Р Е Ш
Е Н И Е № 258/30.10.2019
г.
гр. Ямбол, 30.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 922/2019
г. по описа на ЯРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Инициирано е от жалбата на „*** – гр. Я.,
подадена чрез управителя на дружеството, против НП № 1/16.07.2019 г., издадено
от Директора на ОПУ – Я., с което на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 вр.
чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ и чл.56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата, на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл.26,
ал.2, т.2, б. „а” от същия закон.
С жалбата се иска НП да бъде отменено на
процесуално основание, по съображения за допуснати при издаването му съществени
нарушения на процедурата по установяване на нарушението и налагане на
наказанието, подробно аргументирани в нея. Развити са и доводи в подкрепа
приложението на чл.28 от ЗАНН.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно
упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата
съображения.
В първото с.з. въззиваемата страна,
редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на
жалбата. В с.з. по същество процесуалният представител не се явява. Депозирал е
писмено становище по спора, в което излага, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, и моли да бъде потвърдено.
За
да постанови решението си, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 23.01.2019 г. св. Г. ***,
и св. А. – *** в ПИП при ОД на МВР – Я.,
участвали в извършването на съвместна проверка за установяване законността на
пътните връзки в ***, находящ се в местността Маслака
в землището на гр. Я. Проверката на място била предшествана от проверка относно
собствеността на имота, при която се установило, че същият е собственост на
дружеството жалбоподател ***– гр. Я., представлявано от управителя Г. В. В. На
място проверяващите установили, че в обхвата и в обслужващата зона на РП III-7072 „Чарган - Ямбол“ при км.26+250 е изградена пътна
връзка до имота на дружеството, за която липсвало разрешение за специално
ползване на пътя.
Във връзка с констатациите
при проверката на жалбоподателя била изпратена покана за явяване на негов
представител в сградата на ОПУ – Ямбол на 25.02.2019г. в 10:30 часа за
съставяне на АУАН.
Към датата, указана в
поканата, в ОПУ не била върната обратна разписка от изпратената покана и
проверяващите не разполагали с информация дали същата е връчена на адресата. В
последователност, и на основание отменения към настоящия момент чл.61, ал.3 от АПК, била изготвена втора покана за явяване с цел съставяне на АУАН - на
11.03.2019г. в 10:30 часа, която била поставена на интернет страницата на
Агенция „Пътна инфраструктура“. На указаната и в тази покана дата дружеството
не изпратило представител, поради което на 11.03.2019г. св. Г., в присъствието
на свидетелите А. и С., съставила акта в отсъствие на негов представител.
В така съставения АУАН № ***.
дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ от Закона за пътищата, изразяващо се в
това, че:
„На 23.01.2019г. при
извършена проверка е установено, че *** извършва виновно експлоатация на пътна
връзка, изградена в обхвата и в обслужващата зона на РП III-7072 „Чарган - Ямбол“ при км.26+250 ляво към ***,
местност „Маслака“ по КККР на гр. Ямбол, без
необходимоно разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на
търговски крайпътен обект и пътна връзка към него издадено от АПИ/ОПУ – Ямбол/
по Закона за пътищата и Наредбата за специално ползване на пътищата.“
Впоследствие – на 16.07.2019г.,
въз основа акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението,
срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява
по безспорен начин, както от показанията на свидетелите Г., А. и С., така и от
писмените доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима
- подадена е от надлежна
страна и в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП следва да бъде отменено на
процесуално основание. Същото е издадено при допуснато особено съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за
нарушение. Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно
предвижда, че съставянето на акта по чл.36 от ЗАНН се извършва в присъствие на
нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице. Като
изключение от този принцип в ал.2 на същия член е допуснато и неприсъствено
съставяне на акта, но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в
текста предпоставки – нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде
намерен, и втората – когато същият след покана не се е явил за съставяне нато
на акта. Ако посочените законови предпоставки не са налице, чл.40, ал.1 от ЗАНН
задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на нарушителя.
Доколкото доказателствената тежест лежи върху АНО, въззиваемата страна следва
да докаже по несъмнен начин не само извършването на нарушението, но и
спазването на процедурата по неговото установяване и налагане на наказанието. В
случая, от показанията и на актосъставителя, и на свидетелите по акта по
безспорен начин се установява, че проверяващите са действали в разрез с
установената в ЗАНН процедура, тъй като АУАН е съставен в остъствие на
представител на наказаното лице, въпреки че то не е било уведомено по начина,
предписан от ЗАНН. Процедурата по установяване на нарушението е регламентирана
в Закона за административните нарушения и наказания, който е приложимия
процесуален закон, и той не предвижда субсидиарно прилагане на правилата на АПК
по отношение съставянето на акта. Или с други думи казано, обстоятелството, че
поканата е оповестена чрез интернет страницата на АПИ по реда на вече отменения
чл.61, ал.3 от АПК /отм./ по никакъв начин не доказва наличието на надлежна
показа за съставяне на АУАН. При това положение, след като АУАН е бил съставен
в отсъствие на представител на наказаното дружество, при липсата на която и да
е от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, е налице нарушение по смисъла на
чл.40, ал.1 от същия закон, представляващо основание за отмяна и на издаденото
НП.
Отделно от горното, в продедурата по
установяване на нарушението и налагане на наказанието е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между описаното деяние и
вмененото нарушение, което накърнява правото на наказаното лице да разбере за
какво е ангажирана отговорността му.
Както вече се посочи, с атакуваното НП
дружеството е привлечено да отговаря за нарушение по чл.26, ал.2, т.2, б. „а“
от Закона за пътищата, който гласи следното:
„За дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват:
т.2 в обхвата на пътя и обслужващите
зони:
а) изграждането
на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна
помощ и пътни връзки към тях;“
В случая, както в акта, така и в
издаденото въз основа на акта НП, от фактическа страна е посочено, че
жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не попада в обхвата на
посочената за нарушена разпоредба, а именно : за това, че „извършва виновно експлоатация на пътна връзка“, и то чрез
изграждане не само на търговски крайпътен обект, но и на пътна връзка към него.
От една страна, тези факти сочат на няколко деяния, всяко от които представлява
отделно нарушение, и респ. самостоятелно основание за налагане на наказание.
Доколкото с НП дружеството е санкционирано за едно нарушение, не е ясно за кое
от тях е ангажирана отговорността му. От друга страна, така посочените факти и
правна формулировка създават неяснота по отношение на твърдяното деяние и
вмененото нарушение, тъй като при тези факти и квалификация не става ясно за
какво е ангажирана отговорността на жалбоподателя – за експлоатация на вече изградена пътна връзка без разрешение,
което не попада в обхвата на чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗП, или за някоя от
хипотезите на посочената като нарушена разпоредба на чл.26, ал.2, т.2, б. „а“
от закона - изграждане на търговски обект и/или пътна
връзка без разрешение, които не са описани от фактическа страна. При това
положение, тъй като констатираното противоречие между факти и право създава
неяснота относно твърдяното изпълнително деяние и вмененото нарушение, то е
довело и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, и представлява още
едно основание за отмяна на НП.
Поради изложеното, и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП № 1/16.07.2019 г., издадено от
Директора на ОПУ - Ямбол, с което на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 вр.
чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ и чл.56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата, на ***, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „А. К.“ № *** представлявано от Г.
В. В., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три
хиляди) лева за нарушение по чл.26, ал.2, т.2, б. „а” от Закона за пътищата.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: