№ 699
гр. Благоевград, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500523 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на "П", ЕИК седалище и
адрес на управление в гр.С., бул.Б. №, подадена чрез процесуален
представител, против решение №166/08.04.22г. на РС-Б по гр.д.№1853/21г., с
пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение е уважен частично предявеният осъдителен иск и
в полза на ответната страна са присъдени разноските по делото.
Недоволен от осъдителната част на атакувания акт е останал
жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на
исковите претенции, ведно с присъждане на разноските пред двете
инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
атакуванaта част от решението, настоявайки за нейното потвърждаване, за
което също подробно се обосновава. Също прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за
безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по
спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между
ищцата М. Я. Д. (като кредитополучател) и ответника (като кредитор) е бил
сключен договор за потребителски кредит от 24.10.2019г, по силата на който
ответникът е предоставил на ищцата сумата от 3000лв, за срок от 36 месеца
при подробно уговорените условия (вж. ДПК и ОУ). Страните са постигнали
съгласие връщането му да се осъществи на месечни вноски, всяка от по
145,60лв, формирана от главница и лихва (вж. погасителния план), платими
на всяко 25-то число от месеца; 49,15% ГПР, годишен лихвен процент от 41%
и лихвен процент 0.11%. Общият размер на сумата за връщане по горния
договор е уговорена на 5 241, 86 лв.
Отделно от горното, в подписания договор страните са постигнали
съгласие и за предоставянето на въззиваемата на пакет от допълнителни
услуги, както следва: допълнителна услуга Ф в размер на 600 лв. и
допълнителна услуга Ф в размер на 1740лв(вж. т. VI от договора). Уговорено
е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 65лв и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като тази вноска
е включена и в погасителния план, при което общият размер на месечната
вноска нараства на 210,60лв, а общо дължимата сума за връщане на кредитора
възлиза на 7581,86лв.
Видно от Общите условия на кредитора "П", съставляващи неразделна
част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на буква „Б“,
раздел „Декларации“, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани
условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни
услуги, а именно: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
2
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В чл.15.2 „Отлагане на вноски“ от Общите
условия е посочено, че „ако договорът за потребителски кредит /ДПК/ е със
срок - клиентът може да поиска кредиторът да му отложи една погасителна
вноска след платена първа вноска по ДПК.“ По долу в същата точка е
посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен и който
важи за целия срок на ДПК. Посочено е, че клиентът може да поиска от
кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни
вноски, но не може да поиска отлагане на повече от три последователни
погасителни вноски. В подточка а/ са посочени причините, поради които
клиентът може да поиска отлагането на определения брой погасителни
вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна
се разбира неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването
на ДПК и продължаваща повече от три седмици - т.е. при
неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиентът няма
право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му, неплатен отпуск на клиента, който е по- дълъг от 10 дни и
др.
В чл.15.2.1.1 от Общите условия е записано, че заявлението заедно със
съответните документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва
да бъде подадено от клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни
от падежа на погасителната вноска. Документите трябва да са издадени не
повече от два месеца преди датата на подаване на заявлението. В 15.2.4 от
Общите условия е посочено, че в случай на отлагане на вноски при условията
на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на
отложените вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края
на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски
изложени в 15.3, 15.3.1, 15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. В 15.3.4. е
посочено, че намаляването влиза в сила от момента на одобрение на
заявлението от страна на кредитора.
3
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза общо извършените плащания
от М. Я. Д. по договора за кредит от 24.10.2019г са в размер на 5773,60лв, от
които текущи плащания (14 броя) за 3186,60лв в периода 22.11.2019г-
04.01.2022г и окончателно плащане, извършено на 28.03.2021г за сумата от
2587лв. В заключението е посочено, че по счетоводните книги на ответника,
разнесените по партидата на ищцата текущи плащания, извършени до
28.03.2021г са в размер на 3194,13лв, от които 3159лв са отнесени за
погасяване на задължения по кредита и 35,13лв е посочена като надвнесена
сума. По счетоводните книги на ответника, разнесената сума по партидата на
ищцата за окончателно плащане, извършено на 28.03.2021г, е в размер на
2584,94лв, като същата е достатъчна да погаси изцяло задълженията по
договора за кредит и остава надвнесена сума от 297,65лв. Сочи се, че с
платената от ищцата обща сума ответникът е осчетоводил погасяване на
задължения за вноски по погасителен план (т.е. за главница, договорна лихва
и допълнителни услуги) в размер на общо 5 744,07лв. Не на последно място, в
съдебносчетоводната експертиза се сочи, че с оглед размера на отпуснатия
кредит и общо платената от М.Д. сума по кредита и използвайки нормативно
установената формула в Приложение №1 към чл.19,ал.2 от ЗПК, размерът на
ГПР по договора за предоставяне на потребителски кредит от 24.10.2019г е
106,30%, като същият надвишава 2,13 пъти петкратният размер на законната
лихва.
В о.с.з. вещото лице категорично потвърждава, че ищцата е платила в
полза на ответника по процесния договор за потребителски кредит сумата от
общо 5773,60лв, а не посочената в исковата молба сума от 6230,33лв.
При тези данни обжалваната част решението се явява правилна и
законосъобразна. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло
от настоящия състав, тъй като съответстват на закона, теорията и константата
съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав
препраща към мотивите на районния съд.
Неоснователни са подробно аргументираните оплаквания на
жалбоподателя, според които първата инстанция неправилно е приела, че
сключеният между страните договор за кредит не отговарял на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл.
4
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР
и обща сума, дължима от потребителя. Размерът на ГПР (49,15%) обаче не
съответства на действителния размер, поради което правилно ГПР е приет от
районния съд за нищожен. Този извод се обосновава от обстоятелството, че
той не включва възнаграждението от общо 2 340 лв. по постигнатото
споразумение за предоставянето на пакет от допълнителни услуги Ф и Ф. По
същността си тези услуги представляват допълнителен разход по кредитния
договор, който по арг. от §1, т. 1 ДР на ЗПК подлежи на включване именно в
ГПР. На това сочи включването му в договора за кредит и погасителния план,
в резултат на което общата дължимата сума за връщане по същия нараства от
5 241,86лв на 7 581,86лв. С прибавянето на сумата по споразумението обаче,
ГПР далеч надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК (2,13 пъти) и по
арг. от ал.5 от същия се явява нищожен. Тези изводи следват и от
заключението по ССЕ по въпрос №3 от заключението, според което при
включване към разходите и на таксите за допълнителни услуги, размерът на
разходите нараства на 4581, 86 лв. (2241, 86 лв. за договорна лихва +2340 за
допълнителни услуги), като оскъпяването на кредита се променя от 74, 73 %
на 152, 73 %, а ГПР се променя на 106, 30 %.
На нищожност сочи и самостоятелният анализ на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В същото е уговорено
възнаграждение, дължимо на кредитора от длъжницата за пакет от услуги,
които липсват данни да са ползвани. Същите са изброени изчерпателно, като
право на длъжницата, но с уговорка, че е възможно да ги ползва всички или
поотделно. Същевременно цената им е уговорена глобално, а не
индивидуално за всяка допълнителна услуга, което е в разрез с изискванията
на чл.10а, ал.4 ЗПК, предвиждащ видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони да бъдат ясно и точно определени. Липсата
на яснота за всяка от услугата, индицира отсъствието на възможност за
длъжницата да влияе върху съдържанието на клаузите.
5
Отделно от това, от правилата, залегнали в чл.15 ОУ се установява, че
потребителят се задължава да заплати допълнително услуга, която може и да
не се достави от кредитора, ако не се спазени правилата, установени в ОУ.
Същевременно споразумението предвижда предварително плащане, т.е. за
бъдещи неясно формулирани несигурни събития, тъй като не се установи
потребителят да се е възползвал от някоя от изброените възможности, за да е
налице основание за претендирането им. Нещо повече, договорено е
възнаграждение за кредитора, което длъжникът дължи за практически
гарантирани му от законодателя възможности. Не на последно място, следва
да се отбележи противоречието на споразумението със забраната на чл.10а,
ал.2 ДПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
С оглед изложеното и съпоставката с уговорения начин за събиране
сумата от споразумението – като част от ежемесечната вноска по кредитния
договор, недвусмислено окачествяват споразумението като средство за
заобикаляне на закона, с оглед набавянето на допълнителни плащания, извън
договорените и законово предвидените възможности. Следователно, налице
е неравноправна клауза, която е нищожна като противоречаща на закона –
чл.10а, ал.4 ЗПК и не може да породи желаните правни последици. Оттук и
недължимостта на предвидените в цитираното споразумение суми (общо в
размер на 2340 лв.), а доводите на жалбоподателя в обратната насока са
неоснователни.
Отделно от горното, настоящият съдебен състав намира за основателни и
доводите на ищцата, останали необсъдени от районния съд, за нищожност на
клаузата за договорна лихва, заради противоречието й с добрите нрави по
см.на чл.26,ал.1, пр. 3 ЗЗД. Не се спори, че срещу отпуснатата сума от 3000
лв., възстановими от въззиваемата на 36 месечни вноски, при уговорен ГЛП –
41%, тя дължи лихва в общ размер на 2241,86лв. Съпоставката характера на
договора, с неговата стойност, цел и срок сочат явната нееквивалентност
между предоставената услуга (потребителски кредит от 3000 лв.) и
уговорената за това цена (възнаградителната лихва от 2241,86лв., равняваща
се 74,73% от главницата). При така договорения нисък размер на кредита,
уговореният размер на лихвата се явява твърде висок. Последният не може да
се обоснове както с разходите на заемодателя, така и с поетите от него
6
рискове, и очаквани печалби от сделката. Плащането на лихва, надхвърляща
съществено половината от главницата (74,73% от главницата) , е в разрез с
принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски
отношения, което в разглеждания казус води до неоправдано
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника, а не до възмездяване
на разходи и формиране на печалба в адекватни размери.
С оглед изложеното клаузата досежно лихвата се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, явяващи се единствените регулатори, като
система от морални норми, на които законодателят е предал правно значение.
Законовите ограничения за размера на възнаградителната лихва (чл.19, ал.4
ЗПК) в случая са неприложими, понеже нормата на чл.19 ЗПК изначално
касае ГПР. Обстоятелството, че законодателят включва лихвите в годишния
процент разходи не променя горните изводи. Още повече, че в случая
договарящите изрично са разграничили ГПР от ГЛП. Ето защо и валидността
им подлежи на самостоятелна преценка, което съответства напълно на
действителната воля на страните, произтичаща от уговорките за отделното им
съществуване (вж.р.VI). В противен случай, съвкупната им преценка по арг.
на чл.19, ал.5 ЗПК автоматично налага тяхната нищожност, тъй като общият
им размер далеч надхвърля определения в ал.4 праг. Оттук и недължимостта
на предвидените суми за възнаградителна лихва (общо в размер на 2241, 86
лв.), а доводите на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.
Ето защо и с оглед установеното от експертизата, че ищцата е платила по
процесния договор сумата в общ размер на 5773, 60 лв., със същата е
погасила главницата от 3000 лв., дължима от нея по арг. от чл.23 ЗПК, а
остатъкът от 2773, 60 лв. е платен без основание, поради което искът по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за посочената сума правилно е уважен.
В контекста на изложеното атакуваният част, като правилна и
законосъобразна, следва да се потвърди.
С оглед изхода от делото и по арг. от чл. 38 ЗАдв. в полза на
процесуалния представител на въззиваемата – адв.Г.Ч., следва да се присъди
поисканата от него в списъка по чл.80 ГПК (вж. л. 24 от делото) сума в
размер на 300лв за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемата в
рамките на въззивното производство.
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №166/08.04.22г. на РС-Б по гр.д.№1853/21г., в
атакуваната част.
ОСЪЖДА "П", ЕИК седалище и адрес на управление в гр.С., бул.Б. №, да
заплати на адв.Г.Ч. сумата в размер на 300 лв., на основание чл.38 ЗАдв., за
оказаната безплатна правна помощ на въззиваемата в рамките на въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8