№ 2112
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110120695 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответното „**********“ ЕАД, че ищецът Д. Л. К. не дължи сумата 4287,82
лв. за главница, представляваща цена за доставка на топлинна енергия за периода
01/11/2006-30/09/2014 г. за имот в *********, и сумата 5296,38 лв. за мораторна лихва за
периода 01/02/2007-31/03/2022 г.
Ищецът твърди, че ответното дружество претендира заплащане на процесната сума за
доставка на топлинна енергия, чиято дължимост ищецът оспорва със съображение, че между
страните не съществува облигационна връзка, респ. ищецът няма качество на потребител на
топлинна енергия; при условията на евентуалност- паричното вземане е погасено по
давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за което се навежда възражение.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че ищецът не доказва правен интерес от водене
на делото. Твърди, че ищецът е собственик и клиент на топлинна енергия на имота през
процесния период. По отношение на доводите за изтекла давност настоява да се приложи чл.
78, ал. 2 от ГПК, като ответник, който не е дал повод за водене на делото и признава иска.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Преценката за наличието на правен интерес по спора се извежда от изложените
фактически твърдения в искова молба. В конкретния случай и след формална преценка на
приложените доказателства, съдът счита, че ищецът обосновава правен интерес от водене на
делото.
По реда на чл. 192 от ГПК ищецът представя Договор за продажба на недвижим имот
за държавен по реда на НДИ от 26.03.1990 г., съгласно който Д. Л. К. и Милена Н.а К.а
придобиват правото на собственост върху ап.29 в гр. София, , ж.к. „Младост“, бл. 348, вх. 1.
Съгласно чл. 153, ал. 1, от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
1
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът
не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, или сключен индивидуален договор с трето лице.
По първия спорен въпрос се установява, че през исковия период между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка), тъй като
качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежност на вещно право на
собственост върху имота. Следва да се отчете, че не се твърди и доказва друго, поради което
съдът приема, че ответникът доказва наличие на договор за доставка на топлинна енергия,
сключен до размера на квотата, придобита от ищеца с договора за продажба - ½ ид.ч. от
правото на собственост върху имота, но за останалите ½ ид.ч. няма установени факти, от
които да се направи еднозначен извод, че страните се намират облигационно
правоотношение, в т.ч. качеството на другия продавач. При това положение, ответникът
неоснователно претендира суми над обема на правото на собственост на ищеца.
По втория спорен въпрос, на основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че правото на парично вземане за сумата 4287,82
лв. за главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01/11/2006-
30/09/2014 г. за имот в гр. София, ж.к. "Младост", бл. 348, вх.1, ап.29, и сумата 5296,38 лв.
за мораторна лихва за периода 01/02/2007-31/03/2022 г. е покрито с давностен срок по чл.
111, б. „в“ от ЗЗД към датата на предявяване на иска, което обосновава основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, когато е
признал е иска и не е дал повод за водене на делото. Макар да е осъществена първата
предпоставка, то в конкретния случай ищецът заявява недължимост на паричното вземане
поради липса на продажбено правоотношение и евентуално възражение за изтекла
погасителна давност. Второто основание ще бъде разгледано и релевантно за изхода на
спора, и отговорността за съдебните разноски в случай, че ответникът докаже, че е титуляр
на спорното материално право поради съществуването на договорна връзка между страните
през процесния период, по която е престирал. С оглед установените фактически положения,
съдът намира, че ищецът има право на съдебни разноски за платена държавна такса -120,00
лв., а подалия искова молба адвокат -възнаграждение за преоставена безплатна правна
помощ, на основание чл. 80 от ГПК, във вр. чл.38, ал. 2, във вр. ал.1, т. 3 от ЗА-250 лв.,
определени съразмерно на ½ ид.ч. от правото на собственост, за която ответникът не
установи основание да претендира паричните вземания. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС сумата 71,69 лв. за дължима държавна такса, ведно с 5 лв. за такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. Л. К., с
ЕГН:**********, с адрес: *********, не дължи на „**********“ ЕАД, с ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление: **********, сумата 4287,82 лв. за главница,
представляваща цена за доставка на топлинна енергия за периода 01/11/2006-30/09/2014 г. за
имот в *********, и сумата 5296,38 лв. за мораторна лихва за периода 01/02/2007-31/03/2022
г.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на Д. Л. К., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата на 120,00 лева – съдебни разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на адвокат И. А. Н., с адрес на упражняване на дейността:
***********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата
250,00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, сумата 71,69 лева за
държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК; и 5,00 лева за държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3