МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 26/03.07.2019г., постановена по НОХД №279/2019г.
по описа
на Районен Съд - Димитровград
Против подсъдимия Х.Д.Х. ***, е повдигнато обвинение от
РП-Димитровград за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 11.06.2019г.
в гр.Димитровград, Област Хасково управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил “Фолксваген Пасат” с рег.№ ****, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76 (едно цяло и седемдесет и шест) на хиляда,
установено по надлежният ред с техническо средство алкотест „Дрегер” 7510 с
№0057.
Прокурора
при Районна прокуратура-Димитровград поддържа повдигнатото обвинение, пледира за признаване на подсъдимия за виновен, като изтърпяването на
предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” бъде отложено с
изпитателен срок, с приложението на чл.66 от НК. Следвало да бъде наложено и
по-лекото предвидено наказание „Глоба“, а относно лишаването от право да
управлява МПС, срокът на това наказание следвало да е 10 месеца.
Подсъдимият Х.Х. заявява, че
разбира в какво е обвинен и дава обяснения пред съда, в които не се признава за
виновен и прави фактическо описание на извършеното по време, място и начин.
Твърди, че не бил употребил алкохол, а полицаите го тествали на няколко пъти
докато техническото средство покаже положителна проба. Иска да бъде оправдан.
Упълномощения защитник на подсъдимия счита, че
обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като всички свидетели били
от системата на МВР, а и имало разминаване в техните показания, не била спазена
процедурата по установяване на евентуалното наличие на алкохол в кръвта на Х..
Пледира за присъда, с която подзащитният му да бъде оправдан.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.06.2019г. служителите на
РУ-МВР-Димитровград- св.Ж.Д. и св.Д.Д., изпълнявали служебните си задължения,
като съвместно участвали в специализирана полицейска операция (СПО). В
изпълнение на служебните си задължения извършвали обход със служебният си
автомобил в кв.“Х. ***. Около 12:00ч. при движение по сервизната улица между
блок №38 на бул.“Х. ***, те се разминали с лек автомобил “Фолксваген Пасат” с
рег.№ ****, като на полицейските служители им направило впечатление, че водачът
на този автомобил е с видимо забавени реакции. Така обърнали посоката на
движение на служебния автомобил и последвали лекия автомобил “Фолксваген Пасат”.
Между две сгради на бл.№38 на бул.“Х. Ботев”, водачът на този лек автомобил спрял
и се опитал да предприеме маневра на заден ход, като полицейския автомобил бил
в непосредствена близост и се наложило да използват звуков сигнал, за да
предотвратят ПТП. Св.Д. слязла от служебния автомобил и посочила на водача на
лекия автомобил “Фолксваген Пасат” да отбие до вх.Д на бл.№38 на бул.”Хр.Ботев”.
След като водачът преустановил
движението на автомобила, му била извършена проверка, при която полицейските
служители установили, че водач на лекия автомобил “Фолксваген Пасат” с рег.№ ****
е настоящият подсъдим Х.Х., който пътувал сам, с куче на задната седалка. При
извършваната проверка св.Д. усетила мирис на алкохол от страна на водача Х.. Така
били извикани за съдействие служители на Група “Пътен контрол” при РУ-МВР-
Димитровград. На място пристигнал св.В.В.- мл.автоконтрольор, който тествал
водача Х.Х. с техническо средство - алкотест “Дрегер 7510“ с № 0057. Тъй като
водачът Х. не издишал достатъчно количество въздух в техническото средство и
последното отчитало невалиден тест, се наложило процедурата да се повтори
няколко пъти, докато се получи валиден тест. Уредът отчел концентрация на
алкохол в кръвта на водача Х. 1,76 на хиляда. Така му бил съставен АУАН №
830529/11.06.2019г., който водачът Х. подписал без възражения. Бил му издаден и
талон за медицинско изследване с № 0058018, в който подсъдимия описал, че не
приема показанията на техническото средство и му бил даден срок от 30 минути,
за да се яви в ЦСМП-Димитровград за даване на кръвна проба. Там на подс.Х.Х. му
била обяснена процедурата от мед.фелдшер М.С. и бил попълнен протокол за
медицинско изследване, в който е описан отказа на подс.Х. да даде кръв за
лабораторно изследване.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за установена от показания на свидетелите Ж.Д., Д. Д., В.В., М.С.,
от обясненията на подс.Х., от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени
материали- приложени по досъдебно производство №446/2019г. по описа на РУ-МВР-Димитровград.
Така описаните по-горе свидетелски показания са логични,
пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема
изцяло. Като извод от тези събрани доказателства може да се посочи
непротиворечивостта на събрания доказателствен материал и липсата на противоречия.
Оспорване и съмнения в така установената фактическа обстановка внасят
единствено обясненията на подсъдимия Х..
На първо място безспорно се установи и доказа, че на процесната дата подс.Х. е управлявал л.а. “Фолксваген Пасат” с рег.№ ****
по сервизната улица между блок №38 на бул.“Х. ***, като същият е бил последван
от полицейски автомобил със служителите Ж.Д. и Д. Д.. Безспорно е също така, че
на място е била извършена проверка на водача, като е бил извикан св.В.В., който
тествал подсъдимия за евентуална употреба на алкохол. Тези обстоятелства са
установени и доказани по несъмнен начин, а и по тях не се спори. Спорните
моменти всъщност са в противопоставянето на обясненията на подсъдимия с
показанията на всички разпитани свидетелства и то по отношение на процедурата
по извършване на пробата за евентуална употреба на алкохол. В случая е без
съществено значение как и по какъв начин е бил възприет водача Х. от полицейските
служители- дали криволичейки по пътя, дали със забавени реакции и т.н.
Същественото е, че при спирането и извършването на проверка, трима полицейски
служители заявяват, че подсъдимия е миришел на алкохол, залитал е, бил е
агресивен.
В последствие е установено също, че водачът Х. е
управлявал описаното МПС след употреба на алкохол, чиято концентрация е
изчислена с процесуално валиден способ и е 1,76- промила. Реда за установяване
употребата на алкохол от водачите на МПС, е регламентиран с Наредба №1 от 19
юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (съвместно издадена от Министерство на правосъдието,
на здравеопазването и на вътрешните работи, ДВ, бр.61/28.07.2017г.). Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредбата „При извършване на проверка на място от контролните
органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата
на наркотични вещества или техни аналози - с тест.“, а според ал.2
„Установяването на употребата на алкохол се извършва е доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или е химическо лабораторно изследване, а на употребата
на наркотични вещества или техни аналози - е химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: т.1. - лицето откаже извършване на проверка е техническо
средство или тест; т.2 - лицето не приема показанията на техническото средство
или теста;...“.
В случая е спазена така разписаната процедура. И тримата
свидетели- полицейски служители заявяват, че теста с техническото средство
„Дрегер 7510“ не е бил сполучлив от първия път и се е наложило да бъде
извършван няколко пъти. И то не в насока до получаване на резултат над 1,2
промила, а изобщо до получаване на някакъв резултат, доколкото както е видно от
всички свидетелски показания, следва тествания да издиша достатъчно количество
въздух, за да може изобщо апарата да отчете някаква стойност, а при неиздишване
на достатъчно количество- необходимо на уреда да отчете, същият не дава
резултат. В § 1 от цитираната по-горе Наредба, „2. "Некачествена проба" е пробата, извършена с техническо
средство, при която уредът сочи невъзможност за отчитане на резултат или не
сочи никакъв резултат.“. И още повече, свидетелите са категорични, че техническото
средство или показва резултат или не показва такъв, ако липсва достатъчно
издишан въздух, а не при недостатъчно количество издишан въздух да показва
по-ниска концентрация на алкохол. Не се установи заявеното от подсъдимия, че на
няколко пъти бил тестван и накрая му бил предложен едва ли не друг уред, който
имал съвсем други показания. За това обстоятелство и тримата свидетели са
категорични, че техническото средство е едно единствено – „Дрегер 7510“ с №0057
и след всяко тестване следва да се изчака, за да зареди батерията му и да може
да бъде проведен валиден тест. Процедурата е била изпълнена коректно, като не
се установиха каквито и да било обективни данни за манипулиране на техническото
средство или резултатите от изследването. Още повече, не могат да се установят
и причини това да бъде извършвано от трима полицейски служители.
Последвало е издаване на талон за изследване №0058018, в
който изрично подсъдимия е описал, че не приема показанията на техническото
средство. При това положение, за същия е била налице възможността в
предоставения му времеви диапазон от 30 минути, да отиде до указаното му от
полицейските служители място- ЦСМП-Димитровград, където може да даде кръв за
изследване. Което е било изпълнено от подсъдимия, но само относно посещението,
не и даването на кръв за изследване. В ЦСМП-Димитровград, в присъствието на
мед.фелдшер М.С., същият е отказал да даде кръв за изследване. Тук също не се
установи заявеното от подсъдимия, че му била поискана сума за изследването, с
каквато той не разполагал и за това отказал да даде кръв. Показанията на
полицейските служители и на мед.фелдшер С. са в точно обратна насока- а именно,
че предварително не се изисква каквато и да било такса за изследването. Такава
се иска в последствие- и то при отчитане на положителен резултат. Поради което
и не се установиха пречки от обективен характер, поради което водачът Х. да е
бил възпрепятстван да даде кръв за изследване.
Съобразно разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1/2017г.
„Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби
за изследване.“.
Т.е. пред един водач на МПС, когото контролните органи
искат да тестват за употреба на алкохол, са налице две възможности- когато бъде
тестван с техническо средство или откаже да бъде тестван, чрез издаденият му
талон за изследване да даде кръв за лабораторно изследване, ако не приема
показанията на техническото средство. Но това е една възможност, не и
задължение, като тази възможност не е обвързана с каквито и да било зависимости
от към заплащане на такси и т.н. Единствените ограничения са във времето на
явяване.
При положение, че подс.Х. не се е възползвал от правото
си да даде кръв за лабораторно изследване, то се приемат показанията на
техническото средство – съобразно разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1.
Следва да се отбележи, че и подсъдимия в своите обяснения
потвърждава и не оспорва съществените елементи от казаното от свидетелите. В
случая не се установиха обстоятелства, които да внасят обективни съмнения в
установената фактическа обстановка или да водят до извода за нарушения на
процесуалните права на подсъдимия. Не са налице каквито и да било съществени разминавания
или неяснота по отношение свидетелските показания, поради което и съдът ги
възприе и кредитира като достоверни- като дадени от длъжностни лица- полицейски
служители и медицински фелдшер, които са възприели всички обстоятелства в рамките
на своите служебни задължения и вниманието им е било насочено именно към
подобен вид обстоятелства.
Като извод от събраните доказателства може да се посочи
непротиворечивостта на събрания доказателствен материал с изключение на
обясненията на подсъдимия, които обаче останаха изолирани, неподкрепени и
опровергани от показанията на разпитаните свидетели. Поради което и съдът не
кредитира същите като достоверни, а ги възприе единствено като защитна теза.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият Х.Д.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК – на 11.06.2019г. в гр.Димитровград, Област Хасково
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег.№
****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76
(едно цяло и седемдесет и шест) на хиляда, установено по надлежният ред с
техническо средство алкотест „Дрегер” 7510 с №0057.
От
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици, доколкото е започнал управлението на МПС след като е бил употребил
алкохол, и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият
Х.Д.Х. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, трудово зает, ЕГН **********. Характеристичните данни за него са
положителни.
За извършеното от подсъдимия престъпление, законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години, както и глоба.
Престъплението е умишлено, подсъдимия не е осъждан за извършено престъпление от
общ характер.
При определяне вида и размера
на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства-
добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, почти липсата на
констатирани нарушения на ЗДвП. В случая не се установиха отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед описаното до тук, съдът прие, че присъдата
следва да бъде постановена при наличие единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Още повече, Съдът прие тяхната многобройност, обуславяща
приложението на чл.55 от НК.
Така съдът
счете, че на подсъдимия Х.Х., на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1
от НК следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок – по-нисък
от минималния предвиден в закона, а именно- за срок от 4(четири) месеца.
Относно постигане целите на индивидуалната превенция, постигане целите на
наказанието и най-вече поправянето на подсъдимия, съдът прецени, че не е
наложително ефективното изпълнение на така наложеното наказание, поради което и
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от 3
(три) години. Наред с наказанието „Лишаване от свобода“, съдът прие, че с оглед
ефективното поправяне на дееца, следва да бъде наложено и по-лекото предвидено
наказание -„Глоба“, което съдът определи да е в размер на 190(сто и деветдесет)
лева.
Освен това му наложи и наказание съобразно изискването на
чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК- „лишаване
от право да управлява МПС” за срок – под средния предвиден, а именно за срок от
8 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна от така наложеното
наказание времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 11.06.2019г.
При определяне размера на това наказание, съдът взе
предвид значителният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
невисоката степен на обществена опасност на деянието, липса на такава у дееца.
Ето защо, съдът определи този размер на това наказание-
близък до минималния, след като прецени, че за конкретния подсъдим именно по
този начин ще се постигне поправянето му.
Съдът
приема, че причина за извършване на престъплението е инцидентното
пренебрежително отношение към установените правила за управление на моторни
превозни средства.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
