РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300502138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника юрисконсулт П.Х., против
решение № 261488/17.05.2021 г. постановено по гр.д.№18111/2019 г. на ПРС,
I гр.с. Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие на събраните
доказателства. Навежда се несъгласие с извода на районния съд за
недоказаност качеството на ответницата като клиент на топлинна енергия и се
твърди, че същата е придобила собствеността на имота. Моли за отмяна на
атакуваното решение и постановяването на друго, с което изцяло да се уважат
исковете. Моли за присъждането на разноските в заповедното и в
първоинстанционното производство, както и направените в настоящата
инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна СН. ИВ. АТ., ЕГН **********, чрез особения
представител адвокат Д.Г., с който оспорва жалбата като неоснователна с
искане да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. В
отговора се излагат доводи против оплакванията в жалбата като се сочи, че
исковете са били оспорени по основание и размер, както и че не са били
ангажирани доказателства за собствеността на ответницата.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* против СН. ИВ. АТ., ЕГН **********.
В исковата си молба „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД твърди, че
дружеството, в качеството си на енергийно предприятие по см. на 126, ал. 1 и
чл. 129 от ЗЕ, е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по
чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за
обособената територия на гр. Пловдив. По силата на раздел II от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от
КЕВР, публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.bg, „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че
съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ ответникът СН. ИВ. АТ. като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.“***, има качеството на клиент на
топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ и е длъжна да заплаща
месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят. Според чл. 35, ал. 1 от ОУ,
2
при неизпълнение в срок на задължението по чл. 34, ал. 1, клиентите на
топлинна енергия дължали на дружеството обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В изпълнение на законоустановените си
задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество доставило
до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна
енергия разпределил за имота на ответника топлинна енергия в размер на 1
290,33 лв., представляваща топлинна енергия за отопление, топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за периода 01.06.2017г. - 30.09.2018 г., дължими с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.08.2017 г. –
21.05.2019 г. в размер на 134,84 лв.
За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 8050/2019г. на ПРС, III гр. с-в., връчена на А. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Поради това на заявителя са дадени указания за предявяване
на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в
заповедта за изпълнение, с което се обосновава предявените по делото искове
в законоустановения едномесечен срок.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответницата, чрез
назначения особен представител, е изложила становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Исковете са оспорени изцяло по основание и по
размер. Възразява се, че ответницата не дължи претендираните суми.
За да отхвърли предявените искове районният съд е достигнал до
решаващите изводи, че ищецът, при условията на пълно и главно доказване,
не е доказал качеството на ответницата като собственик, респ. вещен
ползвател на топлоснабдения имот, който факт е релевантен за
разрешаването на правния спор.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна
проверка за допуснати при постановяването му нарушения на
3
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия. В този смисъл е и установеното
от законодателя в дефинитивната правна норма на § 1, т. 2 а ЗЕ, съгласно
която „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Във връзка с изложеното, твърденията на ищеца, които се поддържат
във въззивната жалба са, че ответницата е собственик на топлоснабдения
обект в гр. П., ул.“*** и като такава е материално-правно легитимирана да
отговаря по предявения иск за установяване дължимостта на сумите за
потребена топлинна енергия за обекта, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
За установяване на сочените обстоятелства, по искане на ищеца е
постъпило писмо от 22.10.2020 г. Дирекция „Местни данъци и такси“ гр.
Пловдив, според което СН. ИВ. АТ., ЕГН ********** няма деклариран
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул.“***.
Въз основа на последващо искане от ищеца е постъпило писмо от
09.04.2021 г. Дирекция „Местни данъци и такси“ гр. Пловдив, според което
за процесния имот е имала открита партида на името на И. С. П., която е била
закрита към декември месец 2003г. Към момента в масива на Община
Пловдив, Дирекция МДТ няма информация за собствеността на обекта.
В предвид на така събраните доказателства по делото, въззивният съд
4
намира, че по делото не са събрани релевантни доказателства за доказване
качеството на ответницата като "потребител на топлинна енергия" по смисъла
на чл.153, ал.3 ЗЕ, а така и на задължението й за заплащане на начислената
топлина енергия за имотът в гр. П., ул.“****.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено.
Въпреки изхода на правния спор, разноски на въззизаемата не се
присъждат, тъй като не се установява направата на такива.
Доколкото въззивният съд определи възнаграждение на особения
представител на ответницата за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция в размер на 300 лева, което не е внесено от ищеца в
указания срок, същото следва да се присъди с решението.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261488 от 17.05.2021 г. постановено по
гр.д.№18111/2019 г. на ПРС, I, с което е отхвърлен предявения на
основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ установителен иск от ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника СН. ИВ. АТ.
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 290,33 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
от 01.06.2017 г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр.
П., ул. **** както и на обезщетение за забавено плащане на главницата
съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 134,84 лв. за
периода от 02.08.2017 г. – 21.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член. 410
5
ГПК, постановена по ч.гр.д. № 8050/2019г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, да
заплати на особения представител адвокат Д.К. Г. от АК-Пловдив сумата от
300 лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на СН.
ИВ. АТ. ЕГН ********** пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6