Р
Е Ш Е
Н И Е
6.VІ.2019 Разград
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 16.ІV 2019
съд
На Година
В публично
заседание в състав:
Секретар: Н.Р.
РАЯ ЙОНЧЕВА
Председател
2018 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
116
дело
номер по описа на РОС за година
съобрази следното:
Производство по реда чл.365
и сл.ГПК.
Образувано е по иск, пряко предявен на осн.чл.432 КЗ от малолетния А.Б.Л. чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д.,
представлявана от адв. адв. Н.Д. против ЗАД „***”АД, ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, *** за 70 000,00лв.,
дължими в обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени му
при деликт -ПТП, което не е признато за престъпление с влязла в сила присъда и
при наличие на валидно към дата на деликта застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Като факти, обосноваващи
основателността на исковата му претенция,
с предявяване на иска,
ищецът твърди, че на 5.VІІ.2018г.
около 18:15ч при предприето от него пресичане на пътното платно по пешеходна
пътека, бил блъснат л.а. „Опел“ с рег.№***, управляван от собственика си Т.Б.А. в нарушение на правилата за безопасност
и с несъобразена с пътната обстановка скорост; В резултат на сблъсъка с МПС,
твърди причинени му по непредпазливост телесни увреждания: средно изразена по
степен телесна повреда- фрактура на ляв долен крайник, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, причинила трайно затруднение в движението; леки телесни
повреди- охлузвания и наранявания,
изразяващи се във временно разстройство на здравето му без опасност за живота; изживян
неописуем ужас, стрес и шок, които
оставили траен и забележим отпечатък на
психиката и съзнанието му; Относимо към дата на произшествието твърди наличие
на валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
учредено с полица №BG/23/118001884392
за периода 1.VІІ.2018-30.VІ.2019г; Заявена на 8.VІІІ.2018г. претенция за щета
№0411-900-0012-2018 и отказ на застрахователя за заплащане на същата с писмо
№Щ5994017/10.VІІІ.2018г.;
При редовност в
призоваването, ищецът и процесуално представляващите го не се явяват в
насроченото по същество на иска с.з.
В законоустановения и предоставен му за това
срок, ответното дружество се е
възползвало от правото си на отговор, с подаването на който въвежда спор относно основателността и размера на
предявения срещу него иск; Оспорва
предявеният срещу него иск по основание и размер. Оспорва наличие на предвидени
в кумулативност предпоставки за ангажиране отговорността му по чл.43 КЗ като твърди, че водача на застрахования автомобил не е
виновен за увреждащото ищеца ПТП. Оспорва, въведените в основание на иска
обстоятелства - механизъм на ПТП; твърди несъответствие, в смисъл на
недължимост, респ. -прекомерност на претендираното обезщетение с реално
претърпените от ищеца вреди; оспорва причинна връзка на претърпени от ищеца
болки и страдания с поведението на
водача на застрахования автомобил; Въвежда
твърдение за причиняване на вредите изцяло
по вина на пострадалото дете, както и на
неговите, дължащи контрол над поведението му родители. В условия на евентуалност, поддържа становище
за съпричиняване на вредите от пострадалия. Признава наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на твърдения
от ищеца деликт;
Оспорва акцесорно предявения иск за лихва.
Твърдейки отношенията си като договорни,
счита отговорността си към увредено
при ПТП лице като такава, произтичаща на
договорно основание, а не на деликт, поради което оспорва и началния момент, от
който се претендира заплащането на лихвата.
В с.з.,
чрез представляващия го по пълномощие адв.Т., ответното дружество поддържа
въведените в срок за отговор възражения. Позовано на извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на сторени в производството разноски.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите
на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за
установено следното: Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът е допустимо
предявен, при спазване изискванията на чл.38 КЗ(вж.
д/ва на л.л.74-76) и при обективиран
от застрахователя отказ за изплащане на заявената щета.
По делото се следва за безспорно установено, че по см. § 1, ал.1, т.1 на Кодекса за застраховането ищецът
е потребител на застрахователна услуга, тъй като към 5.VІІ.2018г. между
собственика на участвалия
в ПТП л.а. и ответното дружество е
в сила валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ (вж.полица
№BG/23/118001884392 за периода 1.VІІ.2018-30.VІ.2019г., на л.65 от преписка по ДП№330ЗМ-166/2018 на
ОСМВР-Разград).
С влязло в сила на 24.І.2019г.
Постановление №В-862/18 от 14.І.2019г., образуваното по случая ДП№330
ЗМ-166/2018 по опис на РП-Разград е прекратено при хипотеза на чл.24, ал.1,
т.1НПК като е прието, че поведението на Т.
А., собственик и водач на участвалото в ПТП МПС е несъставомерно, и не
инкриминира вменяваното му в
отговорност престъпление по чл.343,ал.1,
б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 НК. В случая, се касае за постановление за
прекратяване на наказателно производство, по отношение на което, нормата на чл.
300 от ГПК не намира приложение. Същото не е задължително за гражданския съд и
не съставлява източник на
доказателствени и правни изводи, относно авторството на деянието,
противоправността му и вината на дееца.
От
което, в тежест на ищеца е пълното и главно доказване
на всички кумулативни предпоставки на
исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, с
изключение на противоправността на деянието, доколкото изводът за наличието й
съставлява правна оценка на деянието на водача, от гледна точка на действащите
разпоредби на ЗДвП, и вината на застрахованото при ответника лице, за която има
установена от закона, оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Като
доказателство на л.15 е приложен
Констативен протокол на ОД МВР-Разград за ПТП с пострадали лица, в който е
посочено, че на 5.VІІ.2018г, в центъра
на с.Я. е настъпило ПТП с участие на
л.а. „Опел Зафира с рег.№Т., управляван от собственика си Т.А. и малолетния А.Л.,
посочен като пострадало от удар с автомобила лице.
От показанията на Т.А., относимо на данните от съставения в ДП№ и
ползващ се с док. сила протокол за оглед на
местопроизшествие, се следва за установено, че на посочената дата, в
центъра на селото предстояло
провеждане на сватбено тържество. За
целта, на площада, в непосредствена близост до кръстовището между ул.“Дунав“ и
ул.“Ясен“ била изградена сцена, около и
на която имало хора, вкл.и играещи деца. На разстояние от около 3м. от сцената,
с насочена към нея кабина бил паркиран товарен
микробус-автофургон за дюнери. Св. А. се придвижвал с управлявания от него автомобил по ляво
отстоящата на площада ул.“Дунав и в посока на кръстовището й с ул.“Ясен“. По делото е безспорно установено, че
погледнато от посоката на движение на автомобила, фургонът е ограничавал
видимостта на водача още с навлизането му
в тази отсчека. която до мястото на ПТП
е установена с дължина от
22,2м(вж.скица на л.58ДП).
В показанията си св.А. съобщава :“ На центъра имаше трибуна …До сцената имаше
една каравана…. детето го видях, когато
се удари в дясната врата на автомобила ми“. Движел се спокойно, с допустимата и
приета в заключение скорост от 24км/ч., когато от ляво по посока на движението
си възприел тревожните подвиквания
на мъжа, в когото разпознал бащата на
детето. В отговор на които, погледнал
надясно и тогава възприел тичащото към
предната му дясна врата дете. От този
момент, в рамките на секунди последвал сблъсъка на детето с автомобила.
В
заключение(л.168-183), съответно на доказателствата, назначената по делото САТЕ
установява следното: Участъка на ПТП е
в района на широко кръстовище(площад) между ул.“Дунав“ и ул.“Ясен“. В района на
инцидента не се установява маркирана пешеходна лента. Пресичането на ул.“Дунав“
за пешеходци е осигурено по тротоарите, изградени двете страни на ул.“Ясен“, съответно на разстояние 15м преди и на 40м след мястото на
инцидента.
Непосредствено преди
произшествието, процесният л.а. се е
придвижвал по ул. „Дунав“, която е с широчина
от 8 метра и със 7% наклон на спускане в района на площада, образуван от кръстовището й с
ул.“Ясен“. Видимостта на водача към дясната част на платното за движение пред
автомобила и към изградената на площада
сцена, е била ограничена от надлъжно спрелия на пътя автофургон с габарити:
височина-2,3м; дължина 5,5м и широчина -2,3м; Спрелият микробус е закривал и
видимостта на пешеходците към движещите се по ул. Дунав превозни средства.
Съгласно приложената от експерта
методика, непосредствено преди ПТП, при разрешена скорост от 50км/ч, лекият
автомобил се е движел със скорост от 24,7км/ч., при която необходимото за
спиране разстояние(опасната зона) е
13,7м. Изводимо от данните по делото, вещото лице констатира, че предприето от детето излизане
на платното за движение като причина за настъпване на ПТП, тъй като при установената за водача
скорост от 24км/ч и пречещият на видимостта му фургон, е настъпило поради . за момента, в който водачът е възприел
детето като опасност на пътя, същият е бил в състояние да възприеме бягащото
дете на разстояние 4,5м преди мястото на удара, което попада в опасната му зона за спиране. Според вещото лице, за да
избегне при така създадената ситуация удара с детето, водачът на лекия
автомобил е следвало да се движи със скорост от 8,8км/ч.
Към дата на инцидента, детето е било с ръст от 110см и се е придвижвало в посока
на автомобила бягайки със скорост от
11,7км/ч и при ограничена от автофургона видимост.
От приложената като доказателство мед.
документация(л.35-72) се установява, че на 5.VІІ.2018г. пет годишният А.Л. е бил приет по спешност в болнично заведение с диагноза-
вътрешна(закрита) фрактура на ляв долен крайник(счупване на двете дълги кости
на подбедрицата -лява фибула и лява тибия). При първоначалното му освидетелстване,
по повърхността на тялото и лицето му са установени и: охлузвания над лява вежда и по лява буза; охлузвания по
десен лакът, дясна предмишница и дясна предкитка; охлузване и кръвонасядания на
лява мишница; охлузване на втори и пети пръст на лява ръка; охлузвания на дясно коляно и по гърба. В медицинската
документация е отразено, че по данни на придружаващите детето родители,
описаните травми са получени на 5.VІІ.2019 в 18:00ч при ПТП с лек
автомобил.
По делото е назначена СМЕ,
която в заключение установява, че поотделно и в съвкупност, всяка от получените
в лява подбедрица травми, води до трайно
затруднение в движението на левия долен крайник, което е наложило извършване на
вътрешна репозиция и гипсова имобилизация на
крайника за срок от
шест седмици. Съгласно дадената им от експерта медико-биологична
характеристика, всяко от тези увреждания
съставлява средно изразена по степен телесна повреда. Към момента на получаването им болката е била
във високата скала. Репозицията на счупените кости е извършена под пълна
анестезия и по време на тази интервенция
детето не е изпитвало болки и страдания.
Медицинската документация сочи на адекватно и своевременно предприето лечение. При проведено на 28.ХІ.2018г. освидетелстване,
вещото лице установява, че движението на крайника му е възстановено, костите са напълно зарастнали, без негативни
за физическото му здраве последици. Бързото и неусложнено консолидиране на
костите се обяснява от вещото лице с присъщите за ниската възраст на детето анатомофизиологични особености: незавършило
костно съзряване, интензивна обмяна на веществата и липса на придружаващи
хронични заболявания; не съществува риск
от натрупване на абнормно количество костно вещество, образуване на лъжлива
става или контрактура на мускулите.
Кръвонасяданията и охлузванията, установени по лицето и тялото на детето , по медико
биологичен критерий експерта квалифицира като болки и страдания, което дава
основание за квалифицирането им като леко изразени по степен телесни повреди. Същите
са отзвучали в рамките на дни и не са оставили трайни последици върху здравето
на детето.
В съответствие с изискванията на
чл.15, ал.6 от Закон за закрила на детето, съдът изиска от
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето в
гр.Разград , становище по интереса на
детето от предявената с иска защита. В
депозирания в отговор доклад (л.200),
социалният работник установява, че детето е физически здраво, посещава детска
градина, не владее и не общува на български език. При проведената им анкета,
родителите са съобщили , че след ПТП
детето проявявало страх при пресичане на улици, при качване и
придвижване с автомобил.
За доказване на претърпяна по повод ПТП психологическа травма, по искане на ищеца бе
назначена СПЕ. Която, в резултат на проведеното психологично изследване
установява, че по време на
инцидента и седмиците след това детето е
изпитвало страх, чувствало се е объркано и притеснено. Психичното му състояние
по време на претърпяното ПТП и месеците след него покриват критериите за
остра стресова реакция, с прояви на
–страх,ужас, паника, вегетативни симптоми. Съответно на споделеното му от
родителите на детето, експертът установява симптоми на адаптационна
тревожно-депресивна реакция- безпокойство, подтиснато настроение, страхове при
излизане на улицата и при пътуване, колебания в съня, тонуса, ограничаване на
контакти и предпочитане на игри в затворени помещения. Ниската му възраст и намиращите се в процес на развитие когнитивни
възножности, предпоставят отзвучаването на тревожните симптоми в период до 6-8
месеца от дата на събитието. Това състояние вещото лице квалифицира като
психотравма, която не е довела до нарушаване на базисните годности и социалното
функциониране на детето. При него се
наблюдават симптомите и последствията на посттравматичното стресово
разстройство.
Въз основа на така проведения
доказателствен анализ, от фактическа страна съдът намира за безспорно
установено, че претендираните до обезщетявано им телесни повреди са претъпени
от детето на 5.VІІ.2018г. при пътен инцидент с
участие на застрахования при ответното дружество автомобил. На
посочената дата детето е било оставено
от родителите си да играе на сглобената на площада в с.Я. сцена, без контрол от тяхна страна. За да се придвижи до баща си, който се
намирал на отсрещния тротоар,
детето предприема пресичане на площадното пространство на необозначено за това
място, тичайки отдясно-наляво и навлизайки в лентата, по която в този момент се
придвижвал процесния л.а. Към момента на предприетото от него пресичане, детето
се е намирало до фургон, който
бил разположен по начин-препятстващ, както неговата видимост към улицата по
която се е движел автомобилът, така и
видимостта на водача на автомобила към
мястото, на което се е намирало детето. Установеният от СМЕ механизъм на получаване
на уврежданията сочи на относмост към установения в заключение на САТЕ
механизъм на ПТП: По отношение на автомобила, ударът с детето се е осъществил
странично в долна, средна част на предната му дясна врата. Този извод е
мотивиран от вещото лице в открито съдебно заседание и се налага с оглед
констатациите за липса на следи от механични увреждания по външните части на
автомобила (преден капак, броня, фарове, решетка, предно стъкло, дясна предна
врата). За детето, съприкосновението му с автомобила се е осъществило с лява
подбедрица, което обяснява установените
от СМЕ счупвания в тази част на лявото му краче. В резултат на удара, детето
пада на земята и получава описаните по горе охлузвания по лице, тяло и горни
крайници.
От доказателствата, заключението на
изслушаната авто-техническа експертиза и материалите от приобщеното досъдебно производство, се следва за безспорно, че пострадалото дете е излязло на пътя - тичешком и внезапно с цел
да го пресече на място, необозначено за преминаване на пешеходци, с което е
нарушило установените с чл. 114 и чл. 113, ал., т. 1 ЗДвП правила за пресичане.
С това си поведение е провокирало и станало причина за настъпилото в лентата за
движение на л.а. ПТП, от което търпи и претендираните до обезщетяването им
вреди. Изложеното предпоставя
основателността на въведеното в срок за отговор възражение на ответника за
съпричиняване на противоправния резултат, както
от малолетния пострадал, така и от неговите, оставили го без надзор
родители.
Основният спорен въпрос, повдигнат с
отговора на застрахователя се
съсредоточава относно наличието на противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил, което да е в пряка причинна връзка с причинените на
пострадалия вреди. Основавайки се на това и позовано на факта,
че автомобилът се е движел с по ниска от разрешената скорост, както и че ударът
с детето е настъпил в опасната му зона за спиране и странично на автомобила, ответното дружество оспорва съпричастността на
водача към настъпването на ПТП.
При дължимата от него преценка, за
конкретната обстановка на пътя, съдът намира, че презумираната по отношение на
водача вина за ПТП не се явява оборена с категоричност от доказателствата по делото.
Съдът намира за установено от фактическа страна, че
предприемайки придвижването си край площада, водачът на лекия автомобил е имал
физически и обективно възможността да
възприеме ограничаващия
видимостта му фургон още в началото на отсечката,
намиращо се на 22м от мястото, на което твърди, че е възприел внезапното излизане на детето. Той е местен жител и е
знаел за съществуващата на прощада обстановка, конкретно за разположението на
фургона и изградената зад него сцена. . От показанията му се следва за установено, че
той е знаел за предстоящото същата вечер сватбено тържество.
Преценката от страна на съда за
виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда
единствено на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на
произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача, т.е.
предвид изследваните от вещото лице технически показатели като време за
реакция, спирачен път на автомобила при определена скорост и пр., но и
предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача зона, когато тя
е следвало да се предположи като налична. Такъв е случаят при ограничаващи
видимостта препятствия на пътното платно, за които водач на лек автомобил, движещ се в централна за населеното място зона е следвало да следи за възможната поява
на пешеходци откъм оформената непосредствено до уличното платно площадна и пешеходна зона, съобразявайки поведението
си с характера и интензивността на движението в конкретните
условия.(вж.постановено по реда на
чл.290 ГПК Решение № 577/29.ХІ .2010 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., III г.
о., ГК). В
тази връзка и съответно на доказателствата по делото, съдът приема за безспорно
установено от фактическа страна, че предприемайки придвижването си край
площада, водачът на лекия автомобил е имал физически и обективно възможността
да възприеме фургона като ограничаващ видимостта му към публичното пространство
обект от 22 м разстояние и да предвиди риска от
намиращи се за това препятствие пешеходци. Което по методиката на СТЕ предпоставя технически възможност за реакция
при възникнала в лентата му за движение опасност и чрез аварийно спиране. Конкретната пътна обстановка е
предполагала предвидимост за такава опасност. Т.е., водачът на МПС е бил длъжен да избере такава скорост на движение,
която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета
от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за
опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително. Засвидетелстваният
от водача факт на възпиемане на детето,
едва след като е преминал ограничаващия видимостта му фургон, сочи поведението
му като несъответно на изискванията на чл.20 ЗДвП и в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Поради което, от правна страна съдът приема същото за
съставомерно по см. на чл.45 ЗЗД., а от там и ангажиращо отговорността на
застрахователя му с обезщетяване на претърпените от деликта вреди при отчетен
значителен принос на пострадалото дете, предприело пресичане на улицата на непозволено
за това място и в нарушение на чл.113 е чл.114 ЗДвП. Като към приноса му следва
да бъде отчетено и поведението на неговите, оставили го без надзор родители.
С оглед приетото за установено и
изложено по-горе в решението, предявеният иск е доказан по правното си
основание. Съгласно действащата нормативна уредба, при определяне на размера на
неимуществените вреди съдът изхожда от критериите за справедливост визирани в
чл. 52 ЗЗД. Като фактори, предпоставящи
размера на обезщетението до размера на 15 000,00лв., съдът съобрази: 1/характера
на получените увреди- две, средни по характера си повреди-при дължимо за всяка
обезщетение до размера на 7 000,00лв., няколко леки такива и доказано негативно
отразил се върху психиката на детето страх
и ужас от преживяното, за обезщетяване на които справедливо се следва сума от
1 000,00лв; 2/ краткият и протекъл
без усложнения оздравителен процес,
съответно: в рамките на дни за леките
увреждания; до един месец имобилизация на
счупения крак с приключило до четири месеца пълно зарастане на костите и възстановяване
на движението му; преодолимост на психичните изживявани до 6-8 месеца от
инцидента; 3/ниската възраст на пострадалия като фактор, обуславящ бързото
му възстановяване и без, последици за физическото и психично развитие;
Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1
от ЗЗД, обхваща всички вреди - имуществени и неимуществени, които са настъпили
в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът - чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,
съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е обусловено от субективното
отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него
неблагоприятни последици. Казано иначе, вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността му да
действа разумно, и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има
характер на задължителна съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т. ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат; Съобразно конкретните
обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при
които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно.
В
съответствие с изложеното, съдът намира стореното от ответника възражение за основателно, по следните
съображения: Установено е, че произшествието е настъпило в момент, когато
малолетният ищец, без контролно и на необозначено за това място е пресичал уличното
платно за движение на превозни средства. Пресичането е предприето на място,
където няма пешеходна пътека или други обозначителни знаци, разрешаващи
преминаването на пешеходци. Поведението на пострадалия пешеходец съставлява
нарушение на императивните норми на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, които задължават
пешеходците да се съобразяват с разстоянието на приближаващите превозни
средства и с тяхната скорост на движение, когато предприемат пресичане на
пътното платно.
Поведението на пострадалия към момента
на произшествието несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с
настъпилия за него неблагоприятен резултат. Независимо от допуснатите от
виновния водач нарушения на правилата по чл. 20, ал. 2 и чл. 116 във вр. с чл.
117 от ЗДвП, изискващи при възприемане на групата деца като потенциална
опасност за движението да намали скоростта и дори да спре, вредите не биха
настъпили, ако детето не бе навлязло в платното за движение на автомобила -
действие, забранено императивно с нормата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП.
Преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението на водача на
превозното средство и това на пострадалия пешеходец, съдът приема, че
"приносът" на пострадалия е в степен на 80% спрямо
"приноса" на виновния водач . При съобразяване на който, дължимата се в обезщетение сума се определя
от съда в размера на 3 000,00лв. До първоначално предявеният му размер, искът
следа да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Присъждането на обезщетението се
следва ведно с предявената по иска законова лихва, но считано от дата на иска,
защото: Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение
от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи
лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в
сила от 1.І.2016 г.), обаче, предвиждат,
че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната
услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или
трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на основанието и
размера на претенцията му. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на
8.VІІІ.2018 г. С писмо от 10.VІІІ.2018г., ответникът е уведомил ищеца, че е
необходимо да бъде представена цялата документация по образуваното досъдебно
производство - авто-техническа експертиза, протокол за оглед и скица на
местопроизшествието, протокол за разпит на свидетели и др. (които са били налични
по ДП към м.VІІІ.2018г), медицински документи и удостоверение за банкова
сметка. ***, ищецът да е предоставил на ответника, някой от тези документи,
включително и удостоверение за банкова сметка. ***явената на осн.чл.380 КЗ
претенция, има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането. Съгл. предвиденото в
чл.40 КЗ, законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
е дължима от застрахователя след
изтичане срока по чл. 405 За
случаите по 380, ал. 3КЗ, когато ползващият се от
застраховката не е представил изисканата му банкова см/ка, застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Следователно, обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо от
датата на предявяване на исковата молба – 19.ХІ.2018 г. Претенцията за законна
лихваза периода от 29.VІІІ.2018 до 18.ХІ.2018г. , следва да се отхвърли.
По разноските: При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените разноски
съобразно уважената част от иска Ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса и разноски при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК и е защитаван безплатно от
адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ответникът следва да заплати по сметка на РОС държавна
такса в размер на 120,00 лева. Ответникът следва да заплати и адвокатско
възнаграждение на адв. Н.Д. от САК,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 440,00
лева, съобразно уважената част от иска, при съобразяване с минималния размер по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На осн.чл. 78, ал.3
от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Същият е заявил със списък за разноски сторени такива за адв. възнаграждение в
размер на 3 240лв. Съгл. предвиденото в чл.7, ал.2, т.4 от Н-бата за мин.
адв. възнагр., при защитим в размер на 70 000,00лв. мат. интерес,
минималният размер на следващото се адвокатско възнаграждение е
2 630,00лв. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищеца
за прекомерност на претендираните до
заплащането им разноски и след съобразяването му, съответно на отхвърлената
част от иска, намира дължимите се в полза на ответника разноски за доказани в
размер на 2540,00лв.
По изложените мотиви, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „***”АД, ***, със седалище и
адрес на управление в гр.София, *** на осн. чл.432 КЗ да
заплати на А.Б.Л.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и
законен представител Д.Н.Д.,***, Разградска обл.ул.“Дунав“№11 за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на настъпило на
5.VІІ.2018г. ПТП, обезщетение
в размер на 3000,00лв(три хиляди лева), ведно със законна лихва считано от
19.ХІ.2018 до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска,
предявен на осн.чл.432 КЗ от А.Б.Л.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и
законен представител Д.Н.Д. срещу ЗАД „***”АД,
*** до първоначалния
му размер от 70 000,00лв., както и по отношение на претендираната за
времето от 29.VІІІ.2018
до 18.ХІ.2018г. законова лихва.
ОСЪЖДА ЗАД „***”АД,
***, със седалище и адрес на управление в гр.София, *** да заплати по см/ка на
РОС държавна такса в размер на 120,00
ОСЪЖДА лв.
ЗАД „***”АД, ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, *** да заплати на адв. Н.Н.Д.,***, полуетаж ІV, офис№4 ,
на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 440,00лв. (четиристотин
и четиридесет лева) – адвокатско възнаграждение.
Осъжда А.Б.Л.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и
законен представител Д.Н.Д.,***, Разградска обл.ул.“Дунав“№11 да заплати на ЗАД
„***”АД, ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, *** разноски в
размер на 2540,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВнАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
MH