Р Е Ш Е Н И Е  №260100

гр.Русе, 08.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на  осми декември две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………..

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1991/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от  Б.Х.Ш.А.Ш.  до Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № Р-12-Р-11/30.09.2020г. на Началника на ДНСК гр.Русе, с която се иска от съда да го отмени, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

        Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят притежавал съседни апартаменти № 24 и № 25 в блок “Ела“ вх.“Д“ в гр.Русе. Негови съседи подали сигнал в РДНСК гр.Русе за незаконно строителство. Била извършена проверка, която установила, че в качеството си на възложител той е допуснал извършването на строеж “отвор за врата“. Установило се, че този  строеж представлявал отвор за врата в стоманобетонния панел ,разделящ двата апартамента, като е изпълнен на около 1,80 от входната врата на ап.25 и е с размер около 83 см. / 2020 см. По този начин така изграденият отвор за врата обслужвал ап.25 , като функционално свързвал една стая от ап.24 към ап.25. С декларация от 05.06.2020г. (л.28 от делото) жалбоподателят посочил, че отворът за врата е направен през месец август 2017г. по конструктивно становище на инж. А.М. (л.36 и л.37 от делото) и всички дейности са извършени по нейно указание. Във връзка с издаването на заповед за премахването на строежа, като незаконен бил съставен и констативен акт № 393-Р-6/02.07.2020г., допълнен съответно с допълнения № 1/14.07.2020г. и допълнение № 2/11.08.2020г. За констатираното нарушение св.Л.Р. съставила АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.232 ал.2 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

   Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице и в този смисъл се е явява допустима, но разгледана по същество  е неоснователна.

  

   Съдът намира, че фактическата обстановка по делото е безспорна, въпреки изявлението на защитата, че се оспорват фактическите констатации в АУАН. От показанията на актосъставителката в съдебно заседание и приложените материали към преписката безспорно се установява, че посочените два апартамента са съединени посредством изградения отвор за врата и същият обслужва апартамент 25. В този смисъл жалбоподателят действително се явява субект на нарушението за което е наказан на основание чл.161 ал.1 от ЗУТ, доколкото е собственик на имота в който е извършено незаконното строителство. Тук следва да се посочи, че това обстоятелство не се оспорва нито в жалбата ,нито в съдебно заседание, като в тази връзка е именно саморъчната декларация от 05.6.2020г., изготвена от него. Строежът е от трета категория на основание чл.137 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗУТ, тъй като е извършен в жилищна сграда с високо застояване. Този строеж е изграден без всякакви строителни разрешителни и книжа – одобрен инвестиционен проект , вкл. по отношение на него не е издавано разрешително  по чл.148 от ЗУТ и в този смисъл същият е незаконен по см. на чл.225 ал.2 от ЗУТ. Няма спор , че представените по делото конструктивни становища от инж.А.С.М., л.36 – л.38 от делото, не могат да заместят нито одобрен инвестиционен проект, защото същото не попада в обхвата на чл.148 ал.4 от ЗУТ,тъй като не е одобрен от органа по чл.145 ал.1 т.1 от с.з., нито  разрешение за строеж и същите имат характер на частно мнение, т.е. са напълно ирелевантни, дори и да са изготвени от лице със съответната правоспособност.  

В този смисъл съдът намира, че от обективна страна действително жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 232 ал.2 от ЗУТ, тъй като е извършил незаконен строеж по см. на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ от трета категория, т.е. в случая е безусловно е било необходимо разрешение за строеж, издадено от главният архитект на общината.

Защитата прави множество възражения, които са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения : :

На първо място възразява се ,че е изтекла давността за административноказателно преследване, предвидена в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Възражението е неоснователно, тъй като не държи сметка за специалната по отношение  на тази разпоредба норма на чл.239 ал.2 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Доколкото в случая се касае за строеж трета категория и съгласно чл. 177, ал.2 ЗУТ се въвежда в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК, каквото разрешение липсва, то давностен срок не е започнал да тече, съответно няма и допуснато съществено процесуално нарушение.

Не основателно и възражението, че всъщност жалбоподателят е извършил текущ ремонт, а не строеж. Текущият ремонт е законово понятие и същото е намерило легалното си определение в § 5 т.43 от ЗУТ и доколкото жалбоподателят е извършил направа на отвор в съществуващ стоманобетонен панел, очевидно е нарушил забраната по § 5 т.43 пр.посл. от ЗУТ.

В случая не е налице случайно деяние, защото случайното деяние изключва единствено небрежността, т.е. то касае само единия вид на непредпазливото административно нарушение/ престъпление. Няма спор по делото ,че отворът в стамонабетонният панел е извършен съвсем съзнателно с оглед конкретно преследвана цел – съединяване на двата апартамента. Същият ясно е съзнавал, вкл. дори и предвид конструктивните становища, че по този начин се засяга носещата конструкция на сградата.

 

Обстоятелството, че пред Административен съд - гр.Русе е образувано адм.д. № 655 /2020г. против заповед за премахване на незаконния строеж няма отношение към настоящото производство, съответно изходът му не влияе на този по настоящото производство, което е с предмет има ли извършено административно нарушение по чл.232 ал.2 от ЗУТ или не. В наказателния/административнонаказателния процес не съществува преюдициалност на делата по арг. и от сравнителното тълкуване на чл.25 от НПК и чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, тъй като в противен случай настоящото производство би следвало да бъде спряно до влизане в сила на решението по адм.д. № 655/2020г. по описа на Адм.съд гр.Русе. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.27 ал.1 от НПК, приложима по силата на чл.84 от ЗАНН, а именно че съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото с процусуалният инструментариум с който разполага.   

Наказанието е правилно индивудализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като следва да се посочи, че санкцията по чл.232 ал.2 от ЗУТ предвижда наказание имуществена санкция от 1 000 лв. до 10 000лв., като по този начин е наложено наказание,ориентирано към минимума. Това е така ,защото по делото не са представени никакви доказателства за предходни нарушения по ЗУТ от страна на жалбоподателя.

        Въз основа на това  съдът намира ,че административното нарушение е правилно установено и доказано, а издаденото наказателно постановление следва да се потвърди  като законосъобразно и обосновано.

При този изход на делото и предвид изрично направеното искане от страна на процесуалния представител на АНО жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати и направените по делото разноски в размер на 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1 и ал.5  от ЗАНН, съдът :

 

      

       

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-12-Р-11/30.09.2020г. Директора на РДНСК гр.Русе, с което на Б. Х.Ш.А.Ш.  е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лв. за нарушение по чл.232 ал.2  от Закона за устройство на територията.

        ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на АНО сумата от 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и административнонаказващия орган

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                                    Районен съдия :