№ 4901
гр. Варна, 24.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100501810 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от К. Г. К., ЕГН ********** и И. П.
К., ЕГН ********** против Решение № 1758/16.05.2025г., постановено по
гражданско дело № 3734/2024г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, в
която: 1) е отхвърлен предявеният от К. Г. К. и И. П. К. срещу К. Т. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на
реално обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /защрихована с червени
линии/ на представената по делото скица /л. 35 от делото/, измерена от вещото
лице инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/
към приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението,
която представлява част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР,
находящ се в с. З..., местност „О...“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при
граници на тази реална част: на север – останалата част от ПИ с
идентификатор ..., на изток – останалата част от ПИ с идентификатор ..., на
запад – останалата част от ПИ с идентификатор ..., на юг – ПИ с
идентификатор ..., на основание изтекла в полза на ищците придобивна
давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за
своене /владение, упражнявано заедно от ищците/, в периода от 05.12.1996 г.
до настоящия момент; 2) е прието за установено в отношенията между
страните К. Г. К. и И. П. К., от една страна, и К. Т. П., от друга страна, че К. Т.
П. е собственик въз основа на Нотариален акт № 163/11.10.2019 г. за покупко-
продажба на недвижим имот на реално обособена част от 256 кв. м.,
повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на представената по делото
скица /л. 253 от делото/, измерена от вещото лице инж. Р. П. и отразена на
изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към приетата по делото СТЕ,
1
представляваща неразделна част от решението, която представлява част от
поземлен имот с идентификатор ... по КККР, находящ се в с. З..., местност
„О...“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на тази реална част:
на север – останалата част от ПИ с идентификатор ..., на изток – останалата
част от ПИ с идентификатор ..., на запад – останалата част от ПИ с
идентификатор ..., на юг – ПИ с идентификатор ... и К. Г. К. и И. П. К. са
осъдени да предадат на К. Т. П. владението на гореописаната реална част с
площ 256 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ... по КККР, находящ се в
с. З..., местност „О...“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., на основание чл.
108 ЗС; 3) К. Г. К. е осъден да заплати на К. Т. П. сумата от 549 лв. /петстотин
четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за ползване на реално
обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на
представената по делото скица /л. 253 от делото/, измерена от вещото лице
инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към
приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението, която
представлява част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР, находящ се
в с. З..., местност „О...“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на
тази реална част: на север – останалата част от ПИ с идентификатор ..., на
изток – останалата част от ПИ с идентификатор ..., на запад – останалата част
от ПИ с идентификатор ..., на юг – ПИ с идентификатор ..., за периода
11.10.2019 г. – 18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск /19.07.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 549 лв. до претендираните 573 лв.,
както и за периода 20.07.2019 г. - 10.10.2019 г. вкл. и за датата 19.07.2024 г.; 4)
И. П. К. е осъдена да заплати на К. Т. П. сумата от 549 лв. /петстотин
четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за ползване на реално
обособена част от 256 кв. м., повдигната в цвят /оградена с червени линии/ на
представената по делото скица /л. 253 от делото/, измерена от вещото лице
инж. Р. П. и отразена на изготвената от нея скица № 1 /л. 385 от делото/ към
приетата по делото СТЕ, представляваща неразделна част от решението, която
представлява част от поземлен имот с идентификатор ... по КККР, находящ се
в с. З..., местност „О...“, общ. Варна, целият с площ 2000 кв. м., при граници на
тази реална част: на север – останалата част от ПИ с идентификатор ..., на
изток – останалата част от ПИ с идентификатор ..., на запад – останалата част
от ПИ с идентификатор ..., на юг – ПИ с идентификатор ..., за периода
11.10.2019 г. – 18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на насрещния иск /19.07.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирани лица,
отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, поради което настоящият
съдебен състав я приема за допустима. Изложени са подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, тъй като ПИ ... не е
урегулиран. Твърди се, че имот № ... /сега имот .../ е образуван през 2009г., от
2
където следва, че жалбоподателите няма как да са знаели, че процесната
реална част е принадлежала на друго лице. Наведени са подробни доводи
относно достоверността на свидетелските показания, как те следва да се ценят
и какво установяват. Сочи се, че неоснователно съдът е уважил насрещния
иск, доколкото ищецът по него не се легитимира като собственик на
процесните реални части. Оспорва се изводът, че Решение № 1600/11.08.2008г.
на ОСЗ – Варна не е нищожно. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението в обжалваните му части, евентуално обезщетението по исковете по
чл. 59 ЗЗД да бъде присъдено най-рано от датата на трасиране на имот ... –
11.10.2023г., до 19.07.2024г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от К. Т. П., с който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че
изводите на съда са правилни, отговарящи на материалния закон, съдебната
практика и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.
Виззиваемата страна счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 200
ЗУТ и излага подробни съображения относно достоверността на част от
свидетелските показания. Сочи се, че К. Г. К. и И. П. К. са само държатели на
процесните реални части. Искането е за оставяне на въззивната жалба без
уважение. Претендират се разноски.
От страните не са заявени доказателствени искания. Към отговора на
въззивната жалба са представени приложения, за които липсва искане за
тяхното приобщаване, поради което същите не следва да бъдат приети по
делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че на основание чл. 267, ал. 1 от
ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА въззивно гражданско дело № 1810 по описа на Окръжен
съд Варна за 2025г. за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.11.2025г., от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
включително и по телефона, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
Oпределението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3