Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33
12.03.2015г., гр.Кубрат
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
КУБРАТСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание
на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен
Ангелов
при секретаря П.П., като разгледа
докладваното от съдия Ангелов гражданско дело № 337 по описа за 2013г. на КРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по два обективно
съединени осъдителни иска с правно основание чл.108 от ЗС и чл.31,ал.2 от
ЗС, предявени от Г.К.Г., с ЕГН – **********, и В.С.Д., с ЕГН – **********,***, срещу А.Х.А. ***, с ЕГН – **********.
Г.К.Г. и В.С. Д.Г. твърдят, че са собственици на 1/2 (една втора) идеална част от дворно място
находящо се в гр.Завет, обл.Разград на ул.”П.В.” №1, с площ от 1070 (хиляда и седемдесет) кв.м.,
представляващо УПИ I-1510 (римско едно арабско хиляда
петстотин и десет) от квартал 95 (деветдесет и пет) по плана на града одобрен със Заповед №
280/31.05.1979г., при граници и съседи: от две страни улици, УПИ II-1114 и УПИ XXI-1114, ведно с 1/2 (една втора) идеална част от
построените в него сгради – жилищна сграда с декларирана
разгърната застроена площ по данъчна оценка от 46.00 кв.м., стопанска постройка
с декларирана разгърната застроена площ по данъчна оценка от 13.00 кв.м.,
подобрения и трайни насаждения.. Придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/4 ид.ч. от този имот по време на брака си, през 1992г., по
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Друга 1/4 ид.ч. от него била лична собственост на Г.К.Г., който я е придобил по наследство от
починалите си родители. В резултат от
наследственото правоприемство и прехвърлителна сделка другата 1/2 ид.ч. от
имота останала в собственост на Р.К.П. – сестра на първия ищец.
Ищците твърдят, че декларирали имота като свой, заплащали дължимия за него данък, посещавали
го редовно и не са се отказвали от правото си на собственост. Неправомерно, на
22.10.2008г., сестрата на първия ищец – Р.К.П. се снабдила с констативен
нотариален акт за собственост на целия
недвижим имот №98, т.ХIII, д.№1616 от
22.10.2008г. на нотариус С.Садък с район на действие съдебния район на РС –
Кубрат. Веднага след това, с Договор за
дарение, за който е изготвен НА №99, т.ХIII, д.№1617 от 22.10.2008г., прехвърлила правото на
собственост по отношение на спорния имот
на своя внук И.Г.Т.. На 28.01.2010г. посредством Договор за покупко-продажба,
за който е изготвен НА № 42, т.I, д.№25 по
описа на нотариус С.Садък, правото на
собственост върху целия имот било прехвърлено на ответника А.Х.А..
Ищците Г.К.Г. и
В.С. Д.Г. желаят да бъде постановено съдебно решение, с което в отношенията им
с А.Х.А. да се приеме за установено, че те собственици на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот и
ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху нея.
Претендират А.Х.А.
да бъде осъден да им заплати сумата от 4650.00 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неползване на притежаваната от тях идеална част
от имота, в периода от 02.12.2010г. до
22.07.2013г.. В съдебно заседание проведено на 12.02.2015г. съдът е допуснал
намаляване на исковата претенция до размер от 1900.00 лева.
В съдебно заседание ищците поддържат предявеният иск.
Ангажират писмени и гласни доказателства. Претендират заплащане на съдебни
разноски.
Ответникът, както с отговора по иска така и в съдебно
заседание, твърди, че предявените искове са неоснователни, т.к. владее имота на
собствено правно основание и е добросъвестен купувач. Желае исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира заплащане на съдебни разноски.
Като трето лице помагач на ответника в процеса е
конституиран неговия праводател И.Г.Т. ***
с ЕГН – **********. Той не бе намерен на постоянния си адрес, за да му
се връчат съдебните книжа и след изпълнение на процедурата за връчване по чл.47
от ГПК му бе назначен служебен защитник на разноски на ищците. Процесуалният му
представител – адв.И.С. сочи, че иска е неоснователен без да излага конкретни
съображения за това.
След преценка на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
С НА №87, т.I,
д.№264/1974г. по описа на Служба вписване – гр.Кубрат родителите на ищеца Г.К.Г.
– Д.В.Г. и К.Г.Г. са придобили правото на собственост по отношение на дворно
място с площ от 1060 кв.м. находящо се в гр.Завет, представляващо парцел IX- 1114 от кв.58 по плана на града одобрен със Заповед
№ 1078/1961г., ведно с построената в него жилищна сграда, стопанска постройка ,
навес и хамбар. Видно от заключението по
назначена съдебно – техническа експертиза, това дворно място е идентично с процесното
УПИ I-1510 от кв.95 площ от 1070.00 кв.м. по плана на град
Завет одобрен със Заповед № №280/31.05.1979г..
К.Г.Г., баща на ищеца, почива на
29.04.1979г.. Видно от представеното удостоверение за наследници (л.16),
той е оставил за свои законни
правоприемници преживяла го съпруга – Д.В.Г. и две деца – ищецът Г.К.Г. и
неговата сестра Р.К.П..
С НА № 3, т.I,
д.№3/1992г. по описа на Служба вписване – гр.Кубрат, майката на ищеца Д.В.Г. прехвърля срещу
задължение за издръжка и гледане собствената си 1/2 ид.ч. от спорния недвижим
имот на двете си деца – Г.К.Г. и Р.К.П.. Д.В.Г. почива на 05.10.1993г. и оставя
за свои законни наследници двете си деца (видно от удостоверение за наследници
с изх.№ 24Г-190-У/12.04.2013г. на Община Завет – л.17).
Ищците са съпрузи от 1976г., поради което са придобили
в режим на съпружеска имуществена общност прехвърлената по договора за гледане
и издръжка на Г.Г. 1/4 ид.ч. от
спорния имот, ведно с 1/4 ид.ч. от
находящите се в него жилищна сграда,
стопанска постройка, навес и хамбар.
По силата на наследствено правоприемство ищецът Г. е
придобил лично още 1/4 ид.ч от спорния имот.
На същите придобивни основания, като собственик на
останалата 1/2 ид.ч. от спорния имот се легимира неговата сестра Р.К.П..
Видно от показанията на свидетелите Д. и Г., ищците често посещавали спорния имот. Жилищната
сграда и дворното място били фактически разделени между ищците от една страна и
Р.П., от друга. Всеки имал самостоятелен
вход, самостоятелно ползвал част от
жилищната сграда и от дворното място. Г. и В. Г. посещавали имота често, както преди смъртта на майката на ищеца Д.Г.,
така и след това. Обработвали двора, добивали плодове от посадените овошки и лозе. Последно св.Д.
посетила имота заедно с ищците през 2009г.. Г.Г. се разбирал добре със своята
сестра и между тях не е имало спорове относно правото на собственост по
отношение процесния имот.
Видно от показанията на свидетелите Иванова и Д., след
смъртта на Д.Г., къщата и дворното място се ползвали единствено
от сестрата на ищеца Р.П.. Свидетелите не са виждали ищеца и неговата съпруга и
не ги познават. Не са знаели, че Р.П.
има брат.
Видно от нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №98, т.XIII,
д.№1616/2008г. по описа на нотариус С.Садък, Р.К.П.
е призната за собственик на дворно място с площ по скица с
изх.№85/14.03.2007г. /презаверена на 16.06.20085г./ от 1060 кв.м., находящо се
в гр.Завет, представляващо УПИ I-1510 от кв.95 по
плана на гр.Завет одобрен със Заповед № 280/31.05.1979г., ведно с построените в
него жилищна сграда с декларирана РЗП от 46 кв.м., стопанска постройка,
подобрения и трайни насаждения.
С договор за дарение, за което е съставен нотариален акт № 99, т.XIII, д.№1617/2008г. по описа на нотариус С.Садък, с район
на действие съдебния район на РС – Кубрат , Р.К.П. прехвърлила правото на
собственост по отношение на този имот на своя син – третото лице помагач И.Г.Т..
Последният е продал имота на ответника А.Х.А., за което е съставен Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот №42, т.I, д.№25/2010г. по описа на нотариус С.Садък.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза,
вещото лице по която установява, че имота посочен в НА №87, т.I, д.№264/1974г. по описа на Служба вписване –
гр.Кубрат, в НА № 3, т.I, д.№3/1992г. по
описа на СВ - Кубрат, в НА №98, т.XIII, д.№1616/2008г.
по описа на нотариус С.Садък, в Нотариален
акт № 99, т.XIII, д.№1617/2008г. по описа на
нотариус С.Садък и в НА №42, т.I, д.№25/2010г.
по описа на нотариус С.Садък, е един и
същ.
От правна страна:
Г.К.Г. и В.С.Д. са предявили два
обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.108 от ЗС и
чл.31,ал.2 от ЗС. Посочените искови претенции са допустими като предявени от
процесуално легитимирани лица имащи правен интерес от търсената искова защита
пред родово и местно компетентния съд.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Разгледан
по същество ревандикационният иск е неоснователен.
За уважаването му ищците следваше да установят, че са
собственици на процесния имот и че ответникът го владее. Съответно, за отхвърляне
на иска, ответникът следваше да установи, че владее вещта
на собствено правно основание.
А.Х.А. се легитимира като собственик на
целия имот въз основа на договор за покупко-продажба. Продажбата е деривативен
(вторичен) способ за придобиване на вещни права. Това означава, че правото на собственост
на ответника произтича от правото на неговия праводател. Ако праводателят е
собственик на имота, то такъв е и неговият правоприемник. Обратно, ако праводателят не е собственик няма как да е
собственик и правоприемника. С други
думи съществуването на правото на собственост в патримониума на ответника
зависи от съществуването на същото право в патримониума на праводателите. Затова,
за да се уважи иска предявявен от ищците, наред с оспорване правото на
собственост на ответника А.Х.А., следваше да се проведе оспорване правото на собственост
и на неговите праводатели. Това обаче не
е направено. Искът е насочен единствено срещу А.Х.А., но не и срещу третото
лице помагач И.Г.Т., който е продавач и едновременно с това правоприемник на
починалата Р.П..
Р.П. се легитимира като собственик въз основа нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка. Придобила е собствеността въз
основа оригинерен (първичен) способ – давностно владение. Това означава , че
правото й на собственост не произтича от правото на друго лице. Призната е за собственик
въз основа на нарочно нотариално производство, в което нотариусът е призван,
след събиране на доказателства, да установи дали правото принадлежи на
претендиращото го лице. Нотариусът прави своя извод относно принадлежността на
правото като издава мотивирано постановление и ако го признава издава
нотариален акт. Този нотариален акт има обвързваща доказателствена сила, както
по отношение на третите лица така и по отношение на съда, които са задължени да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота до доказване на
противното. Оборването на доказателствената сила на нотариалния акт, с който Р.П.
е призната за собственик следваше да се направи с отделен иск, какъвто не е
предявен.
Действително,
никой не може да се разпорежда с права, които не притежава, но това дали
прехвърлителят (Руска Пенчев и нейният син) притежават или не тези права следва
също да бъде установено с влязло в сила решение. По настоящото дело не са налице
данни Р.П. да е манифестирала пред останалите съсобственици намерението си да
свои цялата вещ, за да има право да я придобие по давност. Но това
обстоятелство следваше да е предмет на установяване с отделен иск за
собственост предявен конкретно срещу нея , или т.к. тя е починала срещу нейните
правоприемници. Настоящият съдебен състав счита, че не може инцидентно, в настоящото
производство, по иск предявен срещу правоприемника А.А., да се произнася, без
да е изрично сезиран, и относно съществуването правото на собственост в патримониума
на неговите праводатели, още повече , че те не са конституирани като страни в
процеса, а така също и да се произнася по отмяна на акта легитимиращ Р.П. като
собственик на целия имот.
Поради изложените съображения съдът счита, че
доказателствената сила и легимиращото действие на НА №98, т.XIII, д.№1616/2008г. по описа на нотариус С.Садък, Нотариален акт № 99, т.XIII, д.№1617/2008г. по описа на нотариус С.Садък не са отпаднали.
Така, не може да се приеме, че праводателите на ответника са се разпоредили с
права, които нямат. На свой ред ответникът черпи правото си на
собственост от валиден нотариален акт, поради което се легимира като собственик
на процесния имот.
Въз основа на изложеното следва да се приеме , че правото
на собственост е загубено от ищците, поради което ревандикационният иск следа
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС:
Съгласно тази разпоредба, когато общата вещ се ползва
лично само от някой от съсобствениците те дължат обезщетение на останалите за
ползата от която са лишени от деня на писменото поискване. Предмет на установяване е наличието на съсобственост по отношение на
процесната вещ и владението й изключително и само от един или някои от
съсобствениците. Този иск е обусловен от главния иск по чл.108 от ЗС.
Уважаването му е свързано с установяване , че ищците са съсобственици на част
от спорния имот. Тъй като ревандикационният иск следва да се отхвърли, то такова
би следвало да е решението и по обусловения иск по чл.31,ал.2 от ЗС. Докато
ищците не установят правото си на собственост върху част от имота, те нямат
право и на обезщетение от страна на ответника за ползите, от които са лишени.
По разноските:
И двете страни претендират съдебни разноски. Предвид отхвърляне на предявените искове на
ищците не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът
има право да му се заплатят съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Тъй като и двата иска се отхвърлят в цялост следва на ответника да се
присъдят всички направени разноски. Те са
в размер на 545.00 лева, съобразно представени списък по чл.80 от ГПК
(500.00 лева адвокатски хонорар и 45.00 лева – депозит за призоваване на
свидетели), които следва да се възложат в тежест на ищците.
Мотивиран така , Кубратски районен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, предявеният от Г.К.Г.,
с ЕГН – **********, и В.С.Д., с ЕГН – **********,***, срещу А.Х.А.
***, с ЕГН – **********, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от
ЗС, по отношение на следния недвижим имот:
1/2 (една втора) идеална част
от дворно място находящо се в гр.Завет, обл.Разград на ул.”П.В.” №1, с площ от
1070 (хиляда и седемдесет) кв.м. , представляващо УПИ I-1510 (римско едно арабско хиляда петстотин и
десет) от квартал 95 (деветдесет и пет) по плана на града одобрен със Заповед № 280/31.05.1979г.,
при граници и съседи: от две страни улици, УПИ II-1114 и УПИ XXI-1114,
ведно с 1/2 (една втора) идеална част от построените в него сгради –
жилищна сграда с декларирана разгърната застроена площ по данъчна
оценка от 46.00 кв.м., стопанска постройка с декларирана разгърната застроена
площ по данъчна оценка от 13.00 кв.м., подобрения и трайни насаждения.
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, предявеният от Г.К.Г.,
с ЕГН – **********, и В.С.Д., с ЕГН – **********,*** срещу А.Х.А. ***, с ЕГН – **********, иск с
правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за сумата от 1900.00 (хиляда и деветстотин)
лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК, Г.К.Г.,
с ЕГН – **********, и В.С.Д., с ЕГН – **********,***, да заплатят на А.Х.А. ***, с ЕГН – **********,
сумата от 545.00 /петстотин
четиридесет и пет/ лева - деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от получаването му пред Окръжен съд – Разград.
Районен съдия: