Р Е Ш Е Н И Е
№
2240
гр.
Пловдив, 11 декември 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 2141 по описа
на съда за 2023г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ
от Данъчно – осигурителен процесуалния кодекс
(ДОПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „Евротрейд
Прес – М.Б.“, с ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представляван от М.С.Б., чрез адв. М.С.-
пълномощник, против Ревизионен акт № Р-16001622004878-091-001/17.05.2023 г.,
издаден от Т.В.К.- началник сектор,
възложил ревизията и В.К.К.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.
Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
292/28.07.2023 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - гр. Пловдив, с който е определен ДДС за довнасяне в размер на 23 960,20 лева ведно
с прилежащите лихви в размер на 3698,80 лева за данъчните периоди на месец юли
и декември на 2021 г. Предвид допълнително установените данъчни задължения по
ЗДДС за 2021 г. ревизиращият орган допълнително е определил задължения на ревизираното
лице, както следва : ЗДДФЛ в размер на 1585,59 лева и лихва в размер на 149,95
лева; ДОО 1187,24 лева и лихвата в размер на 112,28 лева; ЗО в размер на 641,75
лева и лихва в размер на 60,69 лева;
ДЗПО в размер на 401,10 лева и лихва в размер на 37,93 лева.
В жалбата се излагат съображения
относно това, че обжалваният ревизионен акт е незакосъобразен, издаден в
нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи за противоречие на норми от
ЗДДС с разпоредба от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
"ОДОП" - гр. Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие,
изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, недоказана и следва да
бъде отхвърлена. Моли обжалваният ревизионен акт да бъде потвърден, като законосъобразен и правилен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с
решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Ревизионното производство е инициирано със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622004878-020-001/27.09.2022 г. (л.
1105) на компетентния за това орган – началник сектор “Ревизии”, дирекция
“Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: данък върху
добавената стойност за периода 01.12.2016г. до 31.03.2022 г.; годишен авансов
данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2021г.; ДОО за самоосигуряващи
се от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г.; здравно осигуряване за самоосигуряващи се
от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. и универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващи се от 01.01.2016 г. до 31.12.2021г. Срокът на ревизията е
продължен със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001622004878-020-002/03.01.2023 г. (л. 790) и Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001622004878-020-003/02.02.2023 г. (л. 611), надлежно връчени на
ревизираното лице.
Съгласно
представените по делото заповеди, на органите по приходите, издали заповедите
за възлагане на ревизията, са делегирани правомощия по чл. 112, чл. 113 и чл.
114, ал. 2 от ДОПК.
Съставен е РД № 16001622004878-092-001/20.03.2023 г.,
против констатациите на който в законоустановения срок е постъпило възражение
вх.№ 94-00-4013/05.05.2023г.
В
законоустановения в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок е издаден процесният
Ревизионен акт № Р-16001622004878-091-001 от 17.05.2023 г. В срока по чл. 152
ал. 1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК е постановил и
Решение № 292/28.07.2023 г., с което РА е потвърден изцяло.
При така
установеното, съдът намира, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от
закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119,
ал. 2 във връзка чл. 118, ал. 2 и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на
приходната администрация.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
В хода на
ревизията е констатирано, че основната дейност на търговеца е търговия на
дребно с вестници и списания. Ревизията обхваща периода 01.01.2016 г. до
31.12.2021 г. за задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, вноски за ДОО,
ЗО и ДЗПО-УПФ на ЕТ. При извършена проверка на ЕТ „Евротрейд Прес – М.Б.“, във
връзка с установяване наличности на материални запаси по счетоводни данни се
установило изменение на стоково материалните запаси. От предоставените данни е
видно, че до 2021 г. постоянно се увеличават материалните запаси и драстично
намаляват през 2022 г. Съгласно представени счетоводни документи и
инвентаризационен опис на наличните стоки към 31.12.2021г., счетоводна сметка
304 „Стоки“ е с крайно дебитно салдо 310 432,32 лв. Към 31.03.2022 г.
счетоводна сметка 304 „Стоки“ е с начално дебитно салдо в размер на 218 969,33
лв., дебитен оборот през периода в размер на 67 173,90 лв., кредитен оборот 275
923,48 лв. и крайно дебитно салдо в размер на 10 219,75 лв., така е
констатирано значително намаление на наличността от стоки. В административното
производство във връзка с намалението наличностите на стоки към 31.12.2021 г.
от страна на ревизираното лице са били представени четири броя протоколи за
бракуване на материални запаси: № 1/24.07.2021 г. за 8 702,15 лв., № 2/
25.07.2021 г. на стойност 21 848,73 лв„ № 3/25.07.2021 г. на стойност 7 242,05
лв. и № 4/30.12.2021 г. на стойност 82 008,07 лв. или общо за 119 801,00. Като
основание за бракуване на стоките в протоколите е посочено „Намокрени и
мухлясали вестници и списания, негодни за продажба, поради теч в склада“. За
извършения брак на стоките не е начислен ДДС, като дружеството е дало
обяснение, че поради погиването на стоката в резултат от непреодолима сила /теч
в складовото помещение/, съгласно чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, не е извършвана
корекция на приспаднатия данъчен кредит.
Представени
са били от страна на РЛ договори за покупко-продажба на отпадъчна хартия,
сключени през месец март 2022 г. с „Еко септ 7МВ“ ООД с ЕИК ********* и
„Донарекс“ ЕООД с ЕИК *********, както и фактури за продажби, подробно описани
в РД, издадени от ревизираното лице в месец март 2022 г., с предмет отпадъчна
хартия - вестници и списания, в които като основание за прилагане на нулева
ставка на ДДС е посочен чл. 163а от ЗДДС. Общата стойност на издадените фактури
за отпадъчна хартия е в размер на 5 173,00 лв., а според счетоводните данни
изписаната отчетна стойност на вестниците и списанията, предадени за вторични
суровини, е в размер на 218 948,71 лв. Поради тази причина ревизиращите са
приели, че наличните стоки към 31.03.2022 г. възлизат на стойност 10 219,75 лв.
Жалбоподателят
не е съгласен с направените констатации в РД и РА и определените във връзка с
тях задължения за ДДС, твърди, че има неправилно транспониране в закона за ДДС
на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО за ДДС. Счита, че
нормата на чл. 79 от ЗДДС противоречи на разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от
Директивата за ДДС, тъй като в текста на същата липсвали предвидените в чл. 60,
ал. 2 от ЗДДС допълнителни предпоставки, а именно: унищожаването, липсата или
бракът да са причинени от непреодолима сила, за което лицето може да докаже, че
не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката. Счита, че
предвиденото в посочените в чл. 185, параграф 2, първа алинея на Директива за
ДДС случаи на освобождаване от корекции цели да предпази данъчно-задълженото
лице от това да претърпи и данъчни загуби, освен икономическите такива, какъвто
именно би бил резултатът, в случай че след като е принудено да унищожи стока,
която не може да реализира вече на пазара, поради увреждането ѝ, следва
да заплати/възстанови и ДДС върху първоначалната ѝ стойност.
Органът по
приходи е посочил, че за конкретния случай не може да се приеме, че настъпилото
събитие е в резултат от непреодолима сила, нито, че е непредотвратимо, съгласно
представените протоколи за брак. Според органът по приходите в случая не са
налице обстоятелства, които да освобождават регистрираното лице от задължението
да направи корекция на приспаднатия данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3,
вр. с чл. 79, ал. 4 от ЗДДС. На посоченото основание при ревизията е начислен
ДДС в размер на 7 558,59 лв. за периода месец юли 2021 г. върху данъчна основа
37 792,93 лв. и 16 401,61 лв. за данъчен период месец декември 2021 г. върху
данъчна основа 82 008,07 лв., като са съобразени изключенията по 80, ал. 2 от
ЗДДС, при които не се извършва корекция на данъчен кредит и е прието, че те са
неприложими в настоящия случай.
Изложени са
мотиви в РА и РД, че по смисъла на чл. 80, ал. 2, вр. чл. 79 ЗДДС стоково-материалните запаси
не са бракувани по причини, които стоят извън волевата човешка дейност -
непреодолима сила промяна на физико-химичните им свойства в нормални размери,
съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири
или липси на стоково - материални ценности при тяхното съхранение и
транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни
актове; технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на
действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната
документация за съответното производство или дейност, а поради неправилно
съхранение от страна на ревизираното лице. Прието е, че предпоставките за
бракуване на стоково-материални запаси (CMЗ) следва да почиват на обективни
критерии, а разходите от брак на CMЗ, определени с фирмен стандарт, следва да
са в разумни граници. В хода на ревизията от РЛ не е представена документация,
доказваща и обосноваваща размера и вида на брака, поради което той не може да
се причисли към някои от визираните в чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Освен това,
органът по приходите, счита, че към протоколите за брак, съставени от РЛ, не са
приложени доказателства, които да установяват от коя партида/тираж са
изброените за бракуване
печатни издания, а счетоводната отчетност не е водена по аналитичен начин,
който да позволява установяване заприхождаването на всяка партида - брой, вид,
от съответното издание и съответно изписването му. При ревизията бракът на
стоките към месец юли и месец декември 2021 г. не е приет за надлежно доказан и
подкрепен с необходимите доказателства.
Освен установените
допълнителни задължения по ЗДДС за 2021 г., надлежно описани в процесният РА,
ревизиращият орган определил допълнителни задължения на търговеца, както следва : ЗДДФЛ в размер на 1585, 59 лева и лихва в размер на 149,95 лева; ДОО
1187,24 лева и лихвата в размер на 112,28 лева; ЗО в размер на 641,75 лева и лихва в размер на 60,69 лева; ДЗПО-УПФ в
размер на 401,10 лева и лихва в размер на 37,93 лева.
По делото, в
качеството на свидетел е разпитан М.К.Ш., който заявава, че работи в „Евротрейд
Прес – М.Б.“, на длъжност „склададжия“. Свидетелят заявява, че складът се намира на улица „Александър Стамболийски“ № 31 град Карлово. В
него се съхраняват вестници и списания. Пролетта на 2021 г. вследствие на
проливните дъждове е възникнал голям теч, следствие на който много вестници и
списания в пачки се били намокрели и били неизползваеми. По принцип складът
почти винаги бил пълен с вестници и списания. Голяма част от намокрените
вестници и списания е отказано да бъдат взети и от пункт за Вторични суровини.
Част от стоката е предадена на негов приятел в близко село до град Карлово,
който предоставя услуга за варене на ракия. Другите вестници и списания останали
в склада. В началото на 2022 г. край склада минавали двама роми с каруца, на
които св.Ш. предал останалите вестници и списания.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
По отношение допълнително
определените дължими суми за ДДС, в следствие неправомерно извършено бракуване
на стоки, настоящият съдебен състав намира, че не е спорно между страните,
бракуването на материални активи, станали негодни след наводнение на складовото
помещение, в което са били съхранявани от търговеца. Спорът по същество се
основава при изясняване обстоятелството настъпило ли
е събитие в резултат от непреодолима сила, което да е непредотвратимо, от една
страна и от друга надлежно доказано ли е това от представените протоколи за
брак, каквото е изискването на чл. 80, ал. 2, т. 1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗДДС.
Предоставените
при ревизията протоколи от жалбоподателя, със съответните констатации са подписани
единствено от търговеца, като в същите липсва надлежно описание на бракуваните
печатни издания, партида и тираж. Същевременно, видно от обжалвания РА
счетоводната отчетност не е водена аналитично по начин, който да позволява
ревизиращият орган да провери и установи заприхождаването на всяка партида -
брой, вид, от съответното издание и съответно изписването му. Не са представени
доказателства за надлежно съставяне на протоколите със съставяне на комисия с
участието на представител на компетентни държавни служби (Служба „Пожарна и
аварийна безопасност“ или компетентен орган от община Карлово), които могат да
констатират щетите, следствие от декларираното събитие - непреодолима сила,
което по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 28,
ал. 3, т. 1 от ЗКПО, като легалното определение на това понятие се съдържа в
разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон ТЗ) – „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.“
В разпоредбата на ТЗ са предвидени две хипотези на непреодолима сила –
непредвидимо събитие, което търговецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
с оглед вземане на предохранителни мерки и непредотвратимо събитие, което не би
могло да се предотврати с никакви охранителни мерки и грижи (например природно
бедствие или авария в градската водопроводна
система). В гореописания случай наводненият склад е собственост
на ЕТ, който с грижата на добър стопанин трябва да поддържа целостта и доброто
му техническо състояние, поради тази причина отговорността за
неприкосновеността и състоянието на съхраняваните материални запаси е изцяло на
собственика на склада, който в този случай е ЕТ. Ревизиращият орган правилно е
установил, че не се касае за възникване на непредвидено събитие, настъпило
следствие на непреодолима сила, което да е с извънреден характер, каквито биха
били наводнение, природен катаклизъм или възникнала авария в общ водопровод,
което е извън възможностите за реакция от търговеца. В този случай недоброто състояние
на покрива или друга част от конструкцията на склада, липсата на системен
контрол от страна на собственика не могат да бъдат кредитирани, като
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.
Освен това, към протоколите за брак, съставени от
ревизираното лице, не са приложени доказателства, които да конкретизират партида,
тираж, брой и др. от изброените за бракуване печатни издания. Липсата на аналитичност при
водената счетоводната отчетност не позволява установяване заприхождаването на
всяка партида - брой, вид, от съответното издание и съответно изписването му. В
протокола от месец декември 2021 г. не са посочени конкретни данни за вид и
количества на бракуваните стоки. Бракът на стоките не е надлежно доказан и
подкрепен с необходимите доказателства.
Във връзка с твърдението на
жалбоподателя за противоречие на норми от ЗДДС с разпоредба от Директива
2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006г., а именно, че не следва
да извършва корекция, поради унищожавнето на процесните бракувани стоки през
2021г., тъй като те били неизползваеми в икономическата му дейност. В
цитираното решение по дело С-127/22, Съда на ЕС в т. 37, на първо място,
констатира, че „унищожаването на дадена стока неминуемо води до отпадане на
всякаква възможност тя да бъде използвана в рамките на облагаеми доставки (вж.
по аналогия решение от 4 октомври 2012 г., ПИГИ, С-550/11, EU:C:2012:614, т. 35)“. В т. 40.
подробно разглежда понятието „унищожаване“, като приема, че в общоупотребимия
език с термина „унищожаване“ се обозначава действието, с което дадена вещ
коренно се изменя, прекратява се съществуването й чрез нейното разрушаване,
погубва се. Видно от т. 46, „за да попадне обаче в обхвата на член 185,
параграф 2 от Директивата за ДДС, унищожаването на стока, която е част от
имуществото на данъчнозадълженото лице, трябва да бъде надлежно доказано или
потвърдено и може да се вземе предвид само унищожаването на стока, за което е
взето решение, поради това че вече обективно няма полза от стоката за
обичайната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице- обстоятелство,
което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция“. Според Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.,
всички действия както във връзка с бракуването на стоките, така и последващото
им унищожаване, подлежи на надлежно констатиране и доказване, което е в тежест
на търговеца. В
тази връзка, настоящият съдебен състав споделя изводите на ревизиращите органи
по приходите, че в настоящия случай жалбоподателят не е представил надлежни
доказателства за бракуваните печатни издания, поради което не може да бъде
прието, че е извършен брак, съгласно представените четири протокола, които не
попадат в горните хипотези.
Посоченото от фактическа страна се установява
от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетеля М.К.Ш., чиито показания съдът
кредитира, но само отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и
кредитирани от съда писмени доказателства. Отделно от посоченото, съдът разглежда
и критично показанията на разпитания свидетелШ., доколкото същият работи за
жалбоподателя и е с личен интерес от изхода на делото, а част от показанията ме
се разминават с приложените и приетит по делото писмени доказателства за
извършените действия със станалите негодни печатни издания.
Съгласно чл. 79,
ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по ЗДДС лице, което изцяло, частично или
пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е
приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока,
при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и
дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно
чл. 79, ал. 4 от ЗДДС начисляването на ДДС се извършва в данъчния период, през
който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за
определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите
и справка-декларацията за този данъчен период.
Предвид
изложените аргументи, съдът намира за правилен изводът на ревизиращите органи
по приходите относно неприложимост на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, регламентираща изключение от правилото за извършване на корекция на
данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС.
В закона
са предвидени и някои изключения от горните разпоредби, като в конкретния
случай жалбоподателят претендира, че е приложимо ограничението по чл. 80, ал.
2, т. 1 от ЗДДС, съгласно който не се извършват корекции на ползван данъчен
кредит по чл. 79 от ЗДДС в случаи на „при бракуване на стоката". За
удостоверяването на това обстоятелство от страна на ревизираното лице са
съставени протоколи за брак, които представляват вътрешни документи, които
засягат само дейността на предприятието. Спазвайки принципа на документалната
обоснованост, в тежест на задълженото лице е да докаже достоверността на
съдържанието им, съответно наличието на предпоставките на чл. 80, ал. 2, т. 1
от ЗДДС. С оглед на това, съставените от ЕТ протоколи следва да бъдат
съпроводени с документи и отчетност, от които да се установява партида брой, вид, от съответното издание и съответно
изписването му, от които да е видна връзката между съставените
протоколи за брак и причините за бракуването на стоките и водената от лицето
счетоводна отчетност да предоставя възможност за контрол на заприхождаването и
изписването на материалните запаси по партиди. В хода на ревизионното
производство и в съдебното диреве не са представени такива документи и
отчетност. Не е представена заповед за назначаване на комисия за извършване на
бракуване на стоките, нито съставен акт от компетентен орган, който да
удостоверява негодното състояние на печатните издания.
Поради
липса на документи, доказващи последващото третиране на бракуваната продукция и
стоки, респ. унищожаването им, обосновано органите по приходите приемат, че
само с протоколите за брак не се установява бракуване на налична продукция и
материални запаси с изтекъл срок на годност и те не са годно основание за
неизвършване на корекция по чл.79 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит.
Правилни
и законосъобразни са и установяваванията в РА, в частта за ЗОВ и ЗДДФЛ.
Доказаната икономическа дейност през ревизирания период от 2021г.влече след
себе си и задължения за осигурителни вноски и данъчни задължения по ЗДДФЛ. В
съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства,
които да оборят установяванията на органите по приходите в тази част на
обжалвания РА.
От
изложеното дотук съдът намира обжалвания ревизионен акт за правилен и
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в
размер на 3196.84 (три хиляди сто деветдесет и шест и 0.84) лв., съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, вр от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
„Евротрейд Прес – М.Б.“, с ЕИК *********, представляван от М.С.Б., против
Ревизионен акт № Р-16001622004878-091-001/17.05.2023г., издаден от Т.В.К.- началник сектор, възложил ревизията и В.К.К.-
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 292/28.07.2023 г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който е начислен
ДДС в размер на 23 960,20 лева ведно, с прилежащите лихви в размер на 3698,80
лева за данъчните периоди месец юли и декември на 2021г., както и допълнително са определени задължения по ЗДДФЛ в размер на 1585,59 лева и
лихва в размер на 149,95 лева; ДОО 1187,24 лева и лихвата в размер на 112,28
лева; ЗО в размер на 641,75 лева и лихва
в размер на 60,69 лева; ДЗПО в размер на 401,10 лева и лихва в размер на 37,93
лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Евротрейд Прес – М.Б.“, ЕИК
*********, представляван от М.С.Б.да заплати на Национална агенция за приходите
сумата в размер на 3 196.84 (три хиляди сто деветдесет и шест и 0.84) лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/