Определение по дело №529/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260221
Дата: 14 декември 2020 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20203000500529
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 260221

гр. Варна, 14.12.2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 529/20г., намира следното:

         Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство против различни части на постановеното по гр.д. № 260/19г. на ОС-Разград решение № 87/09.07.20г., поправено с решение № 260033/23.10.20г., както следва:

         1.Въззивна жалба, подадена от И.Д.К. от с. Дряновец, подписана от адв. Ем. С. ***, в частта му, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на получени травматични увреждания от ПТП, настъпило на 16.10.18г., за разликата над присъдения размер от 20 000 лв. /съобразно поправката на първоначалното решение, извършена с решението от 23.10.20г./ до претендирания размер от 80 000 лв. Счита се, че решението в тази му част е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. В тази връзка се сочи, че липсват мотиви защо се кредитира заключението на повторната СМЕ. Сочи се, че от мотивите на решението не ставало ясно какъв е определения размер на обезщетенията за всяка от двете претърпени от ищеца телесни повреди. Оспорва се извода на съда защо се приема, че ищецът е бил без обезопасителен колан, както и приетата степен на съпричиняване на вредите от неговото поведение, която се счита за твърде завишена. Поддържа се, че е твърде занижено по размер и определеното от съда обезщетение за вредите. Претендира се отмяна на решението и уважаване на исковата молба изцяло.

         В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – София.

         2. Въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София чрез директора на Областно пътно управление – Разград, но приподписана от надлежно упълномощения от Председателя на УС на агенцията юрисконсулт Д.Й. /пълномощното за последната е на л. 63 от първоинстанционното дело/, в частта на решението, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца К. обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се, че в тази му част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е недостатъчно обосновано по подробно изложени съображения – недоказаност на причинно-следствената връзка между състоянието на пътната настилка и претърпените от ищеца телесни увреждания, изключителния принос на пострадалия за настъпването на вредите. Освен това се счита за завишен определения размер на определеното обезщетение и за занижен приетия процент на съпричиняване на вредите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, а евентуално – намаляване на присъденото на ищеца обезщетение.

         С уточняваща молба вх. № 260519/29.10.20г. по вх. регистър на РзОС, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София чрез директора на Областно пътно управление – Разград, но приподписана от надлежно упълномощения от Председателя на УС на агенцията юрисконсулт Д.Й., е уточнено, че се обжалва присъденото на ищеца обезщетение в целия му размер и след направената поправка на техническа грешка, който е определен на 20 000 лв., на основанията, които са изложени във въззивната жалба.

В предвидения срок е не депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна И.Д.К..

Въпреки дадените от въззивния съд указания, първоинстанционният съд не е поправил допуснатата в обжалваното решение очевидна фактическа грешка при посочване на фамилното име на ищеца (което е К., а съдът го е идентифицирал с името Кирилов). Това обстоятелство обаче не е пречка за провеждане на въззивното производство като в компетентността на първоинстанционния съд е да поправи и тази очевидна грешка при връщането на делото след провеждане на инстанционния контрол.

Отделно от това, въпреки дадените от въззивния съд указания, първоинстанционният съд не е предприел действия да изиска представянето на адвокатско пълномощно в полза на адв. С. като процесуален представител на И.К., което да я овластява с представителна власт и за въззивната инстанция (тъй като представеното за същата пълномощно е ограничено само до приключване на делото пред първата инстанция – л. 11 от първоинстанционното дело), а при непредставянето на такова – самата страна да приподпише или да потвърди в писмен вид извършеното от нейно име, но без представителна власт процесуално действие по подаване на въззивната жалба. Вместо това чрез първоинстанционния съд е подадена молба с вх. № 260535/02.11.20г. по вх. регистър на РзОС от И.Д.К., но отново подписана от адв. Ем. С., с която е изразено становище, че се поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.

Предприемането на горните процесуални действия по отстраняване нередовността на въззивната жалба на И.К. следва да се осъществи от въззивната инстанция.

Не е налице хипотезата на т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства, а отделно от това и въззивниците не са формулирали доказателствени искания, поради което и поради редовността на въззивната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

         Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

         Насрочва делото по разглеждане на въззивната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София в открито с.з. на 17.02.21г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните /И.Д.К. - чрез посочения съдебен адресат адв. Ем. С. и Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София - чрез юр.к. Д. Й. от Областно пътно управление- Разград/.

         ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по настоящото дело, образувано по въззивната жалба, подадена от от И.Д.К., КАТО МУ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ в 1-седмичен срок от връчване на определението да представи адвокатско пълномощно в полза на адв. Ем. С. като негов процесуален представител, което да я овластява с представителна власт и за въззивната инстанция /вкл. и да подписва въззивната жалба /, а при непредставянето на такова – самата страна да приподпише или да потвърди в писмен вид извършеното от нейно име, но без представителна власт, процесуално действие по подаване на въззивната жалба.

При неизпълнение в срок, въззивната жалба, подадена от И.Д.К. ще бъде върната.

С оглед противоепидемичните мерки призоваването на страните да стане по телефона, а настоящото определение да им се изпрати на посочен от представителите електронен адрес чрез електронна поща. Ако потвърждение за получаване на съобщението на електронна поща не бъде извършено в тридневен срок от изпращането му, връчването да се извърши по общия ред /по арг. от чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: