РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Бургас, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. В.А
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120203536 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Кауфланд България ЕООД едн КО” КД
с ЕИК: *********, чрез адв. С. Ц. - САК, с посочен съдебен адрес: гр. София, п.к. 1142, ул.
„Професор Фритьов Нансен“ № 37А, ет. 5, за „Адвокатско дружество Камбуров и съдружници“,
срещу Наказателно постановление № 003000/19.06.2023 г. , издадено от Д. Б. – Директор на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол
на пазара” при Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.
210в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание същата разпоредба, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Като цяло
фактическата обстановка не се оспорва, но се застъпва, че дружеството не е извършило
нелоялна търговска практика и не е нарушило цитираната Заповед. Изтъкват се пороци на
производствените правила като – невръчване на АУАН на търговеца и неяснота на
изпълнителното деяние и датата на твърдяното нарушение. Счита се, че НП е издадено в
нарушение на принципа на безпристрастност, както и че деянието неправилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 210в ЗЗП. По същество се твърди, че материалният
закон е приложен неправилно, доколкото жалбоподателят е осигурил необходимите
(разумни) количества от промоционалната стока. В тази връзка се акцентира върху
характеристиките на продукта (охладено пиле), включително и чрез позоваване на принципа
на икономическата теория за „ограниченост на ресурсите“. Допълва се, че обвинителната
1
теза е недоказана и необоснована, в подкрепа на което се изтъкват редица съображения. Под
евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно, с прилагането
на чл. 28 ЗАНН или за намаляване на имуществената санкция до законовия минимум.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощник – адв. Р. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Представя писмена защита, с която жалбата още веднъж се поддържа по изложените в нея
доводи, които се повтарят и доразвиват. Иска се отмяна НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган - Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за Защита на потребителите се явява юрисконсулт Д., която оспорва жалбата.
Посочва, че в случая правилно и законосъобразно АНО е издал атакуваното НП. Посочва, че
видно от материалите по делото в случая до края на промоцията не е бил доставен
рекламираният продукт, въпреки отправената от търговеца покана, чрез рекламни брошури.
Поради това пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 48 - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 27.07.2023 г., а жалбата е подадена чрез куриер на
10.08.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 06.03.2023 г. чрез електронния портал за подаване на жалби и сигнали в КЗП
постъпил потребителски сигнал, в който се сочило, че на 04.03.2023 г. около 10.40 часа
потребителят посетил магазин на „Кауфланд“, находящ се в гр. Бургас ул. „Янко Комитов“
№ 8 по повод рекламна брошура на магазина. Потребителят поискал да закупи продукт от
тази брошура – охладено цяло „Лудогорско пиле“ на цена от 5,45 лева за килограм, но му
било съобщено, че този артикул е изчерпан.
По повод на сигнала била образувана проверка, възложена на св. К. К.-Ч. – гл.
експерт към Регионалната дирекция на КЗП. Св. К. – Ч. посетила магазина на 15.03.2023 г.
(след края на промоцията), като изискала съответните документи, включително и
рекламната брошура (л. 62). След анализът на документите свидетелката установила, че в
брошурата било посочено, че промоцията важи в периода 03.03 – 04.03.2023 г., като
артикулът не бил отбелязан като такъв, който може да бъде изчерпан още в първия ден на
промоцията или с ограничени наличности (със звездичка). Въпреки това на 04.03.2023 г.
(втори ден от промоцията) реално артикулът бил изчерпан и не се предлагал за продажба в
магазина. След анализ на постъпилата информация св. К. – Чакърова преценила, че
търговецът използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, като отправя покана за
2
покупка на стоки на определена цена, като не е посочил разумни основания, поради които
не може да доставили или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената
цена за определен период от време и в разумно количество, съобразно стоката и обема на
направената реклама за стоките и предложената цена, което е в нарушение на чл. 68ж, т. 5,
вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в ЗЗП. Констатирала също така, че спрямо търговецът на
основание чл. 68л, ал. 1 ЗЗП има вече издадена Заповед № 349/25.05.2018 г., потвърдена с
Решение № 1221/27.01.2020 г. на ВАС, в сила от същата дата, с която е забранено на
търговеца при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна
търговска практика, а именно: „При упражняване на своята търговска дейност „Кауфланд
България ЕООД енд Ко” КД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по
смисъла на ЗЗП, като чрез разпространи безплатни и достъпни за потребителите
рекламни печатни издания Кауфланд (в магазини Кауфланд) и безадресно (в пощенските
кутии) отправя послания с невярна информация за стоки (включително и за спортна гривна
Rancore BB10) с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е
осигурил налични количества, без търговецът да е организирал и осигурил доставка на
разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката
(включително и за спортна гривна Rancore BB10) или на равностойни стоки на обявената
цена за промоционалния период от време. По описания начин „Кауфланд България ЕООД
енд Ко” КД уврежда икономическите интереси на потребителите и осъществява състава
на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 (отправя покана за покупка на
стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които
търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на
стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен
период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на
направената реклама за стоката или услугата и предложената цена), връзка с чл. 68г, ал.
4, във връзка 68в от Закона за защита на потребителите.“
При тези факти свидетелката преценила, че се касае за нарушение на чл. 210в ЗЗП,
при което търговецът не е изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП и отново е използвал
заблуждаващата нелоялна търговска практика в дейността си.
В тази връзка на 17.05.2023 г. св. К.-Ч. съставила срещу търговеца АУАН с №
003000/17.05.2023 г., описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл.
210в ЗЗП. Като дата на нарушението била посочена 15.03.2023 г., а като място – магазинът в
гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ № 8.
Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал
без възражения. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, издал атакуваното
НП, в което пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават задълженията,
регламентирани в чл. 210в от ЗЗП, поради което и на същото правно основание наложил на
жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 35 000 лева. Констатирал нередовност в
3
акта, изразяваща се в неправилно посочване на датата на нарушението, поради което и на
основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН изрично посочил, че правилната дата е 04.03.2023 г., а не
15.03.2023 г. Изложил и подробни съображения защо случаят не е маловажен, както и защо
следва да се наложи санкция около средния размер, а не минимална.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в хода
на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като
цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е съсредоточен около това,
дали поведението на търговеца съставлява административно нарушение по горепосочения
текст или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед № 7/06.01.2023 г. на
Председателя на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.
Съдът не споделя доводите свързани с необоснованост на НП, доколкото то съдържа
детайлно описание на фактите, както и на писмените доказателства, на база на които АНО е
достигнал до извод за съставомерност на извършеното.
Съдът не счита, че в производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Противно на становището на жалбоподателя АУАН е бил надлежно връчен на
17.05.2023 г. срещу подпис на пълномощник – Йордан Р., който към тази дата е бил изрично
упълномощен с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите (л. 77) да: „… да
представлява официално и документално Дружеството пред всички физически и
юридически лица, в това число държавни, административни и контролни органи …..
КЗП…., в това число да предоставя и получава документи на/от компетентните органи
и/или институции…“.
Настоящият състав е на мнение и че актосъставителят е притежавал материална и
териториална компетентност за съставяне на АУАН, което се доказва с приложената на л. 38
заповед. Действително заповедта е издадена от предходния председател на КЗП, но това не
означава, че с назначаването на нов председател, автоматично издадените от него заповеди
преустановяват действието си. Според чл. 233, ал. 1 от ЗЗП, актовете за установяване на
4
нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния
контролен орган – в случая председателя на КЗП. Компетентността на председателя на КЗП
произтича пряко от закона. Тя не спада към категорията на правомощията, възникнали с
оглед личността и не е в полза на физическото лице, което към даден момент изпълнява
длъжността председател на КЗП, а е компетентност на органа. Всяко физическо лице в
момента в който заема тази длъжност разполага с правомощието да оправомощава
длъжностни лица от КЗП да съставят АУАН. Това оправомощаване има действие до
неговата изрична отмяна или до наличието на законова промяна, която да измени
съответната компетентност и то не отпада с промяната на физическото лице, което заема
длъжността председател на КЗП. Както лицето издало заповедта за оправомощаване, така и
всяко друго лице, което в последствие е избрано за председател на КЗП, разполага с
възможността да измени длъжностните лица, които са вече оправомощени да съставят
АУАН по ЗПП. Не съществува законово изискване след като веднъж са оправомощени
определени длъжностни лица, в последствие да се издават нови заповеди с които да се
потвърждава това оправомощаване, било при смяна на председателя, било при наличието на
други обективни или субективни факти и обстоятелства. Ето защо, след като заповедта за
оправомощаване не е отменена, лицето посочено в нея разполага с материалната
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗПП.
Съдът не споделя и доводите за липса на яснота относно изпълнителното деяние и
датата на твърдяното нарушение. И в АУАН и в НП изрично е описано защо органите
приемат, че на 04.03.2023 г. търговецът е използвал заблуждаваща нелоялна търговска
практика и в какво се изразява тя, както и защо според тях с използването на тази търговска
практика се нарушава забрана, дадена по реда на чл. 68л, ал. 1 ЗЗП с цитираната Заповед №
349/25.05.2018 г., потвърдена с Решение № 1221/27.01.2020 г. на ВАС, в сила от същата
дата. В АУАН и НП изрично е цитирана и конкретната забрана, която е била предписана със
Заповедта, както и защо контролните органи приемат, че тя е нарушена. Изрично е посочено
и мястото, на което е била нарушена забраната – магазинът в гр. Бургас.
Действително в АУАН датата на нарушението е посочена неправилно – 15.03.2023 г.,
но този пропуск е бил своевременно констатиран от АНО, който възползвайки се от
правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН го е отстранил в издаденото НП, изрично
позовавайки се на тази разпоредба. При това положение, съдът счита, че пропускът в АУАН
е бил надлежно преодолян, а от там и правата на санкционираният търговец не са били
засегнати в степен, налагаща отмяна на НП. Между другото от всички приложени
материали, включително и от направените възражения в жалбата, не остава никакво
съмнение, че търговецът много добре е успял да разбере в какво е „обвинен“ и възможността
му да организира защитата си не е накърнена.
Съдът не споделя доводите и за нарушаване на принципа на безпристрастност. Видно
от представените журналистически материали – на първо място те касаят изказвания и
интервюта на председателя на КЗП, който не е административнонаказващ орган в
производството и няма данни да е взел каквото и да е отношение в него. На второ място –
5
самите изявления касаят дейността на Комисията и това, че тя ще спазва стриктно закона и
ще следи за извършване на нарушения от търговците, което в крайна сметка е и нейната
основна задача. Интервютата и изказванията не съдържат никакви конкретни данни, които
да навеждат на еднозначен извод за формирани предварителни нагласи спрямо
жалбоподателя, което косвено се доказва и от обстоятелството, че до проверката се е
стигнало след подадена потребителска жалба, а не се касае за целенасочена дейност на КЗП
срещу Кауфланд.
Досежно оплакванията за липса на извършено административно нарушение и за
неговата неправилна квалификация, съдът следва да посочи следното.
Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В съответствие с
§ 13, т. 23 ДР ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1
ЗЗП дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е
насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика, разпоредбата на
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики –
„заблуждаващите търговски практики“ и „агресивните търговски практики“, които, когато
отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики
се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП,
защото самият законодател ги е определил като такива.
Законодателят е квалифицирал като „заблуждаваща“ нелоялната търговска
практика, изразяваща се в отправяне на покана за покупка на стоки или услуги на
определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да
може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или
на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в
разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за
стоката или услугата и предложената цена - чл. 68ж, т. 5 ЗЗП.
С разпоредбата на чл. 68л, ал. ЗЗП пък е регламентирано, че когато Комисията за
защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на
комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. В случая
през 2018 г. Комисията е констатирала такава нелоялна практика от страна на търговеца,
поради което и е издала спрямо него Заповед № 349/25.05.2018 г., потвърдена с Решение №
1221/27.01.2020 г. на ВАС, в сила от същата дата (заповедта е налична на сайта на КЗП,
където е поместено и Решението на ВАС). С тази заповед, чийто диапозитив е
възпроизведен и в АУАН и НП, на търговецът изрично е забранено при упражняване на
своята търговска дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по
смисъла на ЗЗП, като чрез разпространявани безплатни и достъпни за потребителите
6
рекламни печатни издания Кауфланд (в магазини Кауфланд) и безадресно (в пощенските
кутии), отправя послания с невярна информация за стоки с обявени изгодни продажни цени,
валидни за определен период, без да е осигурил налични количества, без търговецът да е
организирал и осигурил доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от
друг търговец на стоката или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния
период от време.
В конкретния случай търговецът не спори, че чрез рекламна брошура в тираж от
303 000 броя, е отправил покана до неограничен кръг потребители за покупка на стока –
охладено цяло „Лудогорско пиле“ на цена от 5,45 лева за килограм, като сам е обявил и
срока на промоцията – 03.03-04.03.2023 г. Няма спор и че още на втория ден от промоцията
(04.03.2023 г.) и то още преди обяд – т.е. много преди приключване на работното време на
обекта, стоката не е била налична в проверявания магазин, както и че до края на промоцията
– не е била доставена в магазина.
В конкретния случай безспорно търговецът е отправил покана до потребителя да
посети магазините му, за да закупи даденият артикул на определена цена. Не се твърди, а и
няма данни потребителят да е уведомен за това, че офертата важи само за някои от
магазините на търговеца, нито че цените важат до изчерпване на количествата. При това
положение следва да се приеме, че офертата важи за всички търговски обекти и за целия
срок на промоцията. Самият търговец не е ангажирал никакви доказателства, от които да
може да се направи извод за разумна причина, която да му е попречила да осигури разумни
количества от стоката за срока на промоцията. Вярно е, че се касае за артикул, който изисква
температурен режим на съхранение, но вярно е също така, че това е било известно на
търговеца преди да реши да рекламира продукта, поради което и е следвало да го предвиди,
още повече, че се касае за промоция от само два дни – т.е. не се е налагало дълготрайно и
продължително съхранение. Очевидно наличността в магазина е била изчерпана на много
ранен етап (по средата на промоционалния период), като предвид краткия срок на
промоцията – само два дни, неясно остава защо търговецът, който видно от жалбата си, е
запознат в детайли с основните принципи на икономическата теория, не е успял да осигури
нужните количества. Ако пък търговецът е имал опасения, че предвид характера на стоката
и/или специфичните условия за съхранения, няма да може да осигури нужната наличност за
целия период на промоцията или за всички негови магазин, то не е представлявало никаква
пречка да отрази това в брошурата, като отбележи този артикул със звездичка или по друг
подходящ начин, така че потребителите предварително да са уведомени, че е възможно
наличностите бързо да се изчерпят.
В случая от представената от Кауфланд информация (л. 69) се установява, че на
02.03.2023 г. в обекта са доставени 94,5112 кг. „Лудогорско пиле“, като същия този ден са
продадени 68 кг. – т.е. в ден, в който тази стока не е на промоция са били продадени 68 кг.
от нея. Това означава, че в първия промоционален ден магазинът е разполагал с около 26 кг.
остатък от артикула. В същия този първи ден на промоцията са били доставени 69,783 кг. от
пилето – т.е. приблизително същото количество, което се продава в непромоционален ден.
7
По този начин в магазина е имало общо около 96 кг. пиле, което видно от справката е било
изчерпано още същия ден. На 04.03.2023 г. – втория ден от промоцията в магазина НЯМА
НИКАКВИ доставки на „Лудогорско пиле“ – нито такива, съобразени с повишеното
търсене, във връзка с промоцията, нито такива, каквито обичайно се продават в
непромоционален ден (като например 02.03.2023 г. - 68 кг.). Не става ясно – защо след като
търговецът е разполагал с информация, че в деня, в който стоката не е на промоция –
02.03.2023 г., от нея са се продали около 60-70 килограма, и след като е решил да я предлага
на занижени цени (нещо, което и без специални знания в икономическата теория, навежда
на извода, че търсенето ще бъде повишено) и то с толкова масирана рекламна кампания (над
300 000 броя брошури), е направил доставка в първия ден на промоцията от само 70
килограма, а втория ден – въобще не е доставил количества от стоката.
По мнение на настоящия състав търговецът не е ангажирал разумни причини, поради
които няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или
услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от
време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената
реклама за стоката или услугата и предложената цена.
С оглед изложеното правилни са изводите на административнонаказващия орган, че
по този начин се променя или е възможно да се промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, което води или може да доведе до вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на процесната търговска
практика.
В случая това категорично се доказва от постъпилата потребителска жалба, от която
ясно е видно, че потребител реално е посетил магазина на търговеца именно воден от
направената реклама в брошурата, желаейки да се възползва от отправеното в нея
предложение за закупуване на продукта, но той не е бил наличен, без търговецът да може
да посочи разумни основания за това.
По мнение на съда това поведение сочи на използване на 04.03.2023 г. на нелоялна
заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като чрез разпространи безплатни и
достъпни за потребителите рекламни печатни издания Кауфланд (в магазини Кауфланд) и
безадресно (в пощенските кутии) е отправил послания с невярна информация за стока с
обявена изгодна продажна цена, валидна за периода 03-04.03.2023 г., без да е осигурил
налични количества, без да е организирал и осигурил доставка на разумни количества и без
да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката или на равностойна стока на
обявената цена за промоционалния период от време.
Именно това поведение и точно тази проявна форма на нелоялна търговска практика
е била забранена на търговеца с цитираната Заповед, като обективно поведението му е
довело до нарушаване на заповедта.
Разпоредбата на чл. 210в от ЗЗП предвижда, че който не изпълни заповед по чл. 68л,
ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а
8
на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от
3000 до 70 000 лв. Противно на становището на жалбоподателя – нормата съдържа в себе си,
както правило за поведение, така и санкция за неизпълнението на това правило, като в
случая поведението на търговеца правилно е било подведено под този текст.
Съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Въпреки това съдът счита, че наложената санкция е неправилно и незаконосъобразно
индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
измени, като се намали размерът й.
Относно размера на санкцията АНО е изложил подробни мотиви, които обаче не се
споделят в пълнота от настоящия състав. Както правилно е посочил АНО - това е първо
нарушение на търговеца, което безспорно следва да се отчете в негова полза (няма данни
той друг път да не е спазвал издадената заповед). Не следва обаче размерът на санкцията да
се обвързва с финансовите приходи на дружеството (и то не за съответната година) и само
на тяхна база да се твърди, че понеже търговецът има добри финансови възможности, то и
санкцията следва да е в по-висок размер. Такъв подход би довел до нееднакво и
дискриминационно третиране, при което нарушителите ще плащат различни санкции, при
едни и същи нарушения, само на база икономическото си положение, което по мнение на
съда, е неправилно.
С оглед горното и като отчита обществената опасност на извършеното, както и
факта, че в следствие на нелоялната търговска практика реално се е достигнало до
подвеждане на потребител, то и съдът счита, че справедлив размер на санкцията се явява
този от 10 000 лева, който без да е прекомерен, притежава потенциала да постигне целите на
административното санкциониране.
С оглед неправилно определения размер на санкцията съдът следва да упражни
функциите си по чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН и да измени НП в тази му част, като намали размера
на имуществената санкция.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните.
На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на съдилищата
съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се присъдят разноски,
в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция. Според едното виждане в
този случай следва да намери приложение принципът, важащ в гражданския процес и
разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по аналогия, че за разликата
от размера на наложеното наказание/санкция, до размера, определен от съда, искът е
9
уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото схващане разноски се дължат
само в полза на АНО, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото
нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията, определена от съда, е без
значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-
Бургас съдът е разяснил, че разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща
въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал. 3 от
НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл. 143. Тази норма
обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.
Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени разноски съразмерно
уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-Бургас, счита, че
следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди
на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията.
В случая и двете страни са претендирали разноски. По отношение на жалбоподателя
са налични доказателства за заплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 6000
лева с ДДС по настоящето дело. По делото не е направено възражение от АНО за
прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и съдът не може служебно да се
произнесе по въпроса дали този размер не е завишен.
От своя страна АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 100
лева.
С оглед изменението на НП и съобразно възприетото по-горе за съразмерно
присъждане на разноските, то и в крайна сметка на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 4285,72 лева, а на АНО разноски в размер на 28,57 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 003000/19.06.2023 г., издадено от Даниела
Бонева – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите, с което за
нарушение на чл. 210в от Закона за защита на потребителите и на основание същата
разпоредба, на „Кауфланд България ЕООД едн КО” КД с ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 35 000 лева, като НАМАЛЯВА размерана имуществената
санкция от 35 000 лева на 10 000 /десет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД едн КО” КД с ЕИК: *********, да заплати на
Комисия за Защита на потребителите, сумата в размер на 28,57 лева /двадесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисия за Защита на потребителите да заплати на „Кауфланд България
ЕООД едн КО” КД с ЕИК: *********, сумата в размер на 4285,72 лева /четири хиляди
двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11