РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Бургас, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120200627 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на П. Я. С., ЕГН: **********, с
адрес: *******, чрез адв. С. Т. С., АК - Бургас, против Наказателно постановление №24-
0769-004721/07.01.2025г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна
полиция“ Бургас, с което: 1/ за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 20лв., а 2/ за нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи за незаконосъобразност на същото. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С., който поддържа жалбата и
представя писмено становище, в което доразвива същата.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Ж., надлежно
упълномощена, която поддържа становището си по делото. Заявява, че оттегля възражението
си за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, с оглед
обстоятелството, че то е под минималния размер.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП не е било връчено на жалбоподателя, като разписката
към същото не е оформяна). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
1
съображения:
На 25.04.2024г. около 17,06 часа в гр.Бургас, на ул.“Цар Асен“ до номер ** П. Я.
С., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил ТОЙОТА КОРОЛА, с рег. №*******. При
извършване на неубедена маневра - движение на заден ход, между посоченото МПС и лек
автомобил Фолксваген Tуаpeг с peг. № ******** настъпило ПТП с минимални щети по
двете МПС-та. Водачът С. установил щетите по превозните средства, но не уведомила
компетентните органи и не останал на място за издаване документи от ПТП.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са давностни (вж.
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното
спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е
изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията
„правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на
съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си
функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не
следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти.
Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат и с оперативна
самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за
административнонаказателното право). Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на
овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на
2
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са
били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то
следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.
34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г.
на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по
описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София и др. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки
по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за
определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява.
Контролните органи са имали обективната възможност да констатират
нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е
нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е
било необхоД. извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия
по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или
не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се състави АУАН на жалбоподателя, в
конкретния случай започва да тече от 25.04.2024г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 11.11.2024г., след изтичане на тримесечния срок,
предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Като е игнорирал факта, че съставеният
акт е извън срока на чл.34 ал.1 ЗАНН АНО е допуснал производството да се развива в
нарушение на процесулните норми. Оттук и издаденото НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на
процесуалния представителя на жалбоподателя в съдебно заседание, в негова полза следва
да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
/съобразно представения договор за правна защита и съдействие - л.49 от делото/. С оглед
оттегляне възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0769-004721/07.01.2025г., издадено от
началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя -
П. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: *******: 1/ за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, на
3
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 20лв., а 2/ за нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена „глоба“ в
размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Бургас да заплати на П. Я. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**********************, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4