Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Ловеч, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.
съдия
при секретаря Веселина Василева, като разгледа
докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.н.ч.х.д. № 9 по описа на съда за
Производството е по Глава
XXI от НПК.
С Присъда № 28 от 07.11.2019 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 179/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, съдът
признал подсъдимият К. Х. за невинен за това, че в статия със заглавие „***“,
публикувана на 05.04.2019 г. в сайта ***, е разгласил публично позорни
обстоятелства, разпространени чрез
интернет, за А.Д.П. с изразите, както следва: „човек на властта“, „за
него законите не важат“, „незаконна сграда насред пътя, изградена от влиятелен
съсед А.“, „човек, преследващ по всякакъв начин целите си“ и „докога законите в
България ще се прилагат според човека“ и му приписал престъплението активен
подкуп по смисъла на чл. 304 от НК със следните думи и изрази: „Усещането за
корупция в община Троян е силно“ и „Купил съм когото трябва, сега ще купя
цялото село и накрая ще го прекръстя на Александрово“, както и че в статия със
заглавие „***“, публикувана на 10.04.2019 г. в сайта ***, е разгласил публично
позорни обстоятелства, разпространени в интернет, за А.Д.П. с изразите, както
следва: „А.П., който имал връзки в местната управа, откъдето го
облагодетелствали“, „Обвинява П., че само фиктивно е премахнал незаконната
постройка“ и „незаконна постройка на П., която била премахната фиктивно, като
от община Троян му помогнали да я легализира“ и в Писмо от 05.03.2019 г.
„Усещане за корупция“ до Кмета на Община гр. Троян, Председателя на Общински
съвет гр. Троян, до Министъра на МРРБ, НПО Антикорупционен фонд и до всички
разследващи журналисти, които проявят интерес, е разгласил публично позорни
обстоятелства с изразите: „коригиран вариант, разработен под диктовката на не
знам кой сив кардинал (некорумпиран)“, „представя се готов чертеж, удобен на А.“
и „човек, който преследва целите си по всякакъв начин, а от Община Троян му
съдействат“ - престъпление по чл. 148,
ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 предложение 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1
от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото
му обвинение. Със същия съдебен акт съдът отхвърлил като неоснователни и
недоказани предявените от тъжителя А.П. против
подсъдимия К.Х. граждански искове, за сумата 5000 лева за статия със
заглавие „***”, публикувана в сайта *** на 05.04.2019 г., както и за сумата
5000.00 лева за статия със заглавие „***”, публикувана на 10.04.2019 г. в сайта
***, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
твърдяното престъпление по чл. 148, ал.
2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 предложение 2-ро от НК. С оглед изхода на
делото съдът осъдил тъжителят А.П. да заплати на подсъдимия Х. сумата от 800
лв. – съдебно-деловодни разноски по делото.
Недоволен от така постановената
присъда останал А.П., като в депозираната пред настоящата инстанция жалба
излага подробни мотиви, че последната е необоснована, неправилна и постановена
в нарушение на закона. Сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява, че К.Х. е осъществил елементите от състава на описаното в тъжбата
престъпление. Моли оправдателната присъда да се отмени, като Х. бъде признат за
виновен. Алтернативно моли, ако не се възприеме последното, на основание чл.
335, ал. 2 във вр. с чл. 334, т. 1, предл. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК
делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като при
неговото разглеждане са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на частния тъжител А.П..
В съдебно заседание частният
тъжител не се явява лично, като се представлява от процесуалния си представител
– адв. П.С. ***, който заявява, че поддържа изложеното в жалбата.
Подсъдимият К.Х. се явява лично и
с процесуалния си представител адв. М. В., като изразяват становище за
правилност на така постановената оправдателна присъда и молят същата да бъде
потвърдена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на контролираната
присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено
следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като
убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата
на анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на
свидетелите Р.М.М., П.М.Б.- П., П.М.М., Н. Х. К., Т.И.Г. и Т.Т.Т., и писмени
доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
11.05.2017 г., Решение № 1021 от 12.09.2007 г., постановено по ф.д. № 250 по описа за
В
изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници, Окръжен съд - Ловеч прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Х.Х. е
роден на *** ***, български гражданин, с настоящ адрес ***, с висше
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Х. извършвал
търговска дейност чрез ЕТ „***.“, като разполагал с дърводелски цех за
производство на маси и столове, в който работели около 20 работника.
Недвижимият имот, в който се намирал цехът, се намирал в с. ***, област Ловеч,
като бил закупен преди години, а през
Частният тъжител А.П.
осъществявал дейност, свързана с производство на мебели от дървен материал,
чрез дружеството „***“ ООД. В тази връзка на 11.05.2007 г. П. в качеството си
на едноличен търговец закупил урегулиран поземлен имот с площ от 2393 кв.м. с
кадастрален № 11,13 и с идентификатор 21590.800.23, ведно с построената в него
дърводелска работилница и битова сграда, находяща се в местност „Стопански
двор“, землището на с. ***, община Троян, област Ловеч. С Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 17/24.03.2006 г., издадено от главния архитект на
Община Троян, било прието, че дърводелската работилница отговаря на всички
законови изисквания и е напълно легална. С Решение № 1021 от 12.09.2007 г.,
постановено по ф.д. № 250 по описа за
Отношенията между
подсъдимия К.Х. и тъжителя А.П. били силно влошени, тъй като Х. бил убеден, че
причината за ограничаването на достъпа на товарни автомобили до имота му се
дължало на построяването на дърводелската работилница на „Мебелиск“ ООД. С
оглед възникналия конфликт между двамата, подсъдимият Х. решил да се обърне към
различни институции, а впоследствие и към медиите. Така по повод многобройните
сигнали, писма и жалби, подадени от подсъдимия Х.,*** възложила изработването
на подробен устройствен план /ПУП/, като за целта била обявена обществена
поръчка, за да няма пристрастия и лобиране. Подсъдимият разбрал, че служителите
на Община Троян няма да одобрят изготвения ПУП, тъй като трябвало да бъдат
очуждени
Горепосоченото го
провокирало да напише писмо, озаглавено „Усещане за корупция“, и да го изпрати
до кмета на Община - Троян, председателя на общинския съвет в общината, до
всички общински съветници в гр. Троян, до министъра на регионалното развитие и
благоустройство, до НПО – „Антикорупционен фонд“, както и до електронната медия
– ***. В това писмо подсъдимият изложил гледната си точка касателно процедурата
по изработването на ПУП. На база информацията, съдържаща се в писмото, в
електронното издание били публикувани две статии със следните заглавия – „***“, публикувана на 05.04.2019 г. с автор Б.А.,
и „***“, публикувана на 10.04.2019 г. с автор ***. Освен изложеното в писмото,
за написването на двете статиите било взето становището на двете страни по
възникналия между тях конфликт и предоставените от тях документи.
Запознавайки се с
писмото, частният тъжител възприел, че използваните от подсъдимия Х. изрази:
„коригиран вариант, разработен под диктовката на не знам кой сив кардинал
(корумпиран)“, „представя се готов чертеж, удобен на А.“, „човек, който
преследва целите си по всякакъв начин, а от Община Троян му съдействат“, са
били адресирани към него. По аналогичен начин частният тъжител възприел и
следните изрази в статията със заглавие „***“ - „човек на властта“, „за него
законите не важат“, „незаконна сграда насред пътя, изградена от влиятелен съсед
А.“, „човек, преследващ по всякакъв начин целите си“, „докога законите в
България ще се прилагат според човека“, „Усещането за корупция в Община Троян е
силно“ и „Купил съм когото трябва, сега ще купя цялото село и накрая ще го
прекръстя на Александрово“, както и следните изрази в статията „***“ – „А.П.,
който имал връзки в местната управа, откъдето го облагодествали“, „Обвинява П.,
че само фиктивно е премахнал незаконната постройка“ и „незаконната постройка на
П., която била премахната фиктивно, като от Община Троян му помогнали да я
легализира“.
Настоящата
инстанция в изпълнение на задълженията извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници:
От събраните
по делото писмени доказателства - Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 11.05.2017 г., Решение № 1021 от 12.09.2007 г., постановено по ф.д. № 250
по описа за
От
показанията на свидетелите Н. К. и Т.Т. се установява, че достъпът до цеха на
подсъдимия бил затруднен, като към настоящия момент тежкотоварни автомобили не
могжели да стигат до там. От показанията на свидетеля Т.Г. се установява, че
между страните е бил налице вербален конфликт, по време на който частният
тъжител заявил на подсъдимия Х., че „си е постлал добре и платил на когото
трябва“, както и че „това село ако трябва ще го прекръсти на Александрово“.
От
приложените по делото писмени копия на публикуваните в сайта *** статии със заглавия
„***“ и „***“ и писмо, озаглавено „Усещане за корупция“ се прие, че
действително посочените в тъжбата изрази действително фигурират в тях. По
отношение на статията „***“ се констатира, че същата е публикувана с автор Б.А.,
а „***“ с автор ***. От показанията на свидетелите П.Б.-П., Р.М. и П.М., се
установи че частният тъжител е възприел написаното в статиите, както и че
същите са станали достояние на социалния му кръг и местната общественост.
При
кредитиране на показанията на свидетелите съдът съобрази, че изложеното от тях
е в синхрон с останалия доказателствен материал и почива на преките им
впечатления. На следващо място се взе предвид и обстоятелството, че свидетелите
Б.-П., Р.М. и П.М. са близки родствени и професионални отношения с частния
тъжител, а свидетелите Н. К., Т.Г. и Т.Т. са в професионални и приятелски отношения с подсъдимия.
Изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза не следва да се кредитира, доколкото
същата е касателно неотносими към настоящото производство въпроси и е била
оспорена от страните.
При
изложените факти и доказателственият анализ, на който те се основават, въззивната
инстанция прие от правна страна следното:
Настоящата инстанция
счита, че районният съд правилно е приел, че от така установената фактическа
обстановка не може да се направи категоричен и безспорен извод, че подсъдимият К.Х.
е осъществил обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, а именно, че в статия със заглавие „***“, публикувана на 05.04.2019 г. в сайта ***, е разгласил публично позорни обстоятелства, разпространени чрез интернет за А.П. с изразите, както следва:
„човек на властта“, „за него законите не важат“, „незаконна сграда насред пътя,
изградена от влиятелен съсед А.“, „човек, преследващ по всякакъв начин целите
си“ и „докога законите в България ще се прилагат според човека“ и му приписал
престъплението активен подкуп по смисъла на чл. 304 от НК със следните думи и
изрази: „Усещането за корупция в община Троян е силно“ и „Купил съм когото
трябва, сега ще купя цялото село и накрая ще го прекръстя на „Александрово“,
както и че в статия със заглавие „***“, публикувана на 10.04.2019 г. в сайта ***, е разгласил публично позорни обстоятелства, разпространени в интернет за А.П.
с изразите, както следва: „А.П., който имал връзки в местната управа, откъдето
го облагодетелствали“, „Обвинява П., че само фиктивно е премахнал незаконната
постройка“ и „незаконна постройка на П., която била премахната фиктивно, като
от община Троян му помогнали да я легализира“ и в Писмо от 05.03.2019 г.,
озаглавено „Усещане за корупция“ и адресирано до Кмета на Община гр. Троян,
Председателя на Общински съвет - гр. Троян, до Министъра на МРРБ, НПО
Антикорупционен фонд и до всички разследващи журналисти, които проявят интерес,
е разгласил публично позорни обстоятелства с изразите: „коригиран вариант,
разработен под диктовката на не знам кой сив кардинал (некорумпиран)“,
„представя се готов чертеж, удобен на А.“ и „човек, който преследва целите си
по всякакъв начин, а от Община Троян му съдействат“.
Клеветата е резултатно
престъпление, чийто обект са обществените отношение, осигуряващи неприкосновеността
на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка на
личността. Изпълнителното деяние на общият състав на клеветата се осъществява в
две форми: разгласяване на неистинско (не съществува в обективната
действителност) и позорно (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото)
обстоятелство или приписване на неизвършено от пострадалия престъпление.
Разгласяването е довеждане до знанието на трето (и) лице (а), като това може да
стане устно, чрез директно общуване с адресата, чрез използване на
далекосъобщително средство, чрез използване на изображения. Законодателят е
предвидил и квалифициращи белези във връзка с разгласяването, като деянието ще
е съставомерно по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 ако разгласяването е осъществено
публично или чрез разпостранение на печатно издание. Разгласяването на позорно
обстоятелство следва да се извърши чрез конкретизирани по съдържание твърдения,
носещи информация за конкретно обстоятелство (а) – факт, време, място, лице,
процес. Деянието няма да е съставомерно ако твърденията са изложени абстрактно
и общо без да се разбира точно и ясно за кое лице се отнасят тези обстоятелства
/в този смисъл Решение № 87/71 г. на II н.о. на ВС. Аналогично за да е налице приписване на престъпление по
смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, изложеното от дееца следва да съдържа
конкретни твърдения, че пострадалият е осъществил елементите от състава на
дадено престъпление. В този смисъл е недопустимо да се постанови осъдителна
присъда на база предположения, аналогии, внушения, мнения, доколкото същите
почиват на субективните изводи, които си е направил от прочетеното или чутото
пострадалият или трето лице. Клеветата е умишлено престъпление, поради което от
субективна страна извършителят следва да съзнава или да допуска, че разгласява
неистински и позорни обстоятелства и/или приписва неизвършено от пострадалия
престръпление.
С оглед на гореизложеното
деянието ще е съставомерно винаги, когато позорните и неистински обстоятелства
и приписването на престъпление бъдат изнесени като установени от самия деец или
когато деецът само привидно се позовава на други източници на информация,
каквито в действителност не съществуват, за да придаде вид на собственото си
твърдение, че представлява чуждо изказване. Per argumentum a contrario деянието
няма да е съставомерно, когато изразеното от дееца има обективна и фактическа
основа. В тази насока е и трайната съдебна практика на Европейския съд по права
на човека в Страсбург, която прави ясно разграничение между факти и мнения,
които съдържат оценъчна преценка /така например „Лингенс срещу Австрия“/.
Настоящата инстанция счита, че
изпращайки написаното от него писмо, озаглавено „Усещане за корупция“ и адресирано до кмета на Община - Троян,
председателя на общинския съвет в общината, до всички общински съветници в гр.
Троян, до министъра на регионалното развитие и благоустройство, до НПО –
„Антикорупционен фонд“, подсъдимият Х. не е осъществил състава на
престъплението по чл. чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 1 и т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. По делото по безспорен
начин се установи, че посочените в частната тъжба изрази: „коригиран
вариант, разработен под диктовката на не знам кой сив кардинал (корумпиран)“,
„представя се готов чертеж, удобен на А.“, „човек, който преследва целите си по
всякакъв начин, а от Община Троян му съдействат“, фигурират в изпратеното от
подсъдимия писмо до институциите. В същия момент никъде в писмото не фигурира
името на частния тъжител, а свързването му с използваните изрази „сив кардинал“,
„А.“, „човек, който преследва целите си по всякакъв начин“ почива изцяло на
косвени предположения. Следва да се отбележи, че писмото не е адресирано до
частния тъжител, а до компетентните институции, натоварени с изготвянето на
процесния ПУП. Последното е изводимо дори от съдържанието на писмото и
придружаващият го послепис, като в рамките на повече от три страници тъжителят
е описал мнението си за подготвения за приемане устройствен план. Дискусионен е
въпросът дали използваните изразни средства позорят личността на тъжителя,
доколкото същите са насочени към Община Троян и разкриват личното разочарование
на подсъдимия Х. от местната власт. Настоящата инстанция споделя второто
становище. Не се установи и
квалифициращият белег на обвинението, а именно разгласяването да е станало
публично или чрез медия, доколкото писмото е било изпратено само на
компетентните институции. Съвпадението на част от изнесените твърдения в
писмото със съдържанието на статиите не може да се разглежда като публично
разгласяване, доколкото автор на статиите не е подсъдимият и същите са били
изготвени след проведено журналистическо разследване от трето лице. Видно от
посоченото правилно първоинстанционният съд е приел, че не може да се установи
по категоричен начин, че подсъдимият е визирал под лицето „А.“ именно
тъжителят, както и че посочените изрази в писмото не представляват позорно
обстоятелство и с тях да се приписва престъпление.
Що се отнася до двете статии със
заглавия: „***“ и „***“, публикувани в ***, съдът счита, че отново не се
установява подсъдимият Х. да е извършил престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 във
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. В тази насока следва да се акцентира, че по делото
липсват доказателства автор на двете статии да е подсъдимият Х.. Видно от
приложените по делото писмени извлечения като автор на статията „Троянски
бизнесмен за битката си да има път до бизнеса си“ е
упоменат Б.А., а като автор на статията „***“ ***. Действително от
съдържанието на статиите е видно, че част от информацията за написването им е
предоставена от страните в настоящото производство. Последното се потвърждава и
от приложените към статиите снимки от документи, предоставени от Х. и П.. В
същия момент статиите не представляват дословно цитиране на становището на Х.
или още по-малко на писмото му, а следствие от извършено журналистическо
разследване на база предоставената информация и документи. В тази насока са
правилни разсъжденията на първоинстанционният съд, че отговорността за
написването им следва да носи техният автор. Съдът акцентира, че в
статията „***“ е изрично посочено, че Х.
не е посочил трите имена на П., като впоследствие това е било установено от
журналиста. Така посочената правна конструкция в частна тъжба би се осъществила
ако медията се явяваше само приносител на твърденията на подсъдимия, тоест ако
беше копирала писмото или становището на подсъдимия, какъвто не е настоящият
случай. На следващо място правилно районният съд е приел, че подсъдимият
успешно е установил истиността на част от изложените в статиите факти, тъй като
част от сигналите му относно незаконно строителство в имота на частния тъжител
са били потвърдени от кмета на гр. Троян и по повод на тях са били издадени
няколко заповеди за премахване по чл. 225 от ЗУТ. От показанията на свидетеля Т.Г.,
се установява че тъжителят е отправил реплика към подсъдимия, че „ако трябва ще
прекръсти селото на Александрово“. По делото са налице и данни, че очакваният
от подсъдимия вариант на ПУП е бил преработен в друг вариант при съобразяване
становището и на тъжителя. Посоченото изключва субективната страна на
престъплението.
По отношение на изложеното, че с
изразите „Усещането за корупция в община Троян е силно“ и „Купил съм когото
трябва, сега ще купя цялото село и накрая ще го прекръстя на „Александрово“,
подсъдимият е осъществил приписване на престъпление по чл. 304 от НК,
настоящата инстанция счита, че посоченото остана също недоказано. Както се
посочи и по-горе, по делото липсват категорични доказателства подсъдимият Х. да
е разгласил тези твърдения. Отделно, дискусионен е въпросът, доколко посочените
изрази покриват съставните елементи на престъплението по чл. 304 от НК.
Въззивната инстанция се
солидаризира със становището на контролираната такава, че съгласно разпоредбата
на чл. 303 от НПК осъдителната присъда не може да почива на предположения и че
съдът признава подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. В процесния случай, съобразявйки наличната доказателствена съвкупност,
районният съд правилно е приел за установено, че подсъдимият Х. не разгласявал
публично позорни обстоятелства за П. и не му е приписал престъпления, които не
е извършил, поради което и го е оправдал по повдигнатото му обвинение чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 във
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Без да влиза в полемика с
изложените във въззивната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд при постановяване на оправдателната присъда, настоящата
инстанция ги счита за неоснователни. Не са налице противоречия в изложените от
районния съд мотиви към така постановената присъда съобразно разпоредбата на
чл. 305 от НПК, като същият е приел съответната фактическа обстановка, обсъдил
е доказателствената съвкупност и се е мотивирал от правна страна.
По отношение на гражданската
претенция:
С оглед така постановената
правилна оправдателна присъда, въззивната инстанция счита, че следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана исковата претенция с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, с която частният тъжител е поискал подсъдимият Х. да
бъде осъден да му заплати за всяка от статиите „***“ и „***“ сума в размер на
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на твърдяното престъпление по чл. 148, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. В случая не са налице
условията, визирани в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а именно Х. не е имал
противоправно поведение, в резултат на което
да е причинил неимуществени вреди
на тъжителя, нито пък е налице вина.
По отношение на
разноските
С оглед на изхода на процеса
правилно районният съд е осъдил частният тъжител А.П. да заплати на подсъдимия К.Х.
сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
По всички изложени до тук
съображения настоящият състав намира, че при извършената, на основание чл. 314
от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.
338 и чл. 337 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 28 от 07.11.2019
г., постановена по н.ч.х.д. № 179/2019 г. по описа на Районен съд – Троян.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………
ЧЛЕНОВЕ:1…………………………
2…………………………