№ 30
гр. Кюстендил, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ***ка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от БЛ. ИВ. БЛ. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к.
***, бл.110, вх.5, ап.А2, насочена срещу решение №260332 от 13.05.2020 г., постановено по гр.д.
№48/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С оспорвания съдебен акт КнРС е уважил искането за издаване на заповед за защита срещу
домашно насилие и е наложил мерки за защита срещу домашно насилие, като е задължил БЛ. ИВ.
БЛ., да се въздържа от извършване на домашно насилие над ***. В. БЛ., с ЕГН **********; да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на ***. В. БЛ. на
разстояние не по-малко от 50 м. за срок от 8 /осем/ месеца, с изключение на дните, определени по
гр.д.№8/2021 г. на ДнРС като привременни мерки за свиждане с мололетното дете, както и след
определяне на окончателен режим на лични контакти с влязло в сила съдебно решение; наложил е
на БЛ. ИВ. БЛ. глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер на 300 /триста/ лева;постановил е да се издаде
заповед за защита;осъдил е БЛ. ИВ. БЛ. да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на
25 лева, а на ***. В. БЛ. - деловодни разноски в размер на 500 лева.
Постановеното от РС - Кюстендил решение се обжалва изцяло, като се релевират доводи за
неговата неправилност, породена от постановяването му при явно нарушение на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът, като единствен довод, водещ до сочената порочност на
1
обжалвания съдебен акт, приема постановяването му при съществено противоречие между
събрания по делото доказателствен материал и декларираните факти и обстоятелства в
представената по чл.9, ал.3 ЗЗДН декларация от молителката. В жалбата не е формулирано
изрично искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, но такова се презумира от изложените в
същата доводи за неговата порочност. Не претендира разноски.
По реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, в рамките на предвидения тридневен срок, не е постъпило
писмено възражение на депозираната жалба от другата страна –***. В. БЛ..
В открито съдебно заседание на 28.09.2021 г., жалбоподателят БЛ. ИВ. БЛ., редовно
призован, се явява лично и с процесуалния представител адв. ***. Поддържа подадената въззивна
жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде отменено в цялост обжалваното решение.
В съдебното заседание пред КнОС въззиваемата страна ***. В. БЛ., редовно призована, се
явява лично и с адв. Анита Пешева. Поддържа искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Съдът като взе предви оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията,
изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване,
съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и
разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват
на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен
състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.
Съображенията за това са следните:
Пред Кюстендилския районен съд е развито производство за налагане на мерки за защита от
домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите от ЗЗДН, като първоинстанционният съд е
постановил мерки за защита спрямо молителката Л.Б., задължавайки на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН БЛ. ИВ. БЛ. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката ***. В.
БЛ.; забранил, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на Б.И. Благов да се приближава до жилището
й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, които посещава, на разстояние по-
малко от 50 м. за срок от осем месеца с изключение на дните, определени по гр.д.№8/2021г. на
ДнРС като привременни мерки за свиждане с малолетното дете, както и след определяне на
окончателен режим на лични контакти с влязло в сила решение; издал е заповед за защита в
изложения смисъл и е осъдил БЛ. ИВ. БЛ. да заплати глоба в размер на 300 (триста) лева по сметка
2
на КнРС, в полза на бюджета на съдебната власт.
В подадената молба, молителката Л.Б. е посочила датата, мястото и начина на извършеното
домашно насилие от нейния съпруг и ответник Б.Б., като е представила декларация по чл. 9 ал. 3 от
ЗЗДН за извършено домашно насилие. В посочената декларация е отразено, че 19.12.2020 г.,
събота, около 09.30 ч ответникът- в изпълнение на определените от съда привременни мерки,
посетил адреса на молителката, за да вземе малолетното им дете *** Б. Б.. При опит от страна на
молителката да му разясни хранителните навици на детето същият се обърнал към нея с обидни и
заплашителни нападки: „От парцал съвети на искам, ти си жалко подобие на майка, не ме
интересува какво говориш, ти не разбра ли, че няма да го видиш това дете“. На следващия ден –
20.12.2020г. при повторно вземане на детето, макар че на ответника било обяснено, че е болно и не
е желателно да излиза, същият пак използвал обидни епитети към молителката: „Ограничена жена,
ти си за психиатър, парцал, жалко подобие на майка, ти няма да видиш скоро детето, аз ще те
вкарам в затвора, ще те разоря, ще ме молиш да си видиш детето“. В декларацията се сочат и
други предхождащи дати на домашно насилие.
В хода на производството по гр.д.№48/2021 г. районният съд е издал заповед за незабавна
защита след депозиране на молба от молителката, в която същата е изложила твърдения, че на
19.01.2021 г. и 22.01.2021 г. ответникът отново е извършил акт на домашно насилие срещу нея,
изразяващ се в използване на обидни думи и епитети, както и заплахи, че ще отнеме детето. Към
молбата е представен Доклад от Сдружение „Знание, успех, промяна“ гр. Дупница в който е
отразено, че ****** към настоящия момент била подложена на психологически натиск от страна
на съпруга й, налице бил кумулиран психологически ефект на преживяното върху нея насилие,
същата била силно фрустирана, тъй като се намирала в ситуация на безнадеждност, изпитваща
трудности да види сигурност за себе си и детето.
В о.с.з. е разпитан психологът, извършил психологичното обследване на молителката –
свид. ***, която свидетелства, че познава ****** от началото на годината, когато била потърсена
за съдействие заради преживяно домашно насилие. При молителката се забелязвало държание на
жена, преживяла насилие, поведението й показвало, че тя се страхува от това, което й се е случило.
Основният й страх бил, че насилието може да продължи, както и страхът за детето й.
В хода на съдебното дирене пред РС са разпитани и свидетелите ***, ***, ***, *** и ***.
От показанията на св. *** и *** *** – майка и сестра на молителката, се установява, че
проблемите на ****** със съпруга й *** датирали от 2019 г. и имали признаците на физическо
/бутане, подритване/ насилие и психологическо такова, най-често изразявано посредством
отправени към нея обиди. Към днешно време на срещите им във връзка с вземането на детето
същият продължавал да я обижда и заплашва, като това се случвало, когато нямало свидетели.
След тези срещи ****** винаги била изплашена и разстроена. На сочените в декларацията по чл.9
ЗЗДН дати ответника също според свидетелите упражнил акт на домашно насилие спрямо
молителката, като я е наричал с обидни епитети и отправял закани, че ще отвлече детето.
От своя страна свидетелите *** и *** – родители на ответника твърдят, че *** бил ***ящ и
грижовен баща и съпруг. Придружавали го в дните за взимане на детето, тъй като били
заплашвани от бащата на ******. *** взимал детето, без да отправял заплахи и обиди към
молителката. Спирали колата на около 15-20 м. от къщата и стояли отстрани, а *** отивал за
3
детето.
Свид. *** – адвокат на ответника по бракоразводното дело установява, че на 22.01.2021 г.
било проведено първото заседание на делото пред РС – Дупница. *** през цялото време бил около
нея, не е контактувал с молителката.
До делото са приложени докладни записки, обяснения, предупредителни протоколи във
връзка с изисканото от ответника полицейско съдействие за датите 19 и 20.20.2020 г. във връзка с
изпълнение на привременните мерки за детето.
Другите събрани в хода на проинстнционното и въззивното производство доказателства не
променят крайните изводи на съда, при което същите не следва да бъдат обсъждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл.
2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва
поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява
основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В
закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия,
които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане,
псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай се твърди наличие на психическо насилие, осъществено чрез вербално
насилие – заплахи и закани отправени към молителката на 19 и 20.12.2020 г., а и на предходни и
последващи дати, при което съдът безспорно приема, че става въпрос за системно насилие.
Наведените доводи в жалбата на ответника-жалбоподател са неоснователни. От събраните
по делото доказателства е установено по безспорен начин, че последният е извършил акт на
домашно насилие по отношение на молителката. От представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
се установява, че на посочените от молителката дати е извършен акт на домашно насилие.
Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно
събраният доказателствен материал, че е кредитирал единствено показанията на роднините на
молителката. В съдебното решение правилно е отбелязано, че – макар и при отчитане
възможността за заинтересованост в хипотезата на чл.172 ГПК, показанията възпроизвеждат
изложеното от молителката в декларацията по чл.9 ЗЗДН и съдържат данни за прякото възприятие
на свидетелите , доколкото в производството не са оборени показанията им, че са присъствали на
4
срещите между молителката и ответника при взимане на детето. В тази насока дори показанията
на родителите на ответника съдържат индиция за това, тъй като същите от една страна
установяват, че са стояли на отстояние от къщата и че същата имала тухлена ограда, от която не
може да се установи дали има някой вътре в двора. Показанията на свид. *** индиректно се
подкрепят и от показанията на свид. ***, която твърди, че при молителката се наблюдавало
поведение на човек, преживял насилие.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е доказано, че ответникът е осъществил
спрямо молителката процесният акт на домашно насилие. В производството по ЗЗДН тежестта на
доказване е върху молителя (пострадал или субституент), като са допустими всички
доказателствени средства по ГПК - документи, свидетелски показания, експертизи, признания и
т.н. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени доказателствени средства.
Документите по, ал. 2, т. 1 и т. 2 могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни
последици от насилническия акт.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва
конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт.
Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена
сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес,
където частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство обаче, тази
декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за
защита актът е описан, както бе посочено по-горе. Когато актът на насилие е извършен в
отсъствието на очевидци, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална
доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното
насилие (напр. очевидци) и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата
грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и
други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля
молбата за защита (т.е. материалната доказателствена сила на декларацията е оборена). В
настоящия случай, изложените в декларацията данни за акта на домашно насилие се потвърждават
от очевидците на същия, както и индиректно от психолога, извършил психологичното обследване
на молителката.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
наличие на домашно насилие, упражнено от ответника-жалбоподател са в противоречие със
събраните по делото доказателства. При постановяване на решението първоинстанционният съд е
съобразил всички ангажирани и относими по спора доказателства. Ответникът не е успял да обори
обстоятелствата посочени в декларацията, макар в такава насока да са изложените от неговите
родители показания, които правилно районният съд не е кредитирал, излагайки мотиви, че същите
не са имали пряко възприятие от срещите между страните. В конкретният случай представената от
молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно
насилие по см. на чл. 2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия / обиди и
заплахи/, които по своето естество представляват домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН, които
се потвърждават и от събраните в производството доказателства. Безспорно е, че отношенията
5
между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат личните си
проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. И доколкото в това
производство се обследва въпросът налице ли е упражнено спрямо молителката домашно насилие,
съдът счита, че представените пред него протокол от 27.05.2021 г. и присъда по НЧНД №138/2021
г. по описа на РС – Кюстендил, стоят извън предмета на настоящото дело и същите касаят
различен правен спор между страните.
Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че предназначението на ЗЗДН е да дава
бърза и ефективна защита на лица, които имат нужда и се намират в риск. Доколкото основния
спорен въпрос между страните е относно режима на лични отношения на родителя – ответник и
малолетното дете, който въпрос подлежи на разглеждане и решаване по специалния ред,
предвиден в СК, като при неизпълнение на същия са предвидени специални процесуални правила,
даващи защитен механизъм на родителя за лични отношения с детето, то редът на разрешаване на
този конфликт не е чрез отправяне на закани и обиди към другия родител и правилно такова
поведение е санкционирано от РС по реда на ЗЗДН.
Въззивният съд споделя мотивите на районния относно наложените мерки за защита по
чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, които създават достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в бъдеще
няма да бъде отново обект на домашно насилие от страна на въззивника. Налагането на повече от
една от предвидените в чл.5 ал.1 ЗЗДН мерки, в случая се обуславя от обстоятелството, че
въпросният акт на домашно насилие не е изолиран случай от страна на ответника спрямо
молителката
На основание чл.5 ал.4 ЗЗДН, правилно ответника е бил санкциониран и с глоба, която
задължително се налага на лице, извършило домашно насилие. Размерът на глобата от 300 лв. е
законосъобразно индивидуализиран.
В контекста на горното се налага обобщаващият извод, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт като валиден и допустим, а по същество и правилен, трябва да
бъде потвърден.
Относно разноските:
При изхода на спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемата страна,като
на същата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 300 лева, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие.
При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал.3 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН и
предвид Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът намира, че дължимата държавна такса по делото в общ размер на 12,50 лева,
представляваща 1/2 от дължимата за първоинстанционното производство държавна такса, следва
да се възложи на въззивника.
Мотивиран от изложеното ,Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №260332 от 13.05.2020 г., постановено по гр.д.№48/2021 г. по описа
на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА БЛ. ИВ. БЛ., ЕГН ********** да заплати на ***. В. БЛ., ЕГН ********** сумата
от 300 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА БЛ. ИВ. БЛ., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС Кюстендил държавна
такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7