Р
Е Ш Е Н И Е
№
139
гр.
Враца, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 25.04.2023
г. /двадесет и пети април две хиляди
двадесет и трета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 89 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.М.Ю.
***, против РЕШЕНИЕ № 347/14.11.2022 г., постановено по АНД № 719 по описа на
Районен съд – Враца за 2022 г. С оспореното решение е потвърдено НП №7498/18.11.2021
г., издадено от Началник на отдел „Контрол при РПМ“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закон за пътищата /ЗП/, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал.1,т.2 от ЗП, на касатора е наложена
глоба в размер на 1 000,00 лв.
В касационната жалба са изложени доводи, че
формираните от съда изводи, относно субекта на нарушението са неправилни и в
противоречие със закона. Поддържа се
становище, че отговорността за подаване на заявление и съответно ползване и
изпълнение на разрешителен режим за превоз на извънгабаритни или тежки товари е
на превозвача и собственика на ППС, поради което неправилно с НП е санкциониран
водачът. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърдения с него санкционен
акт. Представени са и писмени бележки с изложени съображения идентични с тези в
касационната жалба.
Ответникът, Агенция Пътна
Инфраструктура, чрез процесуалния си представител, гл. ю.к. М.М. в представен
писмен отговор по касационната жалба, поддържа становище за неоснователност на
същата и излага подробни аргументи за правилност, обоснованост и
законосъобразност на оспореното решение, като моли същото да бъде оставено в
сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ОП -
Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба,
а изводите на РС за доказаност на извършеното нарушение и неговия автор за правилни
и съобразени със закона, като санкцията е правилно определена в предвидения
законен размер.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет
на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 347 от 14.11.2022 г.,
постановено по АНД № 719/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
потвърдено НП №7498/18.11.2021 г. на
Началник отдел „Контрол при РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, в „АПИ“ гр. София. С последното за извършено нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53,
ал.1,т.2 от ЗП, на касатора е наложена глоба в размер на 1000,00 лв. за това, че на 25.10.2021 г., в 14.10 ч., на път
1-1, км. 135 в посока гр. Враца - гр. Монтана, е управлявал и осъществявал
движение на състав от ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Мерцедес“ модел
„1841 ЛСНРА Актрос“ с per. № *** и ремарке с три оси с per. № ***, като при
извършена проверка от контролните органи
на АПИ измерената дължина на ППС е 20.20 м., при максимално допустима дължина
18.75 м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, б.„д“ от Наредбата.
За да потвърди оспореното НП,
въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура
и съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е издадено в
съответствие с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като описаното в него
нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа
са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението и
начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. При преценката за
съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените
по делото доказателства, РС е приел, че след като оспорващият е управлявал ППС
с обща дължина от 20,20 м. при максимално допустима съгласно Наредбата от 18,75 м, като е знаел, че без разрешение не
може да се движи с ППС с по-голяма дължина от предвиденото е извършил от
обективна и субективна страна именно визираното в НП нарушение, за което е
приложена съответната санкционна норма. Обсъден е и институтът за маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН и е прието, че не са налице предпоставките за
приложението му.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на
материалния закон. Наведените с касационната жалба доводи за противното са неоснователни.
Мотивите на въззивния съд относно
компетентността на органа, липсата на съществени процесуални нарушения и
правилното приложение на материалния закон при издаването на санкционния акт се
споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, предвид
което на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК касационната инстанция препраща към тях.
Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и в
съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват
касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти
съдът е направил обоснован извод за доказаност на визираното в НП нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП,
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, както и за
правилно приложение на санкционната норма на чл.53, ал.1,т.2 от ЗП.
Обсъдени са възраженията на жалбоподателя,
включително наведените и в касационната жалба за ангажиране на
административнонаказателната отговорност не на водача на извънгабаритното ППС,
а на собственика или превозвача и са формирани
обосновани изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от
настоящия касационен състав. Неизпълнението на изискванията по чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е въздигнато от законодателя в
административно нарушение, като задължените лица, субекти на отговорността, са
отразени в приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл. 53, ал.1, т. 2 от
ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25,
чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В
качеството си на водач на процесното ППС, касаторът е извършил именно движение
на извънгабаритен товар, без да притежава съответното разрешение за това. Направена
е правилна квалификация на деянието, с наложено съответно на нарушението наказание в минимално предвидения в закона
размер, поради което и на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не подлежи на допълнително
редуциране от съда.
Доколкото извършеното представлява
типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го отличават съществено
от останалите случаи на нарушения от същия вид, независимо от обстоятелството,
че няма настъпили вреди, правилно въззивният съд е приел, че не се касае за
маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, за да отпадне
административнонаказателната отговорност.
Достигайки до изводи
за законосъобразност на оспореното пред него НП, районният съд е постановил
валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия
материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях,
поради което касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в
частта за разноските.
При този изход на спора претенцията на ответника
за присъждане на разноски за процесуално представителство по делото се явява
основателна и на основание чл.63д,ал.4
от ЗАНН вр. чл.37,ал.1 от Закон за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на ЮЛ- Агенция "Пътна
инфраструктура" гр.София следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, които касаторът следва да бъде осъден
да му ги заплати.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347/14.11.2022 г., постановено по АНД № 719 по
описа на Районен съд – Враца за 2022 г.
ОСЪЖДА С.М.Ю.
*** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лева за касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.