ДОПЪЛНИТЕЛНО
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 14.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 14 декември….……………………………………………
през две хиляди и седемнадесета година…..………...………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря ……………………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова……….……….гр.дело 2 по описа за 2016г…………..………….и за да се произнесе взе
предвид следното:
Произнасянето на съда е по реда на
чл.248 и чл.250 ГПК.
В срока за обжалване на решението са
постъпили молби и от двете страни за допълването му.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК е
постъпило становище по искането на ищцовата страна.
След като се запозна с молбите, съдът
приема следното:
С решение от 15.09.2017 г. ЕТ „КАПКА – 58 – И.Ц.”, с ЕИК111008298,
със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Пирин 13, представлявано
от И.Ц.К. е осъден да
премахне частта от построената между ПИ 03925.512.93 и ПИ 03928.512.94 ограда,
която служи за уплътняване на пространството между самата ограда и покривите на
изградените в имот 03928.512.94 навеси и надвишава допустимата височина на
оригиналната ограда от
С
молба от 25.09.2017 г. ищецът е поискал от съда да допълни решението си, като
постанови ответникът да бъде осъден да премахне и покривите над оградата.
Излага доводи, че такова искане е въведено в исковата молба и затова съдът дължи
произнасяне, независимо с какъв диспозитив.
В
срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът е взел становище за неоснователност на
молбата. Изложил е подробни аргументи в насока, че стръмната двускатна
керемидена конструкция не е въведена като предмет на спора.
С
молба от 02.10.2017 г. ответникът е поискал съдът да допълни решението си като
формулира отхвърлителен диспозитив за цялата ограда. Прави и искане по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски съразмерно на отхвърлителната част от иска.
В
предоставения срок ищецът не е взел становище.
Настоящият
състав намира, че исканията за допълване на решението са неоснователни. За да
достигне до този извод, съдът се основава на следните принципи:
1.
Съдът се произнася само в рамките на очертания от ищеца предмет на спора.
2.
С решението се дава защита-санкция само на въведеното като спорно между
страните право или правоотношение.
3.
Недопустимо е чрез допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК съдът да
измени сам вече постановеното решение.
4.
Ищецът може да отправи към съда повече от едно искане. В случая отправеното
такова е: да осъди ответника да премахне построената от него сграда, която е
разположена на границата между двата имота, евентуално да премахне онези нейни
части, които са изградени незаконно или не отговарят на нормативните изисквания
и пречат на ползването на имота на ищеца. Съдът е приел, че е налице алтернативност
на отправеното искане. Класическата класификация, определена от правната
теория, разграничава кумулативно, евентуално и алтернативно съединяване на
искове. При кумулативното съединяване съдът разглежда всички предявени искове.
При евентуалното – съдът разглежда евентуалния иск в зависимост от
произнасянето по главния иск. При алтернативните съдът присъжда едно благо,
което се иска с всеки от тях.
В
случая макар в петитума на исковата молба да е използвана думата „евентуално”,
съдът приема, че към него са отправени алтернативни искания – да постанови
премахване на цялата или на части от оградата-насочени към постигане на един
правен интерес: преустановяване на състоянието на пречене на имота.
Алтернативната форма на съединяване се приема, че граничи с недопустимостта,
доколкото при нея липсва характерната за останалите две форми яснота на претенцията.
Алтернативността е твърде близо до неопределеност на иска, доколкото за ищеца
изначало е без особено значение по силата на по кое от конкуриращите се
основания или притезания ще получи престация или ще му бъде признато
претендираното право. За това, когато съдът отхвърля предявения иск, той следва
да формулира отделен диспозитив за всяко от посочените основания или
притезания. Когато обаче уважава иска, съдът дължи произнасяне с един
диспозитив.
В
това се изразяват процесуалните измерения на алтернативността, защото ищецът по
всеки от исковете си има идентичен петитум, насочен към постигане на един
правен резултат. В случая правният резултат се състои в преустановяване на
фактическото състояние, което пречи на ищеца да ползва имота си.
Такъв
правен резултат съдът е присъдил с решението си, поради което намира, че не
следва да го допълва като постановява изричен диспозитив и то отхвърлителен по
отношение на цялата ограда.
По
отношение на навесите:
В
мотивите на решението си, съдът е изложил подробни мотиви относно факта, че
покривите на изградените в имота на ответника навеси 1. не са част от оградата
и 2. не са въведени като предмет на делото. Настоящият състав допуска (няма
право да изрази категорично становище по факти, извън предмета на делото), че
покривите на навесите в частите, които са наднесени над имота на ищеца смущават
правото му да си служи пълноценно със собствения имот. Това допускане обаче, не
променя факта, че тези покриви, макар и да се опират върху оградата, не са част
от нея, а са покриви на навеси, изградени вътре в имота на ответника и по
отношение на тях няма формулирано искане към съда.
При
такова разбиране, съдът намира че не са налице основания за допълване на
постановеното решение – молбата на ищеца цели чрез допълване на решението да
преодолее пропуска в петитума на исковата молба, а тази на ответника да получи
основание за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.И.И.,
представляван от адв. К.И.Б. – МАК и молбата на ЕТ „КАПКА – 58 – И.Ц.,
представляван от адв. Ж.Г.С. - МАК за допълване на постановеното на 15.09.2017
година решение и за присъждане на разноски на ответника, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :