РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №…………../…….   2020г.

 

                                   Година 2020                           Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и седми състав

На двадесет и трети юни                                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

       като разгледа докладваното от съдията АНД № 2225 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на А.В.С. ЕГН **********,  против Наказателно постановление  № 20-6252-000207/13.05.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.           

     В жалбата  се сочи, че НП  е неправилно. Сочи се, че АНО не е обсъдил в същото голяма част от изложените в АУАН и НП доводи а е изградил решението си едностранчиво. Твърди се, че АУАН е съставен на основание изцяло на обясненията на актосъставителят, който е посочил факти и обстоятелства на обстановката. АНО при определяне размера на наказанието не   бил извършил проверка относно отразените устно от възз.обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на възз.. Обжалваното НП било издадено и при непълнота на доказателствата. При определяне размера на административното наказание, АНО не взел предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН относно: тежестта на нарушението и обстоятелствата касаещи извършване на същото. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

  В съдебно заседание възз. не явява лично, а  се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага доводи, че деянието не е извършено от субективна страна. Моли се НП да бъде отменено, претендира и за присъждане на сторените по делото разноски, за които представя доказателства.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 02.02.2020г., около 00.30ч.,  възз. А.С. управлявал л.а.“Мини купър Д “ с рег.№ В8265НН в гр.Варна. При движение по бул.“Княз Борис I“, до ВВМУ, същият бил спрян за проверка от полицейски служители при СПС-Варна, сред които и св.М.А.. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели, но при проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е с прекратена регистрация, считано от 18.12.2019г.

    За констатираното св. А. съставил АУАН с бл. № 099752, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

       По случая била извършена и проверка рег.№365р-8308/2020г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където прокурор при ВРП преценил, че извършеното от С. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй като липсвал субективен елемент у последния. Поради това с постановление от 24.04.2020г. на основание чл.213, ал.1  вр. чл.24, ал.1, т.7 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил препис от своя акт на Началника на Второ РУ-Варна за сведение.

     Въз основа на изпратеното постановление на ВРП, Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“, на 13.05.2020г. издал обжалваното НП.

     Регистрацията на автомобила била служебно възстановена на 04.02.2020г. след уведомяване от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка ГО.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля М.А., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№3275/2020г. на ВРП, справки от Гаранционния фонд и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група при  ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир на отделение, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група при  ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

    АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

  Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

  Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Поради горното съдът не приема изложените бланкетни твърдения в жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения, накърняващи правото на защита на възз. обстоятелството, че в НП не е посочено, че се издава на основание на постановление на ВРП не представлява съществено процесуално нарушение, след като НП е издадено в срокът по чл.34 от ЗАНН т.е. в шест месечен срок от съставяне на АУАН

Видно от писмените доказателства по делото, към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран в сектор ПП –Варна на името на възз. С..

От приложената по делото  разпечатки и справки извършени в Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към датата на проверката от органите на полицията.  От приложените множество писмени доказателства- справки от системата на Сектор ПП-Варна е видно, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 18.12.2019г.

  Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

  Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени  по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

  На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.

    В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

      В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз.  и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./,  съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ  повторното му ползване.

      Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 18.12.2019г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма  на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

    В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

     Необорени по никакъв начин са твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е била уведомен както за обстоятелството, че е изтекла застраховка „ГО”, така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от показанията на св.А.,   автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информирана към момента, в който е бил спрян да управлява автомобила на 02.02.2020г.. Горното е видно и сведенията, съдържащи се в материалите по прокурорската преписка приложена по делото. От тях е видно, че възз. живее преимуществено в Англия, като се е завърнал в страната един ден преди датата  на описаното в НП нарушение, т.е. на 01.02.2020г.Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.С. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по сходни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г., КАНД № 2198/2019г. и др.

       За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.

   За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства въззивникът виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива/ сведения и справки приобщени в хода на проверка, необорени от АНО/, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

     Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, или дали е бил длъжен да знае, както се сочи в писменото становище на ю.к., че няма валидно сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила , като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

      Не може да се приеме становището на процесуалния представител на полицията депозирано в писменото становище, че  преди да започне управление, собственикът следва да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да правиш справка в полицията, дали автомобилът ти е регистриран.

     В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна.

      Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

    Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

   При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило в отклонение от процесуалните правила и НП подлежи на отмяна.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски.

     Идентично искане за присъждане на разноски  е било направено в съдебно заседание и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..

    Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

     От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л. 9- гръб договор за правна защита и съдействие от 17.05.2020 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат А.Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева  и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.   От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на ОД на МВР-Варна в депозираните писмени бележки по делото и съдът дължи произнасяне по него. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебната практика е утвърдила разбирането, че прекомерно е възнаграждението, което не съответства на фактическата и правна сложност на делото.  Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция от 15 Май 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 100 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 300 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 100 лв. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 100 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника, тъй като делото не се откроява с никаква фактическа и правна сложност. Съдебното заседание по делото е продължило точно 11 минути, като при него е разпитан един свидетел и са приобщени писмени доказателства, изискани служебно от съда. Поради това  и ОД на МВР-Варна следва да заплати на възз. А.В.С. ЕГН ********** разноски по делото в минимален размер на 100 /сто/ лева, претенцията за присъждане  на разноски в по-голям размер , а именно 300 лева се отхвърля като неоснователна от съда.

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 20-6252-000207/13.05.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което на А.В.С. ЕГН ********** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300 /триста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

       ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на А.В.С. ЕГН ******** сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща направени разноски по АНД №2225/2020г. по описа на ВРС.

 

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР-Варна, направено чрез нейния процесуален представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                     

                                             СЪДИЯ при РС- Варна: