8 635.99 евро, частичен иск от 11 514.08 евро, ведно със законната лихва
върху отхвърления размер до сумата от 8 635.99 евро, считано от 26.10.2020г.,
до окончателното и изплащане, както и в частта, с която „Юробанк
България“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. М. С. – АК Бургас, личен
№ ********** адвокатски хонорар за размера над 70лв. до присъдения
размер от 1764лв., а също и в частта, с която съдът е разсрочил
изпълнението на решението, като е постановил изплащане на задълженията
на месечни вноски от по 50лв. всяка, начиная от влизане на решението в сила,
до окончателното изплащане на сумата, ведно с дължимата мораторна лихва,
равна на законната и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Н. С. Ж., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр.П., ул.“С.“ № *,
ет.*, ап.* и Ж. ИВ. Ж., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и
законна представителка Н. С. Ж., с пост.адрес: гр.П., ул.“С.“ № *, ет.*, ап.* да
заплатят на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., р-н „В.“, ул.“О.“ №*, представлявано от М.В. –
прокурист и П.Д. – Изпълнителен директор, солидарно, при ангажиране на
отговорността на Ж. И. Ж., действаща чрез своята майка и законна
представителка Н. СТ. Ж., до размера от ½ част, сумата над 2 940.22 евро
до размера от 17271.98 евро, равняващи се на 35 191.52лв. – изцяло
предсрочно изискуема част от главница по договор за потребителски кредит
№ HL 43149 от 19.09.2008г., ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената с настоящото решение сума, считано от завеждане на исковата
молба – 26.10.2020г., до окончателното изплащане, както и сумата от 2 974лв.
9
допълнително за двете инстанции за извършени разноски.
ОТХВЪРЛЯ молбата за разсрочване на изпълнението на съдебното
решение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10