№ 1898
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100513210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 15.09.2022 г., постановено по гр. дело №16111/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 82 състав, е признато за установено по
предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Й.Б.“ ЕАД иск с правна квалификация по
чл. 79,ал.1 ЗЗД по отношение на А. О. П., че дължи сумата от 341,84 лв.,
представляваща общия размер на абонаментни услуги и такси за периода от
15.04.2016 г. до 14.07.2016 г. по договор за мобилни услуги, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.04.2019 г. по ч. гр. дело №3001/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
82 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. О. П., с
която същото се обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата се
поддържа, че по делото не е изяснено как е формирана сумата от 341,84 лв.
Оспорва се съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по спора. По изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени в пълен размер.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Й.Б.“ ЕАД, с който оспорва същата като неоснователна и моли
въззивния съд да я остави без уважение. Поддържа се, че в хода на
първоинстанционното производство е установено както наличието на
облигационно правоотношение на основание договор за мобилни услуги, така
1
и наличието на потребление на претендираната стойност. Заявява се, че тези
обстоятелства са установени и със заключенията по съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, които не са били оспорени от ответната
страна. По изложените съображения се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 341,84 лв.,
представляваща общия размер на абонаментни услуги и такси за периода от
15.04.2016 г. до 14.07.2016 г. по договор за мобилни услуги, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.04.2019 г. по ч. гр. дело №3001/2019 г. по описа на Софийския районен съд,
82 състав.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
мобилни услуги и обстоятелството, че са предоставени далекосъобщителни
2
услуги в претендирания размер. В тежест на ответника (при установяване на
посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на
задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства - договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения
към тях, се установява, че между страните са съществували облигационни
отношения, по силата на които ищцовото дружество "Й.Б." ЕАД се е
задължило да предостави на ответника достъп до мрежа за мобилни услуги за
предпочетени номера +****; +****; +****; +****; +****.
Видно от предявената искова молба ищецът претендира суми за
абонаментна такса и за предоставени далекосъобщителни услуги.
Абонаментната такса от страна на потребител на далекосъобщителни услуги
се дължи срещу предоставен достъп до мрежата. Този извод следва от
дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и
действащи между страните общи условия, както и от чл. 216 и сл. от Закона за
електронните съобщения. Според Раздел IV, т. 23, б. "б" потребителят дължи
цена за месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно
избрания от потребителя абонаментен план. След сключването на договора от
волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения
достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички
случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. На следващо
място по т. 23, б.“в“ е предвидено, че потребителят дължи и месечна цена за
ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя през дадения месец.
Предвид изложеното, въззивният съд приема за установено по делото,
че ищецът е изпълнил задълженията си по процесните договори и
допълнителни споразумения към тях, като е предоставил на ответника достъп
до мобилната си мрежа за ползването й от последния.
Този извод се подкрепя и от приетата по делото и не оспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, съгласно която през процесния
период на ответника са предоставени мобилни услуги в пълен обем, съгласно
договорите и споразуменията.
Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите
се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задълженията им за заплащане на дължимите суми.
Със заключението по съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
незаплатения остатък по процесните фактури след отчитане на постъпилите
плащания в размер на 100 лв. и издадено кредитно известие на стойност 40,42
лв., е в размер на 341,84 лв.
Ответникът като потребител не е доказал, че е изпълнил задължението
си да заплати стойността на предоставените му услуги, поради което, искът
3
като основателен, следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид така изложеното и при съвпадение на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл. 272 ГПК, а подадената въззивна жалба следва да
се остави без уважение.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 ГПК, право на разноски има въззиваемата
страна, която с отговора на въззивната жалба претендира 480 лв. адвокатско
възнаграждение и депозит за особен представител в размер на 200 лв. На съда
е служебно известна практиката на Съда на европейския съюз по дело
C‑438/22, с която изцяло е съобразена и практиката на Върховния касационен
съд, съгласно която посочените в Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда /Определение
№ 50015/16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на
ВКС/. Предвид изложеното и като съобрази, че производството не се
отличава с правна и фактическа сложност; пред въззивния съд не са
допуснати и събрани нови доказателства и е проведено само едно открито
съдебно заседание, както и материалния интерес по делото, въззивният съд
намира, че на въззиваемия се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
150 лв. или на въззиваемият се дължат разноски общо в размер на 350 лв.
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.09.2022 г., постановено по гр. дело
№16111/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 82 състав в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. О. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. **** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от 350 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4