РЕШЕНИЕ№144
гр. Сливница, 02.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА
ВЕЛИКОВА
при секретаря
Паулина Велкова, като разгледа докладваното гр. дело № 556 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 КТ, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Д.Б.Д. е предявил кумулативно обективно съединени
искове срещу „К.”, както следва: 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 11/20.07.2017
г. на управителя на „К.”, и неговата отмяна,; 2) с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност
„Електротехник, промишлено предприятие” при ответното дружество, и 3) с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е
полагала труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 20.07.2017 г.
до 20.01.2018 г. общо в размер на сумата от 8369,16 лв.
Ищецът твърди, че по силата на
Трудов договор № 21/31.08.2016 г. е полагал труд при ответното дружество на
длъжността „Електротехник, промишлено предприятие”, като, със Заповед № 11/20.07.2017 г. на
управителя на „К.”, считано от 20.07.2017
г., трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. второ КТ. Поддържа,
че уволнението е незаконно, тъй като не било налице реално съкращаване,
доколкото колегите му продължават да изпълняват същата работа, каквато е
изпълнявал и той, както и че е нарушената процедурата за уволнение, тъй като
решението за съкращаване на щата не е взето от компетентен орган по съответния
ред. Наред с това ищецът твърди, че работодателят не е извършил подбор по чл.
329 КТ, както и че е злоупотребил с право и е заобиколил закона като го е уволнил.
Ответникът, получил препис от исковата молба с
приложенията на 17.08.2010 г., в законоустановения срок – на 15.09.2010 г.
(чрез куриер), е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
кумулативно обективно съединени искове, като поддържа, че уволнението е
законосъобразно, тъй като е било налице реално съкращаване в щата. Поддържа, че
решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, а именно-
управителя на дружеството, чиито правомощия не са били иззети от общото събрание
на „К.” . По отношение на твърдението на ищеца, че не е бил
извършен подбор, ответникът сочи, че такъв не е било нужно да се извършва,
доколкото съкращаването на щата засяга една единствена щатна длъжност, която
към момента на издаване на заповедта за съкращаване на щата се е заемала от
един служител- ищеца. С оглед на горното и доколкото дружеството е
преустановило извършването на дейността, функциите по която са се изпълнявали
от работника на длъжност „Електротехник, промишлено предприятие”, ответникът
поддържа, че съкращаването на щата е извършено законосъобразно и не е налице
твърдяната от ищеца злоупотреба с право, за която в исковата молба не са
посочени и конкретни фактически твърдения.
В
срока по чл. 312, ал. 2 ГПК- на 03.10.2017 г., е постъпило
становище на ищеца по отговора на исковата молба, в което ищецът оспорва
твърдението на ответника, че към момента на уволнението в дружеството не е
имало други лица в предприятието, които да изпълняват идентична на
изпълняваната от ищеца дейност. Сочи се, че отделът, в който е работил ищецът,
се е занимавал с монтиране на електрически компоненти по катерачни стени, като
този отдел се е състоял от седем работника, вкл. ищеца Д., а именно- К.Ш., Р.М.,
Ц.Й., Х.К., лице с малко име В., и лице с малко име Б.. Твърди се, че от
адвокатите на ответника ищецът е научил, че всички служители в неговия отдел са
преназначени в друго дружество на работодателя, но тъй като няма информация
кога е станало това, не може да прецени дали е следвало да бъде извършен
подбор. В тази връзка се твърди, че е налице заобикаляне на закона, доколкото
всички колеги на Д. са били преместени формално от едното дружество в друго
такова на работодателя, като след преместването им са продължили да изпълняват
същите трудови функции, на същото работно място и работният процес е продължил
да се управлява от едно и също лице. Твърди се, че в този случай няма реално
съкращаване на щата, а злоупотреба с право и опит за заобикаляне на закона,
като в този смисъл се сочи и решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В първото по делото съдебно заседание на 05.10.2017
г., предвид невъзможността съдът да се произнесе по реда на чл. 312, ал. 3 ГПК
и разпореждането му да достигне до страните, съдът е дал възможност на
ответника да заяви становището си по твърденията на ищеца и доказателствените
искания. По отношение представеното становище процесуалните
представители на ответника заявяват, че оспорват същото и
твърденията в него, че понастоящем в ответното дружество продължават да работят
служители, които да изпълняват функции по монтиране и окомплектоване на
електрически системи и компоненти за катерачни стени Ф.. Заявяват, че лицата,
които са изпълнявали тези функции изпълняват подобна функция в друго дружество,
подизпълнител и дъщерно дружество на „У“ ..,
което обстоятелство не се нуждае от доказване. Оспорва се твърдението на ищеца,
че всички лица, посочени в становището са били преназначени в друго дружество
на работодателя, доколкото някои от тях все още работят по трудово
правоотношение в дружеството ответник.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд- гр. Сливница, трети състав, е бил сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
По делото са представени Учредителен протокол на „К.“ от 28.01.2014 г.,
подписан от едноличния собственик на капитала- Ц.П.П., както и Дружествен
договор от 27.04.2017 г., за промяна на правноорганизационната форма на
дружеството, сключен между Ц.П.П. и „У“ ., представлявано от И.П.П., от който
се установява, че дяловете на съдружниците са разпределени както следва: за Ц.П.П.
380 дяла на обща стойност 38000 лв., а за „У“ ..- 120 дяла на обща стойност
12000 лв. От същия се установява, че органи на дружеството са Общото събрание и
управителят, като са посочени и правомощията на Общото събрание, сред които не
попада утвърждаване на ново щатно разписание. Съгласно чл. 23, ал. 2 от
Дружествения договор управителят организира и ръководи дейността на Дружеството
съобразно закона и решенията на Общото събрание, като той решава всички
въпроси, свързани с предмета на дейност на Дружеството, с изключение на
въпросите, които по закон или съгласно договора са от изключителната
компетентност на Общото събрание.
По делото е представена и Заповед изх. № 532/20.07.2017 г. на работодателя,
подписана от управителя Ц.П.П., в която е посочено, че предвид необходимостта
от оптимизиране организацията на дейността в Дружеството е приета и одобрена
промяна в щатното разписани на дружеството, като е закрита и премахната
длъжността „Електротехник, промишлено
предприятие“ с код по НКПД-2011. В същата е посочено, че предвид извършеното
съкращаване на щата, трудовото правоотношение със служителя, заемащ позицията
„Електротехник, промишлено предприятие“- Д.Б.Д., следва да бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ. Заповедта е придружена от
поименно щатно разписание от 14.07.2017 г., в която липсва длъжността
„Електротехник, промишлено предприятие“.
Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че между ищеца и
ответника за периода от 31.08.2016 г. до
20.07.2017 г. е съществувало трудово правоотношение, както и че
същото е прекратено със Заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя на „К.” на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. второ КТ. Същите обстоятелства се установяват и от
представените по делото Трудов договор № 21/31.08.2016 г. и Заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя на „К.”. Видно от посочения трудов договор, между страните
е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което работникът се
е задължил да престира в полза на работодателя трудовата си сила на длъжността
„Електротехник, промишлено предприятие“ с код по НКПД-2011 74112003. Видно от
чл. 1, ал. 4 от Договора трудовите си задължения служителят се е задължил да
изпълнява в гр. Б., общ. Б., обл. С., местност „С.“, квартал **.
Като безспорно е отделено между страните, а същото
се установява и от представения по делото трудов договор, че основното месечно
възнаграждение на ищеца възлиза в размер на 1394,86 лв.
От представената по делото Длъжностна
характеристика на длъжността „Електротехник, промишлено предприятие на фирма К.“,
неразделна част от Трудов договор
№ 21/31.08.2016 г., подписана от ищеца Д., се установява, че основните
задължения, отговорности и правомощия за длъжността са: контролира нормалното
функциониране на електрическите мрежи и инсталации; извършва всички видове
ремонтни работи по електрическата инсталация, както и на апаратури, уредби,
табла и прибори; дава указания на длъжностните лица за правилното ползване на
електрическите уреди; отчита вложените по изработването и ремонта части и
материали; контролира работата и изправността на съоръженията и таблата;
изпълнява и други, конкретно възложени задачи, свързани с длъжността; участва
активно в подобряване на функционалността и оптимизиране на електрическите
инсталации, влагани в продуктите. Като основни отговорности, присъщи за
длъжността са посочени: отговаря за качественото функциониране на
електрическите мрежи, табла и инсталации по съоръженията; носи отговорност за
настъпили вреди от неизправности в електроинсталациите и противопожарните
съоръжения.
От
представеното по делото поименно щатно разписание в „К.“ от 21.03.2017 г.,
одобрено от управителя Ц.П., се установява, че същата длъжност в ответното
дружество са заемали и лицата Б.Т.Б.и В. Н.Я., като по делото са представени и
разписаните от тях длъжностни характеристики, идентични на разписаната от ищеца
такава.
По делото са представени и
длъжностните характеристики за длъжността „Монтажник“ в „К.“, заемана от лицата К.Ш. и Р.М., от които се установява, че
на същите не са възложени задължения, свързани е електрониката по сглобяваните
стени, а работа, свързана с подготвителните и спомагателни работи при монтажа
на метални конструкции, сортиране и почистване на елементите, планките и
детайлите; участие при монтажа и др. , т.е. такава, която е свързана с
механичното сглобяване на стените, а не с тяхното електрифициране.
По делото са представени и
длъжностните характеристики за длъжността „Инженер, електротехник“ в „К.“, заемана от Ц.Й. и Х.К., от
които се установява, че длъжността им е свързана с организацията на
профилактични прегледи, поддръжка и текущ ремонт на електрообзавеждането на
металорежещите машини в предприятието.
Не се оспорва
от ответника, а и от доказателства по делото- два броя Заповеди съответно № 12
и 13 от 19.07.2017 г. и два броя Справки за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ, съответно с вх. № 23388173021620/20.07.2017 г. и
23388173021616/20.07.2017 г., се установява, че трудовите правоотношения с В. Н.Я.
и Б.Т.Б., и двамата, заемащи длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“ в „К.“, са били
прекратени на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по взаимно съгласие, считано
от 19.07.2017 г.
Като
безспорно по делото е отделено обстоятелството, че част от
лицата, които са изпълнявали функции по монтиране и окомплектоване на
електрически системи и компоненти за катерачни стени Ф., каквато дейност е
осъществявал и ищецът, изпълняват
подобна функция в друго дружество, подизпълнител и дъщерно дружество на „У“. От представените по делото два броя длъжностни характеристики за
длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“
в „У.Ю.К.“ и два броя Справки за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ съответно с вх. №
11388173013579/17.07.2017 г. и 11388173013680/19.07.2017 г., се установява, че
това са лицата Б.Т.Б.и В. Н.Я., които са били назначени на длъжността „Електротехник, промишлено
предприятие“ в „У.Ю.К.“. От представените длъжностни характеристики се
установява, че заеманата от тях длъжност в „У.Ю.К.“ е напълно идентична със заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност в „К.“. Длъжностната характеристика и
справката за лицето Б.Б.са останали неподписани поради смъртта на последния.
От
представената по делото Справка от НАП за актуално състояние на действащите
трудови договори в дружеството ответник към дата 19.07.2017 г. се установява,
че дружеството има сключени тридесет и четири трудови договора с лица, заемащи
различни длъжности, сред които и длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“, заета от ищеца Д.Б.Д..
По делото е
представена и Справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови
договори в дружеството ответник към дата 20.07.2017 г., видно от която
дружеството има сключени тридесет и четири трудови договора с лица, заемащи
различни длъжности, сред които липсва длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“. Представена е и Справка от НАП за актуално състояние на
действащите трудови договори в дружеството ответник към дата 14.09.2017 г.,
идентична на тази към дата 20.07.2017 г.
От
представената по делото Справка от НАП за актуално състояние на действащите
трудови договори в дружеството ответник към дата 05.10.2017 г. се установява,
че дружеството има сключени тридесет и осем трудови договора с лица, заемащи
различни длъжности, сред които липсва длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“.
От служебно
изготвените справки в поддържания от Агенция по вписванията електронен
Търговски регистър се установява, че съдружници в „К.“ са Ц.П.П. и „У“ при
участие в капитала на дружество- 38000 лв. от Ц.П.П. и 12000 лв. от „У“. От
същата се установява, че седалището и адресът на управление на дружеството са в
гр. Б., общ. Б., област С., ул. „Р.К.“ № *, както и че дружеството се
представлява от управителя Ц.П.П.. Като предмет на дейност е посочено
производство, износ и търговия със спортни стоки, спортни съоръжения и
аксесоари и други промишлени стоки; рекламна и консултантска дейност, както и
всякаква друга търговска дейност, незабранена от закона.
От справката за „У“, ЕИК *********, се установява, че дружеството е със
седалище и адрес на управление гр. Л., общ. Л., област Л., бул. „Б.“ № **,
както и че същото се представлява от двама от членовете на съвета на
директорите- И.П.П. и М.С.М., поотделно. Като предмет на дейност е посочено
производство и инсталиране на изкуствени катерачни стени и други
спортно-увеселителни съоръжения и екипировка, строително-монтажни и ремонтни
дейности; информационна, консултантска и рекламна дейност, както и всякаква
друга търговска дейност, незабранена от закона.
От справката
за „У.Ю.К.“, ЕИК *********, се установява, че едноличен
собственик на капитала е „У“, ЕИК *********,
че дружеството е със седалище и адрес на управление гр. Л., общ. Л., област Л.,
бул. „Б.“ № **, както и че същото се представлява от управителите И.П.П. и М.С.М.,
поотделно. Като предмет на дейност е посочено изграждане и монтаж на изкуствени
катерачни стени и други спортно-увеселителни съоръжения и екипировка,
строително-монтажни и ремонтни дейности; информационна, консултантска и
рекламна дейност, както и всякаква друга търговска дейност, незабранена от
закона.
От извършената констатация от трудовата книжка на ищеца в проведеното на
19.10.2017 г. открито съдебно заседание, се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено на
20.07.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като след това записване
липсват отбелязвания ищецът да е полагал труд по трудово правоотношение при
същия или друг работодател.
От
показанията на свидетеля П.С.П.се установява, че същият работи
на длъжност „Началник производство“ в базата на „К.“ в гр. Б. от август месец
2016 г. Установява се, че в дружеството произвеждат предпазни катерачни матове (дюшеци), като в производството на „К.“ не се
включва произвеждане на катерачни стени. По отношение на катерачните стени
дружеството е доставчик на печатни услуги, изразяващи се в напечатване на
повърхността на катерачните стени по поръчка на „У“. Установява се, че освен
тези дейности, които се изпълняват по поръчка на „У“, в дружеството работодател
се изпълняват и поръчки на препятствия за роупкорси, също възложени от „У“.
Установява се, че от постъпването му работа до лятото на 2017 г. дружеството е
предоставяло на „У“ и услугата окомплектоване на изкуствени катерачни стени с
марка „Ф.“, което е компонент от катерачни панели и електроника, но понастоящем
в дружеството ответник няма работници, които да изпълняват тази услуга, а и
същата не е била поръчвана от „У“, като „К.“ предлага единствено услугите по
проектиране и тестване на външно произведени електронни компоненти, която
дейност е възложена на инженери. От показанията на свидетеля се установява, че
се познава с ищеца Д., чиито функции са били да сглобява електронните компоненти
в таблата на катерачните стени Ф., които след това са били тествани от
инженерния персонал. Установява се, че лицето К.Ш. все още работи на длъжност
монтажник, на която е бил назначен от самото начало, каквато дейност изпълнява
и Р.М.. Установява се, че по времето когато ищецът е работил в дружеството, Ш.
и М. са извършвали и окомплектовка на кабели и бутони, което е
по-нискоквалифицирана работа по електрониката. Установява се, че понастоящем М.
се занимава с печата на панелите, които идват в „К.“ от „У“ (поставане на лога и други картинки).
Установява се, че Ц.Й. и Х.К., които работят и понастоящем в К.“, са
електроинженери, като тяхната дейност е по поръчка на „У“ да проектират
електрически системи и да тестват вече произведени такива. Установява се още,
че Б.Б.и
В. Я. са били електротехници и на практика са вършели същата
робота, която е вършел и ищецът Д., а именно- окомплектоването на
електрическите системи, като понастоящем В. не работи в „К.“, а в „У.Ю.К.“.
Установява се, че Б. също е напуснал преди освобождаването на ищеца Д., като
той също е отишъл да работи в „У.Ю.К.“,
малко след което е починал. По информация на свидетеля „У.Ю.К.“ е дружество,
което следва да прави всички монтажи на „У“ в Европа, като монтажът на
катерачните стени включва сглобяването на цялата катерачна стена, респ. за „Ф.“
стените включва и сглобяването на електрическите компоненти а към момента и
сглобяването на таблата. Установява се, че понастоящем „У.Ю.К.“ изпраща на „К.“
вече асемблирани стени, като те
извършват теста на електронните системи на тези стени. Установява се, че „У.Ю.К.“
има наето помещение в производствената база на „К.“, където всъщност се асемблират стените и
откъдето ги изпращат на „К.“. Свидетелят сочи, че помещенията не са разделени,
а производственото хале, където е полагал труд и ищецът, се ползва едновременно
от „К.“ и „У.Ю.К.“, но лицата, които работят за едното и за другото дружество
си знаят, че са отделни, тъй като няма лице от „К.“, което да се разпорежда в У.Ю.К.“.
Свидетелят сочи, че „К.“ никога не се е занимавало с монтаж на катерачните
стени и не са предоставяли цялостна услуга по предмонтаж и монтаж на продуктите
на „У“.
От показанията на свидетеля К.Ш. се установява, че същият работи като
„монтажник“ в „К.“. Установява се, че дейността на дружеството е свързана с
много продукти, различни по естество, като производство на стени за катерене,
атракционни колички за возене, въжени препятствия, мрежи и други подобни.
Установява се, че ищецът Д. се е занимавал с електрониката и монтажа в „К.“.
Свидетлят сочи, че продуктите са свързани с предмонтаж, като преди да отидат на
обекта, за който са предназначени, се извършва предмонтаж в завода, като ищецът
се е занимавал с електрифицираните стени, които имат различни имена, и в която
дейност понякога му е помагал и самият свидетел. Установява се, че и
понастоящем също се налага да помага за електрическите компоненти, когато се
касае за окабеляване, с която дейност се занимават инженерите. Свидетелят
твърди, че с В. Я. работят в един завод, и когато се налага му помага и на
него. Установява се, че свидетелят е работил и с починалия служител Б., който е
бил в напреднала възраст и на когото са били възлагани по-скоро „козметични“
дейности. Установява се, че той не е разтоварвал и не е товарел, както
свидетеля, а се е занимавал с по-леки задачи, като например окабеляването на
стените.
От показанията на свидетеля Р.М. се установява, че същият работи в „К.“ като
монтажник и същият се занимава с окабеляване на катерачни стени, които имат
електроника по тях. Стените, с който предимно свидетелят се занимава, са детски
стени за катерене и се наричат „Ф.“, като дейността му се изразява в
окабеляване на платната шперплат, окабеляване на всичките лампи и бутони. Наред
с това свидетелят, с помощта на инженери, разработва електрическа количка за
ролглайдер. Установява се, че свидетелят е работил с ищеца Д. по различни
проекти, като Д. е изработвал контролните табла, които управляват самата
система на съответната стена, каквато дейност се е случвало да извършва и
самият свидетел. Установява се, че В. Я. в момента работи в „У.Ю.К.“, като там
изработва съответните табла. Установява се, че работното място не В. се намира
в самия цех на „К.“, като това, с което в момента В. се занимава в „У.Ю.К.“ преди
се е изпълнявало от ищеца в „К.“. Сочи, че изработването на основната част от
електрониката, като дейност, се извършва от „У.Ю.К.“, като преди това е била
възложена на „К.“ . Счита, че дейността по изработване на електрониката е била
прехвърлена към „У.Ю.К.“ малко след съкращаването на ищеца.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е
необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в
обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят
законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.
Тежестта на доказване, т.е. задължението за
установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание съкращаване в щата се предпоставя от проявлението на следните
юридически факти (материални предпоставки) 1. съкращаването на длъжността или
на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва,
да е реално; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3.
компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; 4
да е извършен законосъобразен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че не се
съкращава изцяло процесната длъжност. Всички по-горе описани обстоятелства
следва да бъдат установени в процеса на доказване от работодателя – ответник.
В тежест на ищеца, предвид разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 КТ, е да установи твърдените от него злоупотреба с права и заобикаляне на
закона.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ означава
премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции. Поради отпадане на
трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и
законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно
основание.
Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът намира че на първо
място следва да се произнесе по възражението на ищеца, че решението за
съкращаване на щата не е взето от компетентния орган по съответния ред.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Дружествения договор управителят организира и
ръководи дейността на Дружеството съобразно закона и решенията на Общото
събрание, като той решава всички въпроси, свързани с предмета на дейност на
Дружеството, с изключение на въпросите, които по закон или съгласно договора са
от изключителната компетентност на Общото събрание. Доколкото сред въпросите,
които се решават изключително от общото събрание на дружеството, не попада
такъв, свързан с утвърждаване или промяна в щатното разписание, съдът намира,
че именно в компетентността на управителя на дружеството е да реши въпросите,
свързани с организацията на дейността, част от които са и въпросите, свързани
преценката налице ли е или не необходимост от промяна на щатното разписание,
предвид конкретните нужди на дружеството. Представителната,
респ.работодателската власт на управителя на дружеството е надлежно учредена,
видно от представените по делото Дружествен договор и извлечение от Търговския
регистър, където е отразено, че управител на „К.“ е именно Ц.П., който, в това
си качество е издал и процесната заповед за уволнение, и е утвърдил новото
щатно разписание.
Въпреки това съдът намира предявения иск а правно основание чл. 344, ла. 1,
т. 1 КТ за основателен, като мотивите за това са следните:
Както беше посочено, съкращаване на щата означава фактическо премахване на съответната трудова
функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна
не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността
на уволнението към момента на извършването му. В тази проверка се включва и
контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната
за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ.
Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при
извършеното съкращаване на щата обаче, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ, във
всички случаи е в тежест на работника или служителя (Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV г. о.,
ГК).
Установява се, че „У“ и Ц.П.П., който е и управител на „К.“ , са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т.
4 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, доколкото собственици на капитала на
дружеството, т.е. съдружници в „К.“, са
именно „У“ - с 25 на сто от дяловете в дружеството, и Ц.П.П.- със 75 на сто от
дяловете в дружеството. Същевременно „У“
е едноличен собственик на капитала на „У.Ю.К.“, чиито управители са
изпълнителните директори на първото дружество- И.П.П. и М.С.М.. Макар че
седалището и адресът на управление на „У.Ю.К.“ не съвпадат с тези на „К.“ по делото безспорно се установи, както от
показанията на свидетеля на ответника- П.П., така и от тези на свидетелите,
поискани от ищеца- Р.М. и К.Ш., че фактическото изпълнение на дейността на
дружеството „У.Ю.К.“ се изпълнява в базата на „К.“, като дейността,
осъществявана от работниците на едното дружество, не е физически разделена от
тази, изпълнявана от работниците на другото. За смесване на изпълняваните в
базата в гр. Б. функции на служителите свидетелстват показанията на К.Ш. и Р.М.,
от които се установява, че макар и зает при друг работодател- „У.Ю.К.“, служителят В. Я., който е заемал
същата длъжност като ищеца в „К.“ , и който заема същата длъжност в „У.Ю.К.“,
продължава да получава помощ при изпълнение на задълженията си по
окомплектоване и свързване на електрическите системи по катерачните стени,
произвеждани от „У“. За това смесване свидетелства и заявеното от
свидетеля М., че понастоящем предимно той продължава да се занимава
окабеляването на платната шперплат, окабеляването на всичките лампи и бутони на
детските стени за катерене, наречени „Ф.“, която дейност е била „прехвърлена“
на „У.Ю.К.“. Наред с това и доколкото за съда няма основание да дискредитира
показанията на нито един свидетел, а същите следва да се разбират при
преценката на тяхната взаимосвързаност, съдът намира, че за преплитането на
функциите свидетелства и категорнично заявеното от свидетеля П., че в „К.“ никога
не се извършвал предмонтаж на стените, респ. категорнчо заявеното от свидетеля Ш.,
че продуктите са свързани с предмонтаж, което отново идва да покаже, че разделението
между двете дружества е само формално.
Изложеното сочи, че, макар и формално да е налице реално съкращаване на
щата, доколкото понастоящем в дружеството работодател липсва щатна бройка за
длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“, а от представените по
делото длъжностни характеристики се установява, че на лицата, които все още са
в трудови правоотношения с дружеството работодател, са възложени за изпълнение
различни от изпълняваните от ищеца Д. дейности, същото е извършено при условията
на злоупотреба с право и заобикаляне на закона от страна органа на
работодателска власт. Тук е мястото да се отбележи, че заявеното от свидетеля М.,
че понастоящем предимно той продължава да се занимава окабеляването на платната
шперплат, окабеляването на всичките лампи и бутони на детските стени за
катерене, наречени „Ф.“, не сочи, че в дружеството ответник продължава да се
изпълнява тази дейност, която е била присъща за длъжността на ищеца, а сочи
именно на размиване на отговорностите на работниците, заети в двете дружества-
„У.Ю.К.“ и „К.“, които от своя страна следва да се третират като свързани лица
по смисъла на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ. До този извод
съдът достигна, съобразявайки, че „У“ е съдружник в „К.“ и едноличен собственик
на капитала на „У.Ю.К.“, т.е. обективно за изпълнителните директори на „У“,
които са и управители на „У.Ю.К.“,- И.П.П. и М.С.М., е налице възможност пряко
да участват в управлението и контрола на „К.“, макар и последното да се
представлява от Ц.П.П..
В този смисъл съдът намира, че доводите на ищеца за заобикаляне на закона и
злоупотреба с право са основателни, доколкото индициите за нарушението на чл.
8, ал. 2 КТ са множество, като представеното от ищеца Решение № 118 от
04.06.2015 г. по гр.д. № 6968/2014 г., ГК, III ГО на ВКС, макар и незадължителна практика с оглед
последните изменения на ГПК и разпоредбата на чл. 290, ал. 3 ГПК, се явява
относимо към настоящия спор и допринася за изясняване на въпросите, свързани с
формалната смяна на работодателя. На първо място, както беше посочено „У.Ю.К.“ и
„К.“ са свързани лица. Дейността, която е била изпълнявана от ищеца Д. и от
колегите му, заемащи същата длъжност в „К.“, а именно „Електротехник,
промишлено предприятие“, е продължила да се изпълнява, но вече от „У.Ю.К.“,
където, след прекратяване на трудовите им правоотношения с „К.“ по взаимно
съгласие, В. Я. и Б.Б.са били преназначени на същата длъжност- „Електротехник,
промишлено предприятие“. Доколкото правоотношенията на дружеството работодател
с тези двама работника са били прекратени преди съкращаването на щатната бройка
на ищца, действително единственото лице, заемащо длъжността „Електротехник,
промишлено предприятие“, е бил именно ищецът Д..
Злоупотреба
с права е налице, когато техният носител ги упражнява, не за да постигне признат
от закона правен интерес, а за да увреди защитени от правото интереси на други
правни субекти. Забраната за злоупотреба с права е нормативно установена с
Конституцията на Република Б. – чл. 57, ал. 2 КРБ, и в частност – относно
упражняването на трудовите права, в чл. 8, ал. 1 КТ, който предписва, че
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите. В настоящия случай съдът намира, че
работодателят ответник, в лицето на управителя си Ц.П.П., е злоупотребил с
правото си, като е прекратил трудовите правоотношения с лицата В. Я. и Б.Б.по
взаимно съгласие, но не за да постигне окончателно прекратяване на
обвързаността между дружеството и лица, а за да увреди интереса на ищеца Д., и
същевременно по този начин с правно разрешени средства е постигнал забранен от
закона резултат, а именно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ без да се налага да извършва
подбор, който иначе би бил задължителен. Свързаността между двете юридически
лица е направила възможна подмяната на единия работодател с друг, при запазване
на длъжността и присъщите й функции при другия работодател.
Както е посочено в Решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 1968/2013 г., IV г. о. на ВКС, работодателят
извършва съкращения, за да оптимизира работата на своето предприятие. Когато се
налага някоя дейност да бъде преустановена или да бъде намален нейният обем,
както и при наличието на възможност да бъде увеличена производителността и/или
интензивността на труда, без да се увеличава обемът на работата, работодателят
може да съкрати всички или част от работниците или служителите, заети в
извършването на съответната дейност. В настоящия
случай съдът намира, че съкращаването на ищеца е незаконосъобразно и на още
едно основание, пряко свързано с твърденията за заобикаляне на закона. По
делото се установи, че изпълняването на дейността, упражнявана от ищеца Д. в „К.“,
е било преустановено, но същевременно се установи, че дейността е продължила да
бъде изпълнявана в свързаното с ответника „У.Ю.К.“, където наред с това са били
наети и двамата колеги на ищеца- В. Я. и Б. Б., които са били назначени на
същата длъжност. Изложеното сочи, че не се касае до закриване на щатната бройка
на ищеца поради преустановяване изпълнението на дейността, а до нейното
прехвърляне за изпълнение на друго дружество (свързано с ответника лице, което
наред с това фактически осъществя дейността си в същото помещение, където се
изпълнява и дейността на ответника), което от своя страна не е основание за
уволнение, а правоотношенията с работниците и служителите се подчиняват
на правилата на чл. 123 КТ (за хипотезите, когато в резултат на
нова организация има промяна на работодателя- Решение № 477/
12.07.2010г. по гр.дело № 544/2009 г., ІV г.о. на ВКС). Именно свързаността между лицата „У“, „У.Ю.К.“, „К.“, И.П.П., М.С.М.
и Ц.П.П. сочи на предварително взето решение за прехвърляне на дейността от
едното предприятие на другото, но не по правилата на чл. 123 КТ, които изискват
трудовите правоотношения с работниците да бъдат запазени и при новия
работодател.
При така установените обстоятелство и изложените правни изводи съдът
приема, че уволнението на Д.Б.Д. е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като
уволнението, извършено едностранно от работодателя със Заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя на „К.”, е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че Д.Б.Д. е
полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, настоящият съдебен състав
приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ и уволненият работник следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност- „Електротехник, промишлено предприятие“.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи,
че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на
работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да
прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е претърпяла вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение
в продължение на шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа, както и 4. размера на брутното му трудово възнаграждение, получавано от
ищеца преди уволнението.
В
конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
От
извършената констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца от съда в
открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2017 г., се установява, че
процесното трудово правоотношение е прекратено на 20.07.2017 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като след това записване липсват отбелязвания ищецът
да е полагал труд по трудово правоотношение при същия или друг работодател.
Следователно,
доказано е оставянето на ищеца след уволнението без работа за периода от
20.07.2017 г. до 19.10.2017 г., което е в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя и за което
следва да му бъде заплатено и съответно обезщетение.
Съгласно чл. 228 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния
месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно
обезщетение. С оглед на наведените от страните фактически твърдения съдът с
определението си по чл. 312, ал. 1 ГПК съдът е обявил за безспорно на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК правнорелевантното обстоятелство, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за пълния отработен от него месец при работодателя
преди уволнението е в размер на сумата от 1394,86 лв. Следователно, за
процесния период от 20.07.2017 г. до 19.10.2017 г. работодателят
дължи обезщетение за принудителната безработица на ищеца в размер на 4184,58
лв. (1394,86 лв. за 3 месеца). Доколкото лихва върху обезщетението,
считано от датата на подаване на исковата молба, не е претендирана, същата не
следва да бъде присъждана.
Доколкото
разпоредбата на чл. 242 ГПК изрично предписва, че в случаите, когато присъжда
обезщетение за работа, съдът постановява предварително изпълнение на решението
в тази му част, искането на ищеца се явява основателно и като такова следва да
бъде уважено.
При този изход на делото ответникът,
съобразно уважената част от кумулативно обективно съединените искове, следва да
бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца направените
от него съдебни разходи, а именно сумата в размер
на 839,98 лв. (по компенсация с дължимото от ищеца на
ответника адвокатско възнаграждение за отхвърлената част от предявения
иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ- Решение
№ 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК), представляваща адвокатско възнаграждение. Така посочената сума съдът
изчисли, съобразявайки обстоятелството, че за трите кумулативно обективно съединени искове, процесуалните представители на ищеца и ответника са
претендирали глобални суми, с оглед което е невъзможно да бъде взета предвид
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се прецени какво е възнаграждението за всеки един от
исковете. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.
6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница държавни такси
в размер на 327,38 лв. (включително по 80 лв. за
разглеждане на двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
2 КТ).
Така мотивиран,
Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ УВОЛНЕНИЕТО
на Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 11/20.07.2017 г. на управителя на „К.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б., обл. С., ул. „Р.К.“ № *, считано от
20.07.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради
съкращаване в щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ Д.Б.Д. на длъжността „Електротехник, промишлено предприятие“, която е
заемал преди уволнението му със Заповед №
11/20.07.2017 г. на управителя на „К.”.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.
1 КТ „К.” да заплати на сумата в размер на 4184,58 (четири
хиляди сто осемдесет и четири лева и 58 ст.) лв.,
представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие
на незаконното уволнение за периода от 20.07.2017 г.
до 19.10.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен
размер от 8369,16 лв., както и за периода от 20.10.2017 г. до 20.01.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.” да заплати на Д.Б.Д.
сумата в размер на 839,98 (осемстотин
тридесет и девет лева и 98 ст.) лв., представляваща разноски за адвокатски
хонорар (по компенсация).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т.
1 ГПК „К.” ООД да
заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница държавни такси в
размер на 327,38 (триста двадесет и
седем лева и 38 ст.) лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е
частично уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ и на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 4184,58 лв. за
оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 20.07.2017 г. до 19.10.2017 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от 02.11.2017 г.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: