О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 01.06.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен състав в закрито заседание
на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН КОЕВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Коев ВНЧД № 2562 по
описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXII от НПК.
С протоколно определение от 08.07.2020
г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 4921/2020 г. по описа на
СРС, НО, 17 състав, съдът е оставил без уважение исканията на подсъдимия М.Д.Д.
и защитата му за отвод на председателя на състава – съдия Радослава Качерилска,
за изпращане на делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който
да разгледа делото на основание чл. 43, т. 2 НПК, както и за прекратяване на
съдебното производство по делото и връщането му на СРП поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Мярката за неотклонение на подсъдимия е била потвърдена,
а делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Против горепосоченото определение са
депозирани в СГС четири частни жалби от подсъдимия М.Д. и съпругата му М.Г.-Д.,
в качеството ѝ на негов защитник. В жалбите са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. С частна жалба
№ 1034685 от 13.07.2020 г. се иска делото да бъде върнато на СРП поради допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения, които ограничават правото му на
защита по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Намира, че обвинителният акт не
е точно и ясно формулиран, тъй като е налице разминаване между конкретните инкриминирани
реплики и съдържанието на протокола, изготвен в съдебно заседание по гражданско
дело № 3726/ 2010 г. по описа на СГС, I ГО, както и че
е допуснато нарушение при назначаването на техническа и дактилоскопна експертиза
на досъдебната фаза. С частна жалба № 1034686 от 13.07.2020 г. се релевират
доводи, че делото не е подсъдно на СРС и следва да бъде изпратено на ВКС за
определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, на основание чл.
43, т. 2 и чл. 29, ал. 2 НПК. С частна жалба № 1034684 от 13.07.2020 г. се иска
наказателното производство да бъде спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 НПК.
С частна жалба № 1034683 от 13.07.2020 г. подсъдимият и защитата му отново
изразяват несъгласие с позицията на съдията – докладчик, като намират, че
същата следва да се отведе на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Настоява се за отмяна
на протоколното определение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като се
запозна с изложеното в четирите частни жалби и с материалите по делото, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Частните
жалби са подадени в предвидения в чл. 342, ал. 1 от НПК срок.
Процесуално
недопустими се явяват частни жалби № 1034686 от 13.07.2020 г. и № 1034683
от 13.07.2020 г. относно искания за отвод на председателя на първоинстанционния
съдебен състав – съдия Радослава Качерилска, както и за изпращане на делото на
ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, на основание чл. 43, т. 2 НПК.
Определението на СРС, НО, 17 състав не подлежи на съдебен контрол в тази
си част, поради което въззивната инстанция няма да вземе отношение, тъй като
този въпрос излиза извън рамките на настоящото производство.
Процесуално допустима е частна жалба №
1034685 от 13.07.2020 г. – относно наличието на съществени и отстраними
процесуални нарушения, допуснати на досъдебната фаза. Същата следва да се
разгледа по реда на реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Процесуално допустима се явява и частна
жалба № 1034684 от 13.07.2020 г. – във връзка с искане за спиране на
наказателното производство на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2,
вр. чл. 251, ал. 5, вр. чл. 248, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 3 НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
разгледани по същество, същите са неоснователни. Съображенията в тази насока са
следните:
С обвинителен акт по ДП № 24/ 2020 г. по
описа на СДВР, пр. пр. № 20/ 2020 г. по описа на СРП, М.Д.Д., ЕГН **********, е
обвинен в това, че на 21.11.2019 г., в гр. София, бул. „Витоша“ № 2 (сградата
на Съдебната палата), зала № 7, по време на съдебно заседание по гражданско
дело № 3726/ 2010 г. по описа на СГС, I ГО, 18 състав, извършил
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК.
Съгласно така повдигнатото обвинение и
разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НПК, наказателното дело е подсъдно на СРС като
първа инстанция. Видно от протокол от 08.07.2020 г., на разпоредително
заседание по НОХД № 4921/ 2020 г.,
по описа на СРС, НО, 17 състав, подсъдимият и защитниците му твърдят, че съдебният
състав следва да се отведе, тъй като пострадалата по наказателното дело е съдия
от същия район, в който работи и съдия Радослава Качерилска, че в нарушение на
указанията на Тълкувателно решение № 2/ 2002 г. на ОСНК на ВКС Д. не може
да разбере в какво е обвинен, както и че постановлението за назначаване на техническа
и дактилоскопна експертиза на досъдебната фаза не съдържа необходимите по чл.
145 от НПК реквизити.
СРС, НО, 17 състав след проведено съвещание
намира, че искането за отвод на председателя на състава – съдия Качерилска, е
неоснователно, тъй като не е налице нито една от предвидените в чл. 29 от НПК
хипотези. Единствено за пълнота настоящият съдебен състав ще посочи, че изложените
от съдия Качерилска мотиви са всестранни, логични и се възприемат изцяло, тъй
като както вече беше указано – определението на съда относно необходимостта от
отвод не подлежи на съдебен контрол.
За да остави без уважение исканията на подсъдимия
и защитниците му за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото
на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, съдията – докладчик
е приел, че посочените недостатъци на обвинителния акт относно разминаване
между конкретните инкриминирани реплики и съдържанието на протокола, изготвен в
съдебно заседание по гражданско дело № 3726/ 2010 г. по описа на СГС, I ГО, касаят доказаността на обвинението, а не
представляват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като едва в
хода на съдебното следствие и евентуално в своята присъда съдът следва да се
произнесе дали подсъдимият е изрекъл инкриминираните реплики и съответно какво
е било тяхното конкретно съдържание.
Настоящият съдебен състав се
солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния съд. В т. 4.2 на
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 Г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС е указано, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира
така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка
на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да
се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото
на защита. Евентуалното разминаването между конкретните инкриминирани реплики и
съдържанието на протокола, изготвен в съдебно заседание по гражданско дело №
3726/ 2010 г. по описа на СГС, I ГО, е въпрос по
същество, който тепърва следва да бъде доказан, наред с всички други описани в
обвинителния акт обстоятелства. Недоказването им би било основание подсъдимият
да бъде признат за невинен по така повдигнатото обвинение.
Касателно възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка назначената техническа и
дактилоскопна експертиза в ДП – съгласно
забраната на чл. 248, ал. 4 НПК първоинстанционният съд не може да се произнесе
на етапа на разпоредителното заседание относно нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Това е въпрос по същество на делото. Не следва да
се преповтаря анализът, направен от първата инстанция, тъй като въззивният
състав споделя изводите ѝ изцяло.
С оглед на гореизложеното СГС намира, че следва да се остави без уважение
подадената от подсъдимия Д. и защитничката му Г.-Д.частна жалба № 1034685
от 13.07.2020.
На основание чл. 345,
вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 251, ал. 5, вр. чл. 248, ал. 1, т. 2
и чл. 25, ал. 1, т. 3 НПК, съдът приема за неоснователни и твърденията на
подсъдимия, че същият е посланик на добра воля на Република Конч. Съгласно чл.
2 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., ратифицирана
от Република България през 1968 г., установяването на дипломатически отношения
между държавите и учредяването на постоянни дипломатически представителства
става по взаимно съгласие. Република Конч не е една от 192-те държави,
ратифицирали Конвенцията, а по делото няма и никакви доказателства за
установяването на такива отношения между Република България и Република Конч, поради
което доводите за дипломатическия статут на Д. сe явяват недоказани. Поради
изложеното въззивният съд прие, че следва да бъде оставена без уважение и частна
жалба № 1034684 от 13.07.2020 г., подадена от подсъдимия Д. и защитничката му Г.-Д..
Водим от горното, обжалваното
определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл. 345,
ал. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, II-ри състав
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 08.07.2020 г., постановено по
НОХД
№ 4921/2020 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, с което са били оставени без уважение исканията на М.Д.Д. и
защитата му за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на
досъдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частни жалби на М.Д.Д. № 1034686 от
13.07.2020 г. и № 1034683 от 13.07.2020 г. срещу отказа делото да бъде
изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд на основание чл.
43, т. 2 НПК и срещу отказа за отвод на председателя на първоинстанционния
съдебен състав.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО
в частта му, отнасяща се до посочените две частни жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.