РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000270 по описа за 2023 година
С решение № 260003/13.01.23 г., постановено по т.д. №
135/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че И. Т. В.
ЕГН ********** дължи на „П. Б. (Б.)“ ЕАД ЕИК ********* сумите:
14 553.13 лв. - главница, дължима за периода 04.04.2013 г. – 04.09.2015
г.; 205.15 лв. такса управление; 225.90 лв. такса подновяване на ипотека;
6 268.87 лв. наказателна лихва върху просрочена главница към
04.09.2015 г.; 2 439.19 лв. просрочена договорна лихва за периода от
05.04.2013 г. до 04.09.2015 г.; законна лихва върху главницата от
04.04.2019 г. до изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със
заповед за изпълнение № **** от ********г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на
ПРС IV бр.с., като е ОТХВЪРЛЕН иска за наказателна лихва за
разликата над присъдената сума от 6 268.87лв. до предявената от
14 703.69лв. до 27.01.2019г.;
10 801.05 лв. главница, дължима за периода 04.10.2010 г. – 04.03.2013 г.;
5 036.14 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.10.2010 г. до
04.04.2013 г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019 г. до
изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със Заповед за
изпълнение № **** от 0********г. по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV
гр.с., като е ОТХВЪРЛЕНИ исковете за 3 513.71лв. наказателна лихва
1
върху просрочена главница за периода от 17.04.2012г. до 03.04.2013 г.
изцяло и за договорна лихва за разликата над присъдения размер от
5 036.14 лв. до предявения от 6 113.77 лв.
С решението И. Т. В. е осъден да плати на „П. Б. (Б.)“ ЕАД
направените в заповедното и исковото производство разноски както следва:
за вземания по по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с. разноски от 564.29 лв.;
за вземания по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с. разноски от 412.28 лв., и
за исковото производство разноски от 3 473.90 лв.
„П. Б. (Б.)“ ЕАД е осъдена да плати на И. Т. В. разноски за
отхвърлената част от претенциите от 1 807.09 лв.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която са
уважени исковете по чл. чл.422 от ГПК, е подадена от И. Т. В. чрез
процесуалния му представител пред въззивната инстанция адв. С. М.. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковите претенции
изцяло.
Въззивамата страна „П. Б. (Б.)“ ЕАД оспорва изцяло жалбата
като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано. Претендира разноски по представен списък на
разноските.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е сезиран с искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.430 ТЗ
за установяване съществуване на вземания, за които са издадени заповеди за
изпълнение № **** от ********г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с. и №
**** от 0********г. по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с., първият от които
евентуално съединен с осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ за сумата 32 127.06
лв., включващи 14 553.13 лв. - главница, дължима за периода 04.04.2013 г. –
04.09.2015 г.; 205.15 лв. такса управление; 225.90 лв. такса подновяване на
ипотека; 14 703.69 лв. наказателна лихва върху просрочена главница за
периода от 04.04.2013 г. до 27.01.2019 г.; 2 439.19 лв. просрочена договорна
лихва за периода от 05.04.2013 г. до 04.09.2015 г.; законна лихва върху
главницата от 04.04.2019г. до изплащане на вземането.
Претендираните вземания произтичат от Договор за банков
кредит № *********/******** г., сключен между „П. Б. (Б.)“ ЕАД и ЕТ „ Т. -
** И. В.“ БУЛСТАТ *********, с който банката се задължава да предостави
кредит от 35 000 лв. за инвестиционна цел. В обжалваното решение са
възпроизведени точно постигнати договорености между страните по
отношение на договорения лихвен процент, срока за връщане на кредита -
2
сумата се ползва срещу годишен лихвен процент от шесмесечен EURIBOR
плюс 9.5000 пункта надбавка; лихвеният процент ще се фиксира за всеки
следващ 6 – месечен период при спазване размера на договорената надбавка;
за първите шест месеца лихвеният процент е фиксиран към EURIBOR в деня
преди подписване на договора, а за следващите шест месеца – към стойността
на EURIBOR към дата, предхождаща датата на последната вноска по
погасителен план за този период; при подписване на договора се изготвя и
подписва погасителен план Приложение 1, какъвто е представен - за първия 6
– месечен период за издължаване на кредита шест вноски от 01.10.20005г. до
01.03.2006г. с различен размер, при падеж 1 – во число на месеца, при ГЛП
11.6620%; уговорено е връщане на кредита на 120 месечни вноски при начин
на плащане по погасителен план. Кредитът е обезпечен с ипотека върху
недвижим имот и с издаване на запис на заповед, авалиран от Д. И. В.
Съгласно чл.6 от процесния договор действащите документи на банката –
Тарифата за такси, лихви и комисионни, и Общите условия за П. б. и
развитие, са неразделна част от договора.
По първоначално образуваното пред ПОС т.д. № 820/2019 г. са
представени ОБЩИ УСЛОВИЯ към процесния договор, по отношение на
които е констатирано, че не носят подпис на страните. Съгласно чл.13 от ОУ
при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата и/или лихвата по
кредита, кредитополучателят е длъжен да заплаща наказателна лихва в размер
на 15 % месечно върху размера на усвоената и непогасена част от главницата
до датата на пълното и окончателно погасяване на задължението. Съгласно
чл.14 от ОУ при неизпълнение от страна на кредитополучателя на
задълженията му в пълен обем, поредността на погасяване се извършва по
установения в закона ред, като тя може да бъде изменена по усмотрение на
банката.
С анекс № */******** г. се променя начина на погасяване на
остатъка от главницата, включващ редовна главница и просрочена главница
чрез промяна на размера на погасителните вноски, като е подписан
погасителен план – Приложение 2 - за две вноски при ГЛП 12.1690 %. с
падежи 1.11.09 и 1.12.09 г. Поето е задължение за плащане на просрочена
лихва от 265.90 лв. и наказателна лихва от 8.02 лв.
С анекс № 2/31.03.2010 г. се променя начина на погасяване на
остатъка от главницата, включващ редовна главница от 25 788,71 лв. и
просрочена главница от 174.30 лв. чрез предоставяне на едномесечен
гратисен период; подписан е погасителен план – Приложение 3 при ГЛП
12.169 %, за три вноски, като е променен и падежа на погасителната вноска
от първо на четвърто число на месеца.
Установено е, че ЕТ „ Т. - ** И. В.“ БУЛСТАТ ********* гр.П.
е прекратен поради непререгистриране в срок по ЗТРРЮЛНЦ.
На 01.03.2011 г. е подписано Споразумение между банката, от
една страна, и Д. И. В. от друга в качеството й на солидарен длъжник по
Договор за банков кредит № ***-******/********г. и Договор за банков
3
кредит № ***-******/********г., и като авалист по запис на заповед, издаден
като обезпечение по Договор за банков кредит № *********/********г.
/процесния/. Според споразумението страните са констатирали, че:
- съгласно Договор за банков кредит № ***-******/******** г.
банката е предоставила на И. Т. В. в качеството му на едноличен търговец,
кредит в размер на 35 000 лв., обявен за предсрочно изискуем, считано от
2.11.2010 г., като за събиране на вземанията по този кредит е образувано
изп.д. № ****/****г. на ЧСИ Л. М.;
- съгласно Договор за банков кредит № ***-******/******** г.
банката е предоставила на И. Т. В. в качеството му на едноличен търговец
кредит в размер на 2400 лв., обявен за предсрочно изискуем, считано от
2.11.2010 г., като за събиране на вземанията по този кредит е образувано
изп.д. № ****/****г. на ЧСИ Л. М.;
- съгласно процесния договор за кредит е банката е
предоставила на И. Т. В. в качеството му на едноличен търговец кредит в
размер на 35 000 лв., обявен за предсрочно изискуем, считано от 2.11.2010 г.,
като за събиране на сумите по кредита е образувано изп.д. № ****/****г. на
ЧСИ Л. М..
Съгласно чл. 2 от споразумението страните се съгласяват
длъжникът да погасява дължимите суми по образуваните изпълнителни дела
на месечни вноски от по минимум 600лв., платими до 25 – то число на всеки
месец, като в деня на подписване на споразумението длъжинък внася 4 200 лв.
/чл. 3/ Според чл. 4 от споразумението всички внесени от длъжника суми ще
погасяват приоритетно задълженията по изп.д. № ****/**** г.
По отношение на изпълнително дело ****/**** г. безспорно е
установено, че няма общо със страните по делото. Изпълнителното дело,
предмет на споразумението, е изп.д. № ****/****, образувано за събиране на
вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *****/2010 г. на ПРС,
по Договор за банков кредит № ***-******/******** г.
Безспорно е установено и обстоятелството, че за събиране на
вземания по процесния договор банката е подала предходно заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е
било образувано ч.гр.д № *****/**** г. по описа на Пловдивски районен съд,
като искането е било основано на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане по договора. Издадена е заповед за
изпълнение № *****/******** г. и изпълнителен лист от 19.11.2010 г., въз
основа на който е образувано изп.д. № ****/**** г. на ЧСИ Л. М.. Във връзка
с подадено от длъжника възражение банката е предявила установителен иск
по чл.422 от ГПК, като образуваното т.д. № 776/2016 г. на ПОС приключило с
Решение № 275 от 17.05.2018 г., необжалвано, влязло в сила на 12.06.2018 г., с
което е отхвърлен като неоснователен искът на банката за установяване
съществуване на вземания по процесния договор: 25 354.18 лв. - просрочена
главница, 425.32 лв. - просрочена лихва за периода 4.10.10 - 10.11.10 г., 234.11
лв. - наказателна лихва от 1.11.10 - 10.11.2010 г., 63.39 лв.- такса управление,
4
521.54 лв. - разноски по делото. Искът е отхвърлен предвид приетото от
съда, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила надлежно
предсрочна изискуемост на кредита.
По делото е прието основно и допълнително заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, които са възприети от първоинстанционния
съд като компетентно и обективно изготвени и неоспорени от страните. От
същите е установено, че кредитът по процесния договор е изцяло усвоен, като
на 16.09.05 г. банковата сметка на ответника е заверена със сумата 35 000 лв.
Крайният падеж на кредита е настъпил на 4.9.2015 г.
Общо постъпилите суми по кредита са в размер на 31 058.84
лв., като отделно постъпилите суми по дати, вносители и извършени
погашения от банката са онагледени в таблица - л. 317 – 323 от делото, с
които банката е погасила 9 645.82 лв. главница и 18 805.78 лв. договорна
лихва. Кредитът е обслужван с плащания до 04.10.2010 г., след което има
просрочване на задълженията за главница, а от 04.04.2012 г. има просрочване
на задълженията и за договорна лихва. Задълженията по неплатени вноски са
с падеж от 04.10.2010 г. до 04.09.2015 г. / от № 58 до № 117/, от които за
периода от 04.10.2010 г. до 04.03.2013 г. неплатената главница е 10 801.05 лв.
и неплатената договорна лихва е 5 036.14 лв., а за периода от 04.04.2013 г. до
04.09.2015 г. неплатената главница е 14 553.13 лв. и неплатената договорна
лихва е 2 439.19 лв. /таблица от заключението - л. 346 -348 от първоинст. дело
/.
По отношение на договорната лихва е констатирано, че банката
е променяла лихвения процент на шестмесечен период при промяна на
стойността на индекса EURIBOR и прибавяне на надбавка от 9.5
първоначално до 01.03.2008г., след това надбавка 7 до 01.03.2009г., след
което е прилагала минимален лихвен % от 12.169 по погасителен план към
Анекс № 2.
По отношение на наказателната лихва е констатирано, че за
периода на кредита банката е начислила наказателна лихва в общ размер на
20 424.17 лв. за периода 1.2.07 - 27.01.19 /таблица от заключението - л. 323 -
346 от първоинстанционното дело /, от които са погасени 2 206.76 лв. и е
налице непогасен остатък от 18 217.41 лв. Приложеният от банката процент
наказателна лихва е показан в четвърта колона от таблицата - 24 %, 42 % и 48
%. При начисляване на наказателна лихва за забава от 15 % по чл.13 от ОУ за
периода до датата на падежа на договора 04.09.2015г. включително върху
просрочените вноски за главница, вещото лице е изчислило сумата от
8 475.63 лв./таблица л. 348 - 369 от първоинстанционното дело/, без
включване в сумата на начислената наказателна лихва след падежа от
05.09.2015 г. до 27.01.2019 г. /4 679.37 лв. за периода от 01.02.2007 г. до
27.06.2014 г. и 3 796.26 лв. от 28.06.2014 г. до 04.09.2015 г./. след приспадане
на погасената сума от 2 206.76 лв. се получава непогасен остатък от 6 268.87
лв. към датата на крайния падеж - 4.9.2015 г.
По отношение претенцията за такси е установено, че сумата
5
205.15 лв. е начислена като комисионна за такса управление за 2010 - 2014 г.,
а сумата 225.90 лв. включва такси за подновяване на ипотеката през 2015 г.
По отношение плащанията по трите изпълнителни дела,
посочени в споразумението от 01.03.11 г., е констатирано, че за периода
01.03.2011 г. - 25.09.2013 г. са постъпили общо 15 629 лв., от които само
преводът на 05.08.2013 г. от 264 лв. е отнесен за погасяване на процесния
кредит от ЧСИ чрез превод в полза на банката, а останалите суми са
разнесени за погасяване на другите два кредита. Вещото лице е извършило
опис на всички вносни бележки, приложени по делото във връзка с
плащанията по договорите за кредит, като е посочено по коя сметка са
вноските, по кой от кредите са отнесени. В отделна таблица - л. 442- 446 от
първоинст. дело са отразени всички плащания във връзка с подписаното
споразумение от 1.3.11 г., извършени в периода 15.03.2011 - 30.10.2015, които
са в общ размер на 28 059 лв. От тези суми за процесния договор за кредит са
отнесени от банката за погасяване 2 084 лв. поради посоченото в платежния
документ основание, Тази сума е част от общо погасените по кредита 31
058.84 лв., посочена в първоначалното заключение.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
мотивирал изводи, че исковите претенции по чл. 422 от ГПК са доказани по
основание и частично по размер. Прието е , че страните са обвързани с
писмен договор за кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, сключен с едноличен
търговец в това му качество, с инвестиционна цел, не за задоволяване на
лични нужди, а за нуждите и целите на търговската му дейност, което
определя сделката като търговска и за двете страни, респ. определя прилагане
на правилата на Търговския закон и на търговските сделки към
правоотношението и изключва третирането му като гражданскоправно такова
с право на защита по Закона за защита на потребителите. Прието е, че при
сключване на договора кредитополучателят е действал в качеството си на
физическо лице с разширена дееспособност – на търговец, като фактът, че в
хода на изпълнение на договора търговската му регистрация е прекратена
поради непререгистриране в срока по ЗТТРЮЛНЦ, не променя характера на
правоотношението, тъй като едноличният търговец не е нов правен субект,
регистрацията му като търговец по ТЗ само разширява дееспособността му,
без да води до възникване на нов субект на правото, респ. след прекратяване
на търговската регистрация няма заличаване на правен субект от правния мир,
при което лицето И. В., който продължава да е страна по договора и да
отговаря за задълженията по него пред банката в качеството си на
кредитополучател.
Горните изводи по отношение търговския характер на
правоотношението и отговорността на ответника И. В. спрямо банката по
процесния договор за кредит не се оспорват във въззивната жалба. На първо
място, в жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение във връзка с нарушаване на
6
законоустановения ред за погасяване на вземания, установен в чл. 76 от ЗЗД
доколкото между страните са съществували три договора за кредит, като
твърдението на жалбоподателя е, че процесният договор е най-обременителен
от тях, поради което извършените плащания е следвало да бъдат отнесени
именно за погасяване на задълженията по този договор. Оспорва се
действителността на подписаното споразумение от 01.03.2011 г., както и
обвързаността на жалбоподателя със същото предвид обстоятелството, че
същото е подписано от Д. В.а в лично качество, а не от името на едноличния
търговец.
Безспорно жалбоподателят В. не е бил страна по
споразумението от 1.3.11 г. Същото е подписано от Д. В.а в качеството й на
авалист по запис на заповед, издаден като обезпечение по процесния договор
за кредит и като солидарен длъжник по другите два договора за кредит,
съществуващи между същите страни, които два договора не са предмет на
настоящето дело. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд,
който е обосновано е приел, че при сключване на споразумението Д. В.а е
действала изцяло в лично качество, а не като пълномощник на ЕТ "Т. - ** И.
В."
Вярно е, че в чл. 4 от споразумението номерът на
изпълнителното дело е посочен неточно като изп.д. ****/** г. вместо
правилното ****/** г., образувано за събиране на вземанията по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *****/**** г. на ПРС за събиране на
вземания по Договор за банков кредит № ***-******/******** г. Това
обстоятелство само по себе си не опорочава сключеното споразумение, тъй
като изпълнителните дела - предмет на споразумението са ясно очертани в
чл. 1 от същото, а същевременно е категорично е установено по делото че
изп.д. със същия номер от 2011 г. въобще не касае страните по делото.
Не могат да се споделят съображенията във въззивната жалба за
нищожност на подписаното споразумение по аргумент, че същото е лишено
от предмет, тъй като е подписано при твърдяна от банката предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор, настъпването на която е
отречено със сила на пресъдено нещо с постановеното решение №
275/17.05.18 г. по т.д. 776/16 г. на ПОС. Вярно е, че в споразумението е
отразено, че е обявена предсрочна изискуемост на вземанията по процесния
договор, както и че в тази връзка е образувано изп.д. № ****/**., както и че е
налице влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо е
отречено надлежното обявяване на предсрочна изискуемост. Но процесният
договор не изчерпва предмета на споразумението. Напротив, предметът на
споразумението включва и вземанията по другите два договора за кредит
между същите страни, по които Д. В.а е солидарен длъжник, като е уговорено
с извършените плащания да се погасяват приоритетно задълженията по
единия от тях. От обстоятелството, че предсрочната изискуемост по
процесния договор не е настъпила към дата 2.11.2010 г., не може да доведе до
извод, че вземанията по другите два договора, по които Д. В.а е солидарен
длъжник, не представляват надлежен предмет на споразумението.
7
Във връзка с извършените плащания след датата на сключване
на споразумението по делото са представени и приети като писмени
доказателства вносните бележки за извършените плащания, приложени на л.
68 - 116 от първоинстанционното дело. Всички те са коректно отразени и в
заключението на вещото лице - основно и допълнително. При преглед на тези
писмени доказателства се установява, че вноските са правени от лицата Д. В.а
/л. 68-95 и л.116, А. Д. /л. 105/, Т. В. /л. 106-111/ и И. Д. /л. 112 - 115/. Т.е. не са
налице плащания, които да са направени от кредитополучателя И. В., поради
което и доводите във въззивната жалба, че същият не е ангажиран от
сключеното споразумение от Д. В.а, всъщност се явяват неотносими към
спора - няма плащания, които да са извършени от това лице и да са отнесени
към някой от договорите за кредит от банката в изпълнение на
споразумението между банката и солидарния длъжник Д. В.а.
Във връзка с реда за погасяване на задълженията банката се е
позовала на разпоредби в Общи условия за кредитиране – чл. 17, които ОУ
са представени и към заявленията за издаване на заповеди за незабавно
изпълнение съответно по ч.гр.д. № ****/** и ****/** на ПРС, според който
текст при наличие на задължения по няколко договора задълженията се
погасяват в следната поредност: необезпечени кредити, кредити, във връзка с
които има издаден запис на заповед, кредити, обезпечени със залог, кредити,
обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Констатира се от настоящия
въззивен състав, че тези ОУ са приети от УС на банката с протокол от 7.1.19
г. и са в сила от същата дата – 7.1.19 г., което изрично е отразено във
финалната част на самите ОУ. При това положение тези ОУ се явяват
неотносими както към процесния договор, така и към останалите два
договора, сключени между страните, и сключеното споразумение от 1.3.2010
г., както и по отношение коментираните по-горе плащания, които са в период
до 2015 г.
Релевантните ОБЩИ УСЛОВИЯ са тези, коментирани и от
първоинстанционния съд, съгласно чл.14 от които при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на задълженията му в пълен обем, поредността
на погасяване се извършва по установения в закона ред, като тя може да бъде
изменена по усмотрение на банката. Споделя се като законосъобразен извода
в обжалваното решение за нищожност на клаузата, която предвижда, че
банката по свое усмотрение може да променя законовия ред на погасяване,
както и извода, че всъщност това е ирелевантно по спора, тъй като по делото
не е доказано извършено осчетоводяване на това основание доколкото е
съобразено сключеното между банката и длъжника Д. И.ова споразумение от
1.3.2010 г., както и изрично посоченото основание по вносните бележки, с
които са внасяни отделните суми.
Във всички вносни бележки е налице изрично отразяване на
задълженията, които се погасяват. Във вносните бележки от л. 68 - 95 от
първоинст.дело изрично е отразено изп.д. ****/**** г. - и тук е допусната
8
грешка в посочения номер изпълнително дело относно годината на
образуване - грешката е от технически характер, доколкото се установи, че
дело ****/**** г. е между съвсем различни страни; всъщност сумите касаят и
са постъпили по изп.д. ****/**** г. В случая е извършено конкретно
посочване на задълженията, които се погасяват, което посочване е направено
от вносителя - солидарен длъжник на задълженията, за събирането на които е
образувано изп.д. № ****/** г. При това положение няма правно основание
тези плащания да бъдат отнесени за погасяване на задълженията по
процесния договор /за който е образувано изп.д. ****/**** г./, дори и да се
приеме приложимост на чл. 176 от ЗЗД. Предвиждането на тази норма, че се
погасява най-обременителното задължение, се прилага в единствено случай,
че лицето с няколко еднородни задължения не е заявило кое от тях погасява.
В случая солидарният длъжник по изпълнителното дело е заявил изрично, че
вноските са за погасяване на задължения по това изпълнително дело, при
което няма правно основание те да бъдат отнасяни към други договори,
включително и процесния.
По отношение на останалите вносни бележки - л. 96 - 116 от
първоинст. дело - се установява, че като основание за плащането е посочен
договор № ***-******/******** г. От заключението на вещото лице е
установено, че тези плащания са отнесени от банката за погасяване на
задължения по ДБК ***-****** освен три суми – 300лв. от 17.11.2013 г., 820
лв. от 26.05.2015г. и 200 лв. от 31.08.2015 г., които са отнесени за погасяване
на задължения по процесния договор. Направеното от банката
осчетоводяване на плащанията е в изпълнение на чл.4 от Споразумението от
01.03.2011г. с Д. В.а, която е солидарен длъжник по договор ***-
******/******** г. и договор ***-******/29.10.2009 г. Тук коментираните
вноски са направени в периода 28.10.2013 – 31.08.2015 г. Видно от
заключението на ССче, към дата 01.10.2013 г. задълженията по ДБК ***-
******/********г. са изцяло погасени, докато тези по ДКБ № ***-
******/29.10.2009г. са в размер на 25 679 лв. главница, 184.75лв. лихви, 1162
лв. разноски, 7 805.69 лв. законна лихва. Т.е. обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че към датата на започналото плащане по вноските
бележки на л. 96-116 е имало дълг по изпълнително дело ****/**** г., като
съгласно чл. 4 от споразумението сумите са осчетоводени за погасяване на
този дълг. Както се отбеляза и по-горе, жалбоподателят И. В. не е вносител
по нито една от тези вносни бележки, поради което обстоятелството, че не е
страна по споразумението, се явява ирелевантно към спора. Няма правно
основание да не бъде съобразено споразумението от 1.3.2011 г., което банката
е сключила със солидарен длъжник по договори ***-****** и ***-******,
респ. да се уважи възражението на В., че така внесените суми следва да бъдат
отнесени за плащане на процесните задължения.
Изцяло неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за
неправилност на извода, че е настъпил крайният падеж на договора на дата
04.09.2015 г. Тези оплаквания са свързани с тезата на жалбоподателя, че в
периода от 02.11.2010 /датата на твърдяна от банката настъпила предсрочна
9
изискуемост на кредита/ до 12.06.2018 г. /датата на влизане в сила на
решение № 275 от 17.05.2018 по т.д. № 776/2016 г. на ПОС, с което
настъпването на предсрочна изискуемост е отречена със сила на пресъдено
нещо/ погасителни вноски не са съществували, срокът на договора не е текъл,
и след като били предприети действия по принудително изпълнение изцяло,
то кредотополучателят бил лишен от фактическа и правна възможност да
изпълнява задълженията си погасителни вноски, при което била налице
забава на кредитора поради неприемане и неосигуряване на необходимото
съдействие за изпълнение на длъжника. Срещу издадената заповед за
изпълнение въз основа твърдяната предсрочна изискуемост именно
длъжникът е подал възражение, т.е. упражнил е своето право на защита.
Настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение към дата
2.11.10 г. е отречено с постановеното съдебно решение. При това положение е
запазено действието на договора съобразно постигнатите уговорки между
страните. Несъстоятелна е тезата за спиране на срока на договора през
посочения от жалбоподателя период и същата не може да бъде споделена от
въззивния съд. Постановеното решение от 17.05.2018 по т.д. № 776/2016 г. на
ПОС няма твърдяното от жалбоподателя действие, а именно да доведе до
трансформиране на кредитното правоотношение в безсрочно такова, като
всъщност в жалбата не се съдържат и каквито и да е правни аргументи в тази
насока.
От заключенията на ССчЕ е установено, че към датата на
настъпване на падежа на кредита - 04.09.2015 г. ответникът не е погасил
задълженията си. Останали са неплатени суми на просрочена главница от
10 801.05 лв. и от 14 553.13 лв.; на просрочени договорни лихви от 5 036.14
лв. за периода от 04.03.2011 г. до 04.03.2013 г. и от 2 439.14 лв. за периода от
04.04.2013 г. до 04.09.2015 г.; на неплатена неустойка за забава към
04.09.2015 г. в размер на 6 268.87 лв., начислена в размер на 15 % върху
непогасения остатък от главницата /изчислена от в.л. С./.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба по
отношение размера на наказателната лихва, за която искът по чл. 422 от ГПК
е уважен, а именно, че в обжалваното решение бил посочен единствено
размера без яснота за периода на начисляване и върху кои забавени
задължения е начислена. Напротив, решението съдържа конкретни
констатации по отношение на наказателната лихва, които са извлечени от
приетото основно заключение на вещото лице по ССчЕ: за периода на
кредита банката е начислила наказателна лихва в общ размер на 20 424.17 лв.
за периода 1.2.07 - 27.01.19, при прилагане на 24 %, 42 % и 48 % процент
наказателна лихва. От тях са погасени 2 206.76 лв. и е налице непогасен
остатък от 18 217.41 лв. - данните са онагледени в таблица от заключението
- л. 323 - 346 от първоинстанционното дело /. Съдът е приел, че наказателна
лихва за забава се дължи в размера по чл. 13 от ОУ за периода до датата на
падежа на договора 04.09.2015г. включително върху просрочените вноски за
главница, при което дължимият размер е изчислен е изчислен на 8 475.63 лв.
10
- таблица л. 348 - 369 от първоинст. дело без включване в сумата на
начислената наказателна лихва след падежа от 05.09.2015 г. до 27.01.2019 г./.
След приспадане на погасената сума от 2 206.76 лв. се получава непогасен
остатък от 6 268.87 лв. към датата на крайния падеж - 4.9.2015 г., до който
размер именно е уважен искът по чл. 422 от ГПК, като същият е отхвърлен до
пълния претендиран от банката размер. Така направените изводи са
подробни, аргументирани и изцяло кореспондират със събрания
доказателствен материал. Няма правно основание да се споделят и доводите,
че длъжникът не отговаря за неизпълнение през периода 2010 – 2018 г. по
вече изложените по-горе съображения.
С оглед посоченото настоящият въззивен състав намира
оплакванията във въззивната жалба за неоснователни. В обжалваното
решение е даден законосъобразен и обоснован отговор на повдигнатите от
страните спорни въпроси, като мотивираният извод за съществуване на
задълженията по процесния договор за кредит, до размера, в който исковете
са уважени, кореспондира изцяло със събрания по делото доказателствен
материал. Ето защо решението следва да бъде потвърдено в обжалваната си
част.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените от същата разноски
пред втората инстанция – адвокатски хонорар в размер на 4320 лв.,
доказателства за които са представени ведно със списъка на разноски / две
фактури и банково извлечение за плащане на сумата по банков път/.
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА С решение № 260003/13.01.23 г., постановено
по т.д. № 135/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, в ЧАСТТА
МУ, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с
чл.124 ал.1 от ГПК, че И. Т. В. ЕГН ********** дължи на „П. Б. (Б.)“ ЕАД
ЕИК ********* сумите:
14 553.13 лв. - главница, дължима за периода 04.04.2013 г. –
04.09.2015 г.; 205.15 лв. такса управление; 225.90 лв. такса подновяване на
ипотека; 6 268.87 лв. наказателна лихва върху просрочена главница към
04.09.2015 г.; 2 439.19 лв. просрочена договорна лихва за периода от
05.04.2013 г. до 04.09.2015 г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019
г. до изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със заповед за
изпълнение № **** от ********г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с.,
11
10 801.05 лв. главница, дължима за периода 04.10.2010 г. –
04.03.2013 г.; 5 036.14 лв. просрочена договорна лихва за периода от
05.10.2010 г. до 04.04.2013 г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019
г. до изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със Заповед за
изпълнение № **** от 0********г. по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с.
В необжалваната /отхвърлителна/ част решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА И. Т. В. ЕГН ********** да заплати на „П. Б. (Б.)“
ЕАД ЕИК ********* сумата 4320 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12