Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 07.04.2015 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищки
окръжен съд наказателно отделение
На
седми април две хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар:Ст.Ж.
Прокурор:Стоянова
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД №61 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с
чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Делото е образувано по изпратено Удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение постановено от несъдебен орган- Bonnen § Transactiemod, Кралство Нидерландия, като
същото е постановено на 26.08.2014г. и влязло в законна сила на 07.10.2014год.,
по отношение на българския гражданин С.Н.М., роден на ***г***. Наложените
финансови санкции се изразяват в налагане на задължение за заплащане на парична
сума, в размер на 140евро за допуснато административно нарушение.
При
направеното служебно запитване в служба ГРАО Община Русе е установено, че
пълните данни за самоличност на лицето са: С.Н.М., ЕГН********** с постоянен и
настоящ адрес ***
Съгласно
чл.32,ал.4 във вр. с чл.31,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС делото е подсъдно на Окръжен съд
Търговище.
В съдебното заседание прокурорът поддържа искането
за признаване на наложената глоба.
Засегнатото лице М., редовно призован не се явява.
Съдът
като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното
признаване на финансови санкции – издадено въз основа на Решение
постановено от несъдебен орган- Bonnen § Transactiemod, Кралство Нидерландия, постановено
на 26.08.2014г. и влязло в законна сила на 07.10.2014год., по отношение на
българския гражданин С.Н.М., роден на ***г***. Наложените финансови санкции се
изразяват в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на 140евро
за допуснато административно нарушение, което е такова и по българското законодателство,
каквото е изискването на чл.30, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Това административно нарушение е извършено на територията
на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на
взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български
език. Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на
финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото
лице не представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са
извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението
на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението
не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не
е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния
случай наложената финансова санкция подлежащ на изпълнение е в размер на 140 евро
за допуснато административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по
българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Р
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-
горе, което съставлява административно нарушение и според българското
законодателство – управление на МПС на 24.04.2014г. в 22,57ч. с техническа
неизправност-една от гумите не отговаря на изискванията по отношение на профила
на гумите. Посоченото нарушение е по Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата,чл.2. Същото е
нарушение и по ЗДвП, въпреки, че това условие не е задължително в случая, тъй
като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава
правилата за движение по пътищата.
Решението,
което е постановено срещу засегнатото лице М., което към момента на извършване
на административното нарушение е било пълнолетно, носи
административно-наказателна отговорност и подлежи на
административно-наказателно преследване за административните нарушения, които обосновават решението. Видно от
представеното Удостоверение М. е бил уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване, като същият не се е явил при разглеждане на делото, но
е уведомен за същото.
Официалния курс на Еврото към българския лев е
фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния
курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно
евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от
05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон
считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева
се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 140 евро /глоба/по
официалния фиксиран курс на БНБ е 273,81лв.
От така представените доказателства се установява,
че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице
основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради
изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение постановено от несъдебен
орган- Bonnen §
Transactiemod,
Кралство Нидерландия на 26.08.2014г. и влязло в законна сила на 07.10.2014год.,
по отношение на българския гражданин С.Н.М., роден на ***г., ЕГН ********** ***
за това, че управлявал МПС на 24.04.2014г. в 22,57ч. с техническа
неизправност-една от гумите не отговаряла на изискванията по отношение на
профила на гумите-нарушение на чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, за което му е
наложена финансова санкция,изразяваща се в задължение за заплащане на парична
сума, в размер на 140евро за допуснато административно нарушение, равностойна
на 273,81лв. по курс на БНБ към този момент.
ПРЕПИС от настоящото решение да се
изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да
уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването
на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган
на издаващата държава.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата
държава – Bonnen §
Transactiemod,
Кралство Нидерландия, като копие от
Уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България, на осн. чл.38 от Закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в седмодневен срок от днес за Търговищка окръжна
прокуратура, а за М. от съобщаването му, пред
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно
от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на
решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.