О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 03.07.2018 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. №244 по описа за 2018 г. на КнОС
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Делото е образувано пред Окръжен съд-Кюстендил, след
определянето на същия по реда на чл.23 ал.3 от ГПК за съд, който да разгледа
подадена частна жалба против определение от 21.01.2014 г., постановено от
Софийски районен съд по гр.д.№2794 по описа за 2014 г.
Предмет
на разглеждане са частни жалби, депозирани от лорд проф. д-р. по икономика и
д-р. по право М.Д.Д., с адрес: ***, насочени срещу определение от 21.01.2014
г., постановено от Софийски районен съд по гр.д.№2794 по описа за 2014 г., с
което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на
държавна такса по делото и определение
от 05.02.2014 г., постановено по същото дело, с което е оставена без
разглеждане молбата му за допускане
увеличение на цената на предявените искове срещу ответника
Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваните
определения, излагайки доводи за тяхната неправилност.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частните жалби доводи, както и
събраните по делото доказателства, съобрази следното:
Частните жалби са
подадени в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и
е насочена срещу актове, подлежащи на въззивна проверка, което ги прави
процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът намира, че жалбата срещу
определението на СРС за оставяне без уважение на молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса същата е неоснователна, а жалбата
срещу определението на районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата
за увеличение на исковите претенции по размер е основателна . Съображенията на
съда в тази насока са следните:
По отношение на
жалбата срещу определение от 21.01.2014
г. на СРС по гр.д.№2794 по описа за 2014 г.
С обжалваното
определение Софийският районен съд, след като е разгледал подадената от ищеца
по образуваното гр.д.№2794 по описа за 2014 г. на същия съд, молба за
освобождаване от задължението му за заплащане на дължимата по делото държавна такса,
е намерил същата за неоснователна и я е оставил без уважение. Съдът е приел, че
доколкото молителят е управител, участва в управителни тела и е съдружник в
множество търговски дружества, същият разполага с имущество и доходи, които му
позволяват да заплати държавната такса по делото.
Настоящата инстанция
намира така постановеното определение за правилно и същото ще бъде потвърдено
по следните съображения:
За да постанови освобождаване от дължащата се държавна
такса, съдът трябва да се убеди, че са налице достатъчно доказателства по
смисъла на чл.83, ал.2 ГПК за това, като преценката в случая е индивидуална с
оглед дължимия размер на държавна такса и конкретните обстоятелства,
препятстващи възможността на лицето да я внесе. Съдът следва да направи обоснован
извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на
държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му
състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние,
трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение
на законоустановеното задължение за внасяне на дължимата се държавна такса.
По делото е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК
от молителя за материално и гражданско състояние и два броя постановления за
налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК на
ТД на НАП – София.
Първоинстанционният съд е изследвал имущественото
състояние на молителя, като е констатирал, че доколкото той е управител,
участва в управителни тела и е съдружник в множество търговски дружества,
същият разполага с имущество и доходи, които му позволяват да заплати
държавната такса по делото. Този извод на районния съд се споделя от настоящата
инстанция.
В представената като доказателство декларация по чл.83,
ал.2 ГПК молителя е посочил, че осъществява търговска дейност като едноличен
търговец с фирма ЕТ „***.. В
цитираната декларация за материално и имуществено състояние ищецът също така е
декларирал, че притежава недвижим имот в с. Рударци, който видно от
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 ДОПК изх.№998/11.05.2010 г. е възбранен. След направена служебна
справка в Търговския регистър се установява, че ищецът М.Д.Д. има участие в редица търговски дружества,
които не са прекратени. При тези приети
за установени факти изводът на районния съд, че не са налице предпоставките за
освобождаване на ищеца М.Д. от внасяне на дължимата се държавна такса, е
правилен. Същият е в трудоспособна възраст, от която да реализира доходи.
Твърдяната липса на доходи с представените документи не е доказана. На първо
място същия в декларацията по чл.83, ал.2 ГПК удостоверява, че осъществява
търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „***.” Не са представени доказателства фирмата да е
прекратена, респ. да не реализира печалба. От приложените постановления на
публичен изпълнител към НАП е видно, че М.Д. е реализирал високи доходи
предходните години. Отделно от това не са представени доказателства,
удостоверяващи неполучаването на доходи и дивиденти от търговските дружество,
на които е управител, участва в управителни органи или е съдружник.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователни
наведените в частната жалба оплаквания, поради което обжалваното определение
като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на
жалбата срещу определението от 05.02.2014
г. на СРС по гр.д.№2794 по описа за 2014 г.
С обжалваното
определение Софийският районен съд е приел, че в молбата за увеличение на
исковите претенции няма посочена сума, поради което я е оставил без
разглеждане.
Настоящият съд
намира, че определението е незаконосъобразно.
Предмет на преценка
на първоинстанционния съд е била допустимостта и основателността на искането за
изменение на исковите претенции. За да приеме, че искането за изменение е
недопустимо, съдът е приел, че в молбата няма посочена сума. Настоящият съд
намира, че с молбата, молителят е препратил към сумите, заявени с исковата
молба, посочвайки, че ги предявява на предявените общи искове срещу ответника,
т.е. 57 000 лв. причинени имуществени претенции и 29 000 лв. за
причинени неимуществени вреди. Следователно
по така посочените размери районен съд е следвало да се произнесе по
съществото на искането, като допусне, респ. откаже да допусне увеличение на исковите претенции.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че определението е незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.01.2014 г., постановено от Софийски
районен съд по гр.д.№2794 по описа за 2014 г., с което оставена без уважение
молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото
ОТМЕНЯ определение от 05.02.2014 г. на СРС по гр.д.№2794 по
описа за 2014 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за допускане увеличение на цената
на предявените искове срещу ответника
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: